№ 214 /23.10.2019г.
гр. Шумен
Шуменски окръжен съд, в
публичното заседание на двадесет и пети септември , две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К.Моллов
Членове: 1.Д.Димов
2. З.Иванова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №258 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №978/22.12.2017г., постановено по гр.д. №2469/2016г. по описа на
ШРС са уважени частично предявените от С.И.С. и Ц.К. П.-С. искове с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и
чл.86,ал.1 от ЗЗД , в резултат на което ответникът М.Ж.М. е осъден да им
заплати сумата 2181.88 лева , представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване на собствените на ищците идеални части от съсобствен с ответника
недвижим имот, представляващ жилищна сграда– еднофамилна с идентификатор ...,
построена върху държавно място, представляващо поземлен имот с идентификатор
83510.661.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно със законната лихва върху нея от
предявяване на иска– 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане и сума от 385.69 лева - представляваща
мораторна лихва върху всяка дължима месечна сума за обезщетение от датата на
падежа й /първо число на месеца, следващ този, за който се дължи/ до 06.10.2016
г. В останалата част до пълния предявен размер от 312,50 лева на иска по
чл.31,ал.2 от ЗС и до пълния размер от
569,66 лева за иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД , исковете са отхвърлени . По въззивна
жалба на ответника М.Ж.М. е образувано възз.гр.д.№81/2018г.
по описа на ШОС , по което въззивният съд с Решение №109/23.05.2018г., поправено с
постановено по реда на чл.247 ГПК,
Решение №142/17.07.2018г. е отменил частично обжалваното решение в
частта му с която ,съдът е осъдил М.Ж.М., да заплати на С.И.С. и Ц.К.П. ,
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
сумата 9.70лв. за периода от от 1.04.2013г. до 6.10.2013г. и в частта за
разноските за сумата от 2.13лв., като вместо това е постановил, че отхвърля
предявеният от ищците С.И.С. и Ц.К. П.-С. срещу М.Ж.М., иск с правно основание чл.86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 9.70лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от
1.04.2013г. до 6.10.2013г., като погасен по давност. В останалата обжалвана част решението е потвърдено . Жалбоподателят М.Ж.М.
е депозирал молба за отмяна на влязлото в сила решение на ШОС , като по образуваното гр. д. 367/2019г. по описа на ВКС е
постановено Решение №83 от 18.06.2019г.
, с което е решението на въззивният съд
е отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК . Предвид горното е образувано
настоящото производство за повторно разглеждане на въззивната жалба на М.Ж.М..
Както
е посочено по-горе първоинстанционното решение е обжалвано от ответника М.Ж.М.
в частта с която е осъден да
заплати на ищците обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 2181,88 лева , ведно със законната лихва
върху него от предявяване на иска– 06.10.2016 г. до окончателното му изплащане,
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и сумата 385,69 лева ,представляваща мораторна
лихва върху всяка дължима месечна сума за обезщетение от датата на падежа й
/първо число на месеца, следващ този, за който се дължи/ до 06.10.2016 г. и в
частта за разноските като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му
част и
вместо това да бъде постановено ново с което исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноските за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемите
страни С.И.С. и Ц.К.П.,действащи ,чрез пълномощника си
адв.С.С. от ШАК са депозирали в срок
отговор с който оспорват жалбата като неоснователна и
молят съдът да потвърди
постановеното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба е подадена в срок , от надлежна страна и
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество
същата е частично основателна.
Като обсъди
основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
При
повторното разглеждане на делото не са поискани, респ. не са събрани нови
доказателства. От приложените доказателства по делото се установява, че страните са съсобственици
на недвижим имот, представляващ жилищна сграда– еднофамилна с идентификатор ...,
построена върху държавно място, представляващо поземлен имот с идентификатор
83510.661.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/25.11.2005 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър – СГКК –
Шумен /парцел ХІ-5979 в квартал 202 по плана на гр. Ш./ с площ 480 кв. м. с
административен адрес: гр. Ш.при квоти 1/2 ид. ч. за М.Ж.М. и 1/2 ид.ч. за С.И.С.
