Р Е Ш Е Н И Е
№ 476/
19. Октомври 2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На дванадесети октомври 2022г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 575/ 2022г.
по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Н.О.Т., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в ЗООТ към Затвора – Белене срещу Заповед №
Л-2536/22.06.2022г. на Зам. Главния директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.9 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Гл. Директор на ГДИН е
наредено жалбоподателя да бъде преместен в ЗООТ към Затвора – София за
доизтърпяване на наложеното наказание.
Жалбоподателят оспорва заповедта. Изразява желание да
остане да търпи наказанието си в ЗООТ – Белене, защото тук се чувства добре и
има подсигурена благоприятна за неговото здраве работа, тъй като е с намалена
работостособност.
Ответникът – Зам.Главния директор на ГДИН, чрез
юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в случая се касае за първоначално
настаняване на лишения от свобода на осн. чл. 58 ЗИНЗС, което се извършва
служебно и съобразно постоянния адрес на л.св. Моли да се отхвърли жалбата като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.
Заповедта е връчена на 23.06.2022г. Жалбата е подадена по пощата, чрез Затвора -
Белене с рег. № 4340/01.07.2022г. (п.кл. 04.07.2022г.) и следователно в
законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от становището на ответника и приложена справка
от ИСДВР Д. Ч. и приложените към нея справки и заповеди на Началника на Сектор
ЗООТ - Белене, жалбоподателят Н.О.Т. е с постоянен адрес гр. Самоков. Постъпил
е в Затвора Белене на 13.08.2020г. като обвиняем по ДП № 629/2019г. на ОД на
МВР – Русе, като след задължителен престой в приемно отделение е бил
разпределен в 8-ма група – обвиняеми и подсъдими, считано от 19.08.2020г. Със
Заповед № 452/19.08.2020г. на Началника на Затвора е назначен за общ работник I-ви обект по чл. 80 ЗИНЗС, но реално не е работил, тъй
като до 08.06.2022г. е участвал периодично в курсове и програми.
На 09.06.2022г. в затвора е получено за изпълнение
Протоколно определение по НОХД № 694/2020г. на Окръжен съд – Русе, с което е
осъден на три години лишаване от свобода при първоначално постановен общ режим
с начало на наказанието – 17.12.2019г.
На 09.06.2022г. е преведен в ЗООТ - Белене и със Заповед
№ 229/13.06.2022г. на Началник сектор ЗООТ – Белене на осн. чл. 77 и чл. 172 ЗИНЗС е преназначен като общ работник при ЗООТ на осн. чл. 80 ЗИНЗС, където
полагал доброволен труд без заплащане, който се зачита за намаляване на
наказанието. Със Заповед № 248/20.06.2022г. на Нач. С-р ЗООТ – Белене на осн.
чл. 77 и чл. 172 ЗИНЗС е преназначен като общ работник в Зеленчукова градина
при ЗООТ – Белене, където полага доброволен труд на осн. чл. 80 ЗИНЗС и
продължава да работи и към момента. Към датата на съдебното заседание –
12.10.2022г. ще е изтърпял 2г. 11м. 12д., с остатък от наказанието 18 дни, който е
прогнозен и зависи от отработените дни.
Според медицинската справка Т. има хронични
заболявания, които не са пречка за изтърпяване на наказанието в затвора. Видно
от приложеното към жалбата ЕР на ТЕЛК № 0831/25.05.2017г. Т. е диогностициран с
инсулинозависим захарен диабет и е определена 83% ТНР за срок от три години до
01.05.2020г., противопоказни условия на труд – тежка физическа работа,
нервно-психическо напрежение, нощен труд, натоварване на долни крайници, при
високи температури. Няма данни за продължаване срока на освидетелстването, но
заболяването не предполага съществено подобрение на здравословното състояние,
което е хронично, в потвърждение на което е медицинската справка. Изпълняваната
работа в зеленчуковата градина е съобразена със здравословното състояние на л.
св., избягва се възлагането на тежки задачи.
С оспорената Заповед № Л-2536/22.06.2022г. на Зам.
Главния директор на ГДИН е наредено
преместването на л.св. Т. в ЗООТ към Затвора – София за доизтърпяване на
наложеното наказание.
Заповедта е издадена с правно основание чл. 58 ЗИНЗС и на основание т. 3.9 от Заповед
№ Л- 919/08.03.2017г. на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от
свобода по затвори съобразно постоянния им адрес и съобразно изискването на чл.
43 ал.4 от ЗИНЗС. Според заповедта осъдените лишени от свобода от открит тип
следва да изтърпяват наложеното наказание в ЗООТ „Казичене“ към Затвора – София.
Предвид постоянния адрес на л. св. Т. ***, след получаване на присъдата той
следва да търпи наказанието си в ЗООТ при Затвора София.
Заповедта е издадена от ст. комисар Цветан Трифонов
Цветков – Зам. Главен директор на ГДИН, оправомощен със Заповед №
Л-1225/28.03.2022г. на Гл. Директор на ГДИН да премества лишени от свобода от
един затвор в друг в случаите на чл. 62 ал.1-3 и т.5 ЗИНЗС, както и да издава
отказ за преместването, да премества лишени от свобода от един затвор в друг в
случаите на чл. 58 ЗИНЗС или да издава отказ за преместване.
Съгласно принципа, залегнал в чл. 58 т.3 от ЗИНЗС осъдените
се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието си най-близо до постоянния си адрес и
изискването на чл. 43, ал. 4
ЗИНЗС като в затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдените с
първоначално определен общ режим.
Според чл. 43 ал.4 ЗИНЗС минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода е 4 кв. м. като ГДИН следва да
поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода.
Следователно при преценка за настаняване на лицата в местата за лишаване от
свобода водещият критерий е постоянният адрес на лицата, но ГДИН следва да
съобрази и изискването на ал.4 за минимална жилищна площ на един лишен от
свобода и настаняването да се извършва и съобразно капацитета на местата за лишаване
от свобода.
Принципът, залегнал в чл. 58 ал.1 ЗИНЗС има за цел да
запази връзките на лишения от свобода с неговите близки, тъй като по дефиниция
постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с определено населено
място, където обичайно е и неговата социална среда. Затова за постигане целите
на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят наказанието си
най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка със семейството и
приятелите, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения
от свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния
ефект на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване
възможностите за ресоциализация след изтърпяването му. Освен постоянният адрес,
който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е съобразено и с
капацитета на местата за лишаване от свобода, така че при разпределението на
лицата да не се допуска пренаселеност на едни затвори и затворнически общежития
за сметка на други, като следва да се съблюдава и критерият за минимална
жилищна площ на един лишен от свобода.
Със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. Главния директор на
ГДИН на осн. чл. 13 ал.2 т.1 и чл. 58 от ЗИНЗС е определил разпределението на
лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.
В т.3 от цитираната заповед е определено лишените от свобода от открит тип т.е.
с първоначално определен „общ режим“ да се настаняват в затворнически общежития
от открит тип. Съгласно т.3.9. в Затворническо общежитие „Казичене“ към Затвора
– София – се настаняват лишени от
свобода от област София.
Жалбоподателят е осъден на три години лишаване от
свобода при първоначално постановен общ режим, с начало на наказанието
17.12.2019г. съгласно Протоколно определение по НОХД № 694/2020г. на Окръжен
съд – Русе, получено за изпълнение в Затвора – Белене на 09.06.2022г. и следва
да доизтърпи остатъка от наказанието си в затворническо общежитие от открит
тип. Със заповед на Началника на Затвора – Белене на 09.06.2022г. е изпълнена
присъдата като е преместен в ЗООТ – Белене, а на 13.06.2022г. е назначен като
общ работник в зеленчукова градина при ЗООТ - Белене. Видно от приложената характеристичната
справка същият добре се е адаптирал в пенитециарната среда и полага доброволен
труд без заплащане по чл. 80 от ЗИНЗС, който се признава за намаляване срока на
наказанието.
Съгласно чл. 64 ЗИНЗС Началникът на Затвора има
правомощието да премества със заповед лишените от свобода с добро поведение,
които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип с
мотивирана заповед служебно или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието
в затворнически общежития от открит тип. В случая л.св. Т. в изпълнение на
присъдата, с която е определен общ режим, на 09.06.2022г. е преместен в ЗООТ –
Белене да доизтърпи остатъка от наказанието си.
Впоследствие на 22.06.2022 е издадена оспорената
заповед от Зам. Главния директор на ГДИН за преместването му за доизтърпяване
на наказанието в ЗООТ към Затвора София на осн. чл. 58 от ЗИНЗС. В същото време
в заповедта е посочено, че съгласно чл. 62 ал.3 и ал.4 ЗИНЗС заповедта може да
се оспорва пред АдмС по местоизпълнение
на наказанието, което съдържа вътрешно противоречие относно основанието и реда
за преместването.
По реда на чл. 58 от ЗИНС Главния директор на ГДИН има
правомощие да разпредели осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в съответния затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип
според първоначално определения им режим и съобразно останалите два критерия –
постоянен адрес и спазване на изискването за минимална жилищна площ. Това се
прави само при първоначалното разпределение на л.св. след получаване на осъдителна
присъда. В случая жалбоподателят вече е бил настанен в ЗООТ – Белене със
Заповед на Началника на Затвора по реда на чл. 64 ЗИНЗС в изпълнение на
получената присъда и затова това основание е неприложимо.
Съгласно чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС
съществува възможност за преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг, което се извършва със заповед на
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в
следните хипотези:
1. при включване в обучения, в курсове за
придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при
изявено желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание;
3. по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти;
4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
5. при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал. 3;
в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
Лишените от свобода според втората алинея не
могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на
здравословното им състояние.
В случая не е налице нито хипотезата на чл. 58 от ЗИНЗС, сочена в заповедта, нито на чл. 62 ЗИНЗС за последващо преместване,
която касае единствено възможността за преместване от един затвор в друг, а не
от едно затворническо общежитие в друго. Дори да се приеме разширително
тълкуване, че разпоредбата се отнася по аналогия и за преместване на л.св. от
едно затворническо общежитие в друго, то хипотезите на т.1, т.2 и т.3 не са
налице в конкретния случай, не е налице и предложение от началника на затвора
по т.4, нито е обосновано с предпоставките на т.5, в който случай е следвало да
се вземе предвид и желанието на л.св., а то е да остане в ЗООТ – Белене с оглед
малкия остатък за изтърпяване на наказанието, факта, че се е адаптирал добре
към затворническата среда, където полага доброволен труд за намаляване на
наказанието и трудовата дейност е подходяща за здравословното му състояние.
Поради това съдът счита, че не е приложим чл. 58 от ЗИНЗС за преместване на л. св. от ЗООТ – Белене в ЗООТ към Затвора – София.
Предвид малкия остатък на наказанието не е съобразена и целта на закона да се
осигури по-плавно адаптиране и ресоциализация на осъдения след изтърпяване на
наказанието.
Поради изложеното заповедта следва да се отмени като
незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № Л-2536/22.06.2022г. на Зам.
Главния директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и на осн. т. 3.9 от
Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Гл. Директор на ГДИН е наредено Н.О.Т.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ към Затвора – Белене да бъде преместен в ЗООТ към Затвора – София
за доизтърпяване на наложеното наказание.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я: /П/