№ 15
гр. Тополовград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20212320100265 по описа за 2021 година
и за да се произнесе по реда на чл.238 и 239 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез
пълномощник адв.Н.Ш. срещу В. Д. Т. от ***************, с правно
основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 20.09.2018 г. между В. Д. Т. и
„Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца, с абонаментен план
„Тотал 36,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв. Ответницата не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 143,97 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 20.09.2018 г. – 04.12.2018 г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер
на 92,46 лв., като размера не надвишава три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/05.02.2019 г.
1
Твърди се, че на същата дата – 20.09.2018 г. по повод горепосочения
договор, мобилният оператор като лизингодател сключва с ответницата Т. -
лизингополучател Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка MEIZU M6 16GB Dual Gold
с обща лизингова цена в размер на 76,17 лв., дължима чрез внасянето на 23
лизингови вноски, всяка една в размер на 1,79 лв. и първоначална лизингова
вноска в размер на 35 лв. По договора за лизинг ответницата дължи
заплащане на сума в общ размер на 31,17 лв., формирана от лизингови вноски
за отчетен период от 20.09.2018 г. до 04.02.2019 г. Вследствие на
неизпълнението на договора за мобилни услуги с предпочетен номер,
ответницата дължи сумата в размер на 182,05 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура
№ **********/05.02.2019 г. По отношение на горепосочените задължения за
лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на
договора за лизинг, посочен в чл.2 от същия. Към настоящия момент и
въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора, предоставеното
устройство не е върнато на мобилния оператор.
В исковата молба се твърди, че с оглед на гореизложеното на 29.09.2020
г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и по него е образувано ч.гр.д. № 144/2021 г. по описа на Районен съд –
Тополовград и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 84/11.05.2021 г. Във връзка с връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК е предявен иск на основание чл.422 във вр.чл.415 от ГПК за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Предвид на гореизложеното, моли съда да се произнесе с решение, с
което да признае за установено между страните, че е налице вземане от
страна на „Теленор България”ЕАД по отношение на ответницата В. Д. Т. в
размер на 459,65 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата.
2
Претендират се и разноските направени от ищеца от настоящото исково
производство и по ч.гр.д. № 144/2021 г.
С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл.422 от ГПК,
вр.чл.415, ал.1 т.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответницата на 01.12.2021 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.
131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор и не е взела становище по
иска.
В съдебно заседание ответницата не се явява, без да е посочила
уважителни причини за това. Липсва и документ, в който последната да е
поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Ищецът чрез своя представител е депозирал искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата.
Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства –
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************; Договор за
лизинг с предпочетен номер +************; Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД; фактури с №№ **********/05.10.2018 г.;
**********/05.11.2018 г.; **********/05.12.2018 г. и **********/05.02.2019
г. и всички приложени доказателства към ч.гр.д № 144/2021 г. по описа на
ТгРС, го намира за основателно.
Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при
наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото
производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е
представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
доказателства.
За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на
страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата
на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от
3
ГПК, постановен с определение № 248/2021 г.
По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а
именно – неявяването на ответницата в първото заседание по делото,
непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства,
твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от
ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с
изискуемата предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК у съда се създаде
убеждението за вероятна основателност на предявения иск, с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за издаване на неприсъствено решение против ответницата, с което да бъде
уважен предявеният иск в размерите, които се претендират.
Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, по
заповедното производство общо в размер 385,00 лв. – държавна такса и
адвокатско възнаграждение и по настоящото производство общо в размер на
385,00 лв.- държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на
спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.
Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл.
240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или
оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4” , Бизнес парк
София, сграда 6 с ЕИК *********, чрез адв.Н.Ш. от САК ПРОТИВ В. Д. Т.
от *********************** с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА
4
УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца
изпълнение на парично задължение в размер на сумата: 459,65 лв.
/четиристотин петдесет и девет лв. и 65 ст./, представляваща неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за
мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК – 02.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата
ОСЪЖДА ответницата В. Д. Т. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
„Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* направените по делото разноски
по заповедното производство, общо в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет
и пет лева/- представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса,
както и разноски по делото по настоящото производство общо в размер на
385,00 лева/триста осемдесет и пет лева/- представляващи адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5