Решение по дело №393/2009 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 99
Дата: 26 октомври 2009 г. (в сила от 26 октомври 2009 г.)
Съдия: Снежана Михайлова Наумова
Дело: 20091400600393
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 19 август 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ВРАЦА,  26.10.2009г.

    

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в

публичното заседание на 15.10.2009 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ КРУМОВА

    ЧЛЕНОВЕ:ИВАН МАРИНОВ

                                  СНЕЖАНА НАУМОВА

                                 

в присъствието на:

прокурора К. Т. и секретаря В.В.

като разгледа докладваното от съдия  НАУМОВА

ВНОХ дело № 393 по описа за 2009 год.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    С присъда №53/09.06.2009г. постановена по НЧХД №36/2009г. Районен съд-гр.Оряхово е признал К.В.П. и В.Б.В. *** за виновни в това, че на 24.08.2008г. в гр.Оряхово, в съучастие като съизвършители причинили на Х.Г.Я. *** на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК-лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания в областта на челото, леко в ляво, на площ 7/3 см., с оток в дълбочина, охлузване в лява слепоочна област с размери 5/3 см. и оток в дълбочина, охлузване в дясната слепоочно-теменната област, над ушната мида, с площ 3/2 см. и оток в дълбочина на площ 8/10см.,охлузване в тилно-теменната област, с неправилна форма, оток с дълбочина и размери 3/2 см., рана с дължина 3 см. на дясната вежда, от външния край, по хода на веждата, със синкаво-мораво кръвонасядане и отток на двете очи, довел до пълното затваряне на очната цепка и червеникав кръвоизлив под външната обвивка на дясната очна ябълка, оток на коренът на носа, линейно охлузване на лявата лакетна става с напречен ход и размер 6/2 см., кръвонасядане, напречно, с размер 5/2 см. на дясната лакетна става, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На осн. чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.с чл.54, ал.1 от НК районният съд е осъдил К.П. на пробация, като го е оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с Б.В.П. ***, а В.В. на осн. чл.130, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.6 във вр. с чл.54 ал.1 НК е осъдил на обществено порицание и го е оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с Б.В.П. ***.

   Със същата присъда първоинстанционният съд е признал Б.В.П. за невиновен по повдигнатото му заедно с подсъдимите К.П. и В.В.   обвинение за престъпление по с чл.130 ал.1 във вр. с чл.20,  ал.2 от НК.

   Присъдата е обжалвана от пострадалият и граждански ищец-Х.  Я., който във въззивната си жалба, подадена чрез повереника си адв. З.Й. релевира оплаквания за необоснованост и назаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че неправилно в противоречие със събраните доказателства първоинстанционният съд е оправдал подсъдимият Б.П.. Твърди се, че не са индивидуализирани правилно според тежестта на извършеното престъпление наложените наказания на подсъдимите В. и П. и съдът незаконосъобразно в противоречие с принципите на справедливостта е определил размерът на гражданският иск. На това основание се прави искане да се отмени  атакуваната присъда в частта, в която е оправдан подсъдимият Б.П. и да се постанови  нова, с която да бъде осъден по повдиганото му с обвинителния акт престъпление по чл.130, ал.1 НК, да се приложи  по-тежкото наказание предвидено в наказателната норма за извършеното престъпление от двамата подсъдими В. и П., както и да се уважи изцяло гражданският иск.

Недоволни от съдебният акт са останали и подсъдимите К.   П. и В.В., които сезират въззивният съд с аргументи за липса на доказателства в подкрепа на обвинението за нанесена от тях лека телесна повреда.

     На това основание се иска отмяна на присъдата и постановяване  на нова, с която да бъдат оправдани.

     Срещу обжалваните актове не са подадени писмени възражения.

     В съдебно заседание  вместо пострадалият Х.Я. се явява повереникът му-адв.Й., която доразвива и допълва подадената жалба. 

      Адв.Г.-повереник на подсъдимия Б.П. поддържа жалбата и моли настоящият съд да се произнесе с решение, с което да потвърди оправдателната присъда на районният съд и да приеме, че по отношение на нейният подзащитен постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован.

      Повереникът на подсъдимия В.В.-адв.С. моли за  отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на друга, с която В. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение поради липса на преки доказателства.

       Представителят на Врачанска окръжна прокуратура заема позиция, че са допуснати съществени процесуални нарушения на особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.

       Врачанският окръжен съд, след като съобрази доводите във въззивните жалби, взе предвид становището на страните в съдебно заседание и извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.313 ал.1 НПК приема следното: Въззивните жалби са подадени от надлежни лица, до компетентния съд и в установеният законов срок, поради което същите са допустими.

      При извършена служебна проверка въззивният съд констатира допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Поради това, въззивният състав не следва да се произнася по основателността на жалбите, тъй като в същите се правят оплаквания по същество на присъдата, а констатираното от въззивният състав допуснато процесуално нарушение не е посочено в тях, но опорочава присъдата като цяло.

     Нарушението се изразява в следното:

При постановяване на атакуваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил свое основно задължение при постановяване на съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл.305 и чл.301 от НПК, съдът е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, респективно решение, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством доказателствените средства. Съдът е длъжен да се  мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не и поради каква причина, както и какви са правните съображения за взетото решение, като в диспозитива се излага решението на съда по въпросите, посочени в разпоредбата на чл.301 от НПК. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, а води и до необоснованост на постановеният съдебен акт.

     Първоинстанционният съд в атакуваната присъда не се е  мотивирал на кои доказателства дава вяра и кои не кредитира и поради каква причина, а се е задоволил с лаконичните декларативни констатации, че «кредитира изцяло показанията на св. Г.Я. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото», без да конкретизира кой е доказателственият материал подкрепящ горицитираните свидетелски показания и поради каква причина го е приел за достоверен. Обстоен и задълбочен анализ липсва. Всички изводи, които съдът прави е длъжен да ги мотивира.

     Както бе посочено, съгласно разпоредбите на  чл.107, ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, съдът е задължен да направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, като липсата на анализ на доказателствата и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалният закон. Нещо повече, горепосочените законови разпоредби задължават съда да формира вътрешното си убеждение, след като изясни обективно, всестранно и пълно обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото.

      Първоинстанционният съд е допуснал и вътрешно противиречие в мотивите си като е кредитирал показанията на св.А.М., но в същото време е отбелязал, че  «единственно те, поради тяхната изолираност в тази им част от останалите доказателства по делото не са достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на обвинението по отношение на подс.Б.П.», без да посочи кой е доказателственият материал в подкрепа на оправдателната теза за невиновността на подс.Б.П.. Тук липсва ясно разграничение между обвинителни и оправдателни доказателства спрямо горепосоченият обвиняем, както и ясен и категоричен извод поради каква причина се приемат оправдателните и кои съдът е приел като такива, за да изгради вътрешното си убеждение за невиновност. Процесуално недопустимо е съдът да излага в мотивите си, че приема за достоверно определно доказателство относно установяване на даден факт и в същото време да прави заключение, че то не може да бъде взето предвид при формиране на окончателния извод за вината, тъй като изцяло некореспондира с останалият доказателствен материал, на който съдът е дал вяра. Тук ясно личи, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за проверка на доказателствения материал, имащо за цел  преодоляване на всички празнини, противоречия и неясноти в събираните доказателства и изясняване на причините за противоречията между свидетелските показания. Не е спазен и обективният критерии при оценка на доказателственият материал изразяващ се в обективната логика на изследваните факти, обстоятелства и събития, свързани с престъпното деяние очертано в чл.130 ал.1 НК.

   Като не е направил анализ на доказателствата и не е изложил убедителни и логични съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, както и като не е посочил какви са правните съображения за постановеният съдебен акт Районен съд-гр.Оряхово, както бе посочено по-горе, е нарушил съществено един от основните принципи на наказателния процес да изгради вътрешното си съдийско убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Поради това изводи за годността на всяко едно от дакозателствените средства и какви са били действителните  съображения на съдебния състав да приеме за доказани посочените факти, не може да бъде установено. Допуснатият порок засяга важна част от мотивите, който не може да бъде саниран от настоящата инстанция. При всички случаи решаващият делото съдебен състав  не е освободен от задължението си да изготви мотиви, а липсата на важна част от тях се приравнява на цялостната им липса /Р- 765-90-I/. Отсъствието на мотиви в решението съставлява не само процесуално нарушение, засягащо правата на подсъдимите, но лишава и въззивната инстанция от възможността да извърши проверка и да прецени доколко доводите, на които се основава жалбата, са основателни.

     Всичко гореизложено в съвкупност представлява нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.2 от НПК, обстоятелство, налагащо отмяната на атакуваният съдебен акт, постановен от първоинстанционният съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по посочените в мотивите на настоящото решение съображения.

    Воден от горното и на основание чл.334 т.1 вр.чл.335 ал.1 т.1 НПК,  Врачанският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

                                                                                                

   ОТМЕНЯ присъда №53/09.06.2009г. по НОХД №36/2009г. на    Районен съд-гр.Оряхово.

   ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Оряхово за отстраняване на допуснатите нарушения.

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:...........        Членове:1.........

                               

                                       2..........