и Ц.К.П.. С решение № 638/19.07.2013 г. постановено по гр. д. №413/2012 г. по
описа на ШРС, процесният имот е изнесен на публична продан. С решението е била
уважена претенция по сметките на осн.чл.346 от ГПК и в полза на ищците по
настоящото дело е било присъдено обезщетение за пропуснати ползи относно
допуснатия до делба имот за периода 26.04.2012г.-13.03.2013г. в размер на 795.00лв. Ответникът твърди, че е
плащал на ищците обезщетение и представя покана за доброволно изпълнение и
приходен касов ордер по ИД 20158770400062 на ЧСИ А.Т., видно обаче от
съдържанието му , платената сума от 750
лева , посочена в приходния ордер е по образувано изпълнително дело между
страните , а не за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения имот за настоящият период , поради което и доказателството е
неотносимо към настоящия спор. Пред ШРС
е изслушана и приета СТЕ , чието заключение въззивният съд възприема като
обективно и компетентно и оо което се доказва, че средният пазарен наем за ползването на 1/2
идеални части от недвижимия имот за периода 14.03.2013 г. до 06.10.2016 г. е в
размер на 51 лв. месечно, при изчисляване на общата сума е допусната техническа
грешка , като действителния размер е 2181,88 лева . От показанията на разпитаният
пред ШРС свидетел Иван Линков, които
съдът възприема като достоверни се
установява, че имотът се ползва от
ответника и ищците нямат достъп до къщата.
При така
установената фактическа обстановка
,съдът достигна до следните правни изводи: Ищците са предявили иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС
като претендират заплащането на
обезщетение от ответника за периода от 14.03.2013г. до 6.10.2016г. за това ,че
са лишени от ползване на собствената им ½ идеална част от процесният
недвижим имот. На основание чл.31 ал.2 ЗС , когато правото на собственост върху вещ се
притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. Основателността на иска с правна
квалификация чл.31 ал. 2 от ЗС се обуславя от установяването на следните
кумулативни предпоставки- съсобственост върху вещ, лично ползване на общата вещ
от един от съсобствениците и писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен неползващият съсобственик.
Установена
е с категоричност първата предпоставка , обуславяща възможност да се претендира
обезщетението по чл.31,ал.2 от ЗС , процесният имот е съсобствен между страните,
като ищците притежават общо 1/2 ид.част , а ответника останалата 1/2 ид.част, страните
не притежават дворното място . Ищците
са отправили до ответника писмено поискване по чл.31, ал.2 , предл. последно от
ЗС , получено от ответника на 26.04.2012. Веднъж направена , поканата има
неограничено действие занапред . Доказано
е последното условие за възникване на задължението за заплащане на обезщетение
. Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС, съгласно Тълкувателно решение
№7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. По
какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта– чрез непосредствени свои
или действия на член на неговото семейство или чрез трето лице, е ирелевантно
за личното ползване. От значение е само обстоятелството, че с действията си
засяга правата на другите съсобственици, пречейки им да ги реализират. Личното
ползване от страна на ответника на общата вещ е безспорно установено от
доказателствата по делото. Обстоятелството ,че в имота е било спряно
електроподаването и водоподаването е без правно значение, доколкото тези
обстоятелства не променят факта ,че имотът се ползва само от ответника. Ако на
ищците им се осигури достъп до имота те могат да направят необходимото имотът
отново да бъде електроснабден и водоснабден . Евентуалните повреди по
недвижимият имот също могат да бъдат отремонтирани и отстранени и твърдението
на ответника, че наличието им водело до невъзможност да се ползва имота са
недоказани по делото.
Предвид
гореизложеното съдът счита ,че се установиха всички законови предпоставки за
уважаването на иска по чл.31 ал.2 от ЗС
и на ищците следва да се присъди обезщетени за исковият период от 14.03.2013г.
до 6.10.2016г. за това ,че са лишени от ползването на собствената им ½
идеална част от процесният имот в размер на 2181,88 лева.
Възражението
на ответника , че искът на ищците по чл.31 ал.2 от ЗС за процесният период от
14.03.2013г. до 6.10.2016г. е погасен по давност е неоснователно. Съгласно ТР
№7/2.11.2012г. на ВКС по тълк.д.№7/2012г. на ОСГК вземането на съсобственика по
чл.31 ал.2 от ЗС се погасява с общата пет годишна давност, като в този смисъл е
и реш.№240/21.06.2011г. на ВКС по гр.д.№1390/2010г. ІІІ г.о. , реш.№74 от
1.07.2015г. на ВКС по гр.д.№4695/2014г. ІІ г.о. и др. където е прието ,че
вземането за обезщетение не е периодично плащане по чл.111 б.в от ЗЗД и се
погасява с общата 5 петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
С
оглед основателността на главното задължение за обезщетение върху него се дължи
и обезщетение за забавено плащане на осн.чл.86 от ЗЗД. Възражението на
ответника ,че вземането на ищците за мораторна лихва на осн.чл.86 от ЗЗД е
погасено по давност е частично основателно. Касае се за периодично задължение
което се погасява с кратката 3 годишна давност по чл.111 б.в от ЗЗД .
Претенцията за заплащане на мораторна лихва е за периода от 1.04.2013г. до
6.10.2016г. ,което е датата на завеждане на исковата молба. Погасителната
давност е изтекла за периода преди 6.10.2013г.
,поради което изтеклите лихви за периода от 1.04.2013г. до 6.10.2013г.
са погасени по давност. Те възлизат на сумата от 9,70 лева. Сумите за периода
три години преди датата на завеждане на исковата молба - от
6.10.2013г. до 6.10.2016г. са дължими и не са погасени по давност .
Следователно на ищците следва да се присъди на
осн.чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава за този период в размер на
375.99лв. , а искът за сумата от 9,70 лева. за периода от 1.04.2013г. до
6.10.2013г. да се отхвърли като погасен по давност.
Ето защо решението на ШРС следва да се отмени
в частта му с която съдът е присъдил на ищците на осн.чл.86 от ЗЗД обезщетение
за забава за сумата от 9,70 лева дължими за периода от 1.04.2013г. до
6.10.2013г. и в частта за разноските за сумата от 2,13 лева и вместо това искът по чл.86 от ЗЗД
да се отхвърли за сумата от 9,70 лева за периода от 1.04.2013г. до 6.10.2013г.
, като погасен по давност.
В останалата част с която съдът е уважил иска
по чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 2181,88 лева и иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 375,99
лева, както и в частта за разноските за сумата от 562,49 лева решението е правилно и следва да се
потвърди.
Решението
в останалата му отхвърлителна част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно
изхода от спора на жалбоподателя му се следват разноски за въззивната инстанция
в размер на 0,06 лева за държавна такса,
а на
въззиваемите страни в размер на 448,29
лева за адвокатски хонорар, като в тази сума се включва както разноските
направени при първоначалното разглеждане на делото, така и сумата от 99,61 лева – адвокатски хонорар, заплатен при
повторното разглеждане на делото. Ответникът няма направено искане пред ШРС за
присъждане на разноски по делото за
първата инстанция и не е представил и списък на разноските.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.
271 ал.1 от ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №978/22.12.2017г. по гр.д.№2469/2016г. по описа
на ШРС в частта му с която ,съдът е осъдил М.Ж.М. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на С.И.С., ЕГН **********
и Ц.К.П., ЕГН **********, адрес ***,
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
сумата 9,70 (девет лева и седемдесет ст.) лева , за периода от 01.04.2013г. до 06.10.2013г. и в
частта за разноските за сумата от
2.13лв., като вместо това
постановява :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.И.С. ,ЕГН **********
и Ц.К.П., ЕГН ********** срещу М.Ж.М., ЕГН **********, иск с правно основание чл.86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 9,70 лева обезщетение за забавено плащане за периода
от 1.04.2013г. до 6.10.2013г., като
погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №978/22.12.2017г. по
гр.д.№2469/2016г. по описа на ШРС в останалата му обжалвана част.
Решението
в останалата част е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН ********** и Ц.К.П. с ЕГН ********** да заплатят на М.Ж.М. с ЕГН **********
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 0.06 (шест стотинки)
лева.
ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН ********** да заплати на С.И.С., ЕГН **********
и Ц.К.П., ЕГН ********** разноски по
делото за въззивната инстанция в размер на
448,29 (четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет и девет ст.) лева - адвокатски хонорар при първоначалното
и повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1. 2.