Р Е Ш Е Н И Е
№ 37/16.1.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І
– административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
|
|
|
при секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 1229/2019
г. по описа на Административен съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба,
подадена от Й.Г.Н. ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. К.У. ***, против Заповед
за прилагане на ПАМ № 19-0367-000156 от 26.08.2019 г. издадена от Началник РУ-
Велинград при ОДМВР гр. Пазарджик, с която е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. ''б'' от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпросаза
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Оспорващият твърди, че
издадената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Според него процесната заповед е незаконосъобразна,
тъй като не са налице материалноправните предпоставки за нейното издаване
съгласно чл. 171, т. 1, б. ''б'' от ЗДвП, към момента на проверката не е имал
качеството ''водач на МПС''. Моли се да се постанови решение, с което да се
отмени изцяло заповедта за налагане на ПАМ като неправилна и незаконосъобразна.
Моли се да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят – Й.Г.Н. – редовно призован, явява се лично и се
представлява от адв. У., редовно упълномощен по делото. Поддържа се жалбата.
Счита се, че не са налице фактическите и правни основания за издаване на
процесната заповед.
Ответник –
Началник на РУ – Велинград към ОДМВР гр. Пазарджик - редовно призован, не се
явява, не се представлява. Чрез изпратено писмено становище на гл. инсп. Даниел
Бараков се прави искане за приемане на изпратени писмени доказателства, твърди
се, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение, поради което
правилно е издадена процесната заповед, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т.
1, б. “б” от ЗДвП. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да се отхвърли
изцяло като неоснователна жалбата на Й.Н..
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 25.08.2019
г. около 20 часа в с. Д., ул. ''***' Й.Н. заедно със свои приятели вечеря в
крайпътно заведение. Той отива до личния си автомобил *** с рег. № ****, който
се намира на паркинг до заведението. В този момент при него идва полицейски
патрул. Един от полицейските служители изисква от жалбоподателя личните му
документи и тези на автомобила. След около час пристигат и служители на Пътна
полиция. Лицето отказва проверка с техническо средство алкотест дрегер АРБА с
фабричен номер 0096 за установяване на употреба на алкохол, както и е отказало
да получи и подпише талон за медицинско изследване с № 0059303. Издаден е АУАН
№ GA14726/25.08.2019 г.,
въз основа на който е издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0367-000156 от 26.08.2019 г. за това, че виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че преди да бъде проверен от полицейските служители, жалбоподателят
всъщност не е имал качеството водач на МПС. Според свидетеля В.Л. когато служителите
на реда са пристигнали на проверка при Й.Н., той е бил отишъл до автомобила си,
за да си вземе връхна дреха и цигари. Отключил е автомобила и тогава са
светнали фаровете, но колата не е била със запален двигател и не е мърдала. Те
дори са чакали сестрата на Й. да ги забере, за да не карат в нетрезво състояние.
Свидетелят твърди, че е бил очевидец на всичко, защото се е намирал на десетина
метра от паркираната кола. Тези обстоятелства се потвържават и от другия
свидетел по делото Х.Г.. Той заявява, че със сигурност автомобилът не е бил
каран, а приятелят му единствено е отишъл до колата, за да си вземе нужните
неща.
Ответната страна не обори със съответните
доказателствени средства твърденията на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна
страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна поради
следните съображения:
Съгласно
чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискването същата да е мотивирана.
Съдът, в
настоящия му състав, споделя наведените в жалбата възражения за издаване на
оспорената заповед в противоречиe с материалния закон.
В нормата на
чл. 171, т. 1, б. ''б'' от ЗДвП е предвидено, че временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Тази
принудителна мярка може да се наложи на лице, което има качеството на водач на
моторно превозно средство и е извършило едно от предвидените в хипотезата на
правната норма нарушения.
От показанията
дадени от свидетелите В.Л. и Х.Г., в хода на настоящото съдебно производство,
се доказва, че към момента на извършване на проверката, лицето Й.Н., не е
притежавало един от двата кумулативно изискващи се елемента, за да бъде
извършен състава на административното нарушение, а именно, че не е притежавало
качеството на водач на МПС. Същият не е управлявал моторно превозно средство,
тъй като то не е било със запален двигател и не е било в движение. Тази
фактическа обстановка не е опровергана от АНО, затова съдът приема, че не са
били налице основанията за налагане на принудителната административна мярка.
ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там,
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за временното отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на Й.Г.Н..
Следователно
процесната принудителна административна мярка, наложена със заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0367-000156 от 26.08.2019 г. издадена от Началник РУ -
Велинград при ОДМВР гр. Пазарджик, е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.
Относно разноските, такива при
резултата от делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК се дължат на
жалбоподателя. Като доказателство за извършването им е представен договор за
правна помощ, съгласно който жалбоподателят е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева на адв. К.У.. Представена е
квитанция и за платената държавна такса в размер на 10лв. за водене на делото.
Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на РУ-Велинград към ОДМВР гр.
Пазарджик.
Предвид основателността на жалбата и
изложените мотиви, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0367-000156 от 26.08.2019 г. издадена от Началник РУ-Велинград
при ОДМВР гр. Пазарджик, с която на Й.Г.Н., ЕГН ********** с адрес *** е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ''б'' от ЗДвП –
временнно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпросаза отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА РУ-Велинград към ОДМВР гр.
Пазарджик да заплати на Й.Г.Н., ЕГН ********** с адрес ***, направените по делото разноски в
размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/п/