Определение по дело №2345/2016 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД №2345/2016. на СГС, НК, 12 състав

 

 

        Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу А.Ц.Д. за това, че на 11.01.2014г. около 15:30 часа, в гр.С., ул.„*****” №**, е отнел чужди движими вещи - чантичка от плат на стойност 10.50 лв. /десет лева и петдесет стотинки/, 1/един/ брой лична карта, без стойност, парична сума от 150лв. /сто и петдесет лева/, 1/един/ брой сребърен пръстен, инкрустиран с оранжев на цвят камък, с тегло 5.00 гр. /пет грама/, на стойност 17.50 лв. /седемнадесет лева и петдесет стотинки/, 1/един/ брой сребърен пръстен, с тегло 1.00 гр. /един грам/, на стойност 3.50 лв. /три лева и петдесет стотинки/, като стойността на всички отнети вещи възлиза на 181.50 лв. /сто осемдесет и един лева и петдесет стотинки/, от владението на М. С.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл множество удари с ръцете в тялото на пострадалия/, като деянието е извършено при условията на опА. рецидив - Д. е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК- престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

        Със същия обвинителен акт, срещу А.Ц.Д. е повдигнато обвинение и за това, че на 12.01.2014г. около 15:30 ч., от къща, намираща се в гр. С., на ул.„*****” №**, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /разбил катинар на входна врата на помещение/, е отнел чужди движими вещи - 1/един/ брой телевизор с кинескоп марка „Самсунг” 22 инча, на стойност 42.00лв. /четиридесет и два лева/, 1/един/ брой ДВД плеър, на стойност 21.00лв. /двадесет и един лева/, 1/един/ брой секретен ключ, на стойност 2.00 лв. /два лева/, 1/един/ брой раница, черна на цвят, на стойност 10.80 лв. /десет лева и осемдесет стотинки/ и лични документи, без стойност, като всички вещи възлизат на сумата от 75.80 лв. /седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, от владението на Д.А.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опА. рецидив - Д. е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.

        От значение за квалификацията на деянията при условията на опА. рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, за които е предаден на съд подсъдимия с този обвинителен акт, са осъжданията по следните дела:

С определение №83/04.04.2013г. по ВЧНД №1223/2012г. на САС е заменена неизтърпяната част от  наказание „пробация”, наложено с протоколно определение  по НОХД №3834/2010г. по описа на СРС, с наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 / два / месеца и 10 / десет / дни, което наказание следва да се изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С определение по НОХД №41/2012г. на Районен съд Козлудуй, е одобрено споразумение №19/24.02.2012г., в законна сила от 24.02.2012г., с което А.Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5, т.7, вр. чл. 28, ал.1 от НК, като при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от  шест месеца, което на осн. чл. 61,т.2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимия, счита, че те са доказани по безспорен начин и пледира на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор, за деянието по чл.199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор, за деянието по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК, да бъде наложено най-тежкото от определените му наказания - „лишаване от свобода” за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.

Защитникът на подсъдимия – адв.А., пледира подзащитният й да бъде признат за невиновен и оправдан по предявените му обвинения, като сочи, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е недоказана и спорна, както и че по делото не са събрани достатъчно по обем и ясни по съдържание доказателства, които по безспорен начин да установяват, че подсъдимият е извършил деянията, за които е предаден на съд.

Подсъдимият А.Д. дава обяснения в хода на съдебното следствие, като твърди, че не е извършил деянията, за които е обвинен. В лична защита заявява, че не се признава за виновен по възведените му обвинения, отрича да е извършил деянията, описани в обвинителния акт, сочи, че обвиненията срещу него са плод на отмъщение от страна на свидетеля Д.К. спрямо него по повод отношенията им със свидетелката Л.Д..

В последната си дума, моли съда да бъде справедлив и да го оправдае.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.Ц.Д. е роден на ***г. в гр.О., българин, български гражданин, осъждан, неженен, безработен, с адрес в страната: гр. С., ул. „********” №39, с ЕГН: **********.

Подсъдимият А.Д. и свидетелят М. Д. се познавали добре от съвместния си престой в затвора - гр.С., където и двамата изтърпявали наказания „лишаване от свобода“.

Свидетелите Д.К. и Л.Д. са съпрузи. Към януари месец, през 2014г., свидетелите Д.К., Л.Д. и А.Я. обитавали една стая в изоставена къща, находяща се в гр.С., на ул.”*****” №**. По същото време, съседна стая в същата къща, обитавал свидетелят М. Д.. 

На 10.01.2014г., свидетелката Л.Д. напуснала адреса и се преместила при родителите си на ул.”******” №6, в гр.С.. По това време в къщата на родителите й пребивавал и подсъдимият.

На 11.01.2014г., около 15.30ч., подсъдимият А.Д.,***, като влязъл в стаята, обитавана от свидетеля М. Д. и тъй като в стаята нямало никого, подсъдимият започнал да търси вещи, които да отнеме. В това време в стаята влязъл свидетелят М. Д., с който се познавали добре от съвместния им престой в затвора. Свидетелят попитал подсъдимия Д. какво търси в стаята му, при което вместо да отговори на въпроса, подсъдимият се насочил към Д. и започнал да му нанася удари по тялото, вследствие на които свидетелят паднал на пода, а подсъдимият отнел от владението му, носената от него платнена чантичка, ведно с намиращите се в нея вещи на обща стойност 181.50 лева, след което напуснал къщата.

На следващия ден, 12.01.2014г., подсъдимият и свидетелката Д., отново посетили къщата на ул.”*****” №**, като целта била свидетелката да вземе свои дрехи, останали в стаята, обитавана от нея и свидетелите Д.К., и А. Я.. Когато влезли в къщата, установили, че вратата на стаята, в която се намирали вещите на Д., била заключена с катинар, за който Л.Д. не носела ключ. Тогава подсъдимият чрез удари с крака разбил катинара и отнел следните движими вещи, намиращи се в стаята, които били собственост на свидетеля Д.К., а именно: телевизор марка „Самсунг” 22 инча, ДВД плеър, секретен ключ, раница, черна на цвят и лични документи, без стойност, като всички отнети вещи възлизали на сумата от 75.80 лева, след което заедно със свидетелката Д. ***. Очевидец на разбиването на катинара, с който била заключена вратата на стаята и на отнемането на вещите, станал свидетелят М. Д., който по това време се намирал в къщата.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.К., А. Я., Л.Д., М. Д. и Н. Джадажев, дадени в хода на съдебното следствие, както и въз основа на показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, както и прочетените и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК, показания на свидетелите Л.Д. и М. Д., дадени по реда на чл.223, ал.3 НПК в ДП /л.72 и л.76 ДП/, проведена очна ставка между свидетелите Д.К. и Л.Д. в с.з. от 16.09.2016г., приетите и приобщени по реда на чл.283 НПК, заключения на КСППЕ /л.99-л.104 и л.251-л.264 ДП/ и СОЕ /л.107-л.109 ДП/, справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини /л.15-л.32 съдебно дело/, както и от писмените доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство - протокол за доброволно предаване /л.62 ДП/ и протокол за оглед на веществени доказателства /л.64 ДП/.

От посочения доказателствен материал се констатират противоречия в показанията на част от свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и тези, събрани в досъдебното производство, които противоречия са преодолени чрез прочитане показанията на свидетелите, дадени в ДП по съответния предвиден в НПК ред.

Разпитани пред съда свидетелите Д.К., А. Я. и Л.Д., дават показания, съдържащи вътрешни противоречия и противоречиви по между им, които се различават от дадените от тях в ДП, като с показанията си пред съда, посочените свидетели целят да оневинят подсъдимия.

