О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2024 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС С.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1927 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 265926/04.12.2023 г. от адв. В.М. –
процесуален представител на С.Г.Д. и молба с вх. № 266013/07.12.2023 г. от адв.
Н.Н. – процесуален представител на П.А.А., с искане за изменение в частта за
разноските на Определение № 260247/17.11.2023 г., постановено по гр. дело №
1927/2017 г. по описа на ВОС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество изразява становище за неоснователност на молбите.
За да се произнесе по молбите, настоящият състав
съобрази:
Молбите за изменение на определението в частта за разноските са подадени в
законоустановения срок, изхождат от надлежни страни, поради което са
процесуално допустими.
Производство по делото е образувано по искане на КПКОНПИ против П.А.А.
и С.Г.Д., с правно основание чл. 153, ал. 2, във връзка с § 5, ал.1 от ПЗР на
ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.) и цена на иска 500 212 лв.
В открито съдебно заседание на 08.11.2023 г. съдът частично е прекратил
производството по гр. д. № 1927/2017 г. по описа на ВОС, на основание чл. 233
от ГПК, за посочените в протоколното определение суми по отношение на всеки
един от ответниците.
В същото съдебно заседание процесуалните
представители на П.А.А. и С.Г.Д. са направили
искане за присъждане на разноски,
на основание чл. 38 от ЗАдв, по отношение на частта, в която е прекратено производството по делото, като съдът е посочил, че ще се произнесе в закрито заседание. ВОС е
постановил Определение № 260247/17.11.2023 г., с което е оставил без уважение
искането на ответниците.
Съдът, като съобрази постъпилата молба за
изменение на определението в частта за разноските, намира същата за основателна
по следните съображения:
Поради липса на специални правила в ЗПКОНПИ
относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на
делото, приложима по силата на чл. 159 от ЗОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал.
4 от ГПК. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за
прекратяване на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от
иска. При уреждане на отговорността за разноски, законът не прави разлика и от
гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална
или настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от
предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е
една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК без оглед
поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното
производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата
правна норма, направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца.
В отговор на възраженията на ищеца следва да се
посочи, че дори и да се приеме, че и в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК
трябва да се изследва поведението на ответника, прилагайки по аналогия нормата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК (дали ответникът с поведението си е станал причина за
предявяване на иска), то в конкретната хипотеза не е налице такова поведение.
Налице е несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване, извършено
от КПКОНПИ, при която се е стигнало до предявяване на иска. Поради това е без
значение за задължението за понасяне от ищеца на извършени от ответника
разноски, че в по-късен момент съдебната практика по приложението на закона е
била уеднаквена чрез постановяването на задължителен за съдилищата тълкувателен
съдебен акт, което е мотивирало ищеца да десезира съда. Изясняването на точния
смисъл на закона и даването на указания относно начина на неговото прилагане
чрез тълкувателен акт на ВКС, не е изменение на самия закон, за да бъде
приравнено на наличието на обстоятелства, които са новонастъпили и
освобождаващи ищеца от задължението за заплащане на разноски на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, при
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са
налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски,
като техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза
на адвоката, осъществил правната помощ.
За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв,
като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване.
Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се
заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2
от ЗАдв следва да се тълкува буквално и да се прилага без да се изискват и
събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени
в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв.
В настоящия случай искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от процесуалните представители на ответниците
в последното открито съдебно заседание по делото. Представени са списъци по чл.
80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие от 24.04.2023 г. и 13.02.2023
г., в които е посочено, че адвокатите осъществяват безплатна правна помощ по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., както и декларации от всеки от ответниците, че им
е била оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство по делото
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С оглед наличието на представени доказателства,
установяващи, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 от ЗАдв, съдът намира, че по отношение на адвокатите на ответниците възниква
правото на възнаграждение, поради което направеното от ищеца възражение в тази
насока е неоснователно.
Определянето на самия размер на дължимото
адвокатско възнаграждение се осъществява от съда при съблюдаване на изискването
размерът да не е по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. В
хипотезата на чл. 7, ал. 2 от наредбата, минималният размер е в зависимост от
защитавания материален интерес. По настоящото дело защитаваният материален
интерес за ответниците се съизмерява с частта, по която се прекратява
производството във връзка с направения частичен отказ от иска по отношение на
всеки от тях, а именно за сумата от 16027 лв. за П.А. и 11600 лв. за С.Д..
Поради това и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата, минималното адвокатско
възнаграждение за осъщественото от адв. Н.Н. процесуално представителство в
полза на П.А.А. е в размер на 1842,43 лв., а за осъщественото от адв. В.М.
процесуално представителство в полза на С.Г.Д. - 1444 лв.
Ответникът П.А.А. е претендирал и присъждане на
разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата СГЕ, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 432 от
делото) и приложени по делото платежни нареждания. Съобразно направения частичен
отказ от иска, съставът на ВОС приема, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
ответникът П.А. има право на тези разноски, съразмерно на частта от иска, по
отношение на която производството е прекратено, съпоставена с целия материален
интерес по делото (съответната стойност на имуществото, което се претендира за
отнемане от него), като същите възлизат в размер на 19,86 лв.
По изложените съображения, молбата на адв. Н.Н. и адв. В.М. за изменение на
постановеното по настоящото дело определение в частта за разноските е
основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от
изложеното, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 248 от ГПК, Определение
№ 260247/17.11.2023 г., постановено по гр. дело № 1927/2017 г. по описа на ВОС, с
което е оставено без уважение искането на адв. Н.Н. – процесуален представител
на П.А.А. и адв. В.М. – процесуален представител на С.Г.Д. за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение по отношение на частта, в която е прекратено
производството по гр. д. № 1927/2017 г. по описа на ВОС, КАТО:
ОСЪЖДА Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. Н.Н. ***, с адрес на упражняване на
дейността: гр. Варна, ул. „Бдин“ № 14А, сумата
в размер на 1842,43 лв. (хиляда осемстотин
четиридесет и два лв. и четиридесет и три ст.), представляваща
адвокатско възнаграждение в минимално определения
по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размер за
осъществена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ответника П.А.А., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. В.М. ***, с адрес на упражняване на
дейността: гр. Варна, ул. „Бдин“ № 14А, сумата
в размер на 1444 лв. (хиляда четиристотин
четиридесет и четири лв.), представляваща адвокатско възнаграждение в
минимално определения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размер за осъществена безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ответницата
С.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********,
ДА ЗАПЛАТИ в
полза на П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 19,86 лв. (деветнадесет лв. и осемдесет и шест ст.), представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: