Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 28.03.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА П.
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар НИНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 129
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.
С Решение №
146 от 12.01.2018г. по гр.д. № 1064/2016г. на ВКС, III ГО е отменено Решение № 1854 от 10.11.2015г. по в.гр.д. № 2718/2015г. по
описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.
Въззивното
производство е образувано по повод въззивна жалба на Б.И.В. и И.С.В. срещу
Решение № 160 от 15806.2015г. по гр.д. № 616/2014г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по иск, предявен от С.Г.П. с ЕГН **********
и с адрес: ***6А срещу Б.И.В. с ЕГН ********** и И.С.В. с ЕГН ********** *** е
прието за установено в отношенията между страните, че договора за
покупко-продажба, сключен на 02.02.2012г. между наследодателя на ищцата Г. И.И.
с ЕГН **********, чрез пълномощника му Б.И.В., като продавач от една страна и Б.И.В.,
като купувач, от друга, обективиран в НА № 62, том I, рег. № 390, н.д. № 58/2012г. на нотариус Зоя
Аврамова е нищожен, както и на основание
чл. 108 от ЗС е прието за установено в отношенията между страните, че С.Г.П. с ЕГН ********** е собственик по
наследство на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. П.,
общ. П., цялото с площ от 785 кв.м. и при граници: улица, имоти XVIII-2096,
VII,VIII-2111 и XVI-2098, съставляващо УПИ
XVII-2097 в кв.
104 по плана на града, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67
кв.м., гараж с площ от 21 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м., като Б.И.В. с ЕГН ********** и И.С.В. с ЕГН
********** са осъдени да й предадат владението
върху описания имот.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като
постановено в противоречие със смисъла на закона, за необоснованост и
постановяване при съществено нарушение на процесуални правила. Изложени са и доводи
за недопустимост на решението, както и за грешна правна квалификация. В
решението липсва задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
тяхната оценка и съпоставка, както липсва произнасяне и по възраженията на
ответника, довело до липса на мотиви в обжалвания акт. Пълномощното е
действително и отразява ясно волята на упълномощителя Г. П.относно вида
разпореждане; индивидуализацията на имота; сочи, че продажната цена е получена
от продавача. Доколкото договорът за покупко продажба е сключен от представител
с надлежно учредена представителна власт, то същият като действителен е
произвел транслативен ефект по отношение правото на собственост върху имота преди
смъртта на Г.П.. Ищцата не е могла да придобие правото на собственост по
наследяване, поради което моли за постановяване на решение, с което обжалваното
решение бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени като неоснователни.
В отговор на
жалбата С.Г.П. оспорва доводите в нея и излага други, в подкрепа на тезата за
правилност и законосъобразност на решение. Моли същото да бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост в обжалваните части.
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени
от С.Г.П. срещу Б.И.В. и И.С.В. съединени в условията на първоначално обективно
съединяване на установителен иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на
договор за покупко продажба, сключен на 02.02.2012г. между наследодателя на
ищцата Г. И.И., чрез пълномощника му Б.И.В., като продавач от една страна и Б.И.В.,
като купувач, от друга, оформен с НА № 62, том I, рег. № 390, н.д. № 58/2012г. на нотариус Зоя
Аврамова, като сключен без представителна власт, както и на осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик
на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. П., общ. П.,
цялото с площ от 785 кв.м. и при граници: улица, имоти XVIII-2096,
VII,VIII-2111 и XVI-2098, съставляващо УПИ
XVII-2097 в кв. 104 по плана на града,
ведно с построените в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 67 кв.м., гараж
с площ от 21 кв.м. и лятна кухня с
площ от 20 кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат владението върху същия.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: наследник е на Г. И.И.,***, п. на 27.01.2014г. Приживе, на основание
съдебна делба, извършена по гр.д. № 262/1999г. по описа на ПРС, наследодателят
й е придобил правото на собственост върху описания недвижим имот, без гаража.
Последният е построен по време на брака между родителите й и е придобит в режим
на СИО, поради което е останал съсобствен между нея и баща й. На 02.02.2012г.
наследодателят й продал на ответника Б.В. така придобития имот, заедно с гаража
за сумата от 11 539.80 лв., за което е съставен НА № 62/2012г. Към момента
на придобиване на имота, ответниците са били съпрузи. Продавачът по сделката е
бил представляван от ответника, като негов пълномощник, на основание пълномощно
рег. № 315 и № 316 от 30.01.2012г., заверено от пом. нотариус при нотариус Зоя
Аврамова. В текста на НА се съдържа изявление, че продажната цена е получена
напълно от продавача, което не отговаря на истината. Този договор е
недействителен като сключен от представител при превишаване пределите на
представителната власт – в текста на пълномощното представителната власт е
дадена за имот, различен от прехвърления /има разминаване в имотния номер,
площта и обема на прехвърлените права, доколкото предмет на разпореждане е и
изградения в имота гараж, за който липсва въобще упълномощаване/. Пълномощното
е общо и не предоставя власт на пълномощника за сключване на сделка с конкретни
параметри. Пълномощното за разпореждане с недвижим имот следва да е изрично.
Ето защо извършеното от пълномощника в случая разпореждане с описания имот е
без представителна власт, а възможността за потвърждаване е отпаднала със
смъртта на упълномощителя.
Оспорва на следващо място НА като нищожен, доколкото
нотариусът не е имал право да го извърши; относно законосъобразността на
нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 574 и чл. 578, ал. 4 от ГПК – не
е била проверена представителната власт на пълномощника, както и относно
извършената проверка на собствеността с твърдения за неспазване на изискването
на чл. 586, ал. 4 от ГПК, доколкото съдебните решения, удостоверяващи право на
собственост не са били вписани. Моли в тази връзка, след обявяване
недействителността на договора за покупко продажба да се приеме за установено в
отношенията между страните, че тя е собственик на спорния имот на основание
наследяване и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху същия.
В исковата молба са обективирани фактически твърдения и
петитум за прогласяване нищожност на пълномощното поради липса на воля /чл. 44
вр. чл. 26, ал. 2, пр. II
от ЗЗД/; за нищожност на договора за покупко продажба като привиден и прикриващ
действителен алеаторен договор /чл. 26, ал. 2, пр. V от ЗЗД/; както и за разваляне на
действителния договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за
гледане и издръжка поради неизпълнение /чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/. Тези искове, първите
два – главни, третия – обусловен от втория, е следвало да бъдат разгледани
преди иска за недействителност на договора, като сключен от лице без представителна
власт /чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/, който с оглед систематичното му място в Глава
„Недействителност на договорите“ на ЗЗД е евентуален спрямо иска по чл. 26, ал.
2, пр. V от ЗЗД. По
главните искове обаче липсва произнасяне в обжалваното решение, нито е налице
допълване на същото по реда на чл. 250 от ГПК. Ето защо тези искове са извън
предметните рамки на въззивното производство, което е очертано с въззивната
жалба, а правомощията на въззивния съд във връзка с проверка допустимостта на
решението са ограничени съгласно чл. 269 от ГПК до обжалваната част на
решението.
В отговор на исковата молба, ответниците оспорили фактическите
твърдения в исковата молба, както и материалноправната легитимация на ищцата
със следните възражения: пълномощното е действително, като осъществено в
съответствие с изискванията за форма и съдържание, отразява изричната и ясна
воля на упълномощителя. За продажба на недвижим имот е необходимо изрично
пълномощно, в което да е конкретизиран имотът, видът на разпореждането и
съществените му условия. В конкретния случай пълномощното предоставя власт на
пълномощника за разпореждане, поради което сделката не е извършена без
представителна власт. Дори и да се установи нарушение на процедурата по
издаване на НА, то същото не би довело до нищожност на сделката поради
противоречие на закона. На следващо място неточното описание на имота, предмет
на сделката, който всъщност е притежавал наследодателя, не е порок, водещ до
недействителност на сделката, нито на нотариалното удостоверяване. Допуснатото
несъответствие е преодолимо посредством проверка на останалите документи за
собственост и поправимо като допусната очевидна фактическа грешка,
неопорочаваща представителната власт на пълномощника. По твърдението за
превишаване пределите на представителната власт посредством включване в обхвата
на прехвърлителната сделка и гаража, за който упълномощителят не е изразил воля
са наведени доводи основани на принципа на приращението – ако не е посочено
изрично друго, собственикът на земята е и собственик на постройките в нея. Представителна
власт в случая е предоставена и за намиращите се в дворното място стопанска
сграда и гараж. Няма изрична уговорка в пълномощното, съгласно която гаражът е
изключен от учредената представителна власт, а данъчната оценка на същия е част
от общата данъчна оценка на имота. Продажната цена е изплатена на продавача
преди сключване на договора, а неспазването на чл. 25, ал. 10 вр. ал. 9 от ЗННД
е основание за дисциплинарна отговорност на нотариуса. Молят поради всичко
изложено за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени.
В решението си ПРС е приел, че доколкото договорът в
случая е сключен от пълномощник, с общо пълномощно, то същият е сключен при
липса на представителна власт относно разпореждане с конкретен имот, вид
разпореждане и съществени условия, поради което обявил недействителността на
договора и приел за установено правото на собственост на ищцата, а ответниците
осъдил да предадат владението върху имота.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите три решения,
постановени по гр.д. № 262/1999г. по описа на ПРС, влезли в сила на
18.12.2000г. се установява, че на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ в дял
и собственост на Г. И.И. е поставен недвижим имот, представляващ дворно място
от 785 кв.м., съставляващо парцел XVII-2097 в кв. 104 по
плана на гр. П., при граници: улица, парцел XVIII-2096,
VII-2110, VIII-2111 и парцел XVII-2098,
ведно с построените в него къща и стопански постройки, баня и тоалетна на обща
стойност 10 000 лв.
С Пълномощно,
подписите и съдържанието на което са удостоверени на 30.01.2012г. от Нотариус
Зоя Аврамова, рег. № 333, с район на действие, този на ПРС, под № 315 и № 316, Г.
И.И. упълномощил Б.И.В. без срок да продава на когото намери за добре и на цена,
каквато прецени, вкл. да дарява, заменя или извършва други разоредителни
сделки, вкл. и да договаря сам със себе си, като извърши всички необходими
действия пред и спрямо трети лица, вкл. пред нотариус, във връзка с недвижим
имот в гр. П., а именно: дворно място с площ от 655 кв.м., съставляващо парцел XVII-2094
в кв. 104 по плана на гр. П., при граници: улица, парцели XVII-2096, VII-2110, VIII-2111 и
XVII-2098, ведно с построените в мястото къща,
стопанска постройка, баня и тоалет; да получава цялата продажна цена; да
подпише нотариален акт при условия и за цена, която прецени, вкл. и за
поправяне на евентуална фактическа грешка, като заяви от негово име, че е
получил напълно в брой/по банкова сметка ***ена на имотите към момента на
подписване на пълномощното.
С договора за покупко
продажба, оформен в НА № 62, том I, рег. № 390, д. №
58/2012г. на Нотариус Зоя Аврамова, на 02.02.2012г. Г. И.И., чрез пълномощника
си Б.И.В. продал на Б.И.В. собствения си недвижим имот, представляващ дворно
място в гр. П., с площ от 785 кв.м., съставляво УПИ XVII-2097
в кв. 104 по плана на града, при граници: улица, парцели XVIII-2096,
VII, VIII и XVI-2098,
ведно с построените в него жилищна сграда, гараж и лятна кухня за сумата от
11 539.80 лв., която пълномощникът на продавача заявил, че е получена
напълно от купувача. При съставянето на акта са представени НА № 97/1969 на ПРС
и трите решения по гр.д. № 262/1999г. по описа на ПРС и скица.
Като доказателството
по делото е приета преписката по нот.дело № 58/2012г. по описа на Нотариус Зоя
Аврамова /л. 93-110/, сред които и скица на имота № 46/02.02.2012г., видно от
която имота в НА е описан съобразно данните по скицата за същия.
В обяснения дадени
пред ПРС по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответниците заявили, че продажната
цена по договора е предадена в брой на продавача.
От Удостоверение за
наследници изх. № 17-52/2/03.02.2014г. издадено от Община П. се установява, че Г.
И.И. е починал на 27.01.2014г., а С.Г.П. се легитимира като единствен низходящ
и наследник на починалия.
По делото са
ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля С.П. –
съпруг на ищцата и З.З., ангажиран от ответниците. От показанията на
свидетелите не се установяват релевантни за спора факти.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предявен
е иск за признаване недействителността на продажбата по НА № 62/2012г., като
сключена за продавача от пълномощник без представителна власт с оглед общия
характер на упълномощаването, както и поради разминаване на описанието на имота
по упълномощителната и продажбената сделка и липса на упълномощаване за
разпореждане с гараж.
Договорът
за покупко-продажба между наследодателя на ищцата и ответниците не е недействителен
на релевираното от ищцата основание по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като от страна
на продавача Г. И.И., същият е бил сключен от пълномощник, разполагащ с
представителна власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителя при
условия и спрямо лица, каквито намери за добре. Процесното пълномощно отговаря
по съдържание на изисквания за валидно упълномощаване за разпореждане с имота,
според дадените в т. 1 от ТР № 5/12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК разяснения,
а именно: за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД за валидно
разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното
общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид
разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни
елементи - определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се
извърши разпореждане. Изисквания за конкретно съдържание на пълномощното могат
да се поставят, само когато правна норма изрично ги установява. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното. Допълнителни гаранции за правата и интересите на упълномощителя
са установени с разпоредбите на чл. 38 и чл. 43 от ЗЗД – за да договаря сам със
себе си или с друго лице, което също представлява, както и за да преупълномощи
друго лице, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от
упълномощителя, като последният винаги може да оттегли пълномощното, каквото
изрично овластяване в случая е налице. Съдържанието на пълномощното в случая сочи
ясно и еднозначно заявена воля на упълномощителя за извършване на
разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез пълномощника по
смисъла на т. 1 от цитираното ТР. В него общо, ясно и еднозначно е изразена
волята на упълномощителя за извършване на продажба на имота, чрез ясно и
еднозначно посочения пълномощник. Ето защо с оглед на тези задължителни
указания, сключената чрез пълномощник процесна продажба не е недействителна на
основание на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради общото овластяване на пълномощника.
За
притежавания от продавача процесен недвижим имот, сделката е действителна. В
тази връзка няма спор по делото, че единственият притежаван от упълномощителя
Гочо И. *** е този, възложен му в дял по гр.д. № 262/1999г. по описа на ПРС и
продаден с договора по НА № 62/2012г. В този смисъл и поради идентичността на
притежавания и прехвърлен имот е и обоснованият правен интерес от
установителния иск за недействителност, както и фактическите твърдения по иска
за собственост в исковата молба. Описанието на имота в текста на пълномощното
съответства на описанието на имота в решението по гр.д. № 262/1999г. на ПРС,
преди поправянето му по реда на чл. 192 от ГПК /отм./. От друга страна,
независимо от разминаването в описанието на номера и площта на имота в текста
на пълномощното и в договора за продажба, то границите на имота, като основен
индивидуализиращ признак на недвижимия имот са идентични, а видно от скицата,
приложена в преписката по нотариалното дело, в НА имотът е описан в
съответствие с актуалните му индивидуализиращи белези към момента на
изповядване на сделката. Неоснователен в тази връзка е доводът за превишаване
пределите на представителната власт, поради различно описание на номера и
площта на имота в пълномощното и в НА.
По
отношение на гаража не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на
ищцата за момента на изграждането му, собствеността и режима на придобиване. По
делото липсват доказателства, които да наложат извода, че същият е придобит от
родителите й в режим на СИО, съответно за придобити от нея права на основание
наследяване на майка си. Поради това и на основание чл. 44 вр. чл. 20 от ЗЗД,
съдът приема за основателно възражението на ответниците, че в предметния обхват
на упълномощаването в случая е включено овластяване за разпореждане с дворното
място, заедно с всички подобрения в него. В този смисъл, макар и в текста на
пълномощното да не се сочи изрично, че предоставеното право на разпореждане се
отнася и за гаража в мястото, доколкото не е установено друго, то
упълномощаването обхваща и него. В съдебната практика е възприето разбирането,
че съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията в нея, поради което прехвърлителният ефект при разпореждане с
поземления имот настъпва и за намиращите се в него постройки, ако в договора не
е уговорено изрично друго. По силата на приращението постройките следват
собствеността върху терена. Основан на този принцип, на тълкуване волята на
упълномощителя в пълномощното и липсата на установено друго, съдът формира
правния извод, че разпореждайки се и с гаража в дворното място, представителят
не е превишил дадената му представителна власт, а договора не е недействителен
на това основание.
Съдебният
състав намира за неоснователни на следващо място доводите на ищцата за порок в
нотариалното удостоверяване. Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне
на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с
нотариален акт. Липсата на предписана от закона форма е едно от основанията за
нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Продажбата на недвижим имот без спазване
изискванията за форма - НА е нищожна. Ако последната е извършена без да
отговаря на изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване, то
продажбата също би била нищожна. В разпоредбата на чл. 576 от ГПК са посочени
случаите, при които нотариалното удостоверяване е нищожно. Неспазването на
изискването на чл. 586, ал. 4 от ГПК, НА да не се издава, докато документът за
собственост на праводателя не бъде вписан, не е сред изчерпателно посочените
основания за нищожност на нотариалното удостоверяване, поради което не се
отразява върху валидността на последното.
Нотариалният
акт следва да бъде сключен при спазване на всички правила на нотариалното
производство. В конкретния случай НА е съставен и издаден от местно компетентен
нотариус, с район на действие този на ПРС, в чийто район се намира и продадения
недвижим имот, без данни за наличие на основания за отвод по чл. 575 от ГПК.
Съгласно чл. 578, ал. 4 от ГПК лицата или техните пълномощници, чиито изявления
се съдържат в проекта на нотариалния акт, трябва да се явят лично пред
нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността
и представителната им власт. Когато при извършването на акта е нарушено
изискването за личното явяване на участващите лица, то според чл. 576 от ГПК
нотариалното действие е нищожно. Това е така, защото нотариалните действия са
формални действия и трябва да се извършват при спазване на съответната
установена законна форма и ред. Извод за това дали нотариусът е проверил
самоличността и представителната власт на явилите се лица следва да се формира
при преценка на цялостното съдържание на нотариалния акт.
В текста
на НА № 62/2012г. за покупко-продажба на недвижим имот в случая е записано, че на
02.02.2012г. пред Нотариус Зоя Аврамова, в канцеларията й в гр. П. се е явило
лицето Б.И.В., с ЕГН ********** и описан документ за самоличност, в качеството
му на пълномощник на Г. И.И., упълномощен с пълномощно, с нотариална заверка на
подписа и на съдържанието рег. № 315 и 316/30.01.2012г., извършена в
канцеларията на същия нотариус, като продавач и явилото се лице, като купувач.
След като се е уверил в самоличността на явилото се лице, дееспособността и
представителната му власт, съставил НА, прочел съдържанието му и страните по
сделката – продавача, представляван от пълномощник и купувача, подписали акта.
В акта е описано също, че при съставянето му е представено Пълномощно от
30.01.2012г., както и документи за собственост.
При
тези данни не може да се приеме за основателен доводът за нищожност на
договора, сключен с НА № 62/2012г. Щом като волеизявлението за извършване на правно
действие – в случая на нотариален акт, е било засвидетелствано от нотариуса,
който освен това, в рамките на своята компетентност, е удостоверил и личното
полагане на подписите на участващите лица, това означава, че тези лица са се
явили лично пред нотариуса, в съответствие с изискването на закона, като същият
е проверил самоличността и дееспособността, съответно и представителната власт
на явилия се. Индивидуализацията на пълномощника на прехвърлителя е била
постигната, предвид представеното при сключване на договора пълномощно, описано
в приложенията към акта. Разпоредбата на чл. 578, ал. 4 от ГПК е приложена
според точното й съдържание и след като изискването на закона е спазено, то и
нотариалното действие не е нищожно при условията на чл. 576 от ГПК.
В
обобщение може да се заключи, че ответниците са придобили на валидно правно
основание правото на собственост в режим на СИО върху цялото дворно място,
както и върху постройките в него. На основание чл. 99 от ЗС с придобиване
правото на собственост от съпрузите В. и, Г. И.И. е загубил това право. То не е
било включено в наследството на последния, към момента на откриване на
наследството му – 27.01.2014г., поради което наследствено правоприемство в
полза на ищцата не е настъпило. Ищцата не е собственик на заявеното правно
основание, поради което предявеният иск за ревандикация като неоснователен
следва да се отхвърли.
Решението
на ПРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон и следва да се
отмени, като вместо него бъде постановено ново, с което исковете бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците
имат право на поискани и доказани разноски. Доказаният размер на реализираните
разноски от въззивниците е 87.20 лв. – държавна такса за въззивно производство
и сумата от 248.00 лв. – държавна такса за касационното производство. В този
размер с оглед изхода на спора, разноските следва да се присъдят в тежест на
въззиваемата.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 160 от
15806.2015г. по гр.д. № 616/2014г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по
иск, предявен от С.Г.П. с ЕГН ********** и с адрес: ***6А срещу Б.И.В. с ЕГН **********
и И.С.В. с ЕГН ********** *** е прието за установено в отношенията между
страните, че договор за покупко-продажба, сключен на 02.02.2012г. между
наследодателя на ищцата Г. И.И. с ЕГН **********, чрез пълномощника му Б.И.В.,
като продавач от една страна и Б.И.В., като купувач, от друга, обективиран в НА
№ 62, том I, рег. № 390, н.д. №
58/2012г. на нотариус Зоя Аврамова е нищожен, както и на основание чл. 108 от ЗС е прието за установено в отношенията
между страните, че С.Г.П. с ЕГН ********** е собственик по наследство на
недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. П., общ. П.,
съставляващо УПИ XVII-2097 в кв. 104 по плана на града, цялото с площ от
785 кв.м. и при граници: улица, имоти XVIII-2096, VII,VIII-2111 и XVI-2098,
ведно с построените в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 67 кв.м., гараж
с площ от 21 кв.м. и лятна кухня
с площ от 20 кв.м., като Б.И.В. с ЕГН ********** и И.С.В. с ЕГН ********** са
осъдени да й предадат владението върху
описания имот И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
предявения от С.Г.П. с ЕГН **********
и с адрес: ***6А срещу Б.И.В. с ЕГН **********
и И.С.В. с ЕГН ********** *** иск за
обявяване недействителността на договор за покупко-продажба, сключен на
02.02.2012г. между наследодателя на ищцата Г. И.И. с ЕГН **********, чрез
пълномощника му Б.И.В., като продавач от една страна и Б.И.В., като купувач, от
друга, обективиран в НА № 62, том I,
рег. № 390, н.д. № 58/2012г. на нотариус Зоя Аврамова.
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл. 108 от ЗС предявения
от С.Г.П. с ЕГН ********** и с
адрес: ***6А срещу Б.И.В. с ЕГН **********
и И.С.В. с ЕГН ********** *** иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че С.Г.П. с ЕГН **********
е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. П.,
общ. П., съставляващо УПИ XVII-2097 в кв. 104 по плана на града, цялото с площ от
785 кв.м. и при граници: улица, имоти XVIII-2096, VII,VIII-2111 и XVI-2098,
ведно с построените в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 67 кв.м., гараж
с площ от 21 кв.м. и лятна кухня
с площ от 20 кв.м., на основание наследяване, както и за осъждане на Б.И.В. и И.С.В. да й предадат
владението върху описания имот.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Г.П.
с ЕГН ********** и с адрес: ***6А ДА
ЗАПЛАТИ на Б.И.В. с ЕГН ********** и И.С.В. с ЕГН ********** *** сумата от 87.20 /осемдесет и седем лв. и двадесет
ст./ лева – разноски за въззивно производство и сумата от 248.00 /двеста четиридесет и осем/ лева
– разноски за касационно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.