Решение по дело №586/2020 на Окръжен съд - Видин

                             Р Е Ш Е Н И Е № 10

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                          гр. Видин 26.02.2021 г.

 

Видински окръжен  съд, гражданска колегия в публичното заседание на  двадесет и шести януари  две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                  Председател:В.В.

                                                        Членове:А.П.

                                                                   В.М.

при секретаря Ар.А. и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия В.М. в. гр. дело № 586 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „* „ЕООД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление:гр.В.,южна промишлена зона,комплекс „*“ административна сграда,офис 1,ет.1,против решение № 621/29.09.2020 по грд № 1498/2018г по описа на ВРС.

Подържа се във въззивната жалба, че постановеното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се допустимостта и основателността на предявения иск. Ищецът не е пояснил, че записа на заповед обезпечава каузално правоотношение, като не е установено плащането, периода и погасителните вноски по същото. Посочва се, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПк и изпълнителния лист са незаконосъобразно и следва да бъдат обезсилени.

Запис на заповед издадена на 21.12.2017 год.и джиро са документите въз основа на които заявителят иска издаването на Заповед по реда на чл.417 от ГПК и тези документи районният съд във първата фаза на Заповедното производство е обсъждал и въз основа на тях е издал исканата от заявителя Заповед. Подържат, че  Районният съд при издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение не е проверил дали този представен Запис на заповед е редовен от външна страна като документ и дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.Процесният Запис на заповед по форма и съдържание НЕ ОТГОВАРЯ на изискванията посочени в ТЗ.

Този Запис на заповед НЕ Е ПРЕДЯВЕН на издателя/платеца, което е било основание на ВдРС разглеждащ заповедното производство, да откаже издаването на Заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист. Непредявяването на записа на заповед води до загуба на правата на кредитора. / Вж. Решение № 162 от 12.12.2019 год на ВКС, ТК, П-ро отд, по тър. д. № 651/2018 год/- приложено по делото.Поради тези съображения  подържат Възражение за НИЩОЖНОСТ на представеният от приносителят с ИМ Запис на заповед от 21.12.2017 год. с издател Т.И.Й. като Управител на „*“ ЕООД и поемател “С.“ ООД със седалище гр. С., представлявано от Т.С.З. , тъй като съдържанието й противоречи на разпоредбите на Търговският закон /ТЗ/ .

Посочват, че Записът на заповед от 21.12.2017 год е издаден в противоречие на разпоредбите на чл.476, ал. 2 във вр. с чл. 537 от ТЗ.В случаят издателят на Записа на заповед е имал право да освободи, поемателят или приносителя само от извършване на протест но не и от предявяване.Записа на заповед от 21.12.2017 год. е издаден в противоречие на разпоредбите на чл. 491 от ТЗ.

След като издателят не се е съобразил и с тази разпоредба на ТЗ и е наредил „без предявяване“, то този запис на заповед е недействителен /нищожен/.

На второ място, правят възражение за нищожност на Записа за заповед, поради неспазване разпоредбите на чл. 535 от ТЗ. С този запис на заповед е нарушена безусловността на задължението, тъй като при наличието на Договор за лизинг и въз основа на него е подписан запис на заповед, е поето едно задължение на две основания и така се нарушава безусловността на задължението по записа на заповед с клаузите на гарантираният договор за лизинг.

Оспорват  и ОСНОВАТЕЛНОСТ А на предявеният иск, като за това оспорване са изложени подробни доводи.След като първоинстанционният съд в доклада по реда на чл. 146 от ГПК е приел, че процесният запис на заповед ОБЕЗПЕЧАВА вземането по каузалното правоотношение а именно Договора за лизинг на лек автомобил, представен като доказателство по делото, то съставът на този съд е бил длъжен да обсъди в мотивите на решението си това каузално правоотношение .

Изводът на първоинстанционният съд относно добросъвестността на ищеца като джиратар е НЕОБОСНОВАН поради следното: недобросъвестността на приносителят на записа на заповед, какъвто в настоящият случай е ищецът - джиратар се свързва със знанието му кое е каузалното правоотношение, във връзка е което е издадена ценната книга. Ако приносителят на менителницата / записа на заповед/ знае кое каузално правоотношение е станало причина да бъде издаден този документ, то той е принуден да търпи възражения е това правоотношение.

Посочва, че изпълнението на длъжника по каузалното правоотношение го освобождава от менителничното му задължение по издадения като гаранция за последното запис на заповед-чл.465 ТЗ.

Моли съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение  и отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

По делото  е постъпил писмен отговор от „*" ЕООД, ЕИК*., в който се подържа, че решението на ВдРС е обосновано, а подържаните възражения за нищожност на ЗЗ са неоснователни.

Неоснователно е и възражението във връзка с каузалното правоотношение, тъй като със СИЕ е доказано какъв е размера на задълженията. В тази връзка, дори да се приеме, че ответникът е доказал каузалното отношение по което е издаден запис на заповед и недобросъвестността на настоящия кредитор по ценната книга/т.е, че джиратаря е знаел, че ЗЗ обезпечава договора за лизинг, то с наличието на установени задължения по договора за лизинг, претендираното вземане по ЗЗ е основателно.

 Постъпил е и писмен отговор от третото лице помагач- „*" ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „*", бл. 6,чрез управителя Т.С.З. , чрез пълномощника му адв. П.И.Т. , в което считат, че възраженията на ответника са неоснователни.

Основното възражение на  ответника е във връзка с каузалното отношение, по което е издаден Записа на заповед, като  дори да се приеме, че ответникът е доказал каузалното отношение, по което е издаден процесния Запис на заповед, то и по него ответникът има задължение, съгласно СИЕ. Посочва, че ответното дружество им дължи лизингова вноска дължима на 21.01.2018 - в размер на 721.10 лв.; разср.първонач.вноска дължима на 21.02.2018 - в размер на 2363.57; лизингова вноска дължима на 21.02.2018 - в размер на 1343.97 лв.; разср.първонач.вноска дължима на 21.03.2018 - в размер на 2363.57 лв.; лизингова вноска дължима на 21.03.2018 в размер на 1343.97 лв.; застраховка каско дължима на 21.03.2018 - в размер на 675.00 лв; разходи за покана от 04.04.2018 - в размер на 100.00 лв.; лизингова вноска дължима на 21.04.2018 в размер на 1343.97 лв. транспортни разходи за пътуване до Видин - 300 лв.,неустойки върху всяко забавено плащане по 1% на ден или в общ размер от 30 000 лв.Автомобилът ни е върнат на 17. 04. 2018 г., след купища заплахи и обиди към нашите служители.В тази връзка дори да се приеме, че ответникът е доказал каузалното отношение, по което е издаден записът на заповед и недобросъвестността на настоящия кредитор по ценната книга (т.е., че джиратаря е знаел, че Записът на заповед обезпечава договорът за лизинг), то с наличието на установени задлъжения по Договора за лизинг , считат, че претендираното вземане по Записа на заповед е основателно.

ВОС , като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК,както и в условията на евентуалност –иск по чл.531 ТЗ.

С решение № 621/29.09.2020 по грд № 1498/2018г  ВРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „*“ЕООД,ЕИК*,със седалище и адрес на управление:гр.В.,южна промишлена зона,комплекс „*“ административна сграда,офис 1,ет.1, че дължи на „ *“ ЕООД,ЕИК*, със седалище и адрес на управление:гр. С.,ул.“*“ № *,партер,офис *  сумата в размер от 12 780 евро, представляща остатък и  неплатена част от цялото вземане в размер на 50 435 евро по Запис на заповед от 21.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2018 г. г.,датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 847/2018 г. по описа на ВдРС,до окончателното изплащане на сумата.

От данните по делото се установи, че ответника,чрез управителя си,   е издател на запис на заповед  от 21.12.2017 г.,с място на издаване гр.С.,с който се е задължил безусловно и неотменяемо, да заплати в полза на „*“ООД на 21.03.2018 г., без протест и предявяване за плащане разноски, сумата от 50435 евро.

Не е оспорено и обстоятелството,че  ответника е изплатил сумата от 37 655 евро,поради което съдът го приема за установено. 

Не се спори и относно обстоятелството,че правата по записа на заповед са джиросани от „*“ООД на ищеца по делото на 10.04.2018 г.,видно и от изготвеното на гърба на записа джиро.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 847/2018 г. по описа на РС-В.,образувано по заявление от 13.04.2018 г., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата в размер на 50435 евро/главница/,дължима по Запис на заповед от 21.12.2017 г.,  ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-13.04.2018 г., до окончателното издължаване,както и за сумите: 1972.85 лв.- разноски за държавна такса и 5000.00 лв.за адвокатско възнаграждение.

Установява се ,че в срока по чл. 414 ГПК ответника е възразил срещу заповедта,като в предоставения от съда едномесечен срок ищеца е подал настоящата искова молба,като в последствие,с определение от 18.07.2018 г., издадената по ч.гр.д.№ 847/2018 г. е обезсилена в частта на главницата ,а именно за сумата от 37655.00 лв. и производството в тази му част  е прекратено.

По делото са представени:копие от Запис на заповед и джиро,а от страна на ответника:договор за лизинг на автомобил №104374/21.12.2017 г.,приемо-предвателен протокол към този договор ,3 бр.преводни нареждания,полици за сключена застраховка“Каско“ и „Гражданска отговорност“,винетен стикер,писмо до лизингодателя,изпратено с обратна разписка,приемо-предавателен протокол от 17.04.2018 г.,с който  се връща автомобила.

Назначени и извършени са съдебно-счетоводна експертиза и друга такава с допълнителна задача,касащи задълженията по  договор за лизинг на автомобил №104374/21.12.2017 г.

             Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Претендира се  установяване съществуването на парично вземане за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по джиросан в полза на ищеца запис на заповед, от поемателя „*“ ООД, издаден от  ответник „*“ЕООД,ЕИК *0,със седалище и адрес на управление:гр.В.

По възраженията за редовност на ЗЗ : На първо място с оглед проверката дали процесният документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на заповед, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без които същият би бил недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати или на заповедта на което да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.

При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.

Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за нередовност на записа на заповед поради това, че  Запис на заповед НЕ Е ПРЕДЯВЕН на издателя/платеца.Чрез записа на заповед издателят обещава да плати на поемателя обозначената в документа парична сума.Плащането може да бъде уговорено по четири  начина:1.   На посочена в записа на заповед дата, която е падеж на вземането.2.   При предявяване на записа за плащане на издател.3. В определен срок след предявяване на записа на издателя,4. В определен срок след издаване на записа.

Предявяването на записа за плащане е фактическо действие на поемателя, което трябва да бъде документирано по определен в закона начин. По своята правна същност предявяването на записа на заповед представлява покана за плащане. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане./Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 на ОСТК на ВКС/. Това обаче се отнася само за случаите, в които в записа на заповед е уговорен падеж. Счита се, че на падежа вземането, отразено в записа на заповед става изискуемо. Ако то не бъде платено на падежа, поемателят може да подаде заявление на основание чл. 417 т.9 от ГПК без да е необходимо предварително да предяви на длъжника записа.   Както се посочи ЗЗ е напълно редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнени вземане в полза на ищеца.

         Безспорно се установи, че ЗЗ е издаден като обезпечение на каузално правоотношение-сключен договора за финансов лизинг  със страни „*“ООД и„*“ЕООД,ЕИК*,със седалище и адрес на управление:гр.В. Каузалното правоотношение е надлежно установено от представените по делото писмени доказателства.

Налице е  неизпълнение на задължението за заплащане на месечните лизингови вноски, така както са уговорени между страните по договора за финансов лизинг,което е установено от в.л  Р.К. - стр.144 от делото, прилож № 1.

Съгласно трайната съдебна практика и теория, записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Въпреки това, абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са каузални отношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, както е в настоящия случай,  развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение.

При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, следва съдът по същество да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не.

Предмет на настоящото дело е оспорване на вземането по запис на заповед, джиросан в полза на трето лице.Независимо от процесуалното си качество, принципно поемателят трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед, липсата на формална легитимация на приносителя, срещу действителността на волеизявленията, материализирани в ценната книга, възражения относно необходимите действия за запазване на регреса, просрочването на менителничния ефект, плащането по ценната книга/ и лични, основани на съпътстващите записа на заповед каузални отношения /нищожна, унищожаема или развалена каузална сделка, неизпълнение на задължение на другата страна по каузалната сделка, погасяване на задължението на длъжника по каузалната сделка, което е било обезпечено със записа на заповед и други/.

Когато обаче се касае за вземане по джиросана ценна книга както е в настоящия случай, нещата стоят по друг начин.Известно е, че джирото е специален, търговскоправен способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право с друг. С него кредиторът по менителничния ефект /поемателят или неговият правоприемник/ - джирант се съгласява да бъде заменен в правата по ценната книга с друго лице - джиратар. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка .

Разпоредбата на чл. 465 ТЗ предвижда, че длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.

 Цитираната правна норма намира съответно приложение и към записа на заповед съгласно чл. 537 ТЗ. От посочената разпоредба и предвид функциите на джирото може да се направи извод, че спрямо третите лица, които са придобили записа на заповед с джиро, издателят не може да противопостави възражения, извлечени от каузалните отношения с поемателя /джиранта/, предхождащи или съпровождащи издаването на менителничния ефект. В случая, точно такива възражения са направени от ответника по иска.

От този принцип има изключение, изразяващо се в това,че издателят може да направи на джиратаря личните си възражения, основани на каузалните отношения със своя кредитор /поемател на записа на заповед и джирант/ само ако джиратарят /приносителят/ е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право - извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289 и чл. 465 ТЗ. Възраженията по чл. 465 ТЗ са противопоставими на недобросъвестния приносител, като недобросъвестността се определя към момента на придобиване на менителничния документ.

Недобросъвестността е правно релевантен факт, ако е съществувала към момента на придобиване на ценната книга, в настоящия случай - към момента на джиросване на записа на заповед, на 10.04.2018г.

Ако джиратарят е знаел към момента на получаване на ефекта, че джирантът не е кредитор по документа или че правата му имат определени недостатъци, или че джирото се прави единствено с цел да се лиши длъжникът от възраженията по каузалното правоотношение между него и поемателя /джиранта/, следва да се приеме, че същият е недобросъвестен.Неоснователен е доводът на длъжника, че е налице недобросъвестност от джиратаря към момента на придобиване на записа на заповед .

Недобросъвестността като правна категория предполага установяване знание у джиратаря на фактите и обстоятелства, на които се основават възраженията на длъжника от отношенията с предходния притежател на менителничния ефект.Недобросъвестността е правно релевантен факт, ако е съществувала към момента на придобиване на ценната книга, в настоящия случай - към момента на джиросване на записа на заповед.

Основното възражение на  ответника е във връзка с каузалното отношение, по което е издаден Записа на заповед, като  дори да се приеме, че ответникът е доказал каузалното отношение, по което е издаден процесния Запис на заповед, то и по него ответникът има задължение, съгласно СИЕ.

 Дори да се приеме, че ответникът е доказал каузалното отношение, по което е издаден записът на заповед и недобросъвестността на настоящия кредитор по ценната книга (т.е., че джиратаря е знаел, че Записът на заповед обезпечава договорът за лизинг), то с наличието на установени задлъжения по Договора за лизинг , съдът  счита, че претендираното вземане по Записа на заповед е основателно.

 Менителничният ефект е прехвърлен с джиро на 10.04.2018 г. и с оглед изложеното по-горе  претендираната като неизплатена сума от 12 780.00 евро, част от сумата от 50435 евро по Записа на заповед ,     се явява  дължима.

Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция е основателна и правилно е уважена изцяло, като е признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер от 12 780.00 евро , представляваща остатък от парично задължение по Запис на заповед от 21.12.2017 г., ведно със законната лихва , считано от 13.04.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Крайният правен извод на ВдРС е правилен, решението следва да се потвърди.

Водим от горното, ВОС :

 

                                 Р    Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 621/29.09.2020 по грд № 1498/2018г по описа на ВРС.     

  Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                

 

                                                                                                               2.