РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Етрополе, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20231830100160 по описа за 2023 година
Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.2 и пр.3 ЗЗД и
чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД.
Ищецът М. И. Ю., от гр.Етрополе, чрез адв. Д. М. твърди в искова молба против
ответника „Ф Б“ ЕООД, че е страна по Договор №1035832 за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние, сключен с ответника „Ф Б“ ЕООД за заем в размер на 400 лева.
Съгласно този договор той трябвало да погаси заема чрез две месечни вноски, като следвало
да върне сумата с лихва в размер на 5.03% или 20.12 лева. Посочения ГПР е в размер на
49.06 %. Според чл.5 от Договора, ищецът трябвало да сключи договор за гаранция и то с
предварително посочено от кредитора дружество Multitude bank/Мултитюд Банк п.л.к. /с
предишно име „Ф Б“п.л.к./, с цел да бъде обезпечен сключения договор. При сключване на
договора за потребителски кредит никъде не било посочено какъв е размерът на
възнаграждението, като в нарушение на чл.18 от ЗПФУР, ищецът не е получил
преддоговорна информация, договор за кредит, общи условия или други подобни. Твърди,
че след усвояване на кредита в размер на 420.12 лева установил, че освен заемната сума,
трябва да плати и друга сума в размер на 87.88 лева, или още 21.9% от размера на
главницата, представляваща обезпечение с поръчителство-услуга предоставяна от партньор
на „Ф Б“ ЕООД.
Счита Договор №1035832 за недействителен поради следните причини: дължимите
вноски по договора за поръчителство не били посочени в преддоговорната информация,
нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция било задължително
условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за
1
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като
задължително условие за кандидатстването, каквото се явявало всъщност. Твърди, че
договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис,
поради което липсвало съгласие. Твърди, че ищеца не бил подписвал договор за
поръчителство, както и че такъв не му бил представян. Смята, че процесният договор бил
нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.
Смята, че било нарушено изискването процесният договор да бил написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представяли с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора, не му било предоставено копие от Общите условия, процесният договор не бил
подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК. Размерът
на шрифта, с който бил изготвен договорът бил под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а
именно под 12.
Твърди, че договорът бил недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, т. к.
противоречал на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, т. к. не съдържал начина на изчисляване на ГПР и
липсвала яснота как бил формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.
Посочено било само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му. Ето
защо договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място бил
посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като
разход по договора, а това следвало да бъде направено, поради следните причини.
Ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде
предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това
допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне
на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият
би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора
годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговаряли на действителните
такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представлявали невярна
информация и следвало да се окачествят като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл посочва съдебна практика на Окръжен съд
Пловдив. Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
поръчителство несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във
връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. При сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по
договор за поръчителство, което било свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, била заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
2
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид
горното посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените такива, налице
била неяснота при определяне на ГПР, което водело до недействителност на договора (чл. 22
ЗПК). В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират
по този начин". Счита, че били налице основания целия договор за потребителски кредит да
се приеме за недействителен, което по същество водело до недействителност и на самата
клауза, предвиждаща възнаграждение за предоставяне на обезпечение/поръчителство, като
молят съда да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението.
Не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора. Счита клаузата на чл.
5 от договора за предоставяне на потребителски кредит за нищожна, като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал. 2, чл.10а, ал. 4,
чл.19, ал. 1 и 4 ЗПК.
Моли съдът да обяви нищожността на клаузата на чл.5 в договор за предоставяне на
потребителски кредит, сключен между страните, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от Multitude bank
/"Ferratum Bank"/ в полза на ответника. Както и да осъди ответника на основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 10 лв. (частичен иск от 87.88 лв.), представляваща
платена при липса на основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение - поръчителство от Multitude bank /Ferratum Bank/ в полза на
ответника по договор за потребителски кредит № 1035832, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В хода на производството по реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на втория
иск, като същия се счита предявен за сумата от 87.88 лева, вместо за 10 лева,
възнаграждение за поръчителство по договора за потребителски кредит.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „Ф Б“ ЕООД, чрез
пълномощник, като предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Счита
твърденията на ищеца за бланкетни, като се претендират суми, за които не се ангажират
доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
3
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 19.06.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1035832, по
силата на който ответното дружество предоставило на ищеца сумата 400 лв., срещу
насрещното задължение на ищеца-заемател да върне сумата от общо 420.12 лв. в срок от два
месеца. От приложения договор се установява, че годишният лихвен процент е договорен в
размер на 5.03 %, а годишният процент на разходите е 49,06 %. В клаузата на чл. 5 от
договора, наречена „Обезпечение“ страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк /Feratum bank/ в полза на
дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени от заемателя, нито
от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на заема.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че е
възможно да се кандидатства за кредит от „Ф Б“ ЕООД, като заявката се подаде от личен
гарант; че дружеството има разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други
кредитоискатели, различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант; че дружеството е
предоставило на ищеца Преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/,
Договор за потребителски кредит и общи условия; както и, че ищеца е дал своето съгласие
за сключване на процесния договор за кредит.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата в размер на 400 лева е усвоена от ищеца. По процесния договор е заплатена сума от
508.00 лева, съгласно справка, представена от ответника, като това е станало на дати –
30.07.2021 година и 28.08.2021 година. Постъпилите суми от ищеца са осчетоводени във „Ф
Б“ ЕООД, както следва – главница 400 лева, лихви 20.12 лева. Вещото лице установява, че
сумата по банковата гаранция, която ищецът е внесъл в размер на 87.88 лева, не е
осчетоводена при ответното дружество, а автоматично е прехвърлена в деня на превода към
Поръчителя. Действителният размер на ГПР е 27.00 %, като вещото лице взема предвид
параметрите по договора за кредит, а именно главница, лихва и сума по банкова гаранция.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален (изискуемата форма за действителност е писмена – аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК);
реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на
паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на
конкретна парична сума – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в
зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки;
възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Ищеца има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при
4
сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Като потребител ищеца разполага със защита по
глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно. По отношение на действителността на
договорите за потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за кредит съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът е
предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и
условия по кредита. Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му,
фиксиран лихвен процент, условията за прилагането му и годишният процент на разходите
по кредита. Ищеца е информиран за правото да получи от кредитодателя информация за
извършените предстоящи плащания, както и за оставащите дължими суми при предсрочно
погасяване на главницата, за правото да се откаже от договора и срока, в който може да бъде
упражнено. Договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвен процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
В настоящия случай това е сторено, доколкото в случая е посочен годишен лихвен
процент възлизащ на 49.06 %. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където
нормативно е предвиден начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита,
в него следва да се включат разходите по сключения от ищеца с дружеството – гарант
договор за гаранция /поръчителство/. След като съгласно чл. 5 от договора за кредит
усвояването на сумата по кредита е било обусловено от предоставяне на поръчителство от
Мултитюд Банк /„Фератум Банк“/, вследствие на което между ищеца и това дружество е
сключен договор за гаранция срещу уговорено възнаграждение. Договореното
възнаграждение на гаранта следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като
се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички
разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
възнаграждение за поемане на поръчителство от Multitude bank представлява допълнителна
услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване
на главницата. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, като в т. 3 от договора е посочена обща сума, дължима
от ищеца, без в нея да е включено възнаграждението на поръчителя и стойността му не е
включена при изчисляване на ГПР. Кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на
кредита на потребителя, който бил лишен от възможността да разбере икономическите
5
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора за кредит.
Доколкото сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и
предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е било обусловено от
одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното
от ищеца обезпечение, не би могло да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения
договор за гаранция. Посоченият от ответното дружество поръчител е финансова
институция, свързана с кредитора. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на
приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат
и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, като изискванията на посочената разпоредба в
конкретният случай не са били изпълнени от кредитора. Поради което доколкото в
уговорения ГПР не са били включени всички действителни разходи, съдът намира, че е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД съдът констатира, че е
налице нищожност на клаузата на чл. 5 от договора за заем, която урежда заемът да се
обезпечи с поръчителство от Multitude bank /„Фератум банк“/, тъй като противоречи на
добрите нрави и е неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката
за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника
рискът от неизпълнение на горното задължение. Възможността за ползване на
професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с
допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен
от кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от разстояние
позволява потребителят да бъде информиран предварително за размера на дължимото
възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение за
сключване на договора. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за
поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Видно от
договора за заем поръчителят е предварително посочен от кредитора и длъжникът не е имал
възможност за индивидуално договаряне и избор на друго обезпечение. Поради което съдът
приема, че клаузата на чл. 5 от договора противоречи на добрите нрави и е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Сключването на
договора за поръчителство и заплащане от ищеца на възнаграждение на поръчителя
представлява на практика разделяне на приходите от кредита между двете формално
отделни юридически лица с цел да се заобиколи ЗПК и да се акумулира недопустима
печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за гаранта/поръчител, които не са
надлежно описани в договора за потребителски кредит, водят до недобросъвестно
оскъпяване на кредита в ущърб на икономически по-слабата страна - потребителя,
6
поставяйки го в неравноправна и неизгодна позиция. Сключването на договор за
поръчителство води до скрито оскъпяване на кредита чрез заплащане на възнаграждение на
поръчителя.
При изложените съображения предявеният от ищеца против ответното дружество иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на клаузата на чл. 5 от договора за
потребителски кредит за нищожна като противоречаща на закона се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от 87.88 лева е напуснала
патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника, въпреки, че същата
не е осчетоводена, т.к. е прехвърлена автоматично към поръчителя. В случая значимото от
правна страна обстоятелство е, че сумата е преведена по сметка на ответника, който я е
превел в патримониума на свързано с него ЮЛ.
С оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелството, за което носи доказателствена тежест – че процесната сума е излязла от
правната му сфера и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, искът за
присъждане на платената в полза на ответника сума от 87.88 лева, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането,
е основателен и следва да бъде уважен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В полза на процесуалния представител на ищеца, осъществявал безплатна правна
помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 960.00 лева. Неоснователно е релевираното от ответника
възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар от по 480 лева за защитата по
всеки един от двата обективно съедини иска. Предвид материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, възнаграждението в
размер на по 480 лева с ДДС за всеки един от предявените искове, не е прекомерно,
съобразно размерите, предвидени за защитата по всеки от исковете, съобразно разпоредбите
на чл.7 от Наредба № 1/2004 г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300.00
лева разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.5 в Договор №1035832 за
предоставяне на потребителски кредит от 29.06.2021 г., сключен между „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК-
*******, със седалище и адрес на управление в гр.С, ул.“А М“ №*, вх.*, ет.*, ап.*,
7
представлявано от И В Д и Д В Н и М. И. Ю., ЕГН-**********, от гр.Е, кв.“О“, бл.*, вх. *,
ет.*, представляван от адв. Д. М. М. като противоречащ на императивните разпоредби на
чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление в гр.С,
ул.“А М“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от И В Д и Д В Н да заплати на М. И. Ю.,
ЕГН-**********, от гр.Е, кв.“О“, бл.*, вх. *, ет.* сумата в размер на 87.88 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, с която ответника неоснователно се е обогатил, както и да му
заплати сумата в размер на 300.00 лева, деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление в гр.С,
ул.“А М“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от И В Д и Д В Н да заплати на адв. Д. М. М. –
САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 960,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство на
М. И. Ю. пред Районен съд-Етрополе по гр.д. № 160/2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
8