№ 1145
гр. Плевен, 30.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. Н.
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430107858 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ***, гр. София, ЕИК***,
против П. М. Н., с която се твърди, че на 09.01.2020г, ответникът е издала
запис на заповед, за сумата от 2376лв., за обезпечаване на задължение по
сключен между страните договор за кредит №***г. Твърди се, че общото
задължение по договора е в размер на 2376лв., от която сумата от 1200лв.-
главница, сумата от 235,20лв.- договорна лихва, сумата от 568,80лв.- такса
„Динамично плащане“ и сумата от 372лв.- такса „Бързо разглеждане“. Твърди
се, че задължението по договора е следвало да бъде върнато на 12 месечни
погасителни вноски, всяка от 198лв., платима на 10- то число. Твърди се, че
по договора за кредит, длъжникът е направил следните плащания: 465,23лв.-
за главница, 168,37лв.- договорна лихва, 284,40лв.- динамично плащане,
186лв.- бързо разглеждане. Твърди се, че е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№74/2020г. на ПлРС, въз основа на записа на заповед, за
сумата от 1283,60лв и първоначално, с ИМ се претендира установяване
дължимостта на тази сума, но с допълнителна молба ищецът заявява
извършени плащания от ответника, след издаване на заповедта за незабавно
изпълнение, в размер на 190лв. и се претендира дължимостта на сумата от
1093,60лв.
В заключение моли съда, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
1
вр.чл.79, ал.1, от ЗЗД, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ, да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът П.Н. дължи сумата от 1093,60лв., въз
основа на запис на заповед от 09.01.2020г., за която сума има издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.д.№74/2020г. на ПлРС. Претендират
се разноски.
Ответникът П. М. Н., в срока за отговор, чрез адв. М. И., изразява
становище за неоснователност на предявеният иск. Посочва се, че вземането
произтича от сключен договор за кредит, който съдържа неравноправни
клаузи; в договора не е посочено как се формира ГПР от 39,44% и ГПЛ от
34,41% по кредита. Посочва се, че е от страна на ответника е било налице
изпълнение по кредита и към 10.03.2019г., не е имало основание да се търси
цялата сума по кредита. Посочва, че кредита не е обявяван предсрочно
изискуем. Посочва се, че в договора за кредит не е предвидено издаването на
запис на заповед за обезпечаването му. Посочва, че в нарушение на чл. 492 от
ТЗ не са извършвани отбелязвания върху записа на заповед за извършените
плащания. Оспорват се клаузите за договорна лихва и за възнаграждение за
пакет допълнителни услуги като нищожни, накърняващи добрите нрави, т.к.
лихвата надвишава с 300% главницата по заема. Твърди се, че е налице
хипотезата по чл. 19, ал.5 от ЗПК и по чл. 143, т.19 от ЗЗП. Твърди се, че
таксата Бързо разглеждане е нищожна, на основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 74/2020г. по описа на ПлРС, по което
има издадена заповед за незабавно изпълнение №***г., за сумата от
1283,60лв.- главница, дължима въз основа на запис на заповед от 0612.2018г,
издаден за сумата от 2376лв.
Съдът намира, че приложеният по ч.гр.д.№74/2020г., запис на заповед,
като основание за издаването на заповедта за незабавно изпълнение, е редовен
от външна страна, и съдържа всички необходими законови реквизити.
Същият е издаден на 06.12.2018г, в гр. Плевен, от страна на отв. П. М. Н., без
протест и без разноски, в полза на ищеца „***“ ***, гр. София, ЕИК***, или
на негова заповед, за сумата от 2376лв. Записът на заповед е с уговорен
2
падеж- на предявяване и е предявен за плащане на длъжника на 10.03.2019г.,
скрепено с подписа на същия.
Съдът намира за установен също и факта на сключването на договор за
кредит №***г.- представен от кредитора, както в заповедното, така и в
исковото производство, въз основа на който, ищецът- като кредитор е
предоставил на ответника- като заемател, сумата от 1200лв- паричен заем. От
съдържанието на договора се установява, че заемът е уговорен при ГПР от
39,44% и ГПЛ от 34,41%, при обща стойност на плащанията от 1435,20лв.,
при 12 месечни погасителни вноски, всяка от 116,60лв. В договора за заем е
инкорпориран и погасителния план, с посочване на дата на погасителната
вноска, размер на вноската и оставаща непогасена главница. От съдържанието
на договора се установява също- чл. 9, ал.1 и ал.2, че заемателя е заявил
желание за ползване на услуги „Бързо разглеждане“, и „Динамично
плащане“, за които държи съответно сумите от 372лв. и 568,80лв., които
суми са включени в общото задължение по договора. В чл. 9, ал.3 от
Договора е посочено, че общото задължение по заема, е в размер на 2376лв,
при месечна погасителна вноска от 198лв. Към договора са представени
Общите условия към него, подписани от страните на всяка страница.
По делото безспорно се установява също и факта, че от страна на отв.
Н., до датата на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, са правени
плащания по кредита, с които ищецът счита- молба л. 52, че е погасено
задължението по кредита, както следва: 465,23лв.- за главница, 168,37лв.-
договорна лихва, 284,40лв.- динамично плащане, 186лв.- бързо разглеждане,
като дължима остава сума от общо 1272лв., от която: 734,77лв за главница,
6,83лв.- за договорна лихва, 284,40лв.- динамично плащане и 186лв.- бързо
разглеждане. Съобразно твърденията на ищеца, съдът приема, че след датата
на издаване на заповедта за незабавно изпълнение, от страна на ответника има
плащане на сумата от 190лв., което следва да бъде съобразено от съда при
постановяване на настоящето решение. Съобразно представените с отговора
на ИМ писмени доказателства- вносни бележки, съдът приема, че общо от
страна на отв. Н. е заплатена сумата от 1290лв., от която сума от общо 190лв.-
след издаването на ЗИ. /по твърдения на кредитора е заплатена сума от общо
1294лв/.
Съдът намира за безспорно установен факта, съобразно изричното
3
изявление на ищеца в тази насока, че процесният запис на заповед, е издаден
от отв. П.Н., като обезпечение на задължението по сключеният договор за
кредит №***г. Съдът счита, че наличието на нарочна уговорка между
страните за издаването на запис на заповед като обезпечение на задължението
по кредита, или липсата на такава, е ирелевантно, с оглед твърдението на
самият ищец- като кредитор, за наличието на каузално отношение между
страните- договор за заем и обезпечителния характер на процесната запис на
заповед спрямо договора. С оглед на това, ищецът- кредитор е длъжен да
установи фактите, от които произтича вземането му, от друга страна-
ответникът да докаже факта на погасяване на задължението./ ТР№4/2013г,
т.17/
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят
е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на
цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да
бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на
потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което
сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от
ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.
Съдът намира, с оглед на събраните по делото доказателства, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на
сключен договор за заем, по силата на който, отв. Н. е получила сумата от
1200лв.- заем, който се е задължила да върне на 12 месечни погасителни
вноски, всяка от 116,60лв, при ГПР от 39,44% и ГПЛ от 34,41%, и обща
стойност на плащанията от 1435,20лв. Съдът намира, че клаузите уговарящи
ГПР и ГПЛ са валидни по смисъла на чл. 19, ал.4 от ЗПК и са произвели
своето правно действие. Съобразно цитираната норма, годишният процент на
разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният
процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя,
4
настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата на чл.
19, ал.4 от ЗПК служи именно за рамка на размера на уговорените лихви по
кредита в случая ГПР е 39,44%, и не е уговорен в нарушение на цитираната
норма. Общият размер на договорната лихва е 235,60лв., включен в
погасителния план.
Съдът, счита, че клаузите по чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора,
установяващи такси за „Бързо разглеждане и за „Динамично плащане“, за
нищожни, като противоречащи на нормата на чл.10а от ЗПК, поради което не
са произвели правно действие. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а посочените услуги са именно такива –
съобразно чл. 7.3 и чл. 7.4 от Общите условия- приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, осигуряване на представител на
кредитора, който да посещава дома на длъжника, за извършване на плащане
по кредита, не представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните. Така уговорени,
съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за
действия, свързани с управлението на кредита, поради което съдът приема, че
сумата от 372лв. такса за услуга „Бързо разглеждане“, и сумата от 568,80лв. –
такса за услугата „Динамично плащане“, не се дължат от длъжника- отв. Н.. С
оглед на изложеното, съдът намира, че извършените плащания- като
недължимо платени, следва да бъдат отнесени към дължимите по договора за
заем суми – главница и договорна лихва. Следва да се посочи, че в случая от
страна на кредитора- ищец, не се претендира лихва за забава. Следва да се
посочи също, че в случая вземането се претендира въз основа на издадения
запис на заповед, а не въз основа на договора за заем, поради което е
ирелевантно обстоятелството дали договора обявяван за предсрочно
изискуем.
Както бе посочено по-горе, по делото безспорно се установява факта на
плащане на сумата от общо 1294лв., което плащане следва да бъде отнесено
към дължимите по договора суми. С оглед обстоятелството, че по делото не е
внесе определеният от съда депозит за изготвяне на ССЕ, то изчисленията се
5
извършват от съда служебно. Съдът приема, че с плащането и по реда на чл.
76, ал.2 от ЗЗД, е погасено изцяло задължението за договорна лихва от
235,60лв, и главницата, до размера от 141,60лв., която сума остава дължима
по кредита.
На основание гореизложеното, съдът приема, че предявеният
установителен иск е основателен до размер на сумата от 141,60лв., въз основа
на запис на заповед от 06.12.2018г.., за която сума има издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч. гр.д.№74/2020г. на ПлРС, ведно със законната
лихва, считано от 08.01.2020г, като за разликата до пълният предявен размер
от 1093,60лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като
погасен чрез плащане. Съдът приема, че сумата от 1093,60лв. е заявена като
петитум от страна на ищеца, в рамките изпълнение на указания на съда,
дадени по реда на чл. 129, ал.1 от ГПК- молба л. 28.
С оглед изхода на спора, следва да бъде разпределена и отговорността
за разноски. В полза на ищеца бъдат присъдени разноски – за настоящето
исково производство, съразмерно на уважената част от иска /разноските са
общо в размер на 125лв.- 25лв. д.-т. и 100лв.- юрк. възнаграждение,
определено от съда в минимален размер/, или сумата от 16,18лв. В полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и разноски в заповедното производство,
също съразмерно, в размер на 9,84лв. –общо. В полза на ответника,
съразмерно на отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 391,73лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД., вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ, че *** *** Н.,
ЕГН **********, от с. ***, общ. Плевен, ул. ***, №*** ДЪЛЖИ НА „***“
***, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, общ.
Столична, район ***, ул. ***, №***, сумата от 141,60лв.,-главница, дължима
въз основа на Запис на заповед от 06.12.2018г,, за която сума има издадена
заповед за незабавно изпълнение №***г по ч.гр.д.№74/2020г. на ПлРС, ведно
със законната лихва, считано от 08.01.2020г, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълният предявен размер от 1093,60лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА иска като
6
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. М. Н., ЕГН
**********, от с. ***, общ. Плевен, ул. ***, №*** ДА ЗАПЛАТИ НА „***“
***, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, общ.
Столична, район ***, ул. ***, №***, сумата от 16,18лв., съставляващи
направени разноски в настоящето производство и сумата от 9,84лв- разноски
по по ч.гр.д.№74/2020г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „***“ ***, гр. София,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична,
район ***, ул. ***, №***, ДА ЗАПЛАТИ НА П. М. Н., ЕГН **********, от с.
***, общ. Плевен, ул. ***, №*** сумата от 391,73лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7