Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
…………………2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХVІ-ти въззивен състав на седми януари две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
на секретаря Гергана Цветкова, в
присъствието на прокурора Т. Садай, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 5703 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 28.05.2018 г., постановена
по НОХД № 2745/2015г. по описа на СРС, НО, 93 състав, подс. Г.М.Ц. е бил
признат за виновен в това че за времето от 01.05.2011г. до 04.05.2011г. в гр.
София, бул. „*****/в условията на посредствено извършителство като използвал В.Н.и
В.Н.да го съборят/, противозаконно унищожил чужда недвижима вещ-метална
конструкция на временен павилион за закуски-ресторант „Тропикана“, на стойност
49 747 лева, собственост на фирма ЕТ „Т.С-С.Т.“ - С.Я.Т., като са причинени
значителни вреди, поради което и на основание чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1, вр.
чл. 54, ал. 1 от НК е признат за виновен и му е определено наказание шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият Г.М.Ц.
е бил оправдан по повдигнатото обвинение да е унищожил цялостното оборудване на
заведението, възлизащо на обща стойност 20 840 лева. На основание чл. 189, ал.
3 от НПК подс. Ц. е осъден да заплати: направените по делото разноски,
възлизащи в размер на 903,06 лева; разноските за повереника на частния
обвинител С.Я.Т., възлизащи в размер на 1600 лева, както и 5 лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
В законоустановения срок са постъпили
жалби от повереника на частния обвинител, както и от защитника на подс. Ц.. В
депозираната жалба на повереника на частния обвинител се твърди, че подс. Г.Ц.
неправилно е бил оправдан по повдигнатото обвинение да е унищожил цялостното
оборудване на заведението, възлизащо на обща стойност 20 840 лева, като се
сочи, че присъдата в обжалваната й част е необоснована и постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс. Ц. да бъде признат
за виновен и осъден по първоначално повдигнатото му обвинение.
В жалбата на защитника на подс. Г. М.Ц.
се сочи, че обжалваната присъда в осъдителната й част е неправилна и
необоснована. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства относно
собствеността на унищожената вещ, както и за връзката на подс. Ц. със св. В.Н.,
който е извършил събарянето. Излагат се твърдения за извършването на огледа на
местопроизшествие при съществено нарушение на процесуалните правила. Прави се
искане за отмяна на обжалвания съдебен и акт и постановяване на нов, с който
подс. Ц. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В
разпоредително заседание на 20.12.2018 г.
въззивният
съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че протестираната
присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния
ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата
от предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения повереникът
на частния обвинител прави искане за потвърждаване на присъдата в осъдителната
й част и постановяване на нова осъдителна в частта, в която подс. Ц. е бил
оправдан в това да е унищожил цялостното оборудване на заведението, възлизащо на
обща стойност 20 840 лева. Счита, че за това, че вещите са се намирали в
заведението доказателства се съдържан в показанията на частния обвинител,
съпругата му – св. Я.М., както и в тези на посредствения извършител В.Н..
Подчертава, че показанията им за намиращото се в търговския обект са били
свързани с периода непосредствено преди събарянето и не могат да бъдат отнесени
към предходен такъв.
Защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата. Сочи, че по делото не са били събрани каквито и да било доказателства
за това имено частният обвинител да е собственик на съборения обект. Приема за
установено, че ресторантът не е работил през последните 10 години преди да бъде
съборен. Счита, че теренът, на който е бил изграден обектът е бил реституиран
на съпругата на подс. Ц., като на частния обвинител Т. са били връчвани
многократно покани за освобождаване на имота. Изтъква, че останало недоказано
движимите вещи да са се намирали в обекта към момента на събарянето му, како
същият многократно е ставал обект на набези, за които обаче частният обвинител
не е сигнализирал органите на МВР, поради което е напълно възможно да не знаел
какво точно оборудване е имало в ресторанта. С тези съображения се прави искане
за отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част и потвърждаването й в
останалата.
Прокурорът изразява становище за
неоснователност на двете депозирани от страните жалби, поради което и като
правилна и законосъобразна предлага потвърждаването на присъдата.
Подсъдимият Г.Ц. заявява, че липсват
безспорни доказателства аз това какви именно вещи са се намирали в ресторанта
към момента на събарянето му. В своята последна дума подсъдимият заявява, че няма
какво да добави.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение
или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде
потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната
доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз
основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Г.М.Ц. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работещ,
неосъждан, ЕГН **********,***.
Свидетелят С.Т. в качеството си на
едноличен търговец притежавал фирма „Т.С-С. Т.“ - С.Я.Т..*** свидетелят С.Т.
съгласувал проект за изграждане на временен обект по чл.120 ППЗТСУ в СО - район
Витоша. Издадено му било разрешение № 50 от 20.02.1990г. за поставяне на
временен обект върху бланка за разрешение за строеж. Св. Т. построил временен
обект в общински имот, находящ се в гр.София, на бул. „Цар Борис ІІІ“, 294 (УПИ
7-24.кв.42). На 30.03.1994г. със СО-район Витоша бил сключен договор за
отдаване под наем на общинска земя за изграждане на временен обект. На
02.07.1999г. сключил нов договор за разполагане на временен обект, а в последствие-на
05.08.02г., сключил нов договор за срок от три години. В имота св.Т. изградил
постройка с железни елементи-представляваща ресторант с наименование
„Тропикана“, с включено електроподаване и водоснабдяване. Закритата площ на
заведението била 60 кв.м., а откритата - 22 кв.м. и било захранено с ток и
вода.
С решение №1194/16.04.2009г. в сила от
02.06.2009г. на Административен съд - София-град било отменено отчуждаването по
Заповед РД-40-1720 от 05.08.1982г. по отношение на К.С.Г.на 1/2 идеални части
от имота. Наследник на починалия К. Г.била дъщеря му - св. С.Ц.. След
приключване на реституционната процедура имотът станал съсобствен между нея и
Столична община. Св. Ц.провела няколко срещи със св. Т. в адвокатска кантора,
на някои от които присъствал и подс. Ц.. Тъй като не успели да се договорят за
цената на наличната постройка, св. С. Ц.подала жалба в СО, р-н „Витоша“ срещу
оставането на сградата на св. С.Т. в имота. С писмо от СО, р-н “Витоша“ било
отговорено, че не е установено незаконно строителство и няма основания за
започване на процедура по премахване на постройката.
В началото на 2010 г. св. Т. затворил
ресторанта за ремонт като оставил наличното оборудване вътре, а именно-
тридесет и два стола, осем дървени маси, газова печка, електрическа скара, два
фризера-ракла, четири фризера-вертикални, два бойлера, шкаф за мивка, кухненски
робот, два фритюрника, газова печка за готвене, огнеупорна каса, батерии за
душове, батерии за мивка, миялна машина, кафемашина, комплекти вилици, лъжици и
ножове, чинии, чаши за кафе, тенджери, тенджери под налягане, тави, хладилник
трикрилен, аспираторна система, охранителна система „Егида“, електромер,
водомер, газови бутилки, радиокасетофон и др. В продължение на повече от година
заведението не функционирало като през това време то ставало обект на кражби от
неустановени лица, които за да проникнат вътре счупили прозорци, след което
изнасяли различни вещи. За случващото се св. Я.М., която работела в намиращия
се в съседство на постройката магазин, уведомила св. С.Т. и съпругата му.
През месец април 2011 г. св. В.Н.се
обадил по телефона на подсъдимия Г.Ц., тъй като бил узнал, че подсъдимият иска
да му възложи работа. Св. В.Н.извършвал дейност, свързана с изкопаване и
събаряне на сгради, за което ползвал багер марка „Катар Пилар“, модел „428Д“ с
peг. № ******, собственост на ЕТ „Софи“. Уговорили се да се срещнат пред
ресторант „Трпикана“ в кв. „Княжево“, бул. „Цар Борис III“. На място св. Н.
видял сградата - едноетажна метална постройка, разположена върху бетонов
фундамент, състояща се от метални профили и стъклени прозорци. Свидетелят Н.
видял, че в заведението има маси, столове и ламперия по стените, но не влизал
вътре. Подсъдимият заявил, че сградата е негова, предоставил му документи с цел
да подкрепи твърдението си, и казал, че иска сградата да бъде съборена. Двамата
не уточнили дата, а се уговорили подс. Ц. да се обади като няма да заплаща цена
за събарянето, а ще предостави съборената метална конструкция на Н.. На 01.05.
2011г. подс. Ц. се обадил на св. В.Н.и му казал да започва събарянето. Н.
отишъл с багера на мястото заедно със сина си - св. В.Н.и свой приятел –
неустановено по делото лице с малко име Валери. Св. В.Н.видял, че в сградата
нямало прозорци, нямало врата, вътре имало счупени столове, токът бил прекъснат
като кабелите липсвали. Св. В.Н.започнал събарянето от покрива, а св. В.Н.и
другия мъж използвали флекс за отстраняване на страничните подпори. Докато
работели продавачката в магазин за строителни материали, находящ се в съседство
- св. Я.М., им казала, че е виждала лица да чупят стъкла и да изнасят от вътре
вещи. Действията по събаряне на постройката били възприети от св. Е.Н., който
ремонтирал автомобила си в сервиза, стоящ непосредствено до сградата.
Първоначално бил съборен част от покрива
от сградата като останали и странични стени. Същия ден по-късно на мястото пристигнал
подс. Г.Ц. със св. С.Ц. /Г./. Подсъдимият обяснил на св. В.Н., че следва след
почистването на терена да засипе мястото с пръст. На следващия ден св. Н.
заедно със сина си и другото лице продължили събарянето. На мястото пристигнали
двама неустановени по делото мъже, които били с камион с платформа и предложили
на св. В.Н.да натоварят металните отпадъци до пункт за изкупуване на метали в
гр. Перник. След като натоварили отпадъците, отишли да ги предадат и направили
три курса с камиона. За тези отпадъци св. Н. получил сумата от 700 лв. На
следващия ден отново тримата отишли на мястото и св. В.Н.извикал камион от
с.Волуяк, за да натовари останалата част от наличните отпадъци-гипсови
плоскости, хартия, стъкла, след което изчистили терена.
Подсъдимият заявил, че след като
почистят трябва да поставят метални колове и мрежа, за да заградят терена като
посочил мястото, където да бъдат поставени. Тогава той показал документи за
връщане на парцела на съпругата му. Тримата мъже изкопали дупки и бетонирали
колове, след което поставили мрежата и обособили врата в нея, която заключили е
катинар, който подсъдимият му казал да остави на продавачката в намиращия се в
съседство магазин.
На 06.05.2011г. подсъдимият Ц. отишъл в
кв. „Княжево“ с лекия си автомобил и предложил на св. Й.Г.и св. В.С., които се
намирали до камион „Нисан“ СА **** да натоварят с камиона железа, които да
предадат в пункт и да вземат парите са себе си. Двамата мъже се съгласили и се
отправили след лекия автомобил като стигнали до ресторант „Тропикана“. От там
натоварили ламарини и метални врати и ги предали в пункт за черни и цветни
метали в кв. „Княжево“, в който работел св. Б.Р., след което се върнали, тъй
като подсъдимият им казал, че след разчистването ще има още отпадъци за
пренасяне. Подс. Ц. не бил на мястото и те решили да изчакат. Тогава при тях
пристигнал св. С.Т., за когото св. Станоев знаел, че е „собственик на бившия
ресторант „Тропикана“. Той им казал, че не е разрешавал на никого да извозва
железа от мястото.
Св. Л.Т.-Т-подала жалба в прокуратурата.
На 06.05.2011г. бил извършен оглед и съставен протокол за оглед на
местопроизшествие, на който като поемни лица участвали св. Е.Н. и Ст.С.
На 07.05.2011г. с протокол за доброволно
предаване св. Б.Р. предал в 06 РУ-СДВР едно ламаринено платно, ламаринена
лента, три метални врати, метална релса, една метална конструкция и четири
алуминиеви къса. Посочените вещи били предадени на св. С.Т. на 09.05.2011 г. срещу
разписка.
На 23.11.2011г. с протокол за доброволно
предаване от св. В.Н.предал в 06 РУ-СДВР ксерокопие на следните документи -
Удостоверение № 94001319, Заповед РД 5717/02.03.2010г., Нотариален акт,
Удостоверение от 05.11.2010г., Решение от 16.04.09г. и скица от 06.10. 2010г.
На 16.12.2011 г. св. В.Н.и св. В.Н.разпознали
по представен снимков материал подс. Г.Ц. като лицето, което го е ангажирало да
съборят постройката.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза стойността на металната конструкция на павилиона-
ресторант „Тропикана“, е 49 747 лева.
Съгласно заключението на
съдебно-оценителна експертиза стойността на вещите – предмет на оценката е,
както следва - 32 стола, на обща стойност 1600 лв., 8 бр. дървени маси, на
стойност 1200 лв., газова печка на стойност 200 лв., електрическа скара на
стойност 150 лв., 2 бр. фризери ракла, на обща стойност 1000 лв., 4 бр.
фризери-вертикални, на обща стойност 2000 лв., 2 бр. бойлери – 100 литра, на
обща стойност 300 лв., шкаф за мивка 1000 лв., кухненски робот, на стойност
1000 лв., 2 бр. фритюрници на обща стойност 320 лв., газова печка за готвене на
стойност 2100 лв., огнеупорна каса - 300 лв., 2 бр. батерии за душове на обща
стойност 200 лв., 5 бр. батерия за мивка, на обща стойност 500 лв., миялна
машина „Миеле“ на стойност 500 лв., кафемашина „Сан Марко“ с кафемелачка на
стойност 2000 лв., 50 бр. комплекта вилици, лъжици и ножове на обща стойност
400 лв., 200 бр. чаши на обща стойност 300 лв., 60 бр. чинии на обща стойност
180 лв., 100 бр. чаши за кафе с чинийки на обща стойност 250 лв., 8 бр.
тенджери на обща стойност 240 лв., 3 бр. тенджери под налягане на обща стойност
300 лв., 10 бр. тави алпака на обща стойност 150 лв., хладилник „Торго“
трикрилен на стойност 1000 лв., аспираторна система на стойност 2000 лв.,
охранителна система „Егида“ на стойност 500 лв., електромер трифазен 500 лв.,
водомер - 30 лв., 4 бр. газови бутилки от 20 л., на обща стойност 120 лв., радиокасетофон
„Хитачи“ на стойност 500 лв., всичко на обща стойност 20 840 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената на ДП съдебно-техническа експертиза обектът-метална конструкция на
павилион за закуски, ресторант „Тропикана“ към инкриминираната дата
01.05.2011г. е била неподвижно закрепена към земята, а горната част е
разглобяем, преместваем обект по смисъла на ЗУТ.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза към
началната дата на инкриминирания период, обектът има статут на временна сграда
и не представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Сградата е трайно
закрепена към съответния терен като сградата е невъзможно да се демонтира без
разрушаване на стоманобетонната плоча, част от носещата конструкция и част от
ограждащите елементи. Демонтажът на носещата стоманена конструкция, ограждащите
елементи и покривната конструкция и покритие включва: изрязване на крепежните
връзки на ламарината за покривната конструкция, последователно сваляне на
листовете ламарина, изрязване на крепежните връзки на покривната конструкция и
елементите, последователно от горе на долу демонтиране на ограждащите елементи,
изрязване на крежните връзки на всеки елемент от носещата конструкция и
отстраняване на елементите.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-техническа
експертиза обектът има статут на временна сграда и не представлява преместваем
обект. Цялостно сградата е невъзможно да се демонтира без разрушаване на
стоманобетонната плоча, част от носещата конструкция и част от ограждащите
елементи. Становището на вещото лице е, че разрушаването на сградата е
започнало на 01.05.11г. и е приключило на 04.05.11г.
Установената фактическа обстановка
въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на
доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция включващ: гласните доказателствени средства показанията на свидетелите
С.Т., св. Л.Т., Е.Н., Л.Ц., В.С., Я.М., включително и тези приобщени от
районния съд по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК и чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК; показанията на св. Б.Р., дадени пред съдебния състав, разглеждащ
делото и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, на св. Й.Г.,
дадени пред съдебния състав, разглеждащ делото и приобщените по реда на чл. 281,ал.
1, т. 4 НПК и чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, на св. В.Н., дадени пред
съдебния състав, разглеждащ делото и приобщените по реда на чл. 281,ал. 1, т. 4 НПК и чл.281,ал.5,вр.ал. 1, т. 4 от НПК; на св. В.Н., приобщени на основание
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, на св. С.П., дадени пред съдебния
състав, разглеждащ делото и приобщените по реда на чл. 281,ал. 1, т. 3 НПК и
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК; показанията на свидетеля С./Г./ Ц.,
дадени в съдебно заседание и на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 281,ал. 1, т. 5 НПК; заключението
на съдебно-оценителната експертиза; заключението на съдебнотехническа
експертиза и заключнието на допълнителната СТЕ; протоколи за разпознаване на
лица (л. 104 и л. 108 от ДП); Решение №1194 от 16.04.2009г. по адм. дело № 4567
по описа за 2008г. на АССГ; Договор за отдаване под наем на общинска земя
/петно/ за изграждане на временен обект на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ;
Разрешение за строеж (л. 40-43 от ДП); Договор за разполагане на временен обект
за стопанска дейност на основание чл. 197 от ЗТСУ и разрешение (л. 44-47),
договор за разполагане на временен обект за стопанска дейност (л. 48-50 от
д.пр.); Протокол за доброволно предаване от 23.11.2011г. ; Протокол за
доброволно предаване от 07.05.2011 г. (л.10 от д. пр. т. II), Разписка от
09.05.2011г.; Протокол за доброволно предаване от 23.11.2011 г.; Протокол за
доброволно предаване от 01.02.2012г.; справка за съдимост на подсъдимия Ц., приобщени
чрез прочитането им на основание чл. 283 НПК.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по основните съставомерни
факти, е формирано въз основата на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства и
използвания способ за доказване – експертизи.
Правилно в
основата на доказателствените си изводи, първоинстанционният съд е поставил
показанията на св.
В.Н.и В.Н.. От техните показания се
установява основния факт, касаещ предмета на доказване по делото, а именно обстоятелството,
че с ползвания от тях багер по искане на подс. Г.Ц. са предприели действия по
разрушаване на инкриминираната временна постройка. Досежно този въпрос по
делото липсват каквито и да било противоречия, поради което и по-нататъшното му
обсъждане се явява ненужно.
Неопровергани
от останалия събран по делото доказателствен материал са и твърденията на св.
В. Н., че не са имали представа, че обекта е собственост на частния обвинител С.Т.
в качеството му на едноличен търговец, както и че са им били предоставени
документи за постройката от подсъдимия, поради което не са имали основание да
се съмняват, че действията, които предприемат спрямо обекта са правомерни и че
са им възложени от правоимащо лице. Показанията на тези двама свидетели са
логични, обективни и неопровергани от останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира с доверие. Правилно са били поставени
в центъра на доказателствения анализ и от първата инстанция, още повече, че
твърденията им за добросъвестност при предприемането на действията по
разрушаване на постройката са подкрепени и от писмените доказателства по
делото, предадени с протокол за доброволно предаване от 23.11.2011г.,
с който св. В.Н.е предал на органите на досъдебното производство представените
му документи, касаещи постройката, за чието събаряне е бил нает.
Обсъжданите
гласни доказателствени средства се подкрепят и от протоколите за разпознаване
на лица от 16.12.11г., които правилно са били кредитирани от първата инстанция,
и видно от които св. В.Н.разпознава именно подс. Ц. като лицето, с което се е
срещал и което го е ангажирало да събори инкриминираноия обект, а св. В.Н.
разпознава подс. Ц. като лицето, с което се е срещал баща му и той самият и
което ги е ангажирало да съборят заведението. Тези действия по разследването са
извършени по правилата на НПК, след предварителни разпити на разпознаващите лица
и в присъствието на две поемни лица, които са подписали протоколите без каквито
и да било възражения или забележки относно начина на провеждането им,
включително и такива, свързани с фрапантни разлики във външния вид на разпознаваните
лица или заявеното от разпознаващите, което е било обективирано в процесуалните
документи. Ето защо съдът прие, че проведените разпознавания са извършени
законосъобразно, а протоколите за тези процесуалноследствени действия са годни
доказателствени средства по смисъла на НПК и удостоверяват, отразените в тях факти
и обстоятелства.
Показанията на
останалите разпитани свидетели допринасят за установяване на факти свързани със
състоянието на постройката във времето, през което е била затворена за ремонт и
изясняват лицето, което го е стопанисвало. Практически показанията им не
допринасят за разкриване на обстоятелства, свързани с главния предмет на
доказване в настоящето производство – унищожаването на обекта. Единствено св. Е.Н.
е очевидец на събарянето, но доколкото не изяснява лицето/лицата, които са го
сторили показанията му отново не допринасят за разкриване на обективната
истина, респ. не внасят противоречия в събрания по делото доказателствен
материал.
Съдът прие, че
останалите свидетели дават достоверни показания за възприетото от тях преди и
след разрушаването на инкриминираната постройка, а именно, че преди
разрушаването постройката е била налична, че имала счупени прозорци, че
заведението е било обект на набези и е разбивано, както и че са взимани вещи
отвътре от различни лица.
Следва да се отбележи,
че съдът не намери основание да кредитира единствено показанията св. С.Т.,
дадени по воденото ДП и тези пред съдебен състав и прочетени на основание чл
чл. 281,ал. 1, т. 2 НПК и чл. 281,ал. 5,вр.ал. 1, т. 2 от НПК в частта относно
наличието на оборудване в заведението, както и на маси и столове. В показанията
си св. Т. изброява множество вещи,предмет на обвинението, но нито по ДП, нито в
хода на съд.следствие са събрани доказателства, свързани с реалното наличие на
тези вещи в заведението, поради което съдът не можа да приеме за еднозначно
твърдението, че инкриминираните вещи са били в обекта към момента на началната
дата на предприетото разрушаване. В тази част показанията му
противоречат на
заявеното от св. В.Н. и В. Н., както и на св. Е.Н. и С.П.-които съдът
констатира, че са незаинтересовани и свидетелстват правдиво. Св. Петров като
собственик на намиращия се в съседство сервиз е наблюдавал във времето
заведението и сочи, че същото не е функционирало. В показанията си, дадени пред
съд.състав заявява, че на няколко пъти е обирано. Съдът кредитира заявеното от
него като отчете, че показанията му са последователни, достоверни и
съответстват на показанията на св. Николов, както и на св. В. Н. и В.Н.относно
значими за предмета на доказване обстоятелства-състоянието на заведението, извършваните
във времето набези, а също и относно твърденията на св. Н.и, че са ангажирани
от собственика на обекта да разбиват.
Съдът изключи от
доказателствената съвкупност показанията на св. Ц./Г./ и св. Т.касаещи правния
статут на постройката и имота върху който е изградена, тъй като тези факти са
установени е официални документи и заключението на изслушаната
съдебно-техническа експертиза.
Приобщените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства са обективни, достоверни, подкрепят се от
свидетелските показания и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира напълно.
От приобщените преписка
№ СТ-С-461 от 2001г., решение №1194 от 16.04.2009г. по адм. дело № 4567 по
описа за 2008г. на АССГ, договор за отдаване под наем на общинска земя /петно/
за изграждане на временен обект на основание чл. 120. ал. 4 от ППЗТСУ,
разрешение за строеж, договор за разполагане на временен обект за стопанска
дейност на основание чл. 197 от ЗТСУ и договор за разполагане на временен обект
за стопанска дейност се установява по несъмнен начин, че унищожената постройка
е била изградена от ЕТ с фирма "Т.С-С.Т." - С.Я.Т., преди началната
инкриминирана дата-01.05.2011г.
От Решение №1194 от 16.04.2009г.
по адм. дело № 4567 по описа за 2008г. на АССГ се установява, че подсъдимият Ц.
не е бил страна по правен спор е предмет земята или инкриминираната постройка
поставена върху нея.
В хода на досъдебното
производство е извършен и оглед /л. 4, том II от д.пр./ Видно от самия протокол
за оглед на 06.05.2011 г.От показанията на поемните лица, посочени,че са
участвали при огледа на обекта, се установява, че същите не са присъствали на
извършване на това действие, а са положили подписите си, поради което съдът не
прие изложените в Протокола за оглед обстоятелства и го изключи от
доказателствената съвкупност по делото.
Приобщените
чрез прочитането им показания на св. К.В., дадени пред разследващите органи, в
частта, в която подсъдимото лице му е споделило, как се е стигнало до повредата
на процесния автомат, а именно че подсъдимият Г.е ударил с ръка автомата, след което
дисплеят се е напукал, настоящият състав намира за достоверни, с оглед факта,
че са дадени непосредствено след извършване на деянието и предвид
обстоятелството, че не са изолирани, а се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал и частност показанията на св. В.М.Е.Х.(приятел
на подсъдимия).
С оглед
констатираните противоречия в показанията на св. Е.Х., дадени от него на двете
фази на процеса, настоящата инстанция счита, че следва да даде вяра на
заявеното от него в хода на досъдебната фаза на производството, тъй като е
нормално и логично именно към онзи момент, непосредствено след инкриминираното
събитие, възприятията им относно случилото се да са били ясни и конкретни,
както и предвид обстоятелството, че самият свидетел отчита разликата в казаното
с оглед изминалия дълъг период от време от датата на деянието. От кредитираните
от съда показания става ясно, че подсъдимият е уведомил крупието на залата (св.
К.В.), че е ударил една от игралните машини с ръка и стъклото се е
пукнало. Така кредитираните показания на свидетеля се потвърждават и от
казаното от него пред съда по време на проведената очна ставка между него и
подсъдимото лице, при която е заявил, че подсъдимият на излизане от казиното в
неформален разговор му казал, че е бил ядосан заради изгубена сума пари и
затова е ударил машината. В същата посока, както правилно е констатирал и първоинстанционният
съд, е и единият от отговорите на подс. Г.при проведената очна ставка на
въпроса – дали е провеждал разговор със св. Е.Х.след 24.01.2014 г. относно
причините за повреждането на процесния игрален автомат, а именно „аз му казах,
че ударих машината и се пукна стъклото, защото съм бил ядосан“.
Така
обсъдените свидетелски показания се подкрепят и от сведенията, които дават
полицейските служители К.М.и Г. Г.в прочетените им в цялост на основание чл.
281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК показания, дадени пред
разследващите органи. Същите заявяват, че подс. Г.е заявил пред тях, че е
ударил с ръка машината в игралната зала, защото е загубил някаква сума пари.
Въззивният съд кредитира именно цитираните показания от досъдебната фаза на
процеса, с оглед факта, че напълно нормално и логично е именно към онзи момент,
непосредствено след инкриминираното събитие, възприятията им относно случилото
се да са били най-точни и ясни. Освен това самите свидетели в съдебно заседание
потвърждават изложените от тях обстоятелства пред разследващите органи, като отчита
разликата поради изминалия дълъг период от време от датата на деянието до
проведения им разпит в съдебно заседание.
Кредитираните
от съда показания на посочените свидетели се подкрепят и от заключението на
изготвената в рамките на досъдебното производство и приобщена по предвидения в
НПК ред, видеотехническа експертиза, доколкото според вещите лица на
изследвания запис може да бъде разпознато лице, което се приближава до
въпросния автомат и започва да блъска екрана на същия с ръце, след което се отдалечава от мястото. Подобно на
първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира експертизата за обективни, професионално
и безпристрастно изготвена, оценява приноса ѝ за доказване на
обвинителната теза, с оглед останалите събрани по делото непротиворечиви доказателства,
независимо от извода на експертите за невъзможност за извършване на лицева
идентификация на лицето от записа.
Така кредитираните
от съда свидетелски показания, в едно с резултата от проведената в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд очна ставка между подсъдимото лице и св. Е.Х.,
изцяло опровергават обясненията на подсъдимия Г., в които същият заявява, че е счупил
машината по непредпазливост, като залитнал и се подпрял на процесния игрален
автомат, като впоследствие установил, че е същият е със спукан дисплей. Обясненията на
подсъдимия, с оглед факта, че се характеризират с двойствена правна природа,
като се явяват едновременно устно доказателствено средство и основно средство
за реализиране правото на защита, което от своя страна, налага да бъдат
оценявани много внимателно, въззивният съд намира за недостоверни, като оценява
същите като несполучлив опит за изграждане на защитна теза, опровергана от
събрания по делото доказателствен материал. За да не бъдат кредитирани
обяснения на подсъдимия, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд,
допринася и обстоятелството, че в съдебно заседание същият не е могъл да обясни
как точно е залитнал и с коя част на тялото си е ударил машината, за да се
стигне до спукване на дисплея, както и предвид факта, че не е споделил подобно
обстоятелство на приятеля си – св. Е.Х..
Относно показанията
на св. Д.М.и Н.П., същите дават косвена доказателствена информация относно случилото се в
игралната зала, доколкото не са преки очевидци на деянието, но допринасят за
установяване на цялостната фактическа обстановка по случая. Същите изясняват
въпроса, кой е действителният собственик на повредената машина и каква е точната
стойност на счупения дисплей. От показанията на горепосочените свидетели става
ясно още, че причинените вреди от извършеното деяние са били изцяло
възстановени. Така разгледаните показания въззивният съд намира за
обективни и непротиворечиви, като им се доверява напълно.
Съдът в този му състав, подобно на предходния,
кредитира като обосновани и обективни изготвени заключението на извършените в
досъдебното производство техническа експертиза, от която се установява
причиненото повреждане на игралната машина. Според изготвилия заключението
експерт механично разрушеният сензорен екрана на машината не може да
функционира нормално и не подлежи на поправка, а следва да бъде подменен. Заключението на вещото лице е обосновано, пълно и
обективно, изготвено е въз основа на научен подход, отговарящи в пълнота на
поставените им задачи.
Останалите писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, включително приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
настоящата инстанция кредитира като допълващи и изясняващи цялостната
фактическа обстановка по случая. От приложеното
по делото ксерокопие от справка за извършени разходи за ремонт на повредената
машина, е видно, че стойността на сензорния екран е в размер на 507.91 лева, а
останалата сума до размера, който е бил възстановен от страна на подсъдимото
лице (696.73 лв.) включва калкулирани разходи за транспорт и монтаж на новия
екран. С оглед горното, настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на
контролирания съд, че отговорността на подсъдимия Г.следва да бъде ограничена
до реално причинените имуществени вреди, в размер на пазарната стойност на
сменения тъчскрий, а именно в размер от 507.91 лева От приобщеното по делото ксерокопие от приходен
касов ордер от 27.01.2014 г. се установява категорично, че причинените
съставомерни имуществени вреди са изцяло възстановени.
Въззивният съд намира за необходимо, с
оглед произтичащото му от разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК задължение, да
даде отговор на направените с въззивната жалба възражения, като разгледа и
обсъди по отделно направените такива от страна на защитника на подсъдимия в
производството пред настоящата инстанция.
В депозираната въззивна жалба защитата
на подсъдимия пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение, с
оглед установената от първоинстанционния съд малозначителност на деянието,
което е основание за търсена на наказателна отговорност по частен път (с оглед
разпоредбата на чл. 218в , ал.1, т. 1 от НК). Настоящият съдебен състав подобно
на контролирания съд намира така изложените възражения на защитата за
неоснователни. Както правилно е посочил районният съд, макар подсъдимият да е
повредил частно имущество (както изисква чл. чл. 218в , ал.1, т. 1 от НК)
същото е собственост на юридическо лице („В.Г.” ЕООД), което от своя страна не
разполага с възможността да се възползва от правата, които закона дава на
физическите лица, придобили качеството пострадали от престъплението с оглед
разпоредбата на чл. 80 НПК (да подава тъжба за иницииране на производства по дела
от частен характер). В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е
заключил, че правата и законните интереси на ощетените юридически лица в
подобни случай могат за бъдат защитени именно чрез иницииране на производство
по общия ред. Предложеното от страна на защитата разбиране за приложение на
разпоредбата чл. 218в , ал.1, т. 1 от НК не гарантира по никакъв начин
ефективната защита на обществения интерес в случаите на посегателства върху частната
собственост на юридическите лица, каквато цел законодателят очевидно не е имал
с извършеното изменение на чл. 218в, ал. 1 НК с пар.34 на ЗИДНК, обнародван в
ДВ , бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.
Настоящият съдебен състав не намира за
основателно и възражението на защитата за извършване на деянието от страна
подсъдимия Г.при форма на вина – непредпазливост. С оглед направения
самостоятелен доказателствен анализ, категорично се установи механизма на
извършване на деянието, което от своя страна изключва възможността деецът да е
счупил сензорния екран на игралния апарат по описания от него начин, за да може
да се приеме, че става въпрос за непредпазливост.
При правилно установената фактическа
обстановка, въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния
съд за квалификацията на деянието, за което подсъдимият Г.следва да понесе
отговорност. Същият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, като от обективна
страна на 24.01.2014 г. при посещението си
на
игрална зала „Адмирал Клуб”, находяща се в гр. София, на ул. „Кюстендил” № 66 е
повредил противозаконно чужда движима вещ – игрална машина Premium-V+Gaminator
5 № 272310-608421, собственост на търговско дружество „В.Г.” ЕООД, като нанесъл
удар с юмрук и счупил сензорния й екран на стойност 507,91 лева.
Става въпрос за престъпление против
собствеността, което за разлика от останалите такива посегателства не е
свързано със стремеж за извличане на материална изгода от чуждата собственост.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие – пряко въздействие върху субстанцията на вещта, като
в чл. 216, ал. 1 са предвидени две форми на изпълнителното деяние – унищожаване
и повреждане. В ТР № 50 от 1979 г. на ОСНК е посочено, че унищожаването е
такова качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я
прави напълно и окончателно негодна за използване по първоначалното и
предназначение, а повреждането - такова изменение в субстанцията или структурата
на вещта, което я прави временно или частично негодна за употреба по
предназначение. Разликата между двете форми е единствено в степента на засягане
на субстанцията на вещта. За съставомерността на деянието е необходимо
унищожаването или повреждането да са извършени противозаконно. Престъплението е
резултатно, като с един и същи термин са обозначени както изпълнителното
деяние, така и резултата от него. В конкретния
случай деянието, извършено от подс. Г.е
реализирано във формата на повреждане на чуждата вещ, като е довършено, предвид
настъпването на вредоносният резултат. В подкрепа на горната теза е и
заключението на кредитираната от съда техническа експертиза, според която
повредения от страна на подсъдимото лице представлява специално обработено
закалено стъкло, монтирано неподвижно върху монитора, позволяващо чрез
контролер точното локализиране на мястото на докосване. Според вещото лице,
изготвило експертизата, екранът дублира функции на електромеханичните бутони на
игралния автомат, но може да предоставя и допълнителни функции, достъпни само
чрез него. Съгласно експертизата дори по-осезателно надраскване на сензорния
екран може да доведе до нарушаване на неговата работоспособност. В заключение
на изводите си експертът е констатирал, че механично счупеният сензорен екран
не може да функционира нормално и не подлежи на поправка, а следва да бъде
изцяло подменен.
С
оглед събраните по делото доказателства, според настоящия съдебен състав
доказана се явява и субективната страна на деянието. Същото е извършено
виновно, при форма на вината – пряк умисъл, предвид установения механизъм на
извършване на деянието, чрез нанесен удар с юмрук от страна на подсъдимото лице
по екрана, реагиращ на допир на игралния автомат. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици.
Конкретно в съзнанието му е била формирана представата, че инкриминиратата вещ
не е негова и няма права да уврежда целостта й, но въпреки това е нанесен удар със значителна сила и интензитет, който
неизбежно води до причиняване на конкретния вредоносен резултат (повреждане на
машината чрез спукване на дисплея), който от своя страна сочи категорично
желание за причиняването му.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че същото е осъществено от обективна и субективна страна престъплението
по чл. 216, ал. 1 от НК, но с оглед по-ниската обществена опасност от
обичайната за този вид престъпления, е квалифицирал деянието като маловажен
случай по чл. 216, ал.4 вр. чл. 216, ал.1 пр.1 от НК. Настоящата инстанция
счита така направените изводи от СРС за правилни и законосъобразни и се
солидализира с тях.
В нормата на чл. 93, т.9 от НК законодателят
е дал определение на „маловажен случай“. Следва да се отбележи, че както
правилно е констатирал и котролираният съд единствено ниската стойност на
предмета на престъплението не предпоставя задължителен извод за прилагането на
привилегирования състав на чл. 216, ал.4 от НК. В подобен случай е необходимо
да бъде извършена съвкупна преценка на обстоятелствата по делото, свързана с
размера на щетата, тежестта на посегателството и личността на дееца, каквато
безспорно е направена от районния съд, и с чиито изводи настоящата инстанция
изцяло се съгласява.
С оглед данните по делото се установи, че
размерът на причинената вреда не е значителен (под две минимални заплати). От
представената справка за извършени разходи за ремонт на повредената машина, е
видно, че стойността на сензорния екран е в размер на 507.91, до която сума според
въззивния съд следва да бъде ограничена и отговорността на подсъдимия Г., както
правилно е заключил и първоинстанционния съд. Освен това посегателството срещу
чуждата вещ не се отличава с особена тежест, като наред с това личността на
подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност. Същият е неосъждан
/реабилитиран по право/, в сравнително млада възраст, студент, както и
предвид факта, че същият доброволно е
съобщил за случилото се на служителите в казиното, като в кратки срокове е била
възстановена и изцяло стойността на повреденото имущество. Предвид горното
въззивният съд, в този си състав, счита за правилен извода на районният съд, че
в конкретния случай не може да се приеме, че престъпната деятелност на подс. Г.е
от такава степен, че да обуслови приложението на цялата строгост на закона,
като изцяло се съгласява с дадената от районния съд правна квалификация на
извършеното от страна на подсъдимия деяние, а именно по чл. 216, ал.4 вр. чл.
216, ал.1 пр.1 от НК. В този смисъл законосъобразно контролираният съд е
оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по основния състав.
Вярно е, че предназначението на
института „Изменение на обвинението“ е съществуването на процесуални гаранции,
че никой не може да бъде признат за виновен по обвинение, което не му е
надлежно повдигнато и предявено. Такова изменение съдът не може да предприеме сам
без намесата на прокурора по реда на чл.287 НПК. В противен случай, като краен
резултат подсъдимият би се оказал осъден за престъпление, което никога не му е
предявявано и по което не се е защитавал, като с това би стигнало до съществено
нарушение на правотоо му на защита, което от своя страна се явява безусловно
основание за отмяна на присъдата. Законът изрично е посочил случаите, при които
е необходимо да бъде извършено изменение на обвинението (чл. 287 НПК). Тълкувайки
правилото на разпоредбата на чл. 287 от НПК по аргумент на противното, се прави
извод, че когато трябва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление
без съществено изменение на фактическите обстоятелства, в хода на съдебното
заседание не следва да се повдига ново обвинение. Подобно законодателно
разрешение е напълно оправдано, поради факта, че само в този случай подсъдимият
действително няма нужда от защита нито с оглед фактите, които не са съществено
изменени, нито с оглед на правото, деянието е подведено по по-лека правна
квалификация. Конкретният случай е именно такъв. Възприетата от първоинстанционния
съд правна кфаликация не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а е израз
на правомощието на съда да прецезира правната квалификация на приетата за
установена фактическа обстановка. С оглед горното законосъобразно районният съд
е постановил осъдителна присъда по-леко наказуем състав, без да е било необходимо
изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК.
Въззивният съд намира, за правилни
съображенията на първата инстанция за
липса на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК.
Квалифицирайки деянието на подсъдимия,
като престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. с ал.1 от НК и отчитайки факта, че
предмет на престъплението е частно имущество собственост на юридическо лице,
според настоящият съдебен състав, правилно
районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 218в, т. 1 НК. Както беше посочено
и по-горе предложеното от страна на защитата разбиране за приложение на
разпоредбата чл. 218в , ал.1, т. 1 от НК, не гарантира по никакъв начин
ефективната защита на обществения интерес в случаите на посегателства върху
частната собственост на юридическите лица. Единствената възможност за защита на
правата и законните интереси на юридическите лица, в подобна хипотеза, е в
инициирано производството от общ характер.
Правилно районният е съобразил, че за
деянието по чл. 216, ал.4 вр. ал.1 пр.1от НК за което подсъдимият Г.е признат
за виновен, са налице предпоставките за приложение на института по чл. 78а от НК – освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Предвиденото наказание „лишаване от
свобода“ за извършеното умишлено престъпление по
чл. 216, ал.4 вр. ал.1 пр.1от НК, попада в предвидения от законодателя предел
до 3 години (за престъплението по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК
законодателят е предвидил алтернативни санкции „лишаване от свобода“ в размер
до 6 месеца или „глоба“ от 100,00 до 300,00 лв.).
Към инкриминираната дата – 21.01.2014 г.
подсъдимият не е бил осъждан за престъпление от общ характер /видно от
справката за съдимост същият е реабилитиран по право/. Видно от свидетелството
за съдимост, обаче, подсъдимият Г.е бил освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 78а
от НК съгласно присъда от 28.03.2007 г. по НОХД № 4642/2005 г., изменена от СГС
с решение от 13.12.2007 г. по ВНОХД № 2314/2007 г., влязла в законна сила на
13.12.2007 г.
Независимо от горното, районният съд е
стигнал до верен извод, че действително, лицата, спрямо които е наложено
административно наказание, могат да бъдат освободени отново от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК, ако е изтекъл едногодишен срок от
наложеното административно наказание, като се отчита срока по чл. 86, ал.1, т.
3 от НК, в който смисъл са задължителните указания, дадени от върховната ни
съдебна инстанция с Постановление № 7/1985 г. на Пленума на Върховния съд.
Същото препраща към срока по чл. 86, ал.1, т. 3 от НК и има предвид едногодишен
срок от изпълнение на наказанието.
В конкретният случай подсъдимият Г.видно
от писмо от НАП /л. 20-от СП/ не е заплатил
глобата в размер на 500 лева, наложена му на основание чл. 78а от НК с присъда
по НОХД № 4642/2005 г. по описа на СРС, НО-99 с-в, влязла в сила на 13.12.2007
г. В тази връзка, обаче, правилно районният съд е констатирал, че абсолютна
давност за изпълнението на наказанието е изтекла на 13.12.2010 г. съгласно чл.
82, ал.4 вр. с чл. 82, ал.1, т.5 НК, а изпълнително производство за нейното
събиране (видно от направена справка в НАП – л.67 от СП) е образувано едва през
2013 г. С оглед горното законосъобразно контролираният съд е приел, че
едногодишният срок за реабилитация по чл. 86, ал.1, т.3 НК е изтекъл на
13.12.2011 г., като е налице и втората предпоставка за приложение на института
на чл. 78а, а именно подсъдимото лице да не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред.
Отчетено е и обстоятелството, че
причинените с престъплението съставомерни имуществени вреди са възстановени
изцяло (ирелевантен за приложението на
чл. 78а, НК е факта дали подсъдимият или трето лице – в случая майката на подсъдимия
е репарирал вредите на ощетеното юридическо лице), както и липсата на основание за приложение на
рестриктивната ал.7 на чл. 78а от НК.
Според настоящата инстанция правилно и
законосъобразно районният съд е определил административното наказание „глоба“ в
предвидения в закона минимален размер от 1000 /хиляда/ лева, предвид
установените фактически данни /чисто съдебно минало, сравнително млада възраст,
трудова ангажираност, както и предвид
факта, че същият доброволно е съобщил за случилото се на служителите в
казиното. Въззивният съд намира подобно на първоинстанционния съд, че глоба в
този размер, би оказала в достатъчна степен възпиращо действие върху подсъдимия
и би мотивирало същият да спазва установените в страната правни порядки.
С оглед извода на съда за авторството и
вината на подсъдимия, законосъобразно контролираната инстанция е осъдила подсъдимия
Г.да заплати на държавата извършените в наказателното производство разноски в
размер на 534.25 /петстотин тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/,
както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
При служебната проверка въззивната
инстанция не намери районният съд да е приложил неправилно материалния и/или
процесуалния закони, което да е довело до нарушаване основни права на страните
по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т.6, НПК, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 19.02.2015 г. по НОХД № 10830/2014 г., СРС, НО, 106 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.