В съдебно заседание, свидетелят Д.К. твърди, че липсващите от стаята негови вещи, са били взети от съпругата му Л.Д., поради което и били намерени от полицейските органи в жилището на родителите й, както и че тя е счупила катинара на вратата, тъй като не знаела как да го отвори. Сочи още, че вещите, отнети от владението на свидетеля М. Д., той и свидетелката Д. били намерили под леглото на свидетеля Д..

Съдът, след като е констатирал  противоречия в показанията на свидетеля, дадени пред съдебния състав и тези дадени в досъдебното производство, е прочел показанията на свидетеля на л.66 от ДП, на основание чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК. След прочитането им свидетелят е заявил, че е истина това, което е казал пред съдебния състав, като сочи, че личната карта на Д., били намерили  двамата със свидетелката Д., преди да отидат за разпит в полицията.

Съдебният състав не даде вяра на показанията на свидетеля К., дадени в хода на съдебното следствие в тази им част, тъй като противоречат на  останалия доказателствен материал, а и свидетелят не посочи смислена причина, поради която да е дал различни показания в ДП, относно обстоятелствата кой е разбил катинара на вратата и кой е отнел вещите, предмет на инкриминираните деяния. Съдът прие за достоверни показанията на свидетеля единствено в частта, в която сочи, че подсъдимият е бил на процесния адрес заедно със свидетелката Д.. Твърденията му, че личната карта на свидетеля Д. е била намерена под леглото на последния също се опровергават от заявеното от пострадалия М. Д. пред съда, който посочи, че личната карта действително е намерена от Д.К., но не под леглото му, а в кофа за боклук в близост до процесната къща. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля К., дадени в ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК, тъй като тези показания се подкрепят от останалите доказателства, събрани по делото.

Свидетелят А. Я., разпитан пред съда твърди, че всички вещи, отнети от пострадалия М. Д., били намерили със свидетеля К. под матрака на леглото, след като били разпитани в полицията, а катинарът на стаята им не бил разбиван. При констатираните противоречия в показанията на свидетеля пред съда и тези дадени в ДП, със съгласие на страните, са прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК, показанията на свидетеля, съдържащи се на л.67 от ДП. След прочитането им свидетелят сочи, че показанията в ДП са дали въз основа на разказаното им от свидетеля Д., който не бил бит, а вещите му не били отнети, пуснал жалба, защото искал да отмъсти на подсъдимия.

Съдът прие за достоверни показанията на свидетеля, дадени пред съдебния състав в частта, описваща присъствието на подсъдимия при отнемане на вещите и не ги прие за отговарящи на истината, в останалата им част, тъй като са в противоречие с изложеното от свидетеля Д., който е очевидец и на двете деяния, а също и поради противоречието им с останалите доказателства по делото. Изложеното по отношение намирането на вещите, отнети от Д. е в противоречие и с посоченото от свидетеля К., който твърди, че той и Л.Д. са ги намерили, докато свидетелят А. Я. сочи, че вещите са намерени от него и Д.К.. Не съвпада от показанията на двамата свидетели пред съда и момента на намиране на вещите, противоречие е налице и относно нанесения на Д. побой от подсъдимия, като К. заявява, че пред него Д. не бил споменал, че е бил бит, а го казал на Я., докато Я. казва, че Д. не бил бит, а е излъгал в жалбата си, за да отмъсти на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля от ДП, които са прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК. Именно тях съдът прие за достоверни, защото са логични и последователни, пресъздават разказаното от пострадалия и свидетел-очевидец М. Д. и са в съзвучие с останалия доказателствен материал.

