Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 05.03.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ...……….. като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1533 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №423756
от 06.06.2018г., постановено по гр.дело №14383/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
50-ти състав, са отхвърлени предявените от Ц.К.И., Д.К.Д. и Н.К. *** с правно
основание чл.108 от ЗС за признаване право на собственост и
предаване владение върху недвижим имот,
представляващ северната част от имот със стар пл.№4 от
кв.42, местност „Овча купел“, ул.“*******гр.София, върху който се намират поземлени имоти с идентификатор 68134.4338.1799, с идентификатор 68134.4338.1800, като неоснователни и недоказани. С решението са осъдени Ц.К.И., Д.К.Д. и Н.К. *** ОБЩИНА
на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 300 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е
въззивна жалба от ищцата - Ц.К.И., чрез адв.Р.М., с която се обжалва изцяло решение №423756 от
06.06.2018г., постановено по гр.дело №14383/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
50-ти състав, като са инвокирани подробни доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в
противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа
се, че неправилно СРС е приел, че е налице реализирано мероприятие, което
представлява пречка за възстановяването на собствеността върху процесния имот
по смисъла на чл.2 от ЗСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.закони. Твърди се, че от доказателствата
по делото се установява по несъмнен начин, че върху процесните части от имот със стар пл.№4 от кв.42, местност „*****“, ул.“*******гр.София, не е
реализирано мероприятието, за което е бил отчужден имота – изграждане на нова
улица. Сочи се още, че изграденият трафопост в сграда с идентификатор
68134.4338.1799.1 не е собственост на „ЧЕЗ Електро Разпределение България“ АД,
а относно изградената монолитна сграда се установява, че е частично разрушена,
необитаема и съответно не е годна за експлоатация. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и уважи
предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - С.О., чрез процесуален представител юрисконсулт Н.Б., депозира писмен
отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата
въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото
факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Въззиваеми
страни - Д.К.Д. и Н.К. С., не депозират писмени отговори и не вземат становище
по подадената въззивна жалба.
Предявени
са при условията на субективно съединяване от Ц.К.И., Д.К.Д. и Н.К. *** с правно основание
чл.108 от ЗС за признаване право на собственост и
предаване владение върху недвижим имот,
представляващ северната част от имот със стар пл.№4 от
кв.42, местност „Овча купел“, ул.“*******гр.София, върху който се намират поземлени имоти с идентификатор
68134.4338.1799, с площ от 226 кв.м., с идентификатор 68134.4338.1800, с площ от 370 кв.м., с идентификатор 68134.4338.835, представляващ стар пл.№1361, с площ
от около 190 кв.м., при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците, съгласно
молба-уточнение от 29.03.2016г., представена по делото.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от ищците - Ц.К.И.,
Д.К.Д. и Н.К. *** ОБЩИНА искове с правно основание чл.108 от ЗС. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищците не се легитимират като
собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство и реституция
по реда на чл.1, ал.2 от Закон
за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за
териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените
места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните
имоти и Закона за собствеността,
тъй като е прието, че мероприятието по последващо отреждане на отчуждения имот
е реализирано, който факт се явява пречка за възстановяване на собствеността в
реални граници. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, които са законосъобразни, постановени при правилно
тълкуване на материалния закон и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Предявени са осъдителни искове за
защита на право на собственост по реда на чл.108 от ЗС. За да бъде уважен иска
за предаване владението върху спорен недвижим имот, е необходимо ищците в
производството да установят, че са носители на право на собственост върху
спорния имот, придобит по твърдяния от тях способ, както и че ответникът владее
спорния имот без правно основание. Ответникът е този, който следва да
установява основание за това да държи или владее спорния имот. В конкретната
хипотеза и противно на поддържаното във въззивната жалба настоящият състав
намира, че правилно първостепенният съд е анализирал събраните по делото
доказателства като е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния
имот, поради което не са налице предпоставките за уважаване на предявените от
тях редандикационни искове. В случая от приложените по делото доказателства се установява, че част от недвижим имот, застроен, с площ от 1006
кв.м., пл.№4, кв.42,
местност „Овча Купел“, е отчужден по реда на ЗПИНМ със заповед №419 от
18.06.1959г. на МАБ, с която е одобрен плана за местността „Красно село-Княжевско“, за мероприятие по дворищно-регулационен план – улица, което мероприятие не е
осъществено, както и
че по регулационна преписка
№80 от 1969г. с протокол от 21.03.1969г. от имот с пл.№4 са отчуждени безвъзмездно още 240 кв.м. за улична тегоба или общо отчуждената площ от имот със стар пл.№4, кв.42, местност „Овча Купел“ е 1246 кв.м.. С регулационни планове за местността „Овча Купел“, одобрени със заповеди №РД-50-09-398/1983г. и №РД-50-09-0697/1986г., е извършено преотреждане за имот със стар пл.№4, като е предвиден нов парцел II и върху
част от имота е предвидено
изграждане на трафопост и посолски комплекс, които мероприятия са реализирани. На следващо място в конкретния случая не е
спорно по делото, а и от доказателствата се установява, че за част от имот със
стар пл.№4, кв.42, местност „Овча Купел“, с площ 520 кв.м., със заповед за отмяна на отчуждаване на
недвижим имот №РД43-141/21.07.2000г. на Кмета на СО се отменя отчуждаването, извършено през 1959г., касае се за тази част от имота,
която не е застроена, върху нея няма реализирано мероприятие и отговаря на
изискванията за образуване на
самостоятелен парцел по смисъла на чл.54, ал.1 от ППЗТСУ, като тази част от имота не е предмет на исковата
претенция. Със същата заповед се отказва да се отмени отчуждаването за
останалата част от имот със стар пл.№4, кв.42, местност „Овча Купел“, която именно е предмет на
предявения ревандикационен иск, като изложените мотиви на административния
орган са в смисъл, че върху тази част от имота е предвидено мероприятие по
отреждане – изграждане на трафопост и посолски комплекс, които мероприятия са
реализирани и засягат имота. Заповедта №РД43-141/21.07.2000г. на Кмета на СО в частта, в която се отказва
отчуждаване на имота, е влязла в сила, съгласно решение №2680/21.03.2002г. на IV отд., ВАС, с което е оставено в сила решение от
27.03.2001г. по адм.дело №2654/2000г. по описа на СГС, А.О., III-Б състав, с което е отхвърлена жалбата на ищците - Ц.К.И.,
Д.К.Д. и Н.К. С. срещу Заповед №РД43-141/21.07.2000г.
на Кмета на СО в
частта, в която се отказва отчуждаването на имот със стар пл.№4, кв.42, местност „Овча Купел“. В настоящото производство не е допустимо да се пререшава въпроса
относно отмяната на отчуждаването на спорната част от имота, след като е налице
влязло в сила съдебно решение, с което отхвърлена жалбата на ищците - Ц.К.И., Д.К.Д.
и Н.К. С. срещу Заповед №РД43-141/21.07.2000г.
на Кмета на СО в
частта, в която се отказва отчуждаването на имот със стар пл.№4, кв.42, местност „Овча Купел“. Съгласно нормата на чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът
разпорежда друго. С оглед на горните аргументи настоящият съд намира, че всички
наведените във въззивната жалба доводи за отмяна на отчуждаването на спорната
част от имота поради неизпълнени мероприятия по отреждането са ирелевантни в
настоящото съдебно производство и като такива не следва да се обсъждат. Следователно след като не е
отменено отчуждаването на спорната част от процесния имот се налага извода, че
ответникът – С.О. се легитимира като собственик за тази част от имота и ищците с
допустимите в закона доказателствени средства не доказват активната си
легитимация по предявените от
тях ревандикационни искове срещу ответника относно процесния имот. Предявените искове с правно основание
чл.108 от ЗС са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционният съд е
достигнал до същия краен извод в атакуваното решение, което е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271 от ГПК.
При този изход на спора
разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е заявил
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. По реда на чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от приетата въз основа на законовата
делегация Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на
извършената от юрисконсулта дейност във въззивната инстанция, съдът определя
размер на юрисконсултско възнаграждението от 100.00 лв., която сума въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №423756 от 06.06.2018г., постановено по гр.дело №14383/2015г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 50-ти състав.
ОСЪЖДА Ц.К.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на С.О., с адрес: гр.София, ул.”******;
на правно основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК във връзка с чл.273 ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е
постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./