№ 608
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Мария Яначкова
Джулиана Петкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503018 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №263690/07.06.2021г., постановено по гр.д.№5255/2019г., СГС е осъдил
Столична община, на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на Я. С. Я.,
ЕГН********** и Ю. С. И., ЕГН**********, заместили в хода на процеса по реда на чл.227
от ГПК майка си С. И. И., поч. на 31.10.2019г., сумата от 10 000/десет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от С. И. неимуществени вреди – болки и
страдания, от увреждане, настъпило поради попадането й в необезопасена и
несигнализирана от Столична община шахта, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 21.02.2017г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 26 000/двадесет и шест
хиляди/лв.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищците, в която
се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с получените от пострадалата
травматични увреди, извършените в хода на лечението две операции, продължителността на
лечебния и възстановителен период и липсата на възможност здравословното й състояние да
се възстанови напълно.Не е отчетен момента на настъпване на увреждането и
съществуващите в страната обществено-икономически условия, които следва да се
1
съобразят при определяне на обезщетението.С оглед на горното моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането.Претендират се разноски.
Ответникът Столична община не е депозирал отговор на подадената жалба.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Столична
община, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.От събраните по делото
доказателства се установява, че причина за настъпване на инцидента е неизправността на
шахта, която е собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“АД, поради което
отговорността за претърпените от пострадалата вреди следва да бъде на това дружество.Не
може Столична община да носи отговорност за противоправното бездействие на трето лице,
доколкото няма нормативно задължение свързано с ремонта и подмяната на съоръжения,
които са чужда собственост.В условията на евентуалност се привежда аргументация за
прекомерност на присъденото обезщетение, което е несъобразено с естеството на
получените увреждания и сравнително краткия период на възстановяване на здравословното
състояние на лицето.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му
част и отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на
обезщетението.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество частично основателна е тази на ищците.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, поради което съдът е
обвързан от направените от страните оплаквания, които касаят неговата правилност.Между
страните не са спори за механизма на настъпване на увреждането, който е установен по
делото от показанията на св.Я. и от заключението по допуснатата по делото СТЕ : на
21.02.2017г. първоначалната ищца С. И. се е движила като пешеходец по десния тротоар на
ул.“Цветан Лазаров“, гр.София, с посока на движение от бул.“Брюксел“ към
ул.“Копенхаген“, като пред магазин с наименование „ДМ“ е стъпила на шахта, капакът на
която се е показвал над нивото на тротоара, вследствие на което е загубила равновесие и е
паднала на лявото си рамо.Не се спори, че шахтата е собственост на третото за процеса лице
„ЧЕЗ Разпределение“АД, както и относно това, че е налице причинна връзка между
описания по-горе инцидент и претендираните в исковата молба травматични
увреждания.Страните спорят дали са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника и относно справедливия размер на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди.
Ответникът Столична община е пасивно легитимиран по предявения иск и следва да
носи отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД, независимо от това, че не е собственик на
необезопасената шахта, която е станала причина за настъпване на процесния инцидент, тъй
2
като има нормативно предвидено задължение за поддържането на пътищата чрез своите
служители.Налице е бездействие по осъществяването на контрол за осигуряване на условия
за безопасно движение по пътищата, което съставлява неизпълнение на задълженията по чл.
31 от Закона за пътищата, която задължава съответната община да осигури необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.Това следва и от
разпоредбата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която предвижда, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок.Тротоарът, на който е станал инцидентът, е с
обществено предназначение, и предвид свободния достъп до него, се е налагало
предприемане на обезопасителни мерки, с които да се ограничи възможността на
пешеходците да преминават през него.Неизпълнението на това задължение на ответника се
намира в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент, при който е пострадала
първоначалната ищца.
Частично основателни са оплакванията, че присъденото от съда обезщетение е
несъобразено с действително претърпените вреди.По делото е била допусната СМЕ,
заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се
установява, че при инцидента пострадалата С. И. е получила : „счупване на хирургичната
шийка на лявата раменна кост“, което е довело до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок от около три месеца.Непосредствено след инцидента е била
проведена операция, при която е извършено наместване на фрактурата и стабилизирането й
с 3бр. Киршнерови игли.Поставена е мека превръзка за срок от 35 дни, като е предписано
медикаментозно лечение.Три месеца след това е постъпила отново в болница за премахване
на остеосинтезата и извършването на пластика на частично скъсаното сухожилие на дългата
глава на двуглавия мускул. Лицето е търпяло болки за период от три месеца, които са били
най-интензивни 2-3 седмици след инцидента, както и по време на проведената
рехабилитация.За период от 2 месеца не е могла да си служи са лявата ръка.Като трайно
увреждане вещото лице посочва съществуващото ограничение на отвеждането встрани на
ръката с около 20 градуса.
С оглед на горното съдът намира, че за търпените от първоначалната ищца вреди
следва да се определи обезщетение от 15 000лв.
В полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, тъй като за вземания с
източник непозволено увреждане деликвента/длъжника/ се счита в забава от датата на
осъществяване на деянието, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която иска на пострадалата е бил отхвърлен като неоснователен за разликата от 10 000лв. до
15 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което се присъди допълнително
обезщетение от още 5 000лв.
3
В полза на ищците следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски, които се изразяват в заплатена държавна такса.
На процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за двете инстанции, което е в общ размер на 756.25лв.
/300лв. за производството пред СГС и 456.25лв. за това пред настоящата инстанция/.
На ответника Столична община следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция от 100лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №263690/07.06.2021г., постановено по гр.д.№5255/2019г. на СГС
в частта, в която са отхвърлени исковете на Я. С. Я., ЕГН********** и Ю. С. И.,
ЕГН**********, заместили в хода на процеса по реда на чл.227 от ГПК майка си С. И. И.,
поч. на 31.10.2019г., за заплащане на обезщетение за претърпените от С. И. неимуществени
вреди – болки и страдания, от увреждане, настъпило поради попадането й в необезопасена и
несигнализирана от Столична община шахта, за разликата от 10 000/десет хиляди/лв. до
15 000/петнадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 21.02.2017г. до окончателното й изплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Я. С. Я., ЕГН********** и Ю. С. И.,
ЕГН**********, сумата от по 2 500/две хиляди и петстотин/лв. за всеки, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 21.02.2017г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от С. И. неимуществени вреди –
болки и страдания, от увреждане, настъпило поради попадането й в необезопасена и
несигнализирана от Столична община шахта, ведно с направените във въззивната инстанция
разноски от по 50/петдесет/лв. за всеки.
ПОТВЪРЖДАВА решение №263690/07.06.2021г., постановено по гр.д.№5255/2019г.
на СГС в останалата му част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.М.Д. Д., ЕГН**********, от АК-
гр.София, сумата от 756.25/седемстотин петдесет и шест цяло и двадесет и пет/лв.,
представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Я. С. Я., ЕГН********** и Ю. С. И., ЕГН**********, да заплатят на
Столична община сумата от 100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5