Противоречиви са показанията и на свидетелката Л.Д., дадени пред съда. Свидетелката веднъж твърди, че на вратата на стаята, обитавана от нея не е имало катинар, а в последствие сочи, че тя е разбила катинара и е взела инкриминираните вещи, собственост на Д.К.. Първоначалните й твърдения за липса на катинар на вратата на стаята, са дали повод на  съда да проведе очна ставка между свидетелката Д. и свидетелят К.. По време на очната ставка свидетелката завява, че е имало катинар, който тя е разбила. Показанията на свидетелката, дадени в хода на съдебното следствие съдържат още редица противоречия. Веднъж заявява, че подсъдимият е живял заедно с нея при родителите й, където са получили призовки да се явят в полицията, после твърди, че не го е виждала след случката. Съдът с оглед констатираните противоречия, е прочел показанията на свидетелката по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК и по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като след прочитането свидетелката твърди, че е била бита в полицията и е била принудена да даде показания, неотговарящи на истината, а за показанията си дадени пред съдия в ДП, заявява, че не си спомня да е била в съда. С оглед на всичко изложено, съдът намери, че не следва да кредитира показанията на свидетелката, дадени пред съдебния състав, освен в частта, в която сочи, че заедно с подсъдимия, на инкриминираната дата са били на процесния адрес, тъй като са вътрешно противоречиви, противоречат и на останалите доказателства по делото. Твърденията на свидетелката, че дадените от нея показания пред разследващ орган, са дадени след упражнено насилие, съдът прие за голословни и непочиващи на каквито и да било доказателства в тази насока, още повече, че свидетелката нямаше разумно обяснение за дадените от нея показания пред съдия, като единствено заяви, че не си спомня да е ходила в съда. Ето защо, съдебният състав прие, че следва да кредитира като истинни и достоверни показанията на свидетелката, обективирани на л.72 от ДП, дадени пред съдия, тъй като разпитът е проведен при спазване на всички изисквания на процесуалния закон, а присъствието на съдия е още една гаранция, че свидетелката свободно е изложила всичко, което знае по случая и без външна намеса или натиск.

В хода на делото пред съда, бе разпитан и свидетелят М. Д., който даде оскъдни показания, твърдейки, че е минало много време от случая и не си спомня. След прочитане на показанията му от ДП, дадени пред съдия, свидетелят с категоричност потвърди всичко казано в този разпит, като уточни, че от всички отнети му вещи, е била намерена само личната му карта от свидетеля К., който я открил в една кофа за боклук в близост до къщата, която обитавали към онзи момент. Съдът изцяло прие за истинни и достоверни показанията на този свидетел, тъй като са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото, както и поради обстоятелството, че този свидетел е очевидец и на двете инкриминирани деяния.

По делото бе разпитан и малолетният към онзи момент свидетел Н.Д., брат на свидетелката Л.Д.. Разпитът бе проведен в присъствието на психолог, тъй като към момента на извършване на това процесуално-следствено действие, свидетелят все още бе малолетен. В разпита си пред съда, свидетелят отрече да е бил с подсъдимия на процесния адрес и да е възприел кражбата на вещи, заяви също, че не си спомня да е бил разпитван в полицията. Показанията на свидетеля бяха прочетени по реда на чл.281,ал.4, вр.ал.1, т.2 НПК, в присъствието на психолог, като след прочитането им, свидетелят изцяло потвърди, изложеното от него в ДП. Показанията на този свидетел не са последователни, описват събития, които не са инкриминирани по настоящето дело и с голяма вероятност касаят второто деяние, извършено от подсъдимия, но с оглед на обстоятелството, че нито един от другите свидетели не сочи свидетелят Н.Д. да е присъствал на инкриминираното място на процесните дати, съдът намери, че не следва да гради правните си изводи въз основа на това доказателство.

Съдът прие обясненията на подсъдимия, като израз единствено на неговата защитна позиция, тъй като не са подкрепени от нито едно от доказателствата по делото и са в противовес с останалия доказателствен материал, съдържат вътрешни противоречия и голословни твърдения, че обвиненията срещу него са резултат от влошените му отношения със свидетеля Д.К.. Доказателства за влошени отношения между свидетеля К. и подсъдимия не се събраха, напротив с показанията си пред съдебния състав, свидетелят К. направи опит да оневини подсъдимия, твърдейки че няма отнети вещи, че всички вещи на свидетеля М. Д. са били намерени, а липсващите вещи, негова собственост, са били взети от съпругата му.

