Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 29.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на първи октомври, през две хиляди и осемнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар РУМЯНА БАЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №336 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ”Теленор”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г.-САК против Ф.С.М. ***.
Ищецът излага в ИМ, че по ч.гр.д.№ 2476/2017 г. против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за вземане в размер на 752.74 лв. Посочва, че искът е предявен в изпълнение разпореждане на заповедния съд и поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Излага, че от общата претенция по заповедното производство за неплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в размер на 44,65 лв, като частта до пълния претендиран размер на претенцията представлява начислена договорна неустойка в размер на 606.26 лв. и дължими лизингови вноски в размер на 101,83лв., поради което за ищеца е налице правен интерес от осъждане на ответника да му заплати и посочените суми за дължим неустойки и лизингови вноски. Заявява, че за разликата до пълния размер на претенцията по заповедното производство заедно с иска за установяване на вземането предявява в условията на обективно кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу ответника за сумата от 606.26 лв. – договорна неустойка и 101.83 лв. – неплатени лизингови вноски.
Ищецът твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 23.10.2015 г, сключен между „Теленор България”ЕАД/ с предишно наименование Космо България Мобайл”ЕАД/ и ответницата, последната е абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги с абонатен номер №********* и титуляр на мобилен номер 0897/284147 по програма Резерв Стандарт 29,99лв. Излага, че при ползване на преференциални условия абонатът е взел мобилно устройство марка TELENOR модел Smart Plus Blak на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизиновия договор. Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под аб.№ №*********. Изтъква, че за потребените от абоната-ответник услуги за мобилен номер 0897/284147 за периода от 05.01.2016 г. до 04.06.2016 г. „Теленор България“ЕАД е издал посочените в ИМ фактури. Поради неизпълнение на абоната да заплати стойността на потребените фактурирани услуги на стойност 44,65 лв. на основание чл.75, вр.чл.19б, в от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор с ответника и е издал крайна фактура № ********** от 05.06.2016 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 752.74 лв, която съставлява сбор от незаплатения остатък в размер на 44,65 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 606.26лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 101,83 лв.
Ищецът твърди, че правото му да начисли обезщетение за неизпълнение се базира на изричната клауза, съдържаща се в на т.11 от всеки от индивидуалните договори за мобилни услуги. Освен това, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги, на основание чл.12, ал.2 от АУ дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство са обявени за предсрочно изискуеми.
Твърди се още, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор ответницата е приела Общите условия на оператора, като съгласно чл.71 е поела задължение да заплаща определените от оператора цени по начин и срокове за плащане, посочени в чл.27 – в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Неизпълнението на това задължение е обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно договора. Счита, че в случая е изпълнен фактическия състав наедно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 44,65 лв. за неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на сумата.
МОЛИ съдът да осъди ответницата да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД сума в размер на 606,26 лв. – за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер **********.
МОЛИ съдът да осъди ответницата да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД сума в размер на 101,83лв, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер **********.
Претендирани са и направените деловодни разноски по настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор
в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на такъв или неупражняването на права, както и за възможността да
ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.Р.Д. – назначена за особен представител на ответника. Намира предявения иск за допустим, но оспорва същия като частично неоснователен. Счита, че основателен и доказан е единствено предявеният обективно кумулативно съединен иск за сумата от 44.65 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги от ответницата. Счита, че искът за неустойка е в противоречие с добрите търговски практики и нрави и води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, както и до неравновесие в правата и задълженията по договора между мобилния оператор и ответницата. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. Оспорва като неравноправна, респ.нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, клаузата, според която потребителят дължи неустойка при предсрочно прекратяване на договора, която е в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на срока на договора. Счита, че признание на ищеца за неравноправността на клаузата се съдържа и в постигнатата между Комисията за защита на потребителите и ищеца извънсъдебна спогодба от 11.01.2018 г. на разположение на страницата на КЗП. На последна място в отговора, исковата претенция по чл.79 ЗЗД вр.чл.205 ЗЗД – за заплащане на лизингови вноски в размер на 101.83 лв. е оспорена като недоказана и неоснователна.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД не изпраща
представител в съдебно заседание. В молба становище, подадена от упълномощения
адвокат В.Г. заявява, че поддържа исковата молба. Моли да се има предвид, че
претенциите на ищеца са само по отношение на договорните суми за сключения
между страните абонамент; сумите, дължими за цената на процесната лизингова вещ
и дължимата се договорна неустойка при предсрочно прекратяване ползването на
абонамента, поради неизпълнението на абоната да заплаща в уговорените срокове
дължимите се по договорите плащания.
Ответникът Ф. С.М. не взема лично участие в хода на процеса.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №2476/2017 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е издадена Заповед № 1480 от 04.12.2017 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Ф.С.М. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД сумата общо 859,97 лева, включваща: 752,74 лева – главница, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги , сумата 107,23 лева - лихва /мораторна лихва за забава върху просроченото задължение / за период от 21.06.2016г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата , както и разноските на заявителя в производството : сумата 25,00 лева – д.т. и сумата 180,00 лева – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
С Разпореждане №79 от 09.01.2018 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 22.01.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, че на 23.10.2015 г.между ищеца „”Теленор България”ЕАД, в качеството му на оператор, и ответницата Ф.С.М., в качеството и на потребител /абонат/ е сключен Договор за мобилни услуги № *********, по силата на който операторът се е задължил да предоставя далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер: 359897284147, при условията на избрания от ответницата абонаментен план: Резерв стандарт 39,99 лв. с тарифиране на интервал 60 секунди. С подписването на договора на абоната е предоставено мобилно устройство Telenor Smart Plus Black с IMEI 355028060512425 и СИМ карта № 89359050000513326820. Страните са уговорили първоначален срок на договора: 24 месеца, като изрично е отбелязано, че договорът влиза в сила в деня на подписването – 23.10.2015 г. и изтича на 23.10.2017 г. В договора е включена клауза, според която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карат до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на коя да е СИМ карта, посочени в него и изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
По делото е приложен Договор за лизинг от 23.10.2015 г., по силата на който „Теленор България”ЕАД, в качеството му на лизингодател, се е задължил при условията на договора и Общите условия, неразделна част от него, да предостави за временно и възмездно ползване на Ф.С.М., в качеството й на лизингополучател, лизингова вещ –мобилно устройство Telenor модел Smart Plus Black с телефонен номер 359897284147 срещу задължението на лизингополучателя да заплати лизингова цена в размер на 137,77 лв. с вкл. ДДС по начин, посочен в договора. Съгласно условията на договора, същият е сключен за срок от 23 месеца, като лизингополучателят се задължил да заплати лизинговата цена на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 5,99 лв. с включен ДДС. Между страните е постигнато съгласие месечните лизингови вноски да се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България”ЕАД. При подписване на договора за лизинг ответницата/лизингополучател е декларирала, че е запозната с Общите условия на договора за лизинг, които съставляват неразделна част от договора, приема ги безусловно и се задължава да спазва същите. В чл.12 от Общите условия на договорите за лизинг е регламентирано правото на лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Лизингополучателя . По силата на ал.2 от ОУ, обявяването на предсрочната изискуемост е обусловено от прекратяването на договора за мобилни услуги между същите страни.
Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че ищецът е прекратил едностранно Договора за мобилни услуги на 05.06.2015 г., като считано от тази дата е спрян достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез предоставения номер.
Установява се, че относно дължимите вземания по двата договора, описани по-горе, ищцовото дружество е издало на абоната следните фактури:
-Кредитно известие
№**********/05.02.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторинирана
сумата в размер на -4.84 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в
размер на 5.99 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период
в размер на 52.95 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в
размер на 54.10 лв., платима в срок 20.02.2016г. Приложено е и извлечение от
детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.
-фактура №**********/05.03.2016г. за
отчетения период на потребление 05.02.2016-04.03.2016г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 14.99 лв., 5.99лв. - незаплатени лизингови вноски,
и 1.10 лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №**********/05.02.2016г.,
като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 22.08лв., платима в срок
20.03.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
номер.
-фактура №**********/05.04.2016г. за
отчетения период на потребление 05.03.2016-04.04.2016г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 15,59 лв., 5,99лв. - незаплатени лизингови вноски,
и 22,08 лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №**********/05.03.2016г.,
като общодължимата сума по фактурата възлиза на 43,66 лв., платима в срок
20.04.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
номер.
-Кредитно известие №**********
/05.05.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторинирана сумата в
размер на -5,00 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 5,99
лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на
43,66 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 44,65
лв., платима в срок 20.05.2016г. Приложено е и извлечение от детайлизираната
справка от потреблението на ползвания номер и поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 44,65 лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на Ф.С.М. за
ползвания абонамент и е издадал по абонатен номер №********* на дата
05.06.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 752,74 лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от
абоната - ответник остатък в размер на 44,65 лв. за задълженията по предходните
фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на
606,26 лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 101,83 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на „Теленор България”ЕАД съществува вземане срещу ответницата Ф.М. в претендирания размер от 44.65 лв.за незаплатени далекосъобщителни услуги за аб. № ********* . Обективно съединени са осъдителен иск с основание по чл.92 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 606.26 лв. за начислена договорна неустойка по договор с аб.№ ********* и иск по чл.79 от ЗЗД – за сумата от 101.83 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с аб.№ *********
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от 23.10.2015 г. са валидно сключени между страните. Представените договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответницата и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същият са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договори за мобилни услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължения по договорите - да предоставя на ответницата далекосъобщителни услуги чрез телефонен номер 359897284147, както и че е предоставил лизингованата вещ - за мобилен апарат Telenor Smart Plus Black за срок от 23 месеца. От своя страна ответницата не отрича, че не е заплатила дължимите суми по издадените фактури в уговорения с клаузата на чл.27 от ОУ 18 – дневен срок, който изрично е упоменат във всяка от фактурите. Доказателство относно факта на плащане на тези суми не са ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за сумата от 44.65 лв., произтичаща от незаплатени далекосъобщителни услуги, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал и заплащане на сумата от 101,83 лв. - предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Telenor Smart Plus Black в общ размер на
101.83 лв. Страните не спорят, че поради допуснато от ответницата неизпълнение
на договорните задължение/неплащане на две последователни фактури/, считано от 25.04.2016
г. договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на ответницата. Основание за
начисляване на сумата от 101.83 лв. е клаузата на чл.12 от Общите условия на
договорите за лизинг на оператора. Съгласно посочената клауза, в случай на
неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договора
лизингодателят има право да обяви оставащите месечни вноски за предсрочно
изискуеми, дължими и платими, като съгласно ал.2 на същата, месечните вноски и другите дължими
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно тези договори плащания. В конкретния казус съдът приема за установени
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от
лизинговите вноски, който в случая се равнява на неначислени вноски за 17
месеца в общ размер на 101.83 лв./ 17 х 5.99 лв.= 101.83 лв/ С оглед
упражненото от страна на Лизингодателя право да обяви предсрочната изискуемост
ответницата дължи плащане на
претендираната сума от 101.83 лв., включена в последната ф-ра № **********/ 05.06.2016
г.
В условията на обективно
кумулативно съединяване шщецът е предявил осъдителен иск за вземане в размер на
606.26лв, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги, съгласно ф-ра №**********/ 05.06.2016 г. Според клаузата на чл.11
от Договора за мобилни услуги, № ********* от 23.10.2015 г., в случай на
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси
от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения му срок. В
случая, страните са уговорили
първоначален срок на договора от 24 месеца от датата на влизането му в сила, като този
срок изтича на 23.10.2017 г. Претендираната неустойка е изчислена, като са
съобразени дължимите абонаменти за периода на неизпълнението от 25.04.2017 г./
датата на двустранно спиране на ползването на услугите/ до крайния срок на
действие на договора, калкулирани по брой дни неизпълнение.
Съобразявайки данните по делото, съдът счита, че неустоечната клауза на чл.11 от Договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това...”.
Ответницата Ф.С.М. се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая като потребител на далекосъобщителна услуга ответницата се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП.
Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя”, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в
настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор
за мобилни услуги *********. Това обаче, не е
достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй
като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП
изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с
оглед начина на попълване на договора от
представител на ищеца съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност
да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по
изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на
клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по 11 от договора не е
индивидуално уговорена.
Съдът намира, че по начина, по който е уговорена, клаузата на чл.11 от
договора за мобилни услуги създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В случая мобилният оператор получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и
ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са
предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка
при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на търговеца за
сметка на физическото лице – потребител, който е икономически по-слабата
страна. Установява се, че за неизпълнение на задължение в размер на 44.65 лв. за търговеца възниква правото да получи
неустойка в размер на 606.26 лв, т.е сума, която многократно надвишава размера на
задължението.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
клаузата на чл.11 от договора за мобилни услуги се явява неравноправна и тъй
като не е договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява
нищожна и не поражда права и задължения за страните по договора.
Съобразявайки
изложеното до тук, съдът намира, че предявения осъдителен иск за сумата от 606.26 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, се явява неоснователен и недоказан, поради
което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 125.00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 300.00 лв., както и разноски по заповедното производство в общ размер на 205.000 лв, от които – 25.00 лв. платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатски хонорар.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 133.38лв, от които: 75.00 лв. – д.т. и 58.38 лв. – адвокатско възнаграждение по съразмерност, както и сторени разноски в заповедното производство: 25.00 лв – платена д.т. и 35.03 лв. – адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Ф.С.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.–*** сумата от 44.56лв / четиридесет и четири лева и 56ст/, произлизаща от незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* съгласно Договор за мобилни услуги от 23.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението/30.11.2017 г./ до окончателното плащане на сумата - предмет на Заповед № 1480 от 04.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2476 /2017 г. по описа на Ловешки РС
ОСЪЖДА, на основание чл.79 от ЗЗД, Ф.С.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.–*** сумата от 101.83 лв/ сто и един лева и 83ст/ – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор с абонатен номер № ********* съгласно Договор за лизинг ог 23.10.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.–*** против Ф.С.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сума в размер на 606.24лв/ шестотин и шест лева и 24ст/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с абонатен номер № *********
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф.С.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.Здравко Йорданов Цанев – САК, съдебен адрес:***33.38лв /сто тридесет и три лева и 38ст/-разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство: 25.00 /двадесет и пет/лева – платена д.т. и 35.03 лв./тридесет и пет лева и 03ст/ – адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2476/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: