Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260058
гр. Асеновград,
22.03.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на десети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 92 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2021 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0239-001973 от 06.04.2020 г. на Началника на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, на С.З.А. ЕГН: ********** ***, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал С.А. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител– адв. Х. се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, като се иска от съда пълната му отмяна.
Ответната страна РУ – Асеновград не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С акт за установяване на административно нарушение от 16.04.2019 г. е било констатирано, че на 21.04.2018 г. около 21.20 часа в гр.Асеновград на бул. „България“ до № 80 жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№ РВ 4414 ТТ, като се е движил със скорост 111 км. ч. при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. Отчетен е толеранс от 3 процента в полза на водача, с което е определена наказуема скорост от 108 км./ч. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 566. За така констатираното нарушение близо една година по–късно на жалбоподателя С.А. е съставен АУАН. След още почти една година му бил връчен препис от акта и същият го подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН, още същия ден след предявяването му на 06.04.2020 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, т.е. преди изтичането на 3 –дневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН за писмени възражения срещу акта.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, при което намери, че в административно наказателното производство са допуснати множество съществени нарушения на административните правила, които обуславят незаконосъобразност и на издаденото НП, и респективно налагат неговата отмяна. По съществените от тях са следните:
На първо място АУАН е съставен при грубо нарушение на процедурата по чл. 40 от ЗАНН, която е формална до степен, че всяко отклонение от нормативно разписаните правила води до нейната незаконосъобразност, тъй като засяга съществено правото на жалбоподателя за участие в производството и съответно накърнява правото му на защита в административнонаказателния процес. Това е така, тъй като е нарушено основното правило по чл. 40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Видно от съдържанието на АУАН и от показанията на актосъставителя, актът е съставен на 16.04.2019 г. в отсъствие на лицето, индивидуализирано като нарушител и дори към момента на съставяне на АУАН нарушителят все още не е бил установен. Нещо повече, видно от бланката на самия акт в него са попълвани данни, както от актосъставителя, така и от друго неиндивидуализирано в рамките на процедурата лице, като актосъставителят К. е попълнил само датата и данните за нарушението, но не и данните индивидуализиращи нарушителя. „Довършването“ на АУАН според показанията на актосъставителя К. е станало по-късно от друг полицейския служител, който е вписал данните за нарушителя, към момента на неговото предявяване и вероятно му е предявил и АУАН, което се е случило след около една година на 06.04.2020 г. При предявяването и подписването на АУАН от нарушителя пък не е присъствал актосъставителя Х.К.. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя А. е съществено нарушение на процесуалните правила, което компрометира правото на защита на жалбоподателят още в началния момент на стартиране на административно наказателното производство, като препятства възможността му да присъства при съставянето на акта и съответно да направи възражения. Изключението от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, според която когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, същият се съставя и в негово отсъствие. В случая няма данни за това нарушителят да е бил търсен, но да не е бил намерен, нито пък да е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е явил, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е на АНО. Нещо повече, видно от данните по делото, нарушителят С.А. е бил установен едва на 06.04.2020 г. видно от приложената Декларация от лицето, на което е бил регистриран автомобила, т.е. същият е бил установен като извършител на нарушението след отразената в АУАН дата на неговото съставяне 16.04.2019г.
На второ място, нарушено е и другото изискване на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, АУАН да се състави в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Такива безспорно е имало видно от протокола за използване на АТСС, като това са били мл. автоконтрольор Борислав Точев и другия член на екипажа на патрулния автомобил, в който е било монтирано АТСС. Този свидетели обаче не са присъствали при съставянето на АУАН в съответствие с горното императивно изискване. Вместо това незаконосъобразно е приложено правилото по чл. 40 ал.3 от ЗАНН, според което при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. При тази алтернативна хипотеза, която по принцип е неправилно приложена, отново има нарушение, тъй като в този случай правилото е да се посочат други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. Вместо това АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел на съставянето на акта – ст. инсп. Матей Игнатов, като в АУАН обаче не е изрично отбелязано, че той е свидетел само на съставянето на АУАН.
На трето място, НП е било издадено след изтичането на преклузивния срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 16.04.2019 г., а НП е издадено на 06.04.2020 г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок, фиксиран в горната разпоредба. Като е издал НП, вместо да прекрати образуваното административнонаказателно производство АНО е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
На четвърто място, нарушена е разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН, като е нарушено правото на нарушителя да депозира писмени възражения срещу акта в 3-дневен срок от подписването му, тъй като НП е издадено в същия ден, когато е подписан АУАН. С това е накърнено правото му на защита в производството, което самостоятелно е съществено процесуално нарушение и съответно отделно основание за отмяна.
При тази компилация от нарушения при съставянето и предявяването на АУАН, всяко от които е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна, е явно че образуваното въз основа на него административнонаказателно производство е изначално опорочено, което респективно обуславя извода и за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налага неговата отмяна, без да се изследва по същество въпросите налице ли е административно нарушение, надлежно ли е установено, правилно ли е определен субекта на отговорност и правилно ли е оразмерено наказанието. Още повече, че НП изобщо не е следвало да бъде издавано, както и производството е трябвало да бъде прекратено от АНО.
По отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният обаче не е претендирал заплащането за разноски и не е представил списък да приключването на последното съдебно заседание, поради което такива не следва да му се присъждат.
Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0239-001973 от 06.04.2020 г. на Началника на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, на С.З.А. ЕГН: ********** ***, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: