Определение по дело №953/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…..06.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.06.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кръстев

въззивно търговско дело № 953 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 21850/25.03.2019 г. от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу Решение № 780/20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 4695/2018 г. на ВРС, с което е отхвърлен иск за приемане за установено, че ответникът Т.Д.Н., дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД сума в общ размер на 1 108,88 лв., представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.07.2014 г. до 23.03.2017 г. на адрес гр.Варна, ул.Доброволци бл.15, ап.23, сума в общ размер на 207,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.09.2014 г. до 16.01.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 405 от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 889/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че между ответника и ВиК оператора няма валидно облигационно правоотношение. Сочи, че по делото не е спорно, че е доставял питейна вода и е предоставил ВиК услуги на обекта, находящ се на адрес гр.Варна, ул.Доброволци бл.15, ап.23, като с присъединяването на този обект към ВиК мрежата и откриването на индивидуална партида между страните е възникнала договорна връзка, като договорът поначало е неформален. Счита, че по делото са събрани надлежни доказателства, установяващи реалното доставяне на ВиК услуги в процесния период. Поддържа, че при неосигурен от потребителя достъп до измервателния уред правилно е приложил относимите разпоредби от закона и общите условия и е начислил служебно количеството изразходвана вода. Развива подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове и да му присъди съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Т.Д.Н. е отговорил, че съгласно ОУ на ВиК оператора сключването на договор за предоставяне на ВиК услуги се подчинява на утвърдена процедура и представяне на определени документи, поради което твърдението за неформалност на договора е неправилно. Поддържа, че ищецът не е доказал както сключване на договор, така и доставка на процесните услуги. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, с оглед на което и на основание чл. 267, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 21850/25.03.2019 г. от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу Решение № 780/20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 4695/2018 г. на ВРС, с което е отхвърлен иск за приемане за установено, че ответникът Т.Д.Н., дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД сума в общ размер на 1 108,88 лв., представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.07.2014 г. до 23.03.2017 г. на адрес гр.Варна, ул.Доброволци бл.15, ап.23, сума в общ размер на 207,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.09.2014 г. до 16.01.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 405 от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 889/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК.

НАСРОЧВА в с. з. на 02.10.2019 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.