Определение по дело №2550/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 5929
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Дарина Матеева
Дело: 20247180702550
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5929

Пловдив, 01.07.2025 г.

Административният съд - Пловдив - I Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДАРИНА МАТЕЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 20247180702550 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ във връзка с чл.144 от АПК.

Постъпила е молба от юрисконсулт Г. Т. като процесуален представител на ответника по делото-Директор на ДСП –Пловдив с искане да бъде изменено постановеното по настоящото дело Решение № 3770 от 23.04.2025г. в частта за разноските,като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат С. А..

От страна на процесуалния представител на жалбоподателите –адвокат А., е постъпило писмено становище,в което се поддържа,че искането е недопустимо и неоснователно и като такова следва да бъде оставено без разглеждане,респективно отхвърлено.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приема от правна страна следното:

Искането е процесуално допустимо ,но разгледано по същество е неоснователно.

С Решение № 3770 от 23.04.2025г. по адм.д № 2550/24г. съдът ,с оглед изхода на делото ,е присъдил на жалбоподателите разноски по делото в общ размер от 2180 лева ,от които 30 лева заплатена държавна такса по делото и 2160 лева заплатен адвокатски хонорар по представен списък по чл.80 от ГПК.

Видно от протокола на проведеното последно съдебно заседание от 25.03.2025г. в залата е присъствала юрисконсулт Т.,същата в хода по същество на делото ,след приключване на устните състезания,е пледирала и не е възразила относно размера на адвокатското възнаграждение на адвокат А.,при все ,че е имала тази възможност.

До приключване на устните състезания страните следва да са изчерпали всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението.След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес –равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени.

С оглед така изложеното и съобразявайки Тълкувателно решение №6/2012 от 6 ноември 2013 год.на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия,съдът намира,че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, на основание чл. 248, ал.1 ГПК във връзка чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от юрисконсулт Г. Т. като процесуален представител на ответника по делото-Директор на ДСП –Пловдив с искане да бъде изменено постановеното по настоящото дело Решение № 3770 от 23.04.2025г. в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

Съдия: