РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 05.09.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 16446/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.С.Д. твърди, че на 04.03.2015г. майка му С.С.Ч. постъпила в отделение по Нефрология на МИ на МВР, тъй като се оплаквала от болки и уринирала кръв. Направени й били различни изследвания, като при проведена консултация с д-р К. й било обяснено, че има доброкачествено образувание на яйчника, което изисквало хирургична интервенция, при съвсем рутинна операция. На същия ден Ч. постъпила в отделението по Гинекология на МИ на МВР за операция на 10.03.2015г., като до момента на извършването й пациентката се чувствала добре. Ищецът сочи, че на 11.03.2015г., след обяд, когато посетил майка си видял, че тя е замаяна, отнесена, но адекватна, а на 12.03.2015г. сутринта разбрал, че през нощта на майка му е извършена повторна операция по спешност. Обяснили му, че състоянието й е тежко, но стабилно. В следващите няколко дни ищецът сочи, че му била давана на него и на други роднини оскъдна информация. Твърди, че неправилно при първата операция не бил поставен дрен, както и че цялостният лечебен процес не бил проведен професионално, в следствие на което настъпила смъртта на майка му на 17.03.2015г.. Сочи, че бил в изключително близки отношения с майка си и че внезапната й смърт го съкрушила и променила кардинално- затворил се в себе си, станал разсеян, безотговорен, спрял да се контактува с приятелите си и да се интересува от семейството си. Счита, че ответникът М.И.към МВР носи отговорност за противоправното поведение на служителите му и предявява осъдителен иск за претърпените неимуществени вреди от загубата на неговата майка, които определя в размер на 50 000лева. Претендират и законната лихва от датата на деликта и разноски.
Ответникът М.И.към МВР оспорва исковете. Твърди, че липсва противоправно поведение на неговите служители, които в съответствие с общоприетите медицински практики и стандарти са провели лечението на С. Ч.. Претендира разноски.
Третото лице- помагач на ответника З. „Б.В.и.г.“ АД оспорва искове, като също твърди да липсва нарушение на общоприетите медицински практики и стандарти от служителите на ответника, което да е в причинна връзка с настъпилия летален изход за Ч..
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
Според показанията на свидетеля д-р П.М., той познава пациентката С.Ч.. При нощното си дежурство на 11-12 март 2015г. забелязъл, че е малко унесена и отпусната, поради което продължил с диагностичните манипулации и установил, че е с нарушен сърдечен ритъм и честота. Извършено било ЕКГ, консултация с дежурния по интензивно отделение и кардиолог. Свидетелят сочи, че направил коремна ехография, при която установил, че има малко количество течност в корема, което го насочило, че следва да се извърши ревизия, повторно отваряне на коремната кухина. Свързал се с хирурга на правил първата операция, направена била консултация с анестезиолог, като нямало противопоказания за извършване на ревизията. Отворили операцията на мястото, на което било извършена предишната и било установено малко количество кръв- 200- 250 милилитра, като му направило впечатление, че нямало ясен източник на кървене. Промили коремната кухина, изчистили съсиреците, поставили два дренажа и пациентката била затворена. Били взети предреанимационни мерки, като въпреки че показателите били добри, преляли на пациентката 4 сака кръв и 2 сака плазма. Свидетелят сочи, че при извършване на коремни операции поставянето на дрен не е З.ължително, както и че поставянето на такъв при първата операция не би предотвратило извършването на ревизията, тъй като от дрена е цяло да изтече една малка част.
Според показанията на свидетелката д-р В., тя е служител при ответника в отделение по анестезиология и интензивно лечение, като за случая на С.Ч. е разбрала при дежурството си на 14.03.2015г.. Свидетелката най- общо сочи, че при възникнали възпалителни изменение при различни органи при пациентката било извършено съответно лечение. В показанията на свидетелката се обсъжда посочен анестезиологичен риск, за което същите не са допуснати и същите нямат характер на свидетелски показания- разказ за възприети от свидетелката факти и впечатления, а на експертни изводи, поради което съдът не ги обсъжда.
Според показанията на свидетеля Д.А.той е живял на семейни начала със С. Ч.. Свидетелят сочи, че при постъпването си в болницата Ч. била в добро настроение и доктор К. я е уверил, че се касае за извършването на рутинна операция. След операцията тя също се чувствала добре, но след обяд на следващия ден се оплакала, че много й се спи, а след това разбрал, че през нощта са й направили втора спешна операция. В последствие свидетелят описва събитията по даване на кръв и закупуване на кръвна плазма. Свидетелят сочи, че на 16- ти март от болницата на ръка му дали секрета да го занесе за изследване в Белодробна болница, а на 17- ти Ч. починала. Свидетелят сочи, че той е бил лице за контакт като през цялото време на престоя на съпругата му болницата никой не се е свързал с него и не разбрал каква е била повторната операция.
Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза непоставянето на дрен при извършване на първата операция при ищцата не е пропуск на оперативния екип, тъй като поставянето му зависи от конкретната ситуация и е по преценка на оперативния екип. Поставянето му не е задължително стъпка като етап в гинекологичните ръководства и в конкретния случай не е причина за последвалата втора операция, нито е причина за настъпилия при пациентката сепсис. Според заключението смъртта при пациентката е настъпила в следствие наличие в организма на бактерия Serrаtia Marcescenes, за наличието на която категорично е узнато въз основа на лабораторните изследвания станали готови след смъртта на Ч.. Вещите лица сочат, че тази бактерия може да е била налична в тялото на пациента или да е привнесена като вътреболнична инфекция, като развитието й в организма и преминаването й в сепсис е най- често срещано и най- опасно при възрастни хора, пациенти с множество и/ или тежки придружаващи заболявания и с отслабена имунна система. В заключението е посочено, че най – често сепсисът се развива при хоспитализирани болни, като особено уязвими са интензивните отделения. Според заключението лечението му се извършва с антибиотици, дори и преди инфекциозният причинител да е идентифициран, като първоначално се прилагат широкоспектърни антибиотици, а след излизане на микробиологичните резултати си преминава към друг антибиотик. Вещите лица сочат, че в случая лечението на сепсиса е било своевременно и адекватно, като от 11 до 17.03.2015г. са включвани глюкозни разтвори, водноелектролитни разтвори и антибиотици и др., на 14.03.2015г. поради развитие на декомпресирана дихателна недостатъчност пациентката е интубирана и поставена на изкуствена белодробна вентилация. Също така, според вещите лица заместителната терапия с кръв и кръвни съставки е проведена правилно. В заключение вещите лица сочат, че следоперативния период на Ч. протича затегнато, с последователно настъпване на усложнения от страна на сърдечно- съдовата и дихателната система и независимо от приложеното лечение те авансират по типа на септицемия. В случая, предвид и съпътстващите фактори- придружаващи хронични заболявания, хоспитализация в реанимация и намален имунитет, се стига до необратими последици от усложненията. Инфекциозният причинител е отделил ендотоксини атакуващи всички органи в човешкия организъм и шоково състояние с всички негативни последици от него- възпаление на белите дробове, компроментиране на сърдечната функция, вазодилатация, която не се преодолява с обемно заместване. Вещите лица сочат, че това са предварително непредвидими състояния. В отговорите в о.с.з. проведено на 05.06.2017г. вещите лица сочат, че е нормално при извършване на операция на кистозния яйчник да се разрешат и другите констатирани проблеми като смъкването на половите органи; че втората операция е била спешна, като при такива операции също се взима информирано съгласие и че Ч. е била в състояние да даде такова. Също така сочат, че установеното количество кръв в коремната кухина, констатирано при втората операция не е от естество да доведе до хеморагичен шок. Според отговорите на вещо лице Демирова, Ч. е била дългогодишен пушач с оформена белодробна болест, като често при такива хора има едно състояние на намалена локална имунна защита, тъй като лигавицата на дроба е увредена, гама- глобулина, защитника на белия дроб е увреден и много лесно може да се вкара инфекция. Вещото лице сочи, че в случая не може да се каже дали пациентката е носила инфекцията или тя е вътреболнична, както и че бактерията, която се е развила е широкоразпространена и има предимство да се развива и по кожата, има я на много места, както и в природата. Според в.л. Й. са необходими 3-4 дни за размножаване на посявката от изследването и установяване на причинителя на инфекцията и прецезиране на антибиотика. В момента, в който е възникнало съмнение за такава инфекция е започнало лечение с кортикостероид, който е с мощен ефект и заедно с антибиотика са поставени идеални условия за лечение на пневмонии.
Според показанията на свидетелката Д.Д.тя е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че отношенията между С. и майка му били много добри. Той бил единственото дете на С. Ч., работел в близост до нейния дом и почти всеки ден ходил да я вижда. Свидетелката сочи, че Ч. била в общо добро здравословно състояние преди постъпването й в болницата. Смъртта й се отразила много зле на С.. Затворил се, обзела го апатия, станал разсеян.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение. За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД в конкретния случай е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа е настъпила смъртта на майката на ищеца, от която той е претърпял неимуществени вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че поведението на служителите при осъществяване на лечебния процес при пациента е било при спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика. Следва да се отбележи с оглед въведените в отговора на исковата молба възражения за нейната нередовност, че съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290, ал.1 от ГПК- решение № 80 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5554/2013 г., III г. о., ищецът, който основава иска си на допусната лекарска грешка не е длъжен да посочва всички и точния вид на неправилните медицинска манипулации, от които е настъпил противоправния резултат, а това представлява доказателствен въпрос.
Медицинската дейност е правно регламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Не е спорно между страните, че ищецът е син на С.С.Ч., както и че тя е била пациент в болницата при ответника, където тя е починала на 17.03.2015г., като горното се установява и от събраните по делото писмени доказателства.
Установява се от заключението на приетата и неоспорена съдебно- медицинска експертиза, както и от приетите писмени доказателства, че непосредствената причина за смъртта на С. Ч. е развитието на септичен ендотоксичен шок и полиорганна недостатъчност. От заключението се установява, че непоставянето на дренаж при проведената първа операция при Ч. не е в причинна връзка с така настъпилия шок. Според заключението не е налице и нарушение на лекарския екип във връзка с проведената заместваща терапия. Настъпилият при Ч. ендотоксичен шок е в следствие на развитието в организма й на бактерията Serrаtia Marcescenes, която е широкоразпространена в околната среда, има качеството да се развива по кожата и е характерна за вътреболничните инфекции. Същата според заключението се развива в сепсис при по- възрастни хора, с отслабен имунитет и при хоспитализирани болни, като особено уязвими са интензивните отделения. Установява се от заключението, че при първите симптоми за наличие на бактериална инфекция медицинският екип е предприел напълно адекватно лечение, въпреки което е настъпила смъртта на пациента. Не се установява причинна връзка и между забавянето на лекарския екип във връзка с извършването на лабораторно изследване и настъпването на смъртта. Въпросът, който е от значение за правилното решаване на делото е кой е причинителят на инфекцията при пациента. Отговорът на този въпрос следва да се търси в медицинските стандарти, като в тази връзка приложим е този в Наредба № 3 от 8.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Според дефиницията за вътреболнична инфекция в чл. 1.2.1 такива са инфекциите, придобити от пациент във връзка с медицинско обслужване по повод на друго заболяване. Настоящият случай е такъв доколкото не се установява пациентът да е имал инфекцията преди това, като това изрично е предвидено и в стандарта, който урежда презумпция за възникване на инфекцията като вътреболнична, ако се е проявила по време на престоя в лечебното заведение и определен период след това. Ето защо, съдът намира за установено по делото, че е налице нарушение на медицинския стандарт на ответника свързан с превенцията на вътреболничните инфекции. Предвид обстоятелството, че това е единственото нарушение на лекарския екип на ответника във връзка с проведеното лечение на С. Ч., както и при съобразяване на обстоятелствата, че тя е постъпила за „рутинна“ операция, но и това, че при нея са били налице и други заболявания, които са от естество да намалят имунитета й, както и допринасящия за това фактор- тютюнопушенето, съдът намира, че приносът на служителите на ответника за настъпване на леталния изход при С. Ч. е в размер на 1/3.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца С.С.Д. неимуществени вреди от смъртта на неговата майка е в размер на 80 000лева. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалата и на ищеца, както и това, че те са били в много близки отношения. Смъртта на Ч. се е отразила много тежко на ищеца, като цялостно е променила отношението му към семейството, станал разсеян и незаинтересован. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната към датата на деликта. Предвид изложеното при отчитане посочения по- горе принос в настъпване на противоправния резултат искът следва да бъде уважен за сумата от 26 666,66лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000лева.
На основание чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и лихва за забава от датата на деликта- 17.03.2015г. до окончателното плащане.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска
в размер на 2399,99лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски за депозит за вещи лица съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 560,00лева. На ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същият не е представил доказателства да е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА М.И.КЪМ МВР, ЕИК: ******* да заплати на С.С.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата в размер на 26 666,66лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на С.С.Ч., настъпила на 17.03.2015г. в следствие противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в нарушение на медицинския стандарт свързан с превенцията на вътреболничните инфекции, ведно със законната лихва от датата на деликта- 17.03.2015г. до окончателното плащане, както и на основание 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 2399,99лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50 000лева.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН: ********** да заплати на М.И.КЪМ МВР, ЕИК: *******на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 560,00лева- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК: *********, като трето лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: