№ 1234
гр. Варна, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
.то разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501944 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Й. К., ЕГН**********, .то май. и
законен представител на детето Х. Я. Г., ЕГН**********, срещу Решение
№2383/30.06.2023г. по гр. д. №2742/2023г. на ВРС, 46-ти състав, с което е
отхвърлена молбата на Й. Й. К. за налагане на мерки за защита по реда на
ЗЗДН на детето Х. Я. Г., ЕГН**********, срещу отв. Я. Г. Г.,
ЕГН**********, за тъврдяно домашно насилие на ответни. на дати
04.02.2023г. и 18.02.2023г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилен
анализ на събраните до.зателства, .кто и не защитава интересите на детето.
Сочи се, обобщено, че: ВРС не се е произнесъл с изричен акт кои са
надлежните по делото страни; не е посочил в .кво .чество е конституирано
детето Х. .то страна (дали .то пострадал, дали .то молител, или друго);
съответно не е конституирал детето .то страна-молител; не го е призовал
надлежно и не му е осигурил надлежно процесуално представителство, в това
число не назначил и особен представител по чл.29, ал.4 от ГПК; с всичко това
ВРС е допуснал съществени и неотстраними от въззивната инстанция
процесуални нарушения, поради което се моли за обезсилване на решението и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Отделно се
1
поддържа, че на спорните дати 04.02.2023г. и 18.02.2023г. бащата и ответник
по делото е нямал право на личен контакт със сина му, регламентиран с
протоколно определение от о.с.з. на 10.02.2017г. по гр.д. №11046/2016г. на
ВРС, поради което принудителните му опити да вземе детето на тези дати, в
това число с полиция, но изцяло против желанието на момчето, съставляват
психическо и емоционално спрямо детето насилие. Поради това се моли
евентуално за отмяна на решението на ВРС и за постановяване на друго, с
което да бъде уважена изцало молбата за налагане на ис.ните мерки за
закрила по ЗЗДН, с присъждане и на разноски. В о.с.з. въззивникът не се
явява, не се представлява.
В сро. по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият депозира писмен отговор, в
който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение, което моли да бъде
потвърдено. Отрича да е извършвал актове на насилие срещу сина си и
твърди, че май.та и друг път е злоупотребявала с права чрез такива дела,
последното от които също е било решено с отхвърляне на молбата по ЗЗДН. В
о.с.з. въззивниваемият се явява и поддържа молбата си за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Контролиращата страна ДСП – Варна не взема отношение по жалбата.
При извършената служебна провер. по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Й. Й. К.,
ЕГН**********, в .чеството и на май. и законен представител на детето Х. Я.
Г., ЕГН**********, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН на
детето Х. Я. Г., ЕГН**********, срещу Я. Г. Г., ЕГН**********, за тъврдяно
домашно насилие на ответни. на дати 04.02.2023г. и 18.02.2023г.
В молбата и уточняващата я та.ва се твърди, че Й. К. и Я. Г. са родители
на детето Х. Г.. С определение от 10.02.2017 г. по гр. д. № 11046/2016 г. на на
ВРС е одобрено споразумението на родителите, в смисъл че родителските
права спрямо Х. са предоставени на май.та,а на бащата е определен режим на
лични контакти с момчето, който след 2021г. е ежемесечно – вся. първа и
трета седмица от месеца, от 10.00ч. в събота до 18.00часа в неделя, с
преспиване.
Твърди се и че ответникът е извършил спрямо детето следните актове
на домашно насилие на следните дати:
На 04.02.2023г. около 10:00 часа ответникът е позвънил на звънеца на
входната врата на жилището на май.та. Родителите й Й. и Й.. К. не
отговорили на позвъняването, тъй .то отношенията им с Я. Г., .кто и тези
между май.та и бившия й партньор, били влошени по повод осъществяването
2
на личните контакти между баща и син. На същата дата ответникът поис.л
посещение на адреса от полиция, при което Й.. К. изви.ла дъщеря си по
телефона, за да присъства при изясняване на случая. След .то се прибрала
вкъщи тя облякла детето и заедно с него и родителите й излезли на
стълбището пред входа. Помолила пристигналите пред дома им полицаи да
излязат от полицейския автомобил и да се приближат към тях. Ответникът
започнал да под.нва Х. да тръгне с него, .то детето ясно му заявило, че не
желае да отиде при него. Но бащата продължил да го под.нва да отиде с него,
за да може „да играе с А.“ (племенник на ответни.), при което Х. се разпла.л и
се скрил зад дядо си. Поддържа се, че тъй .то на тази дата ответникът нямал
право на личен контакт с детето, а поведението му разстроило момчето, това
съставлявало акт или опит да бъде извършен акт на психическо и
емоционално насилие.
На 18.02.2023г. ответникът отново направил опит, извън определения
му времеви режим, да осъществи контакт с детето, но май.та и близките й не
отговорили на позвъняването. Което също съставлявало домашно насилие.
По тези причини се моли за налагане на посочени мерки за защитата на
детето от сочените насилствени действия на баща му, .кто и за разноски.
В о.с.з. се поддържат твърденията и ис.нията до съда.
Детето е конституирано .то страна в процеса на осн. чл.9, ал.2 от ГПК и
е и представлявано от законния си представител (май.та).
Ответникът не изразява становище по молбата по ЗЗДН.
Контролиращата страна ДСП – Варна изразява становище, че работи по
случая на детето Х. Я. Г. отдавна. Настоящото производство е вследствие на
продължаващите обтегнати отношения на родителите. Само ако по делото се
до.же по безспорен начин, че момчето е станало жертва на насилие,
подходяща би била единствено мяр.та по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
След съвкупна прецен. на до.зателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактичес. страна:
Няма спор и е видно от приетото протоколно определение от
10.02.2017г. по гр. д. №11046/2016г. на ВРС, че с него е била одобрена
постигнатата между родителите спогодба, по силата на която упражняването
на родителските права спрямо детето Х. Я. Г. било предоставено на май.та Й.
Й. К., при която било определено и местоживеенето му, .то на бащата Я. Г. Г.
бил определен режим на лични контакти с момчето, който след 2021г. е
ежемесечно – вся. първа и трета седмица от месеца, от 10.00ч. в събота до
18.00часа в неделя, с преспиване.
От приетата справ. за съдимост е видно, че Я. Г. Г. не е бил осъждан за
престъпление по НК.
От приетото писмо от УМБАЛ „Света Марина Варна“ ЕАД се изяснява,
3
че Я. Г. Г. не е бил настаняван за лечение в психиатричните клиники към
болницата.
По.занията на св. Й.. К. (баба на детето по майчина линия) съдът цени
по реда на чл.172 от ГПК, но и .то непосредствени. От тях се изяснява, че
датата 04.02.2023г. била дата по режима за срещи между Я. Г. и сина му. На
нея ответникът дошъл да вземе детето, звъннал един път на звънеца, но не му
отговорили. Той бил на паркинга и изви.л полиция. Свидетел.та се обадила на
дъщеря си Й. К. да се прибере от работа. .то се прибрала май.та извела детето
навън и помолила полицаите да наблюдават .кво се случва. Когато из.рали
момчето то се разпла.ло и .зало, че няма да отиде при баща си, скрило се зад
дядо си. Диалог с бащата е нямало. Той само .зал на детето: „Осъдих май. ти“
и „Ела с мен да играете с А.“ (племенницата на Я. Г.). Детето от.зало, след
което бащата още веднъж го питал, но момчето отново от.зало. След това
май.та, бабата и дядото прибрали детето вкъщи.
По.занията на св. Й. К. (дядо на детето по майчина линия) съдът цени по
реда на чл.172 от ГПК, но и .то непосредствени. От тях се изяснява, че дата
04.02.2023г. бащата Я. Г. дошъл за посещение на детето. Бабата и дядото
приготвили момчето и го извели навън, въпреки че то не ис.ло. Още от
стъпалата то .зало на баща си: „Не ис.м да идвам при теб“, разпла.ло се и се
скрило зад дядото. Но бащата продължил да настоява. След .то полицаите
видяли, че детето не ис. да се срещне с баща си те му обяснили (на ответни.),
че не могат да вземат насила момчето. На 18.02.2023г дядото изобщо не извел
детето за среща с баща му,защото то отново от.зало.
Въз основа на изложената фактичес. обстанов. и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда
на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, .сае и обстоятелства,
твърдяни да са настъпили в срок до един месец преди сезирането на съда, .то
относно тях е представена и декларация по чл.9 от ЗЗДН,поради което
молбата е процесуално допустима.
Оплакванията за недопустимост на решението на ВРС изобщо не могат
да се споделят. На първо място настоящият състав на ВОС приема, че когато
молбата по ЗЗДН се подава до съда от родител, изрично в .чеството му на
законен представител на детето, той действа именно .то такъв на осн.чл.28,
ал.4 от ГПК, а не в особената хипотеза на чл.8, ал.1, т.2 от ЗЗДН. Обратното
би означавало, че дете под 14-годишна възраст не притежава процесуално
право на защита от домашно насилие срещу него (което да упражнява чрез
родителя си), ма.р да притежава такова право за защита по вся.кви други
искове (и да упражнява по същия начин), което противоречи на целта на
ЗЗДН. Дори обаче да би се приело друго, в тогава на осн. чл.9, ал.2 от ГПК
детето се конституира „.то страна“. Което е направил и ВРС в случая, с оглед
на задължителните у.зания на ВОС по частна жалба срещу прекратителен акт
на ВРС по делото. Щом специалният закон изрично посочва детето „.то
страна“, то оплакванията във въззивната жалба,че ВРС не бил посочил в .кво
4
.чество е конституирано детето (дали .то пострадал, дали .то молител, или
друго) са несъстоятелни. Противно на тях момчето е призовано и защитавано
по делото от законния му представител (май. му).
Последното възражение за недопустимост на решението – че ВРС не
бил назначил особен представител на детето по чл.29, ал.4 от ГПК също не
може да се сподели. Еднозначно е разбирането, че кога интересите на
родителя са в противоречие с интересите на детето,е фактически въпрос и се
решава от съда съобразно конкретните за случая обстоятелства (та. и
Определение №410 от 21.07.2022г. по в.гр.д. №322/2022г. на ВАпС; и други).
От материалите по делото не се установява да са налице обстоятелства, които
да мотивират извод за противоречие на интересите на детето и на неговата
май., която с молбата защитава правата на предоставеното за отглеждане
именно от нея дете. С оглед на това е изключено да се приеме, че детето е
било лишено от защита по делото, .то не му е бил назначен особен
представител по чл.29, ал.4 от ГПК. А колкото до приложеното към
въззивната жалба „за сведение“ решение на БОС, същото няма ни.ква връз. с
предмета и страните по настоящото дело, .то в същото време не обвързва по
ни.къв начин настоящия равен по ранг въззивен съд, поради което изобщо не
следва да бъде коментирано.
По тези съображения обжалваното решение е допустимо.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
които се намират или са (били) в семейна или родствена връз. или
фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са
не само увреждането на физичес.та и/или психичес.та неприкосновеност на
едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване,
открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с
неглижиране на същото, .кто и с общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата.
Относно датата 04.02.2023г. може да бъде споделен въззивният довод,
че тъй .то одобреният от съда режим на РЛО на бащата е „вся. първа и трета
седмица от месеца“, за та.ва следва да се счита първата цяла та.ва от месеца.
Същевременно обаче по.занията и на двамата свидетели са ясни и
непротиворечиви, че датата 04.02.2023г. била възприемана от тях, .то лица,
полагащи грижи за момчето, .то та.ва по режима за срещи между бащата и
сина му – „Я. Г. дойде да вземе детето по режима, който му е даден“; „Ние го
приготвихме и изведохме навън“. Ето защо дори формално неточно, на тази
дата и бащата, и възрастните хора в дома на актуално местоживеене на
детето, са възприемали деня за полагаем за осъществяване на РЛО. Което още
тук разколебава твърдението за насилие чрез самото посещение на дома на
детето. Нещо повече – няма съмнение, че на тази дата бащата е поис.л да се
види със сина си, .то от по.занията и на двамата свидетели става ясно, че нито
е употребил физичес. или верблана агресия, нито е демонстрирал хулиганско
поведение, нито е опитал чрез сила да вземе сина си. Единствено двукратно
го е под.нил да тръгне с него, .то втория път – за да си играе с А.
5
(племенницата на бащата). И след втория от.з и след .то детето се е
разстроило, не се е случило нищо повече – момчето се е прибрало, а бащата е
напуснал мястото. Да се твърди при такова положение, че посещението на
адреса на детето във връз. с желанието на родителя да се види със сина си, е
насилие, е неоснователно. Защото липсват присъщите на реалното насилие по
ЗЗДН специфични цел за увеждане на жертвата и нагласа към противоправна
доминация над нея. Не всяко неправомерно поведение, ако изобщо е налице в
случая, автоматично съставлява домашно насилие върху дете.
Относно датата 18.02.2023г. на още по-силно основание е изключено да
се приеме, че .то е позвънил на вратата на дома, в който детето живее, но не
му е било отворено, ответникът извършил насилие върху сина си в изяснения
по-горе смисъл. Самото твърдение за насилие при та.ва ситуация е изначално
явно несъставомерно по ЗЗДН.
На последно място следва да бъде споделено и приетото от ВРС, че при
няколко подадени във времето от май.та молби за защита на сина й от баща
му, по реда на ЗЗДН, всичките от които отхвърлени, се създава индиция за
възможни различни от присъщите на закона цели. Но производството по
ЗЗДН е предвидено за закрила на реални жертви на реално домашно насилие.
В заключение по изложените подробни съображения и поради цялостно
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния следва да бъде потвърдено.
Разноски пред ВОС страните не претендират и следват.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2383/30.06.2023г. по гр. д. №2742/2023г.
на ВРС, 46-ти състав, с което е отхвърлена молбата на Й. Й. К., .то законен
представител на детето Х. Я. Г., ЕГН**********, за налагане на мерки за
защита по реда на ЗЗДН на детето Х. Я. Г., ЕГН**********, срещу отв. Я. Г.
Г., ЕГН**********, за твърдано насилие на бащата на 04.02.2023г. и
18.02.2023г.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6