Решение по дело №1015/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 53
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Златко Мазников
Дело: 20215530201015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Стара Загора , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно
наказателно дело № 20215530201015 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 24-002914 от
22.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.

Жалбоподателят „КУБИН БГ” ЕООД гр.Стара Загора твърди, че НП е
незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира за
направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора
счита, че жалбата е неоснователна, и моли НП да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
1
изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване
на административно нарушение) № 24-002914 от 22.02.2021 г.,
жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ
(Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност) за това, че в
качеството си на работодател е приел чужденец – гражданин на трета
държава (Република Турция), а именно – Р.Б. с ЛНЧ ..., да предоставя за него
работна сила в гр.Стара Загора на 26.08.2020 г. (дата на постъпването на
работа), без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта.

Съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ наказанието по ал.1 се налага и на
работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила
или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави,
без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на
работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от
2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета
държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или
изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се
наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

Съгласно пар.1, т.33 от ДР на ЗТМТМ „чужденец“ е лице по смисъла
на чл.2, ал.1 от ЗЧРБ ( Закон за чужденците в Република България), т.е. всяко
лице, което не е български гражданин.

Съгласно пар.1 от ДР на ЗТМТМ:
2
т.4 – „гражданин на трета държава“ е лице, което не е
гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
т.14 – „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на пар.1, т.3б от ДР
на ЧРБ („незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец – гражданин на
трета държава, който се намира на територията на Република България и не
отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване), т.е. по аргумент за противното законно пребиваващ чужденец –
гражданин на трета държава, е всеки чужденец – гражданин на трета държава,
който се намира на територията на Република България и отговаря на
условията за престой или пребиваване;
т.8 – „командирован или изпратен работник или служител в
рамките на предоставяне на услуги“ е работник, гражданин на държава –
членка на Европейския съюз, или работник – гражданин на трета държава,
който в рамките на определен период извършва работа на територията на
Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието
седалище е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз,
или на трета държава при условията на чл.121а, ал.1, т.2, б. „а“ и ал.2, т.2 от
КТ (Кодекс на труда).

Съгласно чл.121а, ал.1, т.2, б. „а“ от КТ командироване на
работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице,
когато работодател, регистриран по законодателството на друга държава –
членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или
на трета държава командирова работник или служител на територията на
Република България за своя сметка и под свое ръководство въз основа на
договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.

Съгласно или чл.121а, ал.2, т.2 от КТ изпращане на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато
3
предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава
– страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на
Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или
служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република
България.

Сравнителният анализ на чл.75а, ал.1 и ал.2 от ЗТМТМ обуславя извод,
че по ал.2 може да бъде ангажирана отговорността на работодател по смисъла
на пар.1, т.1 от ДР на КТ – „работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател, който обаче с оглед на обществените отношения, регулирани от
ЗТМТМ, следва да е „местен работодател“ по смисъла на пар.1, т.11 от ДР на
ЗТМТМ, т.е. да осъществява дейност на територията на Република България и
да регистриран по българското законодателство или по законодателството на
друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария:
за когото чужденец, независимо дали е законно или незаконно
пребиваващ в Република България, предоставя работна сила, т.е. който наеме
чужденец на работа по трудово правоотношение, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта;
или който приеме законно пребиваващ чужденец – гражданин на
трета държава, т.е. командирован или изпратен в Република България в
рамките на предоставяне на услуги, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта.

4
В случая, видно от описанието на нарушението в НП и
обстоятелствата, при които то е било извършено, не става ясно по коя от
двете хипотези на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е ангажирана отговорността на
жалбоподателя:
дали за наемане на чужденец на работа по трудово правоотношение,
без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, на
какъвто извод навежда използваният от АНО (административнонаказващият
орган) израз „да предоставя за него работна сила в гр.Стара Загора на
26.08.2020 г. (дата на постъпването на работа)“;
или за приемане на законно пребиваващ чужденец – гражданин на
трета държава, т.е. командирован или изпратен в Република България в
рамките на предоставяне на услуги, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, на който извод навежда използваният
от АНО израз „приел“.

При това неяснотата относно хипотезата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ,
обуславяща ангажирането на отговорността на жалбоподателя, произтича не
само от двусмисленото описание в НП на изпълнителното деяние, чрез което
е било осъществено конкретното нарушение, но и от липсата де факто на
описание на обстоятелствата, при които последното е било извършено – не е
посочено на какво основание жалбоподателят е наел или приел въпросния
чужденец (например трудов договор, ако чужденецът е бил нает по трудово
правоотношение, и т.н.). Вярно е, че от цитираните в НП (като „опис на
писмените материали“) и приетите в съдебно заседание писмени
доказателства би могло да се обоснове извод, че жалбоподателят е наел
въпросния чужденец по трудово правоотношение, но волята на АНО в тази
насока следва да намери обективен израз в съдържанието на НП, а не да се
предполага, като се извежда от доказателствата по делото, ако и те или част
от тях да са цитирани в НП.

Изложеното по-горе означава, че НП не отговаря на императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните
5
нарушения и наказания).

От друга страна АУАН е бил съставен в присъствието на и връчен на
пълномощник на ЕООД-жалбоподател, но законният представител на
дружеството не е бил търсен в нито един момент на проверката и не му е била
отправена покана за съставянето на АУАН – вж. показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, за да се приеме, че той е изпратил
въпросния пълномощник да го представлява, т.е.
административнонаказателното производство е било опорочено изначално,
тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да се защити, като
упражни правата си по чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, още повече, че
пълномощникът, на когото е бил връчен АУАН, не е бил изрично
упълномощен да прави волеизявления в тази насока – вж. пълномощното на
л.26-28 от делото.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените разноски за адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник в размер на сумата от 360 лева съобразно
представените списъка на разноските, договор за правна защита и съдействие,
фактура с опис-приложение към нея и преводно нареждане – л.39-43 от
делото.

Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-002914 от 22.03.2021 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” гр.Стара Загора да
6
заплати на „КУБИН БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ....., офис 11, ЕИК *********, сумата от 360 (триста и шестдесет)
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на
представлявалия го упълномощен защитник по а.н.дело № 1015/2021 г. на
Старозагорския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара
Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7