От така описаните и възприети от съда свидетелски показания, се установява по безспорен начин авторството на деянията в лицето на подсъдимия. С най-голяма стойност в тази насока са показанията на свидетеля М. Д., който е пострадал от първото деяние и е пряк очевидец и на двете деяния, осъществени от подсъдимия А.Д.. Показанията на този свидетел не оставят съмнение относно личността на извършителя, тъй като свидетелят много добре познава подсъдимия от пребиваването им в затвора, имал е възможност и при двете деяния да възприеме извършителя и без колебание сочи подсъдимия, като автор на деянията. Показанията на свидетелите Д.К. и А. Я., дадени в ДП, по косвен начин установяват автора на деянията, пресъздавайки разказаното им от свидетеля Д.. Свидетелката Л.Д. е пряк очевидец на кражбата, извършена от подсъдимия в нейно присъствие, като показанията й дадени пред съдия в ДП, напълно се припокриват с изнесеното от свидетеля Д., който също пряко е възприел действията на подсъдимия по отнемане на вещите, собственост на свидетеля К., както и преодоляването на преградата чрез разбиването на катинара на стаята, в която са се намирали. В подкрепа установяване авторството на деянията е и протокол за доброволно предаване, видно от който две от инкриминираните вещи, предмет на кражбата са предадени от подсъдимия, както и че същите са били в негово владение и той е упражнявал фактическа власт върху тях.

От първата КСППЕ се установява, че свидетелят Н.Д. не страда от психични разстройства и макар и интелигентността му да е по-ниска от средната, е в рамките на нормалната. Психичното му състояние е такова, че не се явява пречка да участва в наказателното производство.

От втората КСППЕ се установява, че подсъдимият страда от смесено разстройство на личността с черти на диссоцална и емоционално нестабилна личност, което състояние не се приравнява към разстройство на съзнанието и не е същинско психично заболяване. Подсъдимият може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, психичното му състояние му позволява да участва пълноценно в наказателния процес, но не му позволява да се защитава сам.

Съдът прие, че експертните заключения са изготвени от компетентни вещи лица, специалисти в областта на психиатрията и психологията, подробни са и задълбочени, отговорено е на поставените въпроси, поради което следва да ги кредитира в цялост.

От заключението на СОЕ се установява стойността на отнетите вещи, като съдът кредитира в цялост и тази експертиза, като компетентна и изчерпателна.

От справката за съдимост, приложена в съдебното дело се установява, че подсъдимият е осъждан многократно, предимно за престъпления против собствеността, установява се и че са налице предпоставките на чл.29, ал.1, б.„б” от НК, поради което правилно настоящите деяния са квалифицирани, като такива, извършени при опА. рецидив.

От протокол за доброволно предаване /л.62 ДП/ и протокол за оглед на веществени доказателства /л.64 ДП/ се установява, че две от инкриминираните вещи - телевизор марка „Самсунг” и ДВД плеър, са предадени от подсъдимия, установява се и тяхната идентификация.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият А.Ц.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.   

От обективна страна /за престъплението по чл.199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК/  - на 11.01.2014г. около 15:30 часа, в гр.С., ул.„*****” №**, е отнел чужди движими вещи - чантичка от плат на стойност 10.50 лв. /десет лева и петдесет стотинки/, 1/един/ брой лична карта, без стойност, парична сума от 150лв. /сто и петдесет лева/, 1/един/ брой сребърен пръстен, инкрустиран с оранжев на цвят камък, с тегло 5.00 гр. /пет грама/, на стойност 17.50 лв. /седемнадесет лева и петдесет стотинки/, 1/един/ брой сребърен пръстен, с тегло 1.00 гр. /един грам/, на стойност 3.50 лв. /три лева и петдесет стотинки/, като стойността на всички отнети вещи възлиза на 181.50 лв. /сто осемдесет и един лева и петдесет стотинки/, от владението на М. С.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл множество удари с ръцете в тялото на пострадалия/, като деянието е извършено при условията на опА. рецидив.

Деянието е извършено при условията на опА. рецидив по чл.29, ал.1, б."б" от НК, като подсъдимият е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и за двете наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК.

От субективна страна – подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост – на свидетеля М. Д., съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на Д. и за това отнемане подсъдимият А.Д. е използвал сила - нанесъл множество удари с ръцете в тялото на пострадалия, като е отнел вещите с намерението да ги присвои и да се разпореди с тях, като със свои вещи, което е и сторил. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от това свое деяние и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

От обективна страна /за престъплението по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК/ на 12.01.2014г. около 15:30 ч., от къща, намираща се в гр. С., на ул.„*****” №**, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /разбил катинар на входна врата на помещение/, е отнел чужди движими вещи - 1/един/ брой телевизор с кинескоп марка „Самсунг” 22 инча, на стойност 42.00лв. /четиридесет и два лева/, 1/един/ брой ДВД плеър, на стойност 21.00лв. /двадесет и един лева/, 1/един/ брой секретен ключ, на стойност 2.00 лв. /два лева/, 1/един/ брой раница, черна на цвят, на стойност 10.80 лв. /десет лева и осемдесет стотинки/ и лични документи, без стойност, като всички вещи възлизат на сумата от 75.80 лв. /седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, от владението на Д.А.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опА. рецидив.

Деянието е извършено при условията на опА. рецидив по чл.29, ал.1, б."б" от НК, като подсъдимият е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и за двете престъпления наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК.

От субективна страна – подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост – на свидетеля Д.К., съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на К., като е отнел вещите с намерението да ги присвои и да се разпореди с тях, като със свои вещи, което е и сторил. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от това свое деяние и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с вещите, предмет на престъплението.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и по преценка на съда конфискация на до една втора от имуществото на виновния. За престъплението по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадасет години.

За да определи наказанието и за двете престъпления, съдът прецени всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство, прецени обремененото съдебно минало на подсъдимия, като смекчаващи вината обстоятелства прие ниската стойност на отнетите вещи, взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалите, и свидетелите по делото, както и данните за психическото състояние на подсъдимия, като въпреки, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства прие, че не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство или  многобройни такива, които да обосноват приложението на чл.55 от НК. По тази причина наказанието бе определено при условията на чл.54 НК, като и за двете деяния, съдът намери, че следва да определи наказанията в минималния предвиден от законодателя размер, като за престъплението по чл.199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, счете, че не следва да бъде налагано наказанието конфискация до 1/2 от имуществото на виновния, тъй като съобрази тежкото материално положение на подсъдимия. Така определените наказания и в посочените размери, съдът прие, че в най-голяма степен ще въздействат на подсъдимия, на първо място възпиращо от други подобни посегателства, а след това и към спазване на законите и правовия ред в страната.

Съдът намери, че са налице условията на чл.23, ал.1 от НК, тъй като и двете деяния са извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което бе определено едно общо наказание за двете престъпления в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 5 години.

На основание чл.61, т.2 ЗИНЗС и тъй като подсъдимият А.Д. е рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът определи първоначален “строг” режим за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 години.

По разноските:

На основание чл.189, ал.3 от НПК, и с оглед изхода от делото, съдът осъди подсъдимия А.Ц.Д. да заплати сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева) по сметка на СДВР, сумата от 140.00 /сто и четиридесет лева/ по сметка на СГС, както и сумата от 10 /десет/ лева, представляваща  държавна такса за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листове.

 

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

 

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: