Определение по дело №368/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 346
Дата: 14 август 2020 г.
Съдия: Елена Русева Арнаучкова
Дело: 20205000500368
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 346

гр.Пловдив,14.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в закрито заседание на14.08.2020г. в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.ч.гр.д.№ 368/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното :

 

Въззивно производство по реда на чл.278, във вр. чл.274, ал.2 ГПК.

С Определение № 276/16.03.2020г., постановено по гр.д.№ 922/2019г. по описа на ОС - Хасково, се оставя без разглеждане жалбата на Й.Т.Г., длъжник по изп.д.№ 20169290402593 по описа на ЧСИ Н. К., рег №., с район на действие ОС- Хасково, против действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор от 10.07.2019г. върху дружествения дял на Й.Г. в „Б.“ ООД, с ЕИК.., и се прекратява производството по делото.

Против Определение № 276/16.03.2020г., постановено по гр.д.№ 922/2019г. по описа на ОС – Хасково, е постъпила жалба, вх.№ 1027/27.01.2020г. от Й.Г., чрез адв.М.Д., като жалбата на другите въззивници е върната с Определение № 276/16.03.2020г.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговото обезсилване, евентуално отмяна и за присъждане на разноски.

Насрещната въззиваема страна, първоначалният взискател “П.И.Б.“ АД, не е подал в срок писмен отговор на жалбата.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване определение по чл.274, ал.1 ГПК на контролно-отменителен окръжен съд по местоизпълнението от съдебния район, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, длъжника в изпълнителния процес, за когото е налице правен интерес от въззивно обжалване, жалбата е редовна по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор до насрещната страна, взискателя,, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в жалбата и като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение, намира следното:

Обжалваното определение е постановено в контролно - отменителното производство по чл.435 ГПК, образувано по жалба от длъжника против действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане запор върху дружествените дялове на длъжника в посоченото ООД, в която са въведени единствено оплаквания, че запорираните дялове не принадлежат на длъжника, а на посочено трето лице на посоченото основание – договор за прехвърляне на дружествени дялове.

За да постанови обжалваното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане, е прието, че същата е недопустима на въведените доводи, които не попадат в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК.

Според приложимата процесуална уредба, чл.435, ал.2 ГПК (Изм. ДВ бр.100/2010 и бр.86/2017г.) длъжникът има право да обжалва на изчерпателно посочени основания изчерпателно изброени изпълнителни действия, сред които и насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Съгласно даденото нормативно тълкуване в т.1 ТР № 2/26.06.2015г., на ВКС по тълк.д.№2/2013г. ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване, а на обжалване подлежи насочване на изпълнението върху (твърдяно да е) несеквестируемо имущество.По жалбата съдът дължи да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект и, ако приеме несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават/несъвместими са/ с несеквестируемостта и без да има искане за това.Срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчване на съобщението, като пропускането на срока само осуетява отмяна от съда на наложения запор като изпълнително действие, но не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора.

В случая, жалбата, изходяща от длъжника, попада в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, като подадена против насочване на изпълнението за негово парично задължение чрез налагане на запор върху дружествените му дялове в посочено ООД.

Законосъобразни са обаче крайните изводи на контролно-отменителния съд в обжалваното определение, че жалбата на длъжника против насочване на изпълнението е недопустима на въведените в нея доводи за процесуална незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие, тъй като в нея не са въведени доводи за несеквестируемост, а единствено въведените доводи са за принадлежността на запорираните дялове към момента на налагане на запора, които са неотносими.

Налага се извод за неоснователност на жалбата, респективно за законосъобразност на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

С настоящото определение, постановено в упражняване на функционалната компетентност по чл.274, ал.2 ГПК, приключва предвидения в закона инстанционен контрол на обжалваното определение, по арг. на чл. 437, ал.4 ГПК, поради което е неподлежащо на обжалване.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 276/16.03.2020г., постановено по гр.д.№ 922/2019г. по описа на ОС - Хасково, с което се оставя без разглеждане жалбата на Й.Т.Г., длъжник по изп.д.№ 20169290402593 по описа на ЧСИ Н. К., рег № ., с район на действие ОС - Хасково, против действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор от 10.07.2019г. върху дружествения дял на Й.Г. в „Б.“ ООД, с ЕИК .., и се прекратява производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: