РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Павликени , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ в публично заседание на
пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20214140200054 по описа за 2021 година
Производството е oбразувано по жалбата на „Старткерамнк“ ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. ***, представлявано от
управителя И. С. Й. против Наказателно постановление № 45/15.12.2020 г. на
директора на РИОСВ - ВТ, с което за нарушение по чл. 166, т. 3 във връзка с
чл. 165, ал. 2, във връзка с чл. 153, ал. 4 във връзка с 153, ал. 3 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) на дружеството е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева. Търси отмяна на обжалвания
акт, като издаден в нарушение на административно - производствените
правила и противоречие на материалноправните разпоредби и излага
подробни аргументи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
законния си представител поддържа жалбата.
За административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание се явяват юк. Д. и Г. - А., които молят обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа страна следното:
1
На 30.07.2020 г. дружеството „Старткерамик“ ООД на територията на
„Инсталация за изработване на керамични продукти (тухли) чрез изпичане в
един брой рингова пещ”, находяща се в с. М., община П., използвало
въпросната рингова пещ и извършило изпичане на тухли. По този начин
жалбоподателят не е изпълнил даденото на основание чл. 153, ал. 3 и ал. 4 от
Закона за опазване на околната среда с Предупредителен протокол
№***/07.07.2016 г. задължително предписание, а именно нарушена е
забраната, дадена с предписанието да не се използва „Инсталация за
изработване на керамични продукти (тухли) чрез изпичане в един брой
рингова пещ", находяща се в с. М., ул. *** до издаване на комплексно
разрешително по реда чл. 117, ал. 1 от ЗООС.
Възприемайки описаната по – горе обстановка АНО е издал обжалваните
АУАН и НП за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 166, т. 3 във
връзка с чл. 165, ал. 2, във връзка с чл. 153, ал. 4 във връзка с 153, ал. 3 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС), поради което и на основание
чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда на нарушителя е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
По делото от жалбоподателят са представени писмени доказателства, които
обаче не поставя под съмнение така установените факти, като съображенията
за това са следните:
Представен е Договор за наем на недвижим имот от 20.01.2011 година,
досежно процесния имот между И. С. Й. и С.Г.Й.а от една страна - като
наемодатели и от друга „Стандарт Керамик“ ООД, представлявано по
пълномощие от С.Й.а – като наемател, от който жалбоподателят черпи
възраженията си, че не следва да се ангажира административната му
отговорност, тъй като пещта се ползвала от друго лице. Съдът не възприема
това възражение, тъй като и след сключването му са налични данни пещта да
се ползва именно от дружеството-жалбоподател – съставените протоколи,
молбата за временно разрешаване. На второ място въпросните дружества се
явяват безспорно свързани – към процесния момент се представляват от едни
2
и същи лица, близки роднини.
Представено е и писмо изх. № ***/10.09.2016 година, с което е дадено
разрешение за изпичане на определено количество формовани сурови тухли,
но въпросното разрешение касае съвсем различен времеви период и
съответно тухли.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В производството по извършване на текущ контрол се изготвят протоколи, в
които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават
задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за
изпълнението им.
Съгласно чл. 156, т. 2 от ЗООС, се осъществява последващ контрол за
проследяване изпълнението на предписанията, дадени на контролираното
лице по време на текущия контрол и при неизпълнение на предписанията по
чл. 155 ЗООС от контролираното лице се носи административно-наказателна
отговорност според чл. 166, т. 3 ЗООС.
Разпоредбата на чл.157 ЗООС постановява, че съставянето на актове за
извършени административни нарушения и издаването на наказателни
постановления са част от текущия и последващия контрол.
3
В случая на „Старткерамик“ ООД са дадени задължителни предписания от
страна на РИОСВ – гр. ВТ с Предупредителен протокол №***/07.07.2016 г.
задължително предписание, а именно да не се използва „Инсталация за
изработване на керамични продукти (тухли) чрез изпичане в един брой
рингова пещ", находяща се в с. М., ул. *** до издаване на комплексно
разрешително по реда чл. 117, ал. 1 от ЗООС. Отговорността за изпълнение на
така дадените указания е била вменена на дружеството. Това изрично е
записано в протокола, с посочването, че именно дружеството ползва пещта, а
отговорността за преустановяването на тази дейност е на самото дружество –
чрез неговия управител, така както изисква чл. 155, ал. 2 от ЗООС,
предвиждаща задължителното посочване на отговорник за изпълнението.
Нещо повече, така посочените факти се установяват и от показанията на
разпитания по делото като свидетел актосъставител – Ц.И.. Същият заяви
изрично в съдебно заседание, че именно дружеството-жалбоподател
осъществява вменената като нарушение дейност.
Задължителните предписания за изпълнение на предвидено в закона
задължение, имат характер на индивидуални административни актове и по
тази причина те не могат да бъдат разглеждани в
административнонаказателно производство, каквото по своя характер
представлява оспорването на наказателното постановление. Предмет на
наказателното производство е единствено тяхното неизпълнение, а въпрос на
свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще оспори тези
задължителни предписания в качеството им на индивидуални
административни актове. В случая липсват доказателства процесното
предписание да е било обжалвано пред административния съд, поради което и
настоящият състав намира, че същото има задължителна сила по отношение
на жалбоподателя, който се явява негов адресат. Жалбоподателят е имал
възможност да обжалва предписанието и невъзползвайки се от тази си
възможност последното се е „стабилизирало” като индивидуален
административен акт и е придобило задължителна за нарушителя сила и
евентуални негови недостатъци на предписанието не касаят същността на
спора. Те биха имали значение в едно производство по проверка
законосъобразността на самото предписание. Нещо повече, ако касаторът
изпитва пречки за изпълнението му от каквото и да било естество, той има
4
възможността да се обърне към административния орган и да потърси
допълнителни разяснения за решаването им, вкл. удължаването на срока за
изпълнението. Това не е направено в случая, а видно от резултатите от
извършената проверка на предписанията не са били изпълнени.
Предписанието е издадено и от компетентен орган. Съгласно представена
заповед директорът на РИОСВ – ВТ, на осн. ЗООС е оправомощил
експертите от поверената му районна инспекция да извършват визирания
контрол в глава девета на ЗООС. Именно при изпълнението на този контрол е
предвидено даването на задължителни предписания от типа на процесните, по
смисъла на чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Представените заповеди обосновават
компетентността на актосъставител и издател на НП.
Административно-наказващият орган е посочил точно законните разпоредби,
които са били нарушени, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН.
Нарушението не се явява маловажно, предвид ТР №1/2007г. на ВКС,
съобразно което преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при
който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави
на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-
5
наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай
не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН за
определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.
Аргумент в тази насока е фактът, че с процесното нарушение се засягат важни
обществени отношения, свързани с опазване на околната среда и съответно
здравето на населението, което води до извод за завишената му обществена
опасност. В същото време то не представлява и по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
При определяне размера на наложеното административно наказание,
административно-наказващият орган е приложил прецизно основния
критерий залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Ето
защо и като взе предвид, че по делото са налице данни за други осъществени
от жалбоподателя нарушения съдът намира, че наложеното наказание в този
му размер се явява съответно на тежестта на нарушението и с него ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл.12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 45/15.12.2020 г. на
директора на РИОСВ - ВТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала!
БН
6
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7