Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/20.12.2019г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Росица Чивиджиян,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8757 по
описа за 2019 година на
Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от "Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу О.Ф.Б.
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ал.
1, ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 386.16лв.- имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба
от удръжка от трудовото възнаграждение на лицето Петър Красимиров Машев, с ЕГН ********** – вноска месец юли 2014г.,
причинена в резултат от неправомерно поведение на служител на „Банка ДСК“ ЕАД /
праводател на ответника/, изразяващо се в извършване на действия по
продължаване на принудителното изпълнение по и.д.№637/2011г. при ЧСИ
Румяна Тодорова, рег.№717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV
състав, въпреки знанието, че Петър Красимиров Машев,
не е титуляр на задължения по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на
който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав и е
предприето принудителното изпълнение, което вземане е цедирано
на ищеца "Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за
цесия от 21.05.2019г.
В
исковата молба се твърди, че по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано
заповедно производство по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на РС–Варна
за вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г. и
Допълнително споразумение от 30.06.2010г. към Договора за кредит срещу
лицата Михаил Желязков Желязков, Цветелина Николова
Иванова-поръчител и Петър Красимиров Машев-поръчител.
Въз основа на заявлението срещу посочените лице е издадена Заповед № 1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК
Твърди
се, че лицето Петър Машев не се е намирал в
облигационна връзка с „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за кредит за текущо
потребление от 13.08.2007г., вкл. не е приемал да отговаря за задълженията по
него като поръчител. Поддържа се, че Петър Машев е
пропуснал на подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
неправилно считайки, че заповедта за изпълнение касае вземания по друг договор
за кредит, по който Машев имал качеството поръчител.
Твърди
се, че по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№637/2011г. при ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717 срещу Петър Красимиров Машев и на 14.07.2011г. му е връчена покана за доброволно
изпълнение. Твърди се, че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело поради настъпило частно правоприемство на вземането по силата на сключен с
първоначалния взискател Договор за покупко-продажба
на вземания от 12.06.2012г.
Навежда
се, че 08.12.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Машев, като считано от 07.11.2012г. от възнаграждението са
правени ежемесечни удръжки в размер на 386,12 лева.Твърди се, че вследствие на
постъпилите средства от удръжките от трудовото възнаграждение на Петър Машев, изп.д.№637/2011г. е
приключено поради пълно погасяване на дълга по него.
Сочи,
че още през 2013г. ответното дружество чрез свои служители е узнало от Петър Машев факта за предприето принудително изпълнение, въпреки
липсата на вземане, произтичащо от договор за поръчителство. Твърди се, че
макар чрез свои служители взискателят да е бил в
известност за този факт, е продължил недобросъвестно и в нарушение на добрите
нрави, принудително да се удовлетворява. Счита, че поведението на ответника
съставлява злоупотреба с процесуални права по чл.3 от ГПК.
Твърди,
че горното вземане е прехвърлено на ищеца с договор за покупка и прехвърляне на
вземане от 21.05.2019г., като на длъжника е изпратено уведомление по чл.99 от ЗЗД, като е дадена възможност за доброволно заплащане на процесната сума в 14
дневен срок от получаването. С липсата на изпълнение в указания срок ищецът
обосновава интереса си от исковата претенция.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
оспорва иска като неоснователен.
На
първо място оспорва действителността на процесния договор за цесия от
21.05.2018г. Договорът се счита за нищожен поради невъзможен предмет - че
обезщетението за вреди има характер на вземане с оглед личността /intuitu personae/ и в този смисъл
е непрехвърлимо според естеството си.
На
следващо място възразява, че липсват предпоставките за реализиране на претендираната от ищеца отговорност за непозволено
увреждане по чл. 3 от ГПК. Твърди, че по силата на Договора за покупко-продажба
на вземания от 12.06.2012г. Банка ДСК ЕАД прехвърля на ответното дружество
пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, сред които е и това срещу Петър Красимиров Машев
в качеството му на задължено лице по влeзли в сила
изпълнителни титули - Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
02.02.2011г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по
описа на ВРС. Счита се, че след като г-н Машев е
пропуснал да оспори вземанията по заповедта за изпълнение, възраженията му
относно съществуването на вземанията по заповедта са преклудирани,
съответно ответникът като взискател в изпълнителното
производство е разполагал са влязло в сила изпълнително основание.
Предприемането на изпълнителни действия при наличие на годно изпълнително
основание не съставлява противоправно поведение.
Евентуално се позовава, че изпълнителното действие- запор на трудово
възнаграждение не е предприето по искане на праводателя
на ответника- „Банка ДСК“ ЕАД. На следващо място се позовава, че дружеството не
е страна в производството, в което срещу г-н Машев е
издаден изпълнителен лист, поради което образуването на производството срещу
ненадлежен длъжник не предприето от О.Ф.Б. ЕАД. Тоест отново се твърди, че
неправомерно поведение е предприето от трето за спора лице. Счита още, че не
налице твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3
от ГПК, и т.к. самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“
ЕАД, че Петър Машев не е поръчителствал за процесното
задължение не покрива съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с
процесуални права. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В
съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните
не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства: заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, договор за текущо потребление
от 13.08.2007г., допълнително споразумение от 30.06.2010г., разпореждане №
4875/02.02.2011г., заповед № 1324/02.02.2011г., за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 1533/2011г. по описа на ВРС,
молба от 01.07.2011г. от Банка ДСК за образуване на изп.дело,
покана за доброволно изпълнение по изп.д.
20117170400637, запорно съобщение, молба от ОТП Факторинг ЕАД по изп.д. №
637/2011г., два броя референции от 09 и 13.01.2013г., молба от 14.11.2013г. от
ОТП Факторинг ЕАД за образуване на изп. дело, покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 911/2013г., се установя следното: На 31.01.2011г.
Банка ДСК ЕАД е подала заявление по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№ 1533/2011г. по описа на ВРС. С него е поискано издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изп. лист срещу Михаил
Желязков Желязков, като кредитополучател и
поръчители- Цветелина Николова Иванова и Петър Красимиров Машев.
Посочено е, че документът, от който произтича вземането на кредитора е договор
за текущо потребление от 13.08.2007г. и допълнително споразумение от
30.06.2010г. Видно от съдържанието на договора от 13.08.2007г. е, че
действително същият е сключен с Михаил Желязков, като за обезпечаване дълга по
него е сключен и договор за поръчителство от същата дата с лицето Цветелина
Иванова. Допълнителното споразумение от 30.06.2010г. е сключено с Михаил
Желязков, като то касае предоговаряне условията на договор за кредит от
23.11.2007г. Въз основа на така представените документи е била издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По молба на кредитора от
01.07.2011г. с приложен издадения лист е образувано изп.д.
№ 20117170400637 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова. На длъжника- Красимир Машев е била изпратена ПДИ, с препис от заповедта и същите
са получени от него на 14.07.2011г. Между страните няма спор, че длъжникът след
получаване препис от заповедта и ПДИ, не е възразил по реда на чл. 414 ГПК,
поради което и заповедта е влязла в сила. Липсва спор между страните, че върху
получаваното от Петър Машев трудово
възнаграждение е наложен запор, както и че за юли 2014г. от това възнаграждение
е удържана сумата от 386,16 лева.
С
молба от 14.12.2012г. /л. 53/ изпълнително дело като взискател
е бил конститутиран настоящият ответник, легитимирал
се като частен правоприемник на взискателя въз основа на договор за цесия, по
силата на който е придобил вземането по изп.д. С
договор за цесия от 12.06.2012г. сключен между Банка ДСК, като продавач и ОТП Факторинг ЕАД, като купувач, ответното дружество е изкупило
вземания на продавача съобразно приемо- предавателен
протокол, сред които е и това спрямо длъжника Михаил Желязков Желязков по договор от 13.08.2007г.
Не
спорно по делото, а и от справка в деловодната система на ВРС се установява, че
въз основа на заявление по чл. 417 ГПК подадено от Банка ДСК ЕАД срещу Михаил
Желязков Желязков, като кредитополучател и Петър
Красимиров Машев, като поръчител е образувано ч.гр.д.
№ 8534/2011г. по описа на ВРС с искане за издаване заповед за незабавно
изпълнение и изп. лист срещу тях произтичащо от
договор за текущо потребление от 23.11.2007г. и договор за поръчителство към
него. Искането е било уважено и въз основа на издадения изп.
лист и по молба на настоящия ответник /отново като цесионер
на вземането/ от 19.11.2013г. е било образувано изп.
дело № 20137170400911. На Петър Машев е била връчена
заповедта и ПДИ на 25.11.2013г. Машев подал
възражение по чл. 414 ГПК, поради което и кредиторът предявил иска по чл. 422 ГПК, който с влязло в сила решение е бил отхвърлен.
Не
е спорно между страните, че ищцовото дружество е
придобило процесното вземане от Петър Красимиров Машев
с договор за цесия от 21.05.2019г.
В
първото по делото съдебно заседание между страните е прието за
безспорно, че ответната страна е била в
известност, че цедентът Петър Машев не е бил поръчител по договор за поръчителство
към договор за текущо потребление от 13.08.2007г., допълнително
споразумение от 30.06.2010г., към датата на удръжката, както и
обстоятелството, че процесната сума е удържана от трудовото възнаграждение на
Петър Машев.
При
така установените по делото факти, настоящият състав приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 99 ЗЗД.
Както
е разяснено в ППВС № 7/1958г., № 9/1966г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за възложителя на работа, тя е обективна, с
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни
действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице,
на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при
или по повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича от
вината на лицето- изпълнител на възложената работа. Затова, за да се освободи
от отговорност възложителят на работата, следва по делото да е установено или
че лицето, на което е възложена работата не е причинило никаква вреда, или
неговите действия не са виновни и противоправни,
респ. вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
Така
очертанияТт състав на претендираното
право възлага в доказателствена тежест на ищеца
установяване на следните факти: валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; наличието на противоправно, увреждащо го действие или бездействие на
лице, на което от ответника е възложена работа по трудов или друг вид договор,
при или по повод на изпълнение, на която му е причинена вреда, причинна връзка
между противоправното поведение и причинения
вредоносен резултат; вид и размер на вредата.
Предмет
на настоящата претенция е вземане за репариране на имуществени вреди във
формата на претърпени загуби, които се твърди да са търпяни
в резултат на недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави упражнено
процесуално право, изразяващо се в искане да бъде продължено принудителното
изпълнение по изп.д. № 20117170400637 и нареждане по
сметка на ответника на постъпилите по изпълнението суми, независимо от
знанието, че изпълнителен лист касае дълг, по които Красимир Машев не е поръчителствал.
Спорните
по делото въпроси са два: представлява ли удръжката от трудовото възнаграждение
на Петър Машев противоправно
деяние, от което са настъпили вреди за цедента, съответно налице ли е основание
за ангажирана на деликтната отговорност на
ответника и налице ли е валидно споразумение за прехвърляне на вземания
между ищеца и Михаил Желязков. Отговорът на втория въпрос е обусловен от
първия, тъй като само наличие на действително вземане може да обоснове извод за
годен предмет на договора за цесия.
По
първия спорен въпрос:
Съществуват различни виждания относно противоправността
в областта на деликтите, но най- общо в доктрината и
практиката противоправността се определя като
ефективно накърняване на благо, за което императивните правни норми налагат
забрана. Специалният състав на чл. 3 от ГПК предвижда отговорност за противоправно поведение, изразяващо се в превратно
упражняване на процесуални права, в нарушение на принципите за добросъвестност
и спазване на добрите нрави. Тоест процесуалният закон урежда своеобразен
процесуален деликт. По същността си превратното
упражняване на процесуални права може да се обобщи като упражняване на
определени правомощия формално в съответствие с изискванията на закона, но по начин
да се заобиколи определени него изискания. Такива са
случаите на шиканиозно упражняване на права-
многократно отлагане разглеждането да делото от страна неупълномощила
процесуален представител и същевременно удостоверяваща основателни причини за
неявяването си; неоказване съдействие на вещото лице, в хипотези, в които по
отношение на страната не може да се приложи последицата на чл. 161 от ГПК,
изнасяне на неверни факти от страна в обясненията й по чл. 176 от ГПК, воден на
симулиран процес и т.н. Не е налице злоупотреба с процесуално право, когато се предявява
недопустим или неоснователен иск, освен ако това не се прави с нарочната
цел да се увреди насрещната страна. Дали, обаче един иск е основателен,
съответно съществува ли предявеното материално правоотношение е въпрос, който
се решава от съда в рамките на гражданското производство с участието на
страните. Именно в това производство (независимо дали исково и заповедно)
страната, на която се противопоставя спорното право може да взема становище,
като признае или отрече заявеното притезание, а в
заповедно производство- да възрази срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.
