Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260009
Гр. Елхово,
07.08.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публичното съдебно заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при секретаря П. Николова, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 83 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.И.Х. ***, чрез
пълномощник адв. Ю.Х.Я. ***, против Наказателно
постановление № 005442 от 05.12.2019 година на началник Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в национално тол управление към Агенция „***“ гр. София, с
което за нарушение по чл. 139, ал.6 от Закона
за движение по пътищата на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като за управлявания от жалбоподателката
автомобил към датата на извършване на проверката е имало заплатена винетна
такса. Желае се отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призован, не се явява. Жалбата се поддържа от процесуален представител –
пълномощник – адв. Я.. Пледира се за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Агенция „***“ в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулти Михалева и Костадинова. Жалбата се
оспорва и се пледира потвърждаване на наказателното постановление като правилно
и законосъобразно. В представено по
делото писмено становище се излагат подробни доводи и аргументи в подкрепа на
искането.
РП – Ямбол ТО - Елхово, редовно призована, не взема
становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 30.06.2019 година около 15.25
часа на републикански път I-7, км. 287, пътен
участък Ямбол – Елхово, с посока на движение към гр. Ямбол жалбоподателката К.И.Х.
управлявала лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № ***. По
същото време свидетелите С.Г. и Г.Д. – инспектори в А „ПИ“, изпълнявали
служебните си задължения на посоченото място. Те спрели за проверка управлявания
от жалбоподателката автомобил, като след извършената справка в електронната
система на АПИ се установило, че за автомобила няма заплатена винетна такса за
движение по републиканската пътна мрежа. На водача било предложено да заплати
компенсаторна такса, но същият отказал да стори това. На мястото на
установяване на нарушението св. Д. в присъствието на св. Г. и жалбоподателката
съставил против последната Акт за установяване на административно нарушение по
чл.139, ал.6 от ЗДвП. АУАН бил предявен на водача, подписан от него с
възражение, че за автомобила има заплатена винетна такса.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения.
Въз
основа на АУАН на 05.12.2019 година началникът на Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в национално тол управление към Агенция „***“ гр. София – Г. Т.издал
против К.Х. Наказателно постановление № 005442 от 05.12.2019 година, с което за
нарушение по чл.
139, ал.6 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП на
наложил на жалбоподателката административно наказание – „Глоба” в размер на
300.00 лева. В наказателното постановление АНО е описал фактическа обстановка,
установена от актосъставителя и описана в АУАН. АНО е приел, че установените
факти сочат извършено нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП.
В съдебно заседание, проведено на 25.06.2020
година пълномощникът на жалбоподателката е представил, а съдът е приел писмено
доказателство – фискален бон от 30.06.2019 година. Същият е издаден на
30.06.2019г. в 17:38:02 часа от „Лукойл България“ ООД, бензиностанция гр.
Сливен във връзка със заплатена винетна такса категория „К3“, от вида „Уикенд“
на стойност 10.00 лева за лек автомобил с рег. № СН 7094 ВВ, валидена от
17:38:04 часа на 30.06.2019г. до 23:59:59 часа на 30.06.2019г.
От приложената към АНП справка от електронната
система за събиране на пътни такси от 30.06.2019г. се установява, че към момента
на извършване на проверката – 30.06.2019г. около 15.25 часа за лекият
автомобил, управляван от жалбоподателката не е имало заплатена винетна такса.
Наказателното
постановление е връчено на наказаното лице на 21.02.2020г., видно от
приложеното към АНП известие за доставяне.
Жалбата против наказателното постановление е изпратена
чрез „Булпост“ на 28.02.2020г.
От приложените към АНП Заповеди № 33 от 23.01.2019г. и
№ РД – 11 – 1423 от 02.12.2019г. на председателя на УС на А“ПИ“ се установява
материалната компетентност началник отдел „КП“ в Националното тол управление Г.
Темелков да издаде процесното наказателно постановление.
От приложената към АНП заповед № НТУ/РД – 11 -10 от
04.06.2019г. на председателя на УС на А“ПИ“ се установява компетентността на
актосъставителя г. да съставя актове за установяване на административни
нарушения по чл. 139, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Г. /актосъставител/ и Д.
/свидетел по установяване на административното нарушение/, както и въз основа приетите по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г. и Д. съдът възприе
като достоверни, непротиворечиви и последователни, кореспондиращи както помежду
си, така и с писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалба
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално
допустима.
По процесуалната законосъобразност на
наказателното постановление:
Извършвайки служебна проверка за
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Иван Г. Илиев е ангажирана в
редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушенията и
издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма,
при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити,
съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57
ЗАНН. В
АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно
формулирано словесно описание на нарушенията, с техните обективни признаци,
посочени са цифрово и нарушените разпоредби. Т.е. даденото описание съответства
на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както
тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на
нарушенията.
Относно материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление:
Съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно ал.6 на
чл.139 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице.
Съгласно действалата към момента на
установяване на нарушението разпоредба на чл. 10, ал.1, т. 1 ЗП, за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.7,
т.1 от ЗП, за лекият автомобил, управляван от жалбоподателката, предназначен за
превоз на пътници с с маса до 3.5 тона, се дължи заплащане
на винетна такса.
Съгласно чл. 10а,
ал.3 от ЗП, винетната такса се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на
валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. При заплащане на винетната такса се издава електронна винетка, която
представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, удостоверяващ
заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и съдържащ
регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата категория, датата
на заплащане на таксата и срока на валидност.
По делото не е налице спор, че пътният участък, по който
се е движел лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса.
От доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че жалбоподателката К.Х. на 30.06.2019 година около 15.25 часа е
управлявал лек автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
който автомобил не е била заплатена дължимата се по закон винетна такса, поради
което правилно АНО е приел, че е осъществен състава на административно
нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП.
Доводите на процесуалният представител на
жалбоподателката, че дължимата се винетна такса към момента на извършване на
проверката е била заплатена, не се споделят от съдебния състав, като
представеният по делото фискален бон напълно опровергава тези доводи, тъй като
видно от същия, винетната такса е заплатена в деня на извършване на проверката,
но около три часа след това и важи за периода от 17:38:04
часа на 30.06.2019г. до 23:59:59 часа на 30.06.2019г. В подкрепа на този извод
на съда са и приложените към АНП разпечатки от електронната система на АПИ.
Предвид изложеното, правилно и
законосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е
анжарината по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Поради всичко горепосочено, съдът намира, че
в случая при доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно
е наложено и предвиденото за това нарушение наказание. Видно от санкционната
норма – размерът на наказанието е фиксиран в закона, поради което и не може
допълнително да бъде намаляван от съда.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл.
28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите
нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна.
Предвид изхода на правния спор искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.
На основание чл. 63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.27е от НЗПП
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 005442 от 05.12.2019 година на началник Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в национално тол управление към Агенция „***“ гр. София, с
което на К.И.Х., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 139, ал.6 от Закона
за движение по пътищата на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 300.00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К.И.Х.,
ЕГН **********,***, да заплати на Агенция „***” гр.София направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................
/Яна Ангелова/