№ 9350
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110134263
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на В. К. АЛ., ЕГН **********, чрез адв.В.В. за
изменение на постановеното по делото на 28.02.2022г. определение за прекратяване на
производството по делото, в частта относно разноските, като в полза на В. К. АЛ.
бъдат присъдени такива за пълния размер на заплатено адвокатско възнаграждение от
800лв. В молбата се посочва, че съдът с определението неправилно е намалил размер
на дължимото адвокатско възнаграждение доколкото по делото са предявени 10
установителни иска за всеки от които се е дължало адвокатско възнаграждение и
претендираното такова от 800лв. е много под минималния размер, дължим за исковете,
посочен от страната като 3000лв.
От страна на Етажна Собственост на адрес: гр.София, ул.”***”, бл., вх. е
изразено становище за неоснователност на искането. Посочва се, че са касае за един
иск с общ материален интерес от 1426,45лв. и възнаграждението би следвало да е
329,85лв.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и съобразни данните по делото,
намира следното:
Молбата е допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана
по същество се явява неоснователна.
С определението, постановено по делото, Съдът е приел, че при този изход на
спора и на основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски и при прекратяване на делото в размер на 600лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, което е минималния размер по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намалението се
дължи на направено от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
1
Съдът е допуснал грешка при определяне на минималния размер на
възнаграждението, като го е намалил до минималния размер за неоценяеми искове,
какъвто би бил иск за атакуване на решения на ОС на Етажна собственост. В случая се
касае за установителни искове с едно и също основание и обединени от един и същ ред
на предявяване на претенцията. Действително съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Настоящия състав обаче намира, че независимо от това, че в общо заявената
сума от 1426,45лв. са включени 10 отделни вземания, цитираната разпоредба следва да
бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство следва да се вземат
предвид – характерът на исковете-оценяеми/неоценяеми, обусловеността им,
свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания,
характера на съединяването на исковете – субективно и обективно, поради което и
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да се тълкува във връзка с чл. 7 от Наредбата. В
случая е реализирана защита по искове с еднакъв предмет, между същите страни,
произтичащи от едно и също правоотношение. Не винаги съединените искове налагат
отделна защита и оттам присъждане на отделни адвокатски възнаграждения. Нужда от
определяне на възнаграждение поотделно ще възникне при друг тип съединяване на
искове (оценям и неоценяем, вещен и облигационен, установителен и конститутивен и
др. подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях,
независимо от съотношението, в което са съединени.
Следователно адвокатско възнаграждение в минимален размер се е дължало за
защита срещу искове с материален интерес от 1426,45лв. Поради което на основание
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатското възнаграждение би следвало да е в размер на 329,85лв.
вместо присъдените 600лв.
Независимо от това, доколкото от страна на Етажната Собственост на адрес:
гр.София, ул.”***”, бл., вх. не е подадено искане за изменение на определението в
частта за разноските, то вече присъденото възнаграждение не може да бъде намалено
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 23.03.2022г. на В. К. АЛ., ЕГН
**********, чрез адв.В.В. за изменение на постановеното по делото на 28.02.2022г.
определение за прекратяване на производството по делото, в частта относно
разноските, като в полза на В. К. АЛ. бъдат присъдени такива за пълния размер на
заплатено адвокатско възнаграждение от 800лв.
2
Определението може да се обжалва от молителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3