№ 478
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба, подадена от синдика на „Голф Клуб Ибър“ АД /н/ Д. С. против решение №260068 от
26.01.2022г.,постановено по т.д.№1395/2019г. по описа на СГС. Със същото са отхвърлени
предявените от въззивника искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ за обявяване за
недействителни спрямо масата на несъстоятелността на неустоечните клаузи по чл.1.3 и
чл.1.4 от сключения между „Марица- РЕ“ ЕООД и „Голф Клуб Ибър“ АД Договор за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти и за залог от 29.08.2013г.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение,
тъй като съдът не бил изследвал увреждащия характер на иначе законосъобразно
сключените споразумение. Позовава се на съдебна практика, съгласно която „увреждане е
налице винаги когато се намалява възможността кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника“. Процесните неустойки създавали трудност за удовлетворяване
на кредиторите на несъстоятелността и поради това имали увреждащ характер. Ако се
приемело, че тези вземания съществуват, то останалите кредитори щели да бъдат
удовлетворени в по-малка степен.
Целта на споразумението изначално била да се създадат големи по размер вземания,
за да се гарантира, че значителна част от средствата ще се върнат у длъжника. Използвана
била оценка на имотите от 2012г., когато същите са били апортирани в капитала на „Марица
РЕ“ и изобщо не било ясно дали тази оценка отговаряла на тяхната стойност.
1
Въззиваемото дружество „Марица РЕ“ ЕООД е подало отговор на жалбата, с който я
оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено.
„Голф клуб Ибър“ АД/н/ не е изразило становище.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните
съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на
правораздавателната си власт и по иска , с който е сезиран. Няма данни за наличие на
процесуални пречки или липса на абсолютни процесуални предпоставки за недопустимост
на решението. Пред първата инстанция е бил поставен въпросът относно датата на
подаване на исковата молба, но от данните по делото е установено, че същата е била
депозирана в едногодишния срок от откриване на производството по несъстоятелност – като
насрещна искова молба по образуваното т.д.№ 452/2019г. по описа на СГС, поради което
искът не е недопустим на това основание.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение съдът намира
следното :
Пред градския съд е предявен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ с искане
да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността уговорките,
обективирани в чл.1.3 и 1.4 от договор с наименование „Договор за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти и залог“ с дата 29.08.2013г. Излагат се твърдения, че с
тези клаузи са създадени две вземания за неустойки в полза на „Марица- РЕ“ ЕООД в
значителен размер при хипотезата, в която длъжникът по договора не е изпълнил своите
задължения.
Двете дружества –страни по този договор били свързани лица, защото и за Голф Клуб
Ибър“ АД и за „Марица- РЕ“ ЕООД договорът е подписан от лицето К. Н., който е бил
техен представител. Освен това свързаност била налице и с оглед обстоятелството, че
едноличният собственик на капитала на „Марица- РЕ“ ЕООД е било свързаното с длъжника
лице „Л. Н.“ АД (а сега „Яйкъна озеленяване“ ЕООД). Освен това сделката била сключена в
двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Сделката увреждала
кредиторите на несъстоятелността, създавайки голямо по размер вземане в полза на
свързано с длъжника лице, с което вземане „Марица- РЕ“ ЕООД щяло да се конкурира с
останалите кредитори в производството по несъстоятелност.
„Марица- РЕ“ ЕООД е подало отговор на исковата молба,с който на първо място е
изложило доводи за недопустимост на иска и на следващо място е оспорило същия.
Въпросът за допустимостта вече беше обсъден по-горе, поради което не е необходимо да се
преповтарят наведените в този отговор твърдения, че исковата молба е подадена извън
законоустановения едногодишен срок по чл.649,ал.1 от ТЗ.
По отношение на основателността на иска е изложена тезата, че с процесните клаузи
2
не се уврежда масата на несъстоятелността, тъй като сами по себе си тези уговорки не водят
до възникване на задължение,а от друга страна „Марица- РЕ“ ЕООД се било поставило в
неизгодно положение, предоставяйки своите имоти като обезпечение по отпуснат на
длъжника „Голф клуб Ибър“ АД/н/ кредит.
С допълнителната искова молба и отговора на същата не се излагат нови твърдения и
доводи,а само се развиват и преповтарят тези от първоначалната искова молба и съответно
отговора, подаден от ответника „Марица- РЕ“ ЕООД.
„Голф клуб Ибър“ АД/н/ не е подало отговори на исковата молба и допълнителната
искова молба.
От фактическа страна по делото е установено следното:
С решение №1460 от 10.07.2018г. по т.д. № 1676/2014г. на СГС по отношение на
„Голф Клуб Ибър“ АД е открито производство по несъстоятелност. Молбата за откриване на
производството е подадена в съда на 18.03.2014г., видно от приложеното копие от същата.
Началната датата на неплатежоспобността е 04.02.2013г., определена с решение № 5 от
02.07.2020г., постановено по т.д.№2392/2019г. на ВКС, І т.о.
По делото е приложен Договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти и залог с дата 29.08.2013г., сключен между „Голф клуб Ибър“ АД и „Марица- РЕ“
ЕООД. Със същия страните са се съгласили, че „Марица- РЕ“ ЕООД ще учреди договорна
ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване на задължението на „Голф клуб
Ибър“ АД към „Българска банка за развитие“ АД по договор за банков кредит № 590 от
05.11.2009г. и анексите към него с номера от 1 до 8 като последният от тях е с дата
29.08.2013г.
Страните са се съгласили,че „Марица- РЕ“ ЕООД ще встъпи като ипотекарен
длъжник по този договор за кредит като ще учреди в полза на кредитора „Българска банка
за развитие“ АД договорна ипотека върху четири броя недвижими имоти, негова
собственост. „Голф клуб Ибър“ АД от своя страна се е задължило да спазва всички клаузи
на договора за кредит и да издължи същия до 28.02.2016г. като в срок до 31.03.2016г.
представи в Службата по вписванията съответен документ, който ще позволи заличаването
на ипотеката. Страните са се съгласили, че ако „Голф клуб Ибър“ АД не изпълни тези
задължения, ще дължи на „Марица- РЕ“ ЕООД неустойка за забава в размер на 0,1% на ден
върху оценката на недвижимите имоти, посочена в договора (чл.1.3 от същия).
В чл.1.4 е уговорена втора неустойка за неизпълнение на договора от страна на
„Голф клуб Ибър“ АД в размер на стойността на недвижимите имоти, предмет на ипотеката.
Постигнато е съгласие, че тя ще се дължи в случай, че бъде пристъпено към принудително
изпълнение и ипотекираните имоти бъдат продадени на публична продан.
От приложеното по делото Разпределение във връзка с публична продан на
недвижими имоти,по която за купувач е обявен взискател по изп.дело № 20147930400475 се
установява, че е осъществена публична имотите описани в договора и същите са възложени
на купувач, който е заплатил предложената цена.
3
От правна страна:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ е необходимо да бъде
установено, че в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност е сключена сделка между длъжника и свързано с него лице, която е
увреждаща за масата на несъстоятелността.
Първите две предпоставки безспорно са налице. Както вече беше посочено молбата за
откриване на производството е подадена на 18.03.2014г., т.е договорът между ответниците
от 29.08.2013г. е сключен в двугодишния срок, предвид в нормата на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ.
От направената справка в ТР се установява, че законен представител и двете дружества-
съдоговорители е лицето К. Н., поради което същите са свързани лица по смисъла на § 1 от
ДР на ТЗ.
Последната предпоставка за уважаване на иска е сделката / в случая на процесните
клаузи от договора/ да има увреждащ характер за имуществото на длъжника.
По този въпрос е налице практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, в която е даден
отговор именно на въпроса кое действие на длъжника следва да се счита увреждащо
кредитора. Така в решение №11/27.02.2020г. по т.д.№2529/2018г., І т.о е посочено, че
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. Това означава, че от действието или сделката на длъжника трябва да
произтича намаляване на имуществото му или да се създава опасност да се осуети или
затрудни осъществяването правата на кредиторите на същия.
В случая от конкретните клаузи на договора не произтича пряко намаляване на
имуществото на длъжника. Доколкото обаче същите косвено могат да създадат опасност от
увреждане ако уговорените неустойки са прекомерни и ако целта е да се създаде нов
кредитор, който е свързан с длъжника, то следва да бъде преценено дали уговорените
неустойки не излизат извън присъщите им обезпечителна, санкционна и обезщетителна
функции.
Необходимо да се съобразят указанията, дадени с ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС, както
и разрешенията на правните въпроси,на които е отговорено от ВКС в
решенията,постановени по реда на чл.290 от ГПК.
В т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при
преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави,
4
като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка -
парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за
обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
В решение №223/19.04.2016г. по т.д.№3633/14г. на ВКС, ТК, І т.о, се приема, че
въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва
да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза,
но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността
между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник
сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване.
Акот вече беше посочено, с първата оспорена клауза – на чл.1.3 от договора е
предвидено, че длъжникът „Голф клуб Ибър“ АД/н/ са задължава да спазва всички клаузи
по договора за кредит с „Българска банка за развитие“ АД , да погаси задължението си до
28.02.2016г. и до 31.03.2016г. да представи в Службата по вписванията документ за
заличаване на ипотеката. При неизпълнение на тези задължения е уговорена неустойка за
забава в размер на 0,1% на ден. Тълкувайки тази клауза настоящият състав намира, че
неустойката е уговорена за неизпълнение на всяко едно от описаните задължения заедно и
по отделно. Първите две задължения обаче на практика не са към „Марица- РЕ“ ЕООД, а
към „Българска банка за развитие“ АД. Първото дружество би могло да претърпи увреждане
от неизпълнението на задължението за погасяване на кредита, но то ще се изрази в
насочване на принудителното изпълнение върху предоставените като обезпечение
недвижими имоти, а за тази вреда е предвидена друга неустойка - по чл.1.4 от договора.
След като за едни и същи вреди са предвидени обезщетения и в двете неустоечни клаузи, то
едното от обезщетенията е извън присъщите на неустойката функции, тъй като двойното
обезщетяване на едни и същи вреди ще доведе до нарушаване на основен принцип на
правото - този за недопускане на неоснователно обогатяване.
Що се касае до обезщетяването на забавата да бъде заличена ипотеката, следва да
бъде преценено дали ако задължението по договора за кредит е погасено, вредите ще са
толкова големи, че неустойката да е в такъв размер. По настоящото дело не бяха обосновани
възможни вреди, които да предполагат такъв висок процент на неустойката, нито бяха
ангажирани доказателства в тази насока. На следващо място е необходимо да бъде отчетено,
че става въпрос за свързани лица и длъжникът няма интерес да ограничава вредите от
забавата, а напротив може съзнателно да не изпълнява задължението си, за да може да
генерира задължения към това свързано лице.
Всички тези фактори водят до извода, че с направената уговорка в чл.1.3 от договора
по отношение и на двете неизпълнения, които обезпечава не се цели постигането на
присъщата на неустойката цел, а напротив – създава се предпоставка за неоснователно
обогатяване на кредитора „Марица- РЕ“ ЕООД и се цели генериране на задължение към
5
свързано лице, което да бъде включено в общия размер на дължимите суми и по тази
начин част от имуществото, включено в масата на несъстоятелността да отиде към свързано
с длъжника лице. Предвид на това съдът намира, че клаузата,с която същата е уговорена се
явява увреждаща масата на несъстоятелността и поради това искът по чл.647, ал.1,т.6 от ТЗ
се явява основателен за тази уговорка.
Втората неустойка- по чл.1.4 от договора има компесаторен характер. Тя има за цел да
обезщети дружеството, предоставило обезпечение на вземанията на длъжника за понесената
от същото загуба на собствеността на имотите, дадени като обезпечение. Тъй като тази
клауза ще бъде активна само ако е осъществена продан на имотите за погасяване на
задължения на длъжника, то същата няма увреждащ характер за „Голф клуб Ибър“ АД.
