№ 38
гр. Разград, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно
наказателно дело № 20223300600338 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с
глава ХХІ от НПК.
С протоколно определение № 645/25.10.2022 г., постановено по НЧД № 560/2022
г. по описа на Районен съд - Разград, съдът на основание на основание чл. 306, ал. 1, т. 1
НПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НК във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е определил едно общо
наказание по влезлите в сила присъди на осъдения Я. Г. Д., ЕГН **********, по НОХД №
1386/2013 г. по описа на РС – Русе, НОХД № 6429/2016 г. по описа на РС - Пловдив и
НОХД № 17807/2012 г. по описа на РС – София в размер на най - тежкото от тях, а именно
лишаване от свобода в размер на 3 години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложил за изпитателен срок от 5 години. Съдът е зачел изтърпяната до момента
част от определеното общо наказание, като е постановил отделно изтърпяване на
наказанието Пробация по НОХД № 509/2022 г. по описа на РС – Разград, включваща
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с
периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца.
Срещу определението в законоустановения срок е подаден протест от зам. районен
прокурор при Районна прокуратура - Разград. В протеста се атакува определението на съда
като неправилно, тъй като в диспозитива на същото не е включено осъждането на Я. Д. по
НОХД № 6699/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С протеста се прави искане
1
въззивния съд да отмени определението на Районен съд – Разград и постанови ново такова, с
което да определи общо наказание на осъдения Я. Г. Д. по всички влезли в сила присъди.
Преди открито съдебно заседание е постъпило писмено становище от адв. А. С.,
защитник на осъдения Я. Г. Д.. С него защитникът счита протеста за неоснователен и моли
съда да го остави без уважение като потвърди обжалваното определение. Застъпва тезата, че
в обстоятелствената част на атакуваното определение осъждането на Я. Д. по НОХД №
6699/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив било включено в съвкупността, и
пропускането му в диспозитива на определението се дължало на техническа грешка,
подлежаща на отстраняване по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК чрез тълкуване.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа
протеста, като моли съда да постанови ново определение, с което да групира всички
наложени наказания, включително постановеното по НОХД № 6699/2013 г., като определи
едно общо наказание.
Другият защитник на осъдения Я. Г. Д. – адв. Р. В., моли съда да се произнесе с
определение, с което да отстраните техническата грешка, допусната от първоинстанционния
съд при изписване в диспозитива на определението. Изтъква, че посоченото в протеста
НОХД № 6699/2013 г. на РС - Пловдив е включено по същество в мотивите на
първоинстанционния съд, като моли за изменение определението на районния съд в най -
благоприятен режим за осъдения. Обръща внимание, че по всички наложени на осъдения
присъди са изтекли повече от 10 години от извършване на деянията, което обуславяло
приложението на чл. 66 от НК.
Осъденият Я. Г. Д. поддържа изразеното от неговия защитник становище, като в
последната си дума моли съда да включи в съвкупността пропуснатата присъда.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията,
посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314
НПК, намери протестът за процесуално допустим, като подаден в установения в чл. 319, ал.
1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по
този ред акт, и пред надлежния съд.
По същество въззивния съд констатира, че протестът е основателен, като са
налице основания за изменение на протестирания съдебен акт по следните съображения:
С атакуваното определение първостепенният съд, в производството по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е извършил
групиране на наказания, наложени на осъдения Я. Г. Д. по НОХД № 1386/2013 г. по описа
на РС – Русе, НОХД № 6429/2016 г. по описа на РС - Пловдив и НОХД № 17807/2012 г. по
описа на РС – София в размер на най - тежкото от тях, а именно лишаване от свобода в
размер на 3 години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за
изпитателен срок от 5 години.
Съдът е зачел изтърпяната до момента част от определеното общо наказание, като
2
е постановил отделно изтърпяване на наказанието Пробация по НОХД № 509/2022 г. по
описа на РС – Разград, включваща Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
При разглеждане на делото на плоскостта на чл. 25 във връзка с чл. 23 НК, съдът
следва първо да извърши проверка относно наличието или не на условията на чл. 86, ал. 1, т.
1 НК. Реабилитацията по право заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците,
които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или
указ не е установено друго. Със заличаването на осъждането отпада основанието за
определяне на общо наказание. В процесния случай макар някои от осъжданията на Я. Г. Д.
да са от преди повече от девет години, след като веднъж е бил реабилитиран по право за
осъждането си по НОХД № 1620/1996 г. по описа на РС – Русе, разпоредбата на чл. 86, ал. 2
от НПК препятства реабилитацията по право по последващите му осъждания, предмет на
настоящото производство.
Първата инстанция в мотивната част на определението си напълно правилно е
отчела, че между присъдите на осъдения Д. по НОХД № 1386/2013 г. по описа на РС – Русе,
НОХД № 6699/2013 г. по описа на РС – Пловдив, НОХД № 6429/2016 г. по описа на РС -
Пловдив и НОХД № 17807/2012 г. на РС – София, са налице основанията на чл. 25, ал. 1 НК
вр. чл. 23, ал.1 НК за налагане на общо наказание, доколкото присъдите са за деяния, които
са извършени в условията на реална съвкупност - преди за което и да било от тях да има
влязла в сила присъда (видно от датите на извършване на деянията и датите на влизане в
сила на съответните актове).
В диспозитива на определението си съдът обаче не е включил осъждането на Я. Д.
по НОХД № 6699/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Видно от мотивите на
атакуваното определение, става ясна действителната воля на съда, а именно, че са налице
основанията на чл. 25, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал.1 НК по отношение на присъдите на осъдения
Д. по НОХД № 1386/2013 г. по описа на РС – Русе, НОХД № 6429/2016 г. по описа на РС –
Пловдив, НОХД № 17807/2012 г. на РС – София, включително и по НОХД № 6699/2013 г.
по описа на РС – Пловдив. Въпреки, че очевидно се касае за техническа грешка, въззивният
съд в изпълнение на правомощията си по чл. 314 НПК и с оглед процесуална икономия
намери, че определението на първата инстанция следва да бъде изменено в тази част, за да
не се налага допълнително провеждане на производство по чл. 414 НПК за тълкуване
действителната воля на съда. Още повече, че производството по чл. 414 от НПК касае
влезли в сила съдебни актове, а в настоящия случай пропуска в определението е съзрян от
държавното обвинение преди влизането му в сила.
Правилно е определено като общо най - тежкото наказание по съвкупността
наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 години, което е било наложено с присъдата,
постановена по НОХД № 6429/2016 г. по описа на РС - Пловдив, тъй като наказанията по
другите осъждания от съвкупността са отново "лишаване от свобода", но за по – малък срок.
Макар изрично да не е посочил разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК, съгласно която
3
съдът, извършил групирането самостоятелно трябва да направи проверка относно
приложението на института на условното осъждане спрямо определеното общо най-тежко
наказание, първостепенният съд правилно е приел, че чл. 66, ал. 1 в случая е приложим, тъй
като към момента на групиране на осъжданията Д. не е бил осъждан на "лишаване от
свобода" за извършено престъпление от общ характер. Като взе предвид, че от извършване
на последното дейние по присъдите, предмет на настоящото наказателно производство, са
изтекли повече от седем години (11.05.2015 г.), настоящия възевен състав също счита, че за
изпълнение целите на наказанието не е наложително изолирането на осъдения от
обществото.
„Когато на основание чл. 25, ал. 4 от НК съдът отложи изтърпяването на общото
наказание, изпитателните срокове по присъдите, включени в съвкупността губят
самостоятелното си значение. Преценката за наличие на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от
НК по отношение на общото наказание включва и размерът на изпитателния срок, който не
може да започне да тече от момент, различен от този на влизане в сила на определението по
чл. 306, ал. 1 от НПК“ (Решение № 159 от 8.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 457/2012 г., II н. о.,
НК). В случая първоинстанционния съд нито в мотивите, нито в диспозитива на
определението си не е посочил изрично момента, от който следва да тече изпитателния срок
по определеното общо наказание лишаване от свобода. В изпълнение на правомощия си по
чл. 314 от НПК въззивния съд следва да измени определението на районния съд, като
постанови изпитателния срок на наложеното общо наказание да се брои считано от
постановяване на настоящото определение, което е окончателно.
Действително деянията по НОХД № 6429/2016 г. по описа на РС – Пловдив и по
НОХД № 509/2022 г. по описа на РС – Разград също са извършени в условията на реална
съвкупност помежду си, тъй като са извършени преди за което и да било от тях да има
влязла в сила присъда. Отчитайки по – благоприятния вариант за осъдения, районния съд
правилно не е уважил предложението на прокуратурата за определяне на едно общо
наказание между тях, което би утежнило съществено положението на осъдения. Затова
правилно районния съд е постановил отделно изтърпяване на наказанието Пробация,
наложено на осъдения Д. по последното му осъждане по НОХД № 509/2022 г. по описа на
РС – Разград, включваща Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година и шест месеца с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
По всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение
следва да се измени в частта, с която в резултат на техническа грешка при определяне на
общо най – тежко наказание „лишаване от свобода е пропуснато да се включи осъждането на
Я. Д. по НОХД № 6699/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като постанови
изпитателния срок на наложеното общо наказание да се брои считано от постановяване на
настоящото определение.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието
4
на други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед
горното, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 и т. 6 от НПК вр. чл. 337,
ал. 2, т. 1 от НПК Окръжен съд - Разград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение № 645/25.10.2022 г., постановено по НЧД №
560/2022 г. по описа на Районен съд - Разград, в частта, с която е определено едно общо
наказание по влезлите в сила присъди на осъдения Я. Г. Д., ЕГН **********, по НОХД №
1386/2013 г. по описа на РС – Русе, НОХД № 6429/2016 г. по описа на РС - Пловдив и
НОХД № 17807/2012 г. по описа на РС – София в размер на най - тежкото от тях, а именно
лишаване от свобода в размер на 3 години, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
НАЛАГА, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъденият Я. Г.
Д., ЕГН **********, ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наказанията, наложени с влезли в сила
присъди по НОХД № 1386/2013 г. по описа на РС – Русе, НОХД № 6699/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, НОХД № 6429/2016 г. по описа на РС - Пловдив и НОХД №
17807/2012 г. по описа на РС – София, а именно най - тежкото от тях в размер на ТРИ
ГОДИНИ “Лишаване от свобода“.
На основание чл. 25, ал. 4 във вр. с чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
така определеното общо наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата
на постановяване на настоящото решение.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на осъдения за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5