Разпореждане по дело №6506/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

      Номер   4464               Година    22.05.2020              Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори май                                                                              Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6506 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

На 22.05.2020 г. по делото е постъпило уведомление от А., че АС отказва да изпълни искането на съда по чл. 25, ал. 5 ЗПП с изх. № 2951/2020 г., за определяне на адвокат, вписан в НРПП, който да бъде назначен за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата, докато съдът не определи депозит за възнаграждението му в посочения в същото уведомление минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (л. 72-73).  

 

Този отказ обаче е незаконосъобразен. Не само защото ЗПП не предвижда възможност за АС да отказва да определя по искане на съда адвокат, вписан в НРПП, който да бъде назначен за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, нито пък да обуславя определянето му от размера на определения от съда депозит за възнаграждението му (чл. 25, ал. 5 и чл. 26, ал. 1 ЗПП). Нито пък вписан в НРПП адвокат може да отказва да бъде определян за такъв представител, нито да обуславя изпълнението на това представителство от размера на определеното му от съда възнаграждение. Тъкмо напротив. Длъжен е да го изпълни (чл. 44 ЗА). Иначе носи дисциплинарна отговорност (чл. 131 ЗА). Но и защото, ВКС приема в задължителната си практика, че правната уредба на особеното представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК, и свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Особеният представител се назначава с акт на съда, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Неговото представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА, е възмездно, но определянето на възнаграждението му е подчинено на специални правила, които се съдържат в чл. 47, ал. 6 ГПК. А според тях, то се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., но не по-малко от една втора от него. Следователно. Няма пречка, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът да определи и по-нисък с ½ размер на възнаграждението от минималния, предвиден в Наредба № 1/2004 г., защото само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особен представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство (така и Опр. 403-2019-III г.о.).  

 

В случая се касае до предявени от ищеца по делото искове по чл. 422, ал. 1 ГПК с цена от общо 1538.39 лева, по които основните спорни въпроси са вече разрешени със задължителното за съдилищата ТР № 4-2014-ОСГТК на ВКС, което само по себе си определя по-ниска фактическа и правна сложност на делото (така и т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК). А именно последната обуславя и размера на депозита за възнаграждението на особения представител, респективно последното (чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК). Спазено е и законовото изискване, при определяне на размера му под минималния за съответния вид работа, същият да не е по-малко от една втора от същия - към момента определяне от съда на депозита от 168.85 лева за същото възнаграждение, минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. е било 337.69 лева (1/2 от което е 168.85 лева), а сега е 232.30 лева (½ от което е 116.15 лева). Такава е и задължителната практика на ВКС по този въпрос (Опр. 403-2019-III г.о.).

 

Изложеното налага извод, че АС на А. няма никакво законово основание да не изпълни задължението си по чл. 25, ал. 5 и чл. 26, ал. 1 ЗПП и определи адвокат, вписан в НРПП, който да бъде назначен за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по делото, нито пък има законово основание да обуславя изпълнението му от определяне преди това на предложеното от същия съвет – минимално възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК). Поради това следва незабавно да се изпрати повторно искане по 25, ал. 5 ЗПП до АС на А. за определяне на адвокат, вписан в НРПП, който да бъде назначен за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата по делото, с препис от настоящото разпореждане.      

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на АС на А. повторно искане за определяне на адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, който да бъде назначен за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата по делото, с препис от настоящото разпореждане.

 

ДЕЛОТО да се докладва след постъпване на уведомителното писмо от А., с което е определен адвокат за назначаването му за особен представител на ответницата по делото.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: