РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Силистра, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Ив. Ив.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420100174 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Х.Д. П. , с ЕГН **********, гр. Силистра е предявил искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Моли съда да признае за незаконно уволнението , извършено със Заповед №
97/07.01.2022 г. на „Тукай България“ ЕООД гр. Силистра, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “машинен оператор
опаковка” в отдел „опаковане“, а ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ поради незаконното уволнение в размер
на месечното брутно трудово възнаграждение за времето, през което е
останала без работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 02. 02. 2022 г. до окончателното изплащане на
главницата. Моли да бъде допусната поправка на основанието за уволнението
в трудовата книжка. Претендира и разноските в производството. За да
обоснове претенцията си ищецът сочи наличието на трудов договор между
страните и сключено допълнително споразумение към него, с което е
променено наименованието на длъжността и е уговорен срок за изпитване в
полза на работодателя, но според твърденията , характерът на работата не е
променен, поради което не е налице и основание за включване на клауза за
изпитване. Изложени са доводи във връзка с обстоятелството, че ищцата е
отсъствала за продължителен период от време поради временна
нетрудоспособност, но при завръщането си на работа реално е изпълнявала
същите задължения. Наведени са и твърдения, че работодателят не е
преодолял предварителната закрила при уволнението , от която тя счита, че
1
се ползва, като работодателят бил уведомен за заболяването й.
ОТВЕТНИКЪТ- „Тукаи България“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление с. А., община Силистра. ул.“Ч.“ № 39, представлявано от
управителя Л. Е. П. М., чрез пълномощника Д.Д.Д., чрез процесуалния си
представител адв. М.Б. – АК - Русе е подал писмен отговор, с който оспорва
исковите претенции изцяло, като твърди, че са спазени всички изисквания на
трудовото законодателство за законосъобразност както при сключването, така
и при прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. Не оспорва
обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, прекратено на основание чл. 71 от КТ на 07. 01. 2022 г., че
на ищцата е определена трайна нетрудоспособност за период от две години,
както и че допълнителното споразумение е подписано от нея на 29. 11. 2021 г.
Твърди, че с допълнително споразумение № 02/01.06.2021г. са изменени
характера и мястото на работа на ищцата, поради което работодателят се е
възползвал от правото си да провери възможностите да се справя,
уговаряйки срок за изпитване, при това за първи път с този работник. Твърди,
че ищцата ясно е възприела промяната както в длъжността си, така и в
работното си място. Счита, че предварителната закрила е неприложима в
случая. Заявява, че заповедта за уволнение е подписана от упълномощено от
управителя лице - Атанас Георгиев Ошавков. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
незаконното уволнение, като твърди, че размерът на същия е необосновано
висок и не е формиран по правилата на чл. 228 от КТ.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
В исковата си молба ищецът е съединил обективно 3 иска - по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 4 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - за отмяна на
незаконно уволнение, възстановяване на работа и за заплащане на
обезщетение поради незаконно уволнение.
Не се спори, че между страните е съществувало трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № 04 / 09. 02. 2017 г., сключен
на основание чл. 70, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, по силата на
който ищцата е заемала длъжността “оператор автоматизирана монтажна
линия” в ответното дружество. Последвали са няколко изменения на
трудовите правоотношения между страните, като с последното допълнително
споразумение от 01. 06. 2021 г. към трудов договор 136 / 09. 02. 2019 г.,
същата е преназначен от длъжност "машинен оператор, опаковане“ с код по
НКПД: 81832005, при категория на персонал Машинни оператори и
монтажници. Споразумението към трудовия договор е сключено със срок за
изпитване на основание чл. 70 от КТ, като не е определен конкретен срок за
изпитване, както и в чия полза същият е уговорен. Посредством това
допълнителнително споразумение и за първи път е уговорено и безсрочно
трудово правоотношение, като освен длъжността е изменен и размера на
2
трудовото възнаграждение. Споразумението е сключено по време на ползван
от ищеца отпуск поради временна нетрудоспособност, но това обстоятелство
не влияе на неговата валидност, тъй като няма спор, че е двустранно
подписано от страните. Със Заповед № 97/07.01.2022 г. на „Тукай България“
ЕООД гр. Силистра трудовите правоотношения между страните са
прекратени на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, като заповедта е връчена редовно
на ищцата.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира исковете
на ищцата за неоснователни. Страните са били в трудово правоотношение,
като ищецът е заемал различни длъжности – „оператор автоматизирана
монтажна линия“, „монтажник“ и отново „оператор автоматизирана
монтажна линия“, а с допълнително споразумение от 01. 06. 2021 г. ищцата е
преназначена на длъжност "машинен оператор опаковане" и между страните е
уговорен срок за изпитване. Тъй като не уточнен изрично, срокът следва да се
счита уговорен в полза на двете страни и за максималния срок от шест
месеца. За да възникне валиден договор с клауза "срок за изпитване", е
необходимо работникът да е назначен за първи път на работа при
работодателя или при съществуващо вече между страните правоотношение,
същото да бъде изменено по реда на чл. 119 от КТ, като следва да е
променена, съществено трудовата функция на работника. В процесния
случай с оглед представените по делото писмени доказателства, и
заключението на назначената по делото експертиза, с допълнителното
споразумение ищцата е преназначена на нова, различна в сравнение с тази
длъжност, заемана до подписване на допълнителното споразумение от 01. 06.
2021 г.. Това е така, защото трудовите функции на ищцата на новата
длъжност, са съществено различни и не се припокриват с тези, на заеманата
преди длъжност, което е видно от представените по делото длъжностни
характеристики. Изложеното обосновава извода, че допълнителното
споразумение от 01. 06. 2021 г. към основния трудов договор, е сключено за
нова длъжност, при което уговорката за срок на изпитване се явява
действителна. Сключения при условията на чл. 70, ал.1 от КТ договор дава
възможност на страната, в полза на която е уговорен срока за изпитване да
прекрати правоотношението във всеки един момент до изтичане на срока за
изпитване, без да дължи предизвестие или обезщетение на другата страна и
без да мотивира други основания за прекратяването. В случая трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя преди изтичането на
изпитателния срок, като неговата преценка дали да се възползва от правото си
по чл.71, ал.1 от КТ не подлежи на съдебен контрол.
Следва да се коментира и обстоятелството, че по отношение на
прекратяването на трудовия договор, сключен при условията на чл. 70, ал.1
КТ не важи и закрилата по чл. 333, ал.1 КТ, която е приложима само по
отношение на изчерпателно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1,
точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Изложеното мотивира съда да приеме, че уволнението на ищцта е
3
извършено законосъобразно и издадената заповед е правилна и
законосъобразна.
Поради това съдът отхвърля исковете за признаване на уволнението за
незаконосъобразно и за отмяната на Заповед № 97/07.01.2022 г., за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение поради незаконно уволнение, както и иска за допускане на
поправка на основанието за уволнението в трудовата книжка.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
ищецът дължи на ответника заплащането на направените от него разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 1560.00 лева.
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 4 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от Х.Д. П. с ЕГН **********, гр.
Силистра против „Тукаи България“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление с. А., община Силистра. ул.“Ч.“ № 39, представлявано от
управителя Л. Е. П. М., да се признае уволнението му за незаконосъобразно и
да бъде отменена Заповед № 97/07.01.2022 г. на „Тукай България“ ЕООД гр.
Силистра, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и
да й се изплати обезщетение за незаконно уволнение, в размер на месечното й
брутно трудово възнаграждение в за времето, през което е останала без
работа поради уволнението и за допускане на поправка на основанието за
уволнението в трудовата книжка.
ОСЪЖДА Х.Д. П. с ЕГН **********, гр. Силистра, ул. А. К. № 63 да
заплати на „Тукаи България“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление с. А., община Силистра. ул.“Ч.“ № 39, представлявано от
управителя Л. Е. П. М. разноските по делото в размер на 1560,00 / хиляда
петстотин и шестдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му
/29.07.2022 г. /, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4