414 ГПК или пропусне да стори това. В последния случая длъжникът имплицитно
признава дълга и правото на принудително изпълнение на кредитора по заповедта.
В случая от присъединеното ч.гр.д№1533/2011г. по описа на ВРС става ясно, че заповедта за
изпълнение е редовно връчена на длъжникът, който в предвидения в закона в срок
не е упражнил правото си на възражение, с което изпълнителното основание се е
стабилизирало. Действията на ответника по прилагане на допустим
изпълнителен способ за събиране на удостоверено с изпълнително основание
задължение не могат да се квалифицират като противоправни.
Упражняването на правото на ответника по делото, не представлява злоупотреба с
процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Доводите в тази връзка за знание
у ответника, че г-н Машев не е длъжник,
доколкото не е поръчител по договора от 13.08.2007г., не влияят върху
правомерността на упражняваното право по принудително събиране на вземането, а
по- скоро касаят съществуването на материалното право, което е предмет на
принудително изпълнение. Да се приеме обратното би означавало да се
пререши въпросът за съществуването на материалното право, съответно да се
отрече правоустановителното действие на влязлата в
сила заповед за изпълнение/ недопустимо на по арг..чл.
424 ГПК/. Едва ли може да има съмнение, че подобно допускане би позволило длъжниците, които са пропуснали да оспорят своевременно
заповедта за изпълнение, да получат възможност в ново производство да наведат преклудирани вече възражения. Подобна възможност
противоречи освен на базисните принципи на гражданския процес, а и въобще на
правовата държава.
По
изложените съображения, съдът намира, че действията по прилагане на процесния
изпълнителен способ не са противопоравни, съответно
предявеният иск за неоснователен.
Настоящият
състав на съда, макар да отчита вероятната житейска несправедливост на
настоящото решение, намира че правовият ред (израз на който е
безусловното зачитане на действието на влезлите в сила съдебни актове) е
ценност от по-висш порядък.
Само за пълнота следва да се отбележи, че към момента са
предявени и висящи множество идентични съдебни дела, като всяко от тях е образувано
за всяка отделна принудително събрана от ответника месечна вноска при същите процесни обстоятелства. Визираното поведение би могло
да се окачестви като злоупореба с процесуални права
В заключение,
исковата претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да понесе разноските сторени от
ответника. Претендирани са такива за юк. възнаграждение в размер на 100лева, като искането за
присъждането им следва да бъде уважено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на "Т.М. Комерс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу О.Ф.Б.
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ал.
1, ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 386.16лв.- имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба
от удръжка от трудовото възнаграждение на лицето Петър Красимиров Машев, с ЕГН ********** – вноска месец юли 2014г.,
причинена в резултат от неправомерно поведение на служител на „Банка ДСК“ ЕАД /
праводател на ответника/, изразяващо се в извършване на действия по
продължаване на принудителното изпълнение по и.д.№637/2011г. при ЧСИ
Румяна Тодорова, рег.№717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV
състав, въпреки знанието, че Петър Красимиров Машев,
не е титуляр на задължения по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на
който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав и е
предприето принудителното изпълнение, което вземане е цедирано
на ищеца "Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за
цесия от 21.05.2019г.
ОСЪЖДА "Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на «О.Ф.Б.
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***«Княз Дондуков» № 19,
ет.2 сумата от 100лева, представляваща направени в
производството разноски за юк. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: