РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Весела Станчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12272
по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ.
Ищецът „О.“ АД твърди в исковата си молба, че по силата на сключен
договор за кредит на 17.08.2007г. е предоставил на ответника Б.П.К. и на съпругата
му Й.Х.К.кредит за ремонт и реконструкция на имот в гр.София в размер на
80 000лв. Срокът за издължаването му е уговорен на 288 месечни анюитетни
вноски. За предоставения кредит кредитополучателят следвало да заплаща лихва в
размер на 12,25%, а при неизпълнение на клаузите по договора и наказателна лихва . Уговорено е и
заплащането на такса за покриване разходите по обслужване на кредита. Крайният
срок за погасяване на задължение е 15.09.2031г. Ищецът сочи, че на 10.09.2010г.
е подписал допълнително споразумение към договора с ответника . В същото е
прието, че към тази дата актуалният дълг е 78 761,96лв. Уговорен е нов
начин на заплащане на дължимите суми. Уговорена е и автоматична предсрочна
изискуемост на вземането при неизпълнение от страна на длъжника. Ищецът сочи,
че поради неплащане на задълженията по договора за кредит е обявил същия за
предсрочно изискуем и е подал заявление по чл.417 от ГПК срещу
кредитополучателя и срещу съпругата му. Въз основа на получената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело срещу длъжниците. С определение № 14698/16.06.2016г. по гр.д.№
6981/16г. на СГС е прието възражението на ответника Б.К. по реда на чл.432 ал.1
т.2 от ГПК, като заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу К. са
обезсилени. Възражението на съпругата на ответника също е прието и по отношения
на нея съдът също е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. С
оглед на това, ищецът който първоначално е предявил иск по чл.422 от ГПК, с
изменение на исковете, предявява осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД във вр. с
чл.430 от ТЗ срещу ответника Б.К. за заплащане на следните суми:
74 556,80лв. непогасена главница, 12 662,91лв. договорна лихва за
периода 15.07.2012г. – 18.09.2013г., 124,06лв. наказателна лихва за периода
15.07.2012г. – 18.09.2013г. , както и законната лихва върху просрочената
главница от датата на подаване на заявлението на 19.09.2013г. до погасяване на
задължението. Претендира и разноските по делото.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответникът Б.К., чрез назначения от съда особен представител, оспорва
предявените искове по основание и по размер. Намира предявения иск за неоснователен
поради липсата на надлежно уведомление на длъжника за обявената от банката
предсрочна изискуемост на кредита. Счита че вземането не е изискуемо, поради
което ответникът не дължи претендираните суми. Отделно, посочва че не е налице
увреждане за ищеца, тъй като договорът е обезпечен с ипотека върху недвижим
имот. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните по делото и събраните в производството писмени доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.08.2007г. между ищеца и ответника е сключен Договор за предоставяне
на кредит за ремонт и строителство в размер на 80 000 лв. със срок на
издължаване на кредита 288 месечни анюитетни вноски. В чл.5 ал.1 и 2 от
договора е уговорен лихвен процент върху главницата в размер на 12,25% годишно.
В чл.6 е уговорена наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в
чл.5 лихвен процент при забавено плащане на месечните анюитетни вноски по кредите от страна на кредитополучателя. Уговорено
е също , че първата вноска се дължи на 15.10.2007г. като всяка следваща вноска се дължи на 15
число на месеца. Крайният срок за издължаване на кредита е 15.09.2031г. договорът
е преподписан и от съпругата на ответника Й.К..С допълнително споразумение от
10.09.2010г. страните са се споразумели, че размерът на дълга към датата на
споразумението е 78 761,96лв. Уговорен е нов размер на месечните анюитетни
вноски - 521,69лв. от 15.10.2010г. и
860,90лв. от 15.04.2012г.
На
19.09.2013г. ищецът е подал пред заповедния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 39242/13г. на СРС срещу длъжника Б.К. и срещу
съпругата му Й.К.. По възражение на двамата длъжници по реда на чл.432 ал.1 т.2
от ГПК СГС е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Банката
не е уведомявала длъжника ответника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
От назначената по делото ССЕ се
установява, че към датата на подаване на исковата молба 8.08.2014г. ответникът
дължи на ищеца по процесния договор сума в общ размер на 95 750,08лв. от които 74,556,80лв. главница,
20 810,27лв. договорна лихва и 383,01лв. наказателна лихва.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковете
са допустими и следва да се разгледат по същество. Ищецът има правен интерес да
предяви срещу ответника осъдителни искове за заплащане на дължими суми по
договор за кредит, тъй като издадените в негова полза заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са обезсилени, което го поставя в невъзможност да реализира
правата си по реда на чл.422 от ГПК.
По
същество предявените искове са основателни.
Между
Банката като кредитодател и ответника като кредитополучател е възникнал валиден
договор за кредит от 17.08.2007г. Банката е изпълнила задължението си по него,
като е предоставила на ответника сумата от 80 000 лв. кредит за ремонт и
реконструкция на недвижим имот, която сума е усвоена от ответника на 13.09.2007г.
Ответникът не е изпълнил задължението си
да върне кредита съгласно уговорените срокове и съгласно уговорените вноски.
Върнал е сума в размер на 5443,20лв. Банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем на 15.08.2012г. Уведомление за това не
е изпратено до ответника. При действащ договор за всяко негово изменение се
дължи уведомяване на другата страна. Предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не
изхожда от кредитора и в нея не се
съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването
на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника / така Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II
т. о., ТК/ . С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с връчване на исковата молба на
18.10.2017г.
На
основание чл.430 от ТЗ ответникът дължи връщане на главницата, както и на
уговорените възнаградителна лихва, уговорена в чл.5.1 от договора и наказателна
лихва по т.6.1 от договора.
Съгласно
ССЕ задълженията на ответника към Банката към момента на предявяване на
претенциите са общо 95 750,08лв. от които 74556,80лв. главница,
20 810,27лв. договорна лихва и 383,01лв. наказателна лихва. Претенцията на ищеца по отношение на
главницата е за този размер, поради което искът за главница следва да се уважи.
Претенцията за договорна лихва е в размер на 12 662,91лв. изчислена върху
главницата за периода 15.07.2012г. – 18.09.2013г. Съобразно заключението договорната
лихва за този период, изчислена върху дължимата главница е в размер на
11 665,41лв. Този размер е доказан и за него претенцията следва да се
уважи, като за разликата до 12 662,91лв. искът следва да се отхвърли.
Искът за заплащане на наказателна лихва е в размер на 124,06лв. изчислен върху
главницата за периода 15.07.2012г. – 18.09.2013г. Съгласно заключението
размерът на наказателната лихва за този период е 311,34лв. С оглед на
диспозитивното начало, претенцията следва да се уважи както е претендирана – за
124,06лв.
Акцесорната
претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД по отношение на главницата е основателна. Съдът
присъжда обезщетение за забавено плащане върху дължимите от ответника суми по
главницата от датата на изискуемостта на цялото вземане - датата на получаване
на исковата молба – 18.10.2017г. до окончателното изплащане.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените от него разноски,
които съгласно представения списък, са в размер на 8027,25 лв. Съразмерно с
уважената част от исковете се дължи сумата 7935,74лв.
Съдът
констатира, че ищецът не е внесъл в пълен размер дължимата по делото държавна
такса – 4% върху цената на исковете. Внесъл е такава в половин размер. Същият е
останал задължен с 1791,92лв. и на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъден
да ги заплати.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
„О.Б.Б.“ АД , ЕИК ********със седалище *** и адрес на управление *** на
основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.430 от ТЗ следните суми: 74556,80лв.
главница по договор за предоставяне
на кредит за ремонт и строителство на имот от 17.08.2007г., ведно със законната
лихва от 18.10.2017г. до окончателното
изплащане, 11 665,41лв. договорена лихва за периода от 15.07.2012г.
– 18.09.2013г. и
124,06лв.
наказателна лихва за периода
от 15.07.2012г.
– 18.09.2013г., както и сумата 7935,74лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на договорна лихва
за разликата между уважения размер и претендирания такъв от 12 662,91лв. и
досежно претендираната законна лихва върху главницата за периода 19.09.2013г.
до 17.10.2017г.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“
АД , ЕИК ********със седалище *** и адрес на управление *** на основание чл.77
от ГПК да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1791,92лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия :