Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 12.01.2010                             Град С.З.  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                          Първи  граждански състав

На дванадесети януари                                                                Година две хиляди и десета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                               Председател: Генчо Атанасов

                                                                                              Членове: 1.

                                                                                                              2.

Секретар Ж.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от зам.-председателя Атанасов

гражданско дело номер 5486 по описа за 2009 година.

 

            Производството е по реда на чл.12 и сл., вр. с чл.4 от ЗЗДН.

Молителката Т.Ж.И.-К. твърди, че с ответника са съпрузи, но живеят фактически разделени, като за роденото от брака им малолетно дете В. В. К. се грижи само тя с помощта на нейните родители. Твърди още, че ответникът е извършвал спрямо нея актове на домашно насилие, за които имала издадена заповед за незабавна защита от Старозагорския районен съд по гр.д.№1436/2008г. Малолетното им дете било силно привързано към нея и нейните родители, тъй като до настоящия момент живеело в това обкръжение, като не познавало достатъчно добре баща си, нито било свикнало с него. На 21.11.2009г. около 15 часа тя, детето и нейните родители били на разходка в градската градина в гр. С.З.. Ответникът връхлетял върху тях като сипел обиди по неин адрес и по адрес на родителите й, като наричал всички: „гадини”, „борсуци”, „идиоти”, „боклуци”, ритнал я по дясното бедро и докато се осъзнаят, със сила изтръгнал от ръката на баща й детето и избягал. Била силно разтревожена и обезпокоена за живота и здравето на детето, от една страна, че то не е живяло с баща си, от друга че баща му скоро бил изписан от болнично заведение, лекуван и с указания да продължава лечението си с диагноза мозъчен оток. Това наложило да издирва детето, в резултат на което узнала, че се намира при родителите на ответника, които живеели в гр.Ц.. Твърди още, че на 25.11.2009г. заедно с брат си отишли при тях, детето било само с баба си и дядо си, които също били болни, а детето плачело, тъй като не било свикнало с тях и не било живяло никога в тяхната среда. Родителите на ответника се противопоставили, упражнили спрямо нея физическо насилие в техния дом, като свекър й Д.В. К. я удрял в областта на краката, в главата и тилната област. Поради това моли съда да издаде заповед за защита, с която да наложи на ответника по молбата следните мерки: задължаване на извършителя да се въздържа от насилие спрямо нея, забрана за извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката, временно определяне местоживеенето на детето при молителката и задължаване на извършителя да посещава специализирани програми.  

Ответникът по молбата В.Д.К., че на 21.11.2009г. е получил доброволно детето В. В. К. от родителите на съпругата му в градската градина на С.З., като детето след като го видяло, се затичало и дошло при него.Договорили се да го върне на майка му вечерта. Твърди, че не е нанасял побой на съпругата си, както било записано в молбата и декларацията и по това време бил с негов познат А.Т.Т.. Твърди, че същата вечер нямало никой на посочения адрес и съпругата му не отговаряла на позвъняванията му, поради което  потърсил съдействие от органите на МВР. Твърди, че не знаел какво да направи, имал и служебна дейност, а детето се нуждаело от постоянно обгрижване, поради което го закарал при родителите си в гр. Ц.. Родителите му били възрастни, но полагали максимално грижи за детето по време на пребиваването му при тях. Не било вярно твърдението, че детето не е гледано, не е хранено, не е обличано и е заболяло от силно простудно заболяване. Не отговаряло на истината и твърдението, че неговият баща Д. К., който бил на 78 години е нанесъл побой на съпругата му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са отразени обстоятелствата, изложени в молбата за закрила относно извършен от ответника акт на домашно насилие на 21.11.2009 г. в гр.С.З.. Посочената декларация по естеството си представлява изходящ от страната частен документ, в който се съдържат твърдения за изгодни за молителката факти. Подобен документ в гражданския процес няма доказателствена стойност, но чл.13, ал.3 от ЗЗДН му придава такава при липса на други доказателства.

По делото е представено и съдебномедицинско удостоверение № 31-VІ/2009 г., от което е видно, че при преглед на молителката са установени: кръвонасядания по дясното бедро, дясна колянна област и дясната подбедрица. В заключението е посочено, че описаните травматични увреждания отговарят да са получени по време и начин, посочени от молителката. Действително удостоверението е издадено на 30.11.2009 г., но в него е отразено, че увреждането в дясната колянна област е с по-голяма давност от другите две увреждания.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Х.С., Вичка И.Ж. и Ж.И.Ж. се установява, че на 21.11.2009 г. в градската градина в гр.С.З. ответникът е отправил  към молителката и нейните родители обидни думи като „гниди, простаци, селяни, борсуци”. Освен това ответникът е ритнал молителката в десния крак, което й причинило болка. Тези действия ответникът извършил, за да вземе насилствено детето от бащата на молителката. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.Т.Т., който единствен сочи, че детето е тръгнало доброволно с бащата и същият не е упражнил насилие над молителката. Тези показания са в очевидно противоречие с показанията на останалите трима свидетели-очевидци и представеното съдебномедицинско удостоверение, като освен това при извършената очна ставка свидетелят Тенчев не разпозна двама от свидетелите, които самият той посочи, че се присъствали на инцидента.     

            При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказани твърденията на молителката за упражнено физическо и психическо насилие спрямо нея от страна на ответника на 21.11.2009 г. в гр.С.З.. От събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания категорично се установява, че ответникът е извършил описаните в молбата за защита действия. Освен това от представеното съдебномедицинско удостоверение от 26.09.2008 г. и заповед за незабавна защита по гр.д.№1436/2008г.  на СЗРС е видно, че ответникът и преди разглеждания случай е упражнявал физическо насилие спрямо молителката.  

            Поради изложеното съдът счита, че от доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че ответникът е извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Поради това следва да бъде издадена заповед за защита чрез налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 е 5 от ЗЗДН. Налагането на мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН е съобразено с интереса на детето, тъй като в представения по делото социален доклад на ДСП - С.З. е посочено, че между детето и майката е налице емоционална привързаност. С оглед тежестта на извършеното от ответника съдът намира, че следва да бъде определен шестмесечен срок за действието на мерките по т.3 и 4 на чл.5, ал.1 от ЗЗДН, както и да бъде наложена глоба на извършителя в размер на 500 лв. на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН.

            На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса в размер на 25 лв., както и разноски на молителката за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

            Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Т.Ж.И.-К. ***4, ЕГН **********, КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА извършителя В.Д.К. ***, ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата Т.Ж.И.-К. ***4, ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на извършителя В.Д.К. ***, ЕГН **********, да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата Т.Ж.И.-К. ***4, ЕГН ***********, за срок от шест месеца.

ОПРЕДЕЛЯ малолетното дете В. В. К., ЕГН **********  временно да живее при майката Т.Ж.И.-К. ***4, ЕГН **********, за срок от шест месеца.

ЗАДЪЛЖАВА извършителя В.Д.К. ***, ЕГН ********** да посещава специализирана програма за въздържане от насилие към Сдружение „Самаряни”, гр.С.З., ул…...

ПРЕДУПРЕЖДАВА В.Д.К. ***, ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

НАЛАГА глоба на В.Д.К. ***, ЕГН ********** в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА В.Д.К. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка ***, сумата 25 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА В.Д.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Т.Ж.И.-К. ***4, ЕГН ********** сумата 200  лева, представляваща разноски по делото.

ПРЕПИСИ от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и на РУ на МВР – гр. С.З. за сведение и изпълнение.

            Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението.

 

 

                                                                       ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: