№ 42
гр. ***, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430106553 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от В. В. В. с ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес: *** (адв. Н.Х. – АК-***) против „******“ ЕООД с
ЕИК ***, адрес: с.***, представлявано от ***. Посочва се в исковата молба,
че между страните съществувало трудово правоотношение, на основание
сключен трудов договор №***г. като ищцата заемала длъжността „***“ с
място на работа – *** в сградата на *** ***, гр.***, пл.“***.Твърди се, че със
заповед № ***г. трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл. 327, ал.1 КТ. Посочва се, че ищцата не е ползвала отпуската си и същият
не е изплатен при прекратяване на трудовия договор. Не било изплатено и
обезщетението по чл. 222 КТ в размер на *** била отправена покана за
заплащане на дължимите суми, но ответникът не погасил задълженията си.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „******“ ЕООД с
ЕИК ***, адрес: с.***, представлявано от *** да заплати на В. В. В. с ЕГН
**********, адрес: ***, съдебен адрес: ***, сумата от *** лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и сумата от *** – обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, съгласно Заповед 0***г. на управителя на
дружеството, заедно със законната лихва върху главницата от ***г. до
1
окончателното изплащане на вземанията. Претендират се и направените
деловодни разноски.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника.
В законовия срок не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с
пълномощник адв. Н.Х. – АК-***. Страната и процесуалният й представител
молят съда да уважи исковете като се произнесе с неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. *** като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, съдът намира, че е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.220, ал.2 КТ (за
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение) и иск по чл. 224 КТ (обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск) и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът приема с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съобщението ведно с препис от разпореждане №8763/18.10.2021г., препис от
исковата молба и приложенията към нея, ответникът е получил лично на
02.11.2021г., като не е представил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно
заседание на 13.01.2022г., не се е явил негов представител в същото, не е
заявил желание производството да се разгледа в негово отсъствие, както и не
е взел становище по исковата молба.
С оглед на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че
исковете се явяват вероятно основателни. Ето защо настоящото
2
неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е
достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките
за това по чл.239, ал.1 ГПК.
Гореизложеното води до извода, че исковете на В. В. В. с ЕГН **********,
адрес: ***, против „******“ ЕООД с ЕИК ***, адрес: с.***, представлявано
от ***, следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в исковото производство, както
следва: сумата от *** платена държавна такса, както и да заплати по сметка
на РС-*** държавна такса в размер на *** лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.239, ал.1 вр.
чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.2 КТ, чл. 224 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД
„******“ ЕООД с ЕИК ***, адрес: с.***, представлявано от ***да заплати на
В. В. В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от ***. , представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, съгласно Заповед 0***г. на управителя на
дружеството, заедно със законната лихва върху главницата от ***г. до
окончателното изплащане на вземанието.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ЕТ „******“ ЕООД с ЕИК ***, адрес:
с.***, представлявано от ***да заплати на В. В. В. с ЕГН **********, адрес:
***, сумата от ***в. направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.1 от ТДТССГПК ЕТ „******“
ЕООД с ЕИК ***, адрес: с.***, представлявано от ***, да заплати по
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-*** сумата от *** лв. държавна
такса по делото.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3