Определение по дело №23/2019 на Софийски окръжен съд

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                       гр. София, 05.02.2019 год.

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

  2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

 като  разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 23/2019 год., взе предвид следното:

 

 

            Подадена е частна жалба от А.Л.Р. *** чрез адв. И.Д. от САК срещу определение от 14.11.2018 год. по гр.д. № 269/2018 год. на РС-Етрополе, с което съдът е допълнил определение от 14.09.2018 год. по същото дело, като е осъдил А.Р., Д.М. и Т.К. да заплатят на Ц.Л.Р. и Л.Ц.Л. сумата 1738 лв. разноски по делото. Счита, че определението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови друго, с което отхвърли молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответниците не вземат становище по частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 269/2018 год. на РС-Етрополе е в първа фаза по извършване на съдебна делба. Поради неизпълнение на дадени от съда с разпореждане от 28.06.2018 год. указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, същата е върната с определение на РС-Етрополе от 14.09.2018 год. и производството по делото е прекратено. С молба от 21.09.2018 год. ответниците Ц.Р. и Л.Л. чрез адв. Блескова от САК са поискали допълване на определението от 14.09.2018 год., като ищците бъдат осъдени да им заплатят направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. В хода на производството по делото на 19.05.2018 год. е починала ищцата М. К. и на нейно място са конституирани наследниците й по закон Д.М. и Т.К.. С обжалваното определение съдът е осъдил ищеца А.Р. и наследниците на починалата ищца Д.М. и Т.К. да заплатят на ответниците сумата 1738  лв. разноски по делото. 

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:    

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима. Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като определението от 14.09.2018 год. не е било връчено на ответниците, поради което не е започнал да тече и срокът за обжалването му, респ. срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Срокът за обжалване по смисъла на чл. 248, ал. 1 от ГПК важи и за страната, която няма интерес от обжалване /т. 14 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС/.

Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК. Съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, а такъв акт е и определението за прекратяване производството и връщане на исковата молба, който акт е допълнен по реда на чл. 248 ГПК.

В конкретния случай ответниците са взели участие в исковото производство, като са ангажирали и процесуален представител, който да защитава интересите им, за което е приложено пълномощно на л. 34 по гр.д. № 169/2015 год. на ЕтРС и пълномощно на л. 10 по гр.д. № 232/2017 год. на СОС. В договора за правна защита и съдействие от 13.03.2017 год. е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение на адв. Блескова в размер на 800 лв. е заплатено изцяло в брой. Липсват данни за заплащане на уговореното адв. възнаграждение с представения в първоинстанционното производство договор за правна защита от 12.01.2016 год. Ето защо е налице основание за присъждане единствено на направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 800 лв., както и направените разноски за експертиза в размер на 138 лв., съгласно представения списък, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК /т.1/ условие за присъждането на разноските е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено, т.е. не е достатъчно само съгласие между договарящите се страни, за да се считат разноските за адвокатска защита дължими. 

 

 

 

 Само реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. Пропускът на ищеца да конкретизира в цялост претенциите си и да защити претендираното право е несъмнено израз на неоснователно ангажиране на насрещна страна в исковото производство и поражда отговорност за разноски, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, като изводите на районния съд в горната насока се явяват законосъобразни.

Тъй като по делото ответниците са доказали направени разноски до размера от 938 лв., определението е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която ищците са осъдени да им заплатят разноски до посочения размер, като за разликата до пълния присъден размер от 1738 лв. определението следва да бъде отменено, а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение от 14.11.2018 год. по гр.д. № 269/2018 год. на РС-Етрополе в ЧАСТТА, с която съдът е допълнил определение от 14.09.2018 год. по същото дело, като е осъдил А.Р., Д.М. и Т.К. да заплатят на Ц.Л.Р. и Л.Ц.Л. разноски за разликата над 938 лв. до пълния присъден размер от 1738 лв., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ц.Л.Р. и Л.Ц.Л. за допълване на определението от 14.09.2018 год. и за осъждане на А.Р., Д.М. и Т.К. да им заплатят  разноски за разликата над 938 лв. до 1738 лв., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определението в ЧАСТТА, с която А.Л.Р., Д.Й.М. и Т.Й.К. са осъдени да заплатят на Ц.Л.Р. и Л.Ц.Л. разноски до размера от 938 лв., на основание чл. 248, ал. 1 и чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ    1.

 

                                                                                                 2.