№ 363
гр. Видин, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20221320100109 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю Б Ц, чрез адв. Виолета Герова, САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 против М. С. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Видин, ж.к. „Бонония“ бл. 2, вх. Б, ет. 4, ап. 29 установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, че между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, и ответника М. С. М. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от дата 21.04.2014 г. С допълнително споразумение от
02.07.2017 г. абонатът подновил условията за ползване на мобилен номер ********** с
избран тарифен план Smart М+, с месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. На
същата дата 02.07.2017 г. ответникът е обвързал ползването на мобилен номер ********** с
Договор за лизинг № ********** за устройство GSM HUAWEI P10 LITE с обща лизингова
цена в размер на 549.60 лева, със следната схема на разсрочване: 24 /двадесет и четири/ броя
месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 22.90 лева и една последна лизингова
вноска в размер на 22.90 лева.
Сочи се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер ********** между ответника М. С. М. и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД са издадени фактури № **********/01.03.2018 г.,
**********/01.04.2018 г., **********/01.05.2018 г., **********/01.06.2018 г. за периода от
01.02.2018 г. до 31.05.2018 г. на стойност 134.38 лева.
Излага се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 134.38 лева е обусловило правото на БТК по чл. 50
1
от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният
оператор е издал по клиентски номер № ********** на дата 01.07.2018 г. крайна фактура №
**********. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 122.12 лева, от който ищцовото
дружество има правен интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 49.98 лева
/сума представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/, както и останалите незаплатени лизингови
вноски в размер на 274.80 лева, като е включена и сумата за потребените мобилни услуги от
предходни периоди.
Поддържа се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 26.06.2018 г., като същата
се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договора си, заведен под клиентски номер
**********, като същият не е спазил крайният срок за ползване на договорните абонаменти.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК“ ЕАД да начисли обезщетение
за неизпълнение съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
Сочи се, че между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД валидно са
действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да
заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на
задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата
26.06.2018 г. /като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 49.98 лева,
уговорена в т. 2 от договора
Излага се, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, съгласно Общите условия, приложени към лизинговите договори,
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство GSM HUAWEI P10
LITE са обявени за предсрочно изискуеми.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп" ООД,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия
2
от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името
на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1479/2021 г. по описа на ВдРС, и по което
е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 324.78 лева, от които:
- 49.98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер
********** от дата 21.04.2014 г., 21.09.2015 г., 02.07.2017 г., 02.07.2017 г., сключени между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е
издадена фактура № **********/01.07.2018 г., за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г.
- 274.80 лева – оставащите незаплатени 12 бр. лизингови вноски за предоставено за
ползване устройство до края на срока на лизинговия договор.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника и не е взето
становище по исковете.
След изтичане срока за отговор ответникът е депозирал молба, ведно с разписка №
0200015159988191 от 10.03.2022 г., от която е видно, че е заплатил по сметка на ищеца
сумата в размер на 324.78 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1479/2021 г. по описа
на РС – Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна: Ищцовото
дружество е предявило иск за установяване на твърдяното вземане в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният
с молбата иск е допустим.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства:
заявление/договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, от който е видно, че
ответникът е сключил с БТК ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ********** от дата 21.04.2014 г. С допълнително споразумение от
02.07.2017 г. абонатът подновил условията за ползване на мобилен номер ********** с
избран тарифен план Smart М+, с месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. На
3
същата дата 02.07.2017 г. ответникът е обвързал ползването на мобилен номер ********** с
Договор за лизинг № ********** за устройство GSM HUAWEI P10 LITE с обща лизингова
цена в размер на 549.60 лева, със следната схема на разсрочване: 24 /двадесет и четири/ броя
месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 22.90 лева и една последна лизингова
вноска в размер на 22.90 лева.
По делото са приложени пет броя фактури – четири за начислени ползвани мобилни услуги
и устройства на лизинг – месечни вноски и лихви, както и издадена крайна фактура №
********** от 01.07.2018 г., в която като основание за дължимост на сумата от 122.12 лева е
посочено корекции, дарения и услуги от партньори, а като обща дължима сума във
фактурата е посочена сумата от 539.37 лева, с краен срок за плащане 18.07.2018 г. От
детайлизираното приложение извлечение за размера на сумите по фактурата се установява,
че сумата от 122.12 лева представлява неустойки по тарифен план Smart M+, Smart M+ и
неустойка за предсрочно прекратяване на договор – за устройство **********. Ищецът е
посочил в исковата молба, че от горната сума има интерес да претендира неустойка в размер
на 49.98 лева. В крайната фактура като основание за дължимост на сумата от 284.73 лева е
посочено – устройства на лизинг – месечни вноски без лихви. От последната сума ищецът
претендира сумата в размер на 274.80 лева – незаплатени 12 броя лизингови вноски. Общата
сума, която претендира ищеца, включваща неустойка и лизингови вноски е в размер на
324.78 лева.
На основание договор за цесия от 16.10.2018 г. задълженията на ответника към кредитора са
били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ООД
е прехвърлил задължения по договорите с ответника на ищцовото дружество. По делото е
представено потвърждение за извършената цесия. С връчване на исковата молба и книжата
към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало на
13.02.2022 г., видно от отрязъка от съобщението по делото.
Ответникът не оспорва съобщаването за цесиите, а с молба вх. № 3407/09.05.2022 г.
представя доказателство – Разписка № 0200015159988191, от която е видно, че е заплатил
общата сума, която претендира ищеца за неустойка и лизингови вноски в размер на 324.78
лева по сметка на ищеца на 10.03.2022 г., т.е. след образуване на настоящото дело и след
връчване на препис от исковата молба, която му е връчена на 13.02.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В писмена молба-становище по делото с вх. № 4264 от 08.06.2022 г. ищецът прави
признание на неизгоден факт, а именно, че е извършено плащане от страна на ответника, с
което е погасено изцяло задължението за главница. Това ново обстоятелство, настъпило в
хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като следва
да се приеме, че след депозиране на исковата молба ответникът е погасил изцяло
задължението си към ищеца за исковата сума в размер на 324.78 лв. - главница, включваща
лизингови вноски и неустойка, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявения иск
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
4
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноски.
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски, като претендира сумата в размер
на 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение по
исковото производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Ищецът е претендирал разноски в
заповедното производство в размер на 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 180.00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая искът се отхвърля като погасен чрез плащане
след депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от
ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
По разноските в заповедното производство: Исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1479/2021 г., вкл. и разноските за него, а с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане. В случая в исковото производство ищецът претендира сумата от
324.78 лева, включваща неплатени лизингови вноски и неустойка, която сума е заплатена от
ответника след депозирането на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, като едва след
срока по чл. 131 ГПК ответникът е извършил плащане на процесното вземане в размер на
324.78 лева. Разноските обаче, посочени в заповедта за изпълнение не са заплатени. Поради
това в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното
производство.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 205.00 лева /25.00 лева –
заплатена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение/ и разноските по
исковото производство също в общ размер на 205.00 лева /25.00 лева – заплатена държавна
такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422, във връзка чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
5
представлявано от Ю Б Ц, чрез адв. Виолета Герова, САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, против М. С. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к.
„Бонония“ бл. 2, вх. Б, ет. 4, ап. 29, искове да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 324.78
лева, от които:
- 49.98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер
********** от дата 21.04.2014 г., 21.09.2015 г., 02.07.2017 г., 02.07.2017 г., сключени между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е
издадена фактура № **********/01.07.2018 г., за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г.
- 274.80 лева – оставащите незаплатени 12 бр. лизингови вноски за предоставено за
ползване устройство до края на срока на лизинговия договор, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 352-РЗ по ч.гр.д. №
1479/2021 г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Бонония“ бл. 2, вх. Б, ет. 4,
ап. 29, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю Б Ц, чрез адв.
Виолета Герова, САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
направените от ищеца разноски по делото за платена държавна такса и за адвокатско
възнаграждение общо в размер на 205.00 лева и в заповедното производство по чл.410 от
ГПК по ч.гр.Д. № 1479/2021 г. по описа на РС – Видин - за дължима се държавна такса и
адвокатско възнаграждение - общо в размер на 205.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 1479/2021 г.
по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6