Изложените от синдика на „Голф Клуб Ибър“ АД/н/ доводи за ползване на неактуална
оценка на имотите при определяне на неустойката по чл.1.4 не могат да бъдат приети като
аргумент за основателността на иска, тъй като по делото не са ангажирани доказателства в
подкрепа на това твърдение.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че по отношение на тази клауза не
е налице последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – уговорката за
заплащане на неустойка да има увреждащ характер за имуществото на длъжника.
Предвид на направените по-горе изводи, първоинстанционното решение ще следва да
бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена претенцията с правно основание
чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ по отношение на клаузата на чл.1.3 от Договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти и залог с дата 29.08.2013г., сключен между
Голф клуб Ибър“ АД и „Марица- РЕ“ ЕООД и вместо него ще следва да бъде постановено
ново, с което искът по отношение на тази уговорка да бъде уважен. В останалата му част
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и ще следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото „Марица- РЕ“ ЕООД ще следва да бъде осъдено да заплати
половината от държавната такса по иска прогласяване на недействителна на клаузата за
неустойка по чл.1.3 от договора между страните. Размерът на същата съдът определя въз
основа на стойността на вземането за неустойка по този текст, предявено от дружеството, а
именно – 489087,74лв.
Така за първоинстанционното производство „Марица- РЕ“ ЕООД ще дължи
половината от дължимата такса от 19563,50лв.,а именно-9781,75лв., а за въззивното
производство- 4890,88лв.
„Голф Клуб Ибър“ АД/н/ също ще дължи такса за въззивното производство в размер
на 4890,88лв.
С оглед на изложеното, окръжният съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260068 от 26.01.2022г.,постановено по т.д.№1395/2019г. по
описа на СГС в частта му,с която е отхвърлен предявеният от синдика на Голф Клуб Ибър“
АД /н/ Д. С. против „Голф клуб Ибър“ АД/н/ и „Марица- РЕ“ ЕООД иск с правно основание
чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ за обявяване за недействителна спрямо масата на несъстоятелността на
„Голф клуб Ибър“ АД/н/ на неустоечната клауза на чл.1.3 от сключения между „Марица-
РЕ“ ЕООД и „Голф Клуб Ибър“ АД Договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти и за залог от 29.08.2013г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо масата на несъстоятелността на „Голф
клуб Ибър“ АД/н/ на неустоечната клауза на чл.1.3 от сключения между „Марица- РЕ“
ЕООД и „Голф Клуб Ибър“ АД Договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти и за залог от 29.08.2013г. въз основа на която е начислена неустойка в
размер на 489087,74лв. за периода по иска с правно основание чл.647,ал.1т.6 от ТЗ, предявен
от синдика на Голф Клуб Ибър“ АД /н/ Д. С. против „Голф клуб Ибър“ АД/н/ и „Марица-
РЕ“ ЕООД
ПОТВЪРЖДАВА решение №260068 от 26.01.2022г.,постановено по т.д.№1395/2019г.
по описа на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от синдика на Голф Клуб
Ибър“ АД /н/ Д. С. против „Голф клуб Ибър“ АД/н/ и „Марица- РЕ“ ЕООД иск с правно
основание чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ за обявяване за недействителна спрямо масата на
несъстоятелността на „Голф клуб Ибър“ АД/н/ на неустоечната клауза на чл.1.4 от
сключения между „Марица- РЕ“ ЕООД и „Голф Клуб Ибър“ АД Договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти и за залог от 29.08.2013г.
ОСЪЖДА „Марица- РЕ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен
съд-София сумата 4890,88лв.държавна такса,а по сметка на Софийски градски съд-
9781,75лв. държавна такса за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Голф Клуб Ибър“ АД/н/, ЕИК ********* да заплати по сметка на САС
4890,88лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен в срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7