РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110113293 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [***********] против Н. В. Б.
и М. В. Б. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57156/2022 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [***********] твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била връчена на длъжниците при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за
установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците са
били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
1
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [***********] на клиенти за битови нужди
в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от [***********] на клиенти за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че
съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
[***********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците бъде
признато за установено, че дължат на ищеца сумите, както следва: 1/ Н. В. Б. - сумата
от 276,91 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 553,83 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2022г. до
изплащане на вземането; сумата от 41,65 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 83,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 15.09.2020г. до 07.10.2022 г., сумата от 12,51 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 25,01 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2022г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 2,56 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 5,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислено за периода от 31.10.2019г. до 07.10.2022 г.; 2/ М. В. Б. -
сумата от 276,91 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 553,83 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
2
от 21.10.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 41,65 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 83,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020г. до 07.10.2022 г., сумата от
12,51 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 25,01 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2022г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 2,56 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 5,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислено за периода от 31.10.2019г. до 07.10.2022 г. Претендира и
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител на
ответника Б. предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорват се
твърденията, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди за
цитирания в исковата молба имот и период. Излагат се доводи, че претендираните суми
не отговарят на действителната стойност на потребената топлинна енергия през
исковия период, като не са изпращани и съобщения за дължими от него суми. Оспорва
се редовността на воденото от ищеца счетоводство и вписванията в счетоводните
книги, извършеното дялово разпределение, както и наличието на действащ през
исковия период договор за това. Прави се възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претенциите на ищеца за неплатени суми за главници и лихви за
периода преди 21.10.2019 г. Възразява се по приемането като писмено доказателство на
представеното от ищеца извлечение от фактури, тъй като липсва издател, съответно не
е годно доказателство по смисъла на закона.
В подадения в срока па чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител на
ответника Н. Б. се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорват се твърденията на ищеца за доставяна и използвана топлинна енергия на
посочения в исковата молба адрес на имот. Твърди се, че в имота не е консумирана
енергия за отопление, съответно не се дължи нейното заплащане. Оспорва се
твърдението на ищеца, че процесните суми са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. В
случай, че се установи, че сумите за топлинна енергия са начислени на база неосигурен
достъп до имота, то се прави възражение, че е извършено при липсата на нормативни
изисквания за това. Оспорва се размера на претендираните суми за главница за ТЕ с
доводи, че се претендира сума по фактура, издадена извън исковия период. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за периода от м.05.2019 г. до м.10.2019 г.
Оспорва се и претенцията за главница за дялово разпределение за сумата от 25,01 лева
за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г. Сочи се, че поради горното недължими са и
претенциите за лихва за забава, а отделно от предходното, че по делото липсват
доказателства за изпадането на ответника в забава. По изложените в отговора доводи и
3
съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в
хода на производството разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца -[***********] изразява становище,
че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 356433 в съответствие с действащите
през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през
исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 57156/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [***********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници –
настоящи ответници да заплатят разделно /по ½ част/ на дружеството сумите, както
следва: сумата от общо 553,83 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2022г. до изплащане на
вземането; сумата от общо 83,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020г. до 07.10.2022 г., сумата от
общо 25,01 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 21.10.2022г. до изплащане на вземането; сумата от
общо 5,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислено за периода от 31.10.2019г. до 07.10.2022 г., както и сумата от
общо 25,00 лева, представляваща платена държавна такса и сумата от общо 50,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 13.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 57156/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжниците при условията на
чл.47 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
искове за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът
е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
със запазване право на ползване № 129, том II, рег.№ 7618, дело № 319 от 2007 г. по
описа на [***********], нотариус с район на действие Софийски районен съд е, че
[***********] Б. е дарил на настоящите двама ответници – негови деца, при равни
права собствения си недвижим имот, находящ се в [***********]. Видно още от
нотариалния акт е, че дарителят е запазил лично за себе си, пожизнено и безвъзмездно,
вещното право на ползване върху имота.
Видно от приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт е, че
дарителя Владимир Петров Б. е починал на 08.05.2013 г.
4
По делото е приложен протокол от проведено на 08.01.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [***********]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на
ОС етажни собственици, както и договор с горепосоченото дружество от 10.01.2002 г.
сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, за срок от 3 години, считано от 01.05.2020 г.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период две общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че
отопляемата кубатура на ап.9 е 304 куб.м., като през исковия период ФДР е изготвила
две изравнителни сметки за потребена ТЕ в имота, като е разпределила топлинна
енергия само от сградна инсталация Вещото лице е посочило, че срещу извършените
отчети не са подавани възражения. Вещото лице е констатирало, че дяловото
разпределение на ТЕ и начислените суми са в съответствие с нормативната уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е посочило, че
са издадени кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна
енергия, с които са сторнирани прогнозните задължения по фактурите. За исковия
период са издадени две общи фактури за реално консумирана ТЕ. Съгласно
заключението, начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в
общ размер на 578,84 лева, в т.ч. 25,01 лева за дялово разпределение, а лихвата за
забава е в общ размер на 88,42 лева, в т.ч. 5,12 лева върху главницата за дялово
разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
5
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
От приложените по делото договор за дарение се установява, че ответниците са
собственици на процесния недвижим имот при равни права, като учреденото в полза
на дарителя вещно право на ползване е прекратено с неговата смърт през 2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
6
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Съгласно
разпоредбата на чл.142 ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. В конкретния случай се установява, че начисляваните суми са само за
отдадена топлинна енергия от сградна инсталация. Съгласно чл.143 ал.3 ЗЕ топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Независимо дали
е налице топлоподаване в отделните имоти или същото е преустановено,
потребителите остават задължени за заплащането на топлинната енергия за сградна
инсталация пропорционално на своята част от етажната собственост. Тази топлинна
енергия се явява реално потребление. Това следва от разпоредбата на чл.153 ал.6
ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата /в този смисъл е и решение №5/22.04.2010 г. по конституционно дело
№15/2009 г. на КС/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответниците да са
се възползвали от това право. При липсата на доказателства за направени възражения
за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило съдебно-
техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за сградна
инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба, съдът
приема, че ответниците дължат начислените суми.
С оглед изводите за основателност на предявените искове за главница за ТЕ,
следва да бъде разгледано възражението на ответниците за настъпила погасителна
давност по отношение на част от претендираните суми.
7
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 21.10.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
21.10.2019 г. В конкретния случай, видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по задача № 4 е, че първата издадена фактура през исковия период е от
30.11.2019 г. Предходното обуславя извод, че макар ищецът да е посочил като начало
на исковия период 01.05.2019 г., то в действителност не се претендират суми по
издадени фактури преди 21.10.2019 г.
С оглед предходното, претенциите на ищеца за главница за доставена топлинна
енергия срещу двамата ответниците следва да бъдат уважени в пълния предявен размер
– от по 276,91 лева от всеки от тях. Върху главницата се дължи законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.10.2022 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което е прието от съда като обективно и компетентно дадено е, че лихвата
за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от общо 83,30 лева,
т.е. в претендирания от ищеца размер.
Предвид гореизложеното, предявените против ответниците акцесорни искови
претенции за обезщетение за забава върху главниците за доставена топлинна енергия,
следва да бъдат уважени в пълните претендираните размери.
Настоящият съд намира за неоснователни претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо
25,01 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
8
настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава в общ размер на 5,12
лева. Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. По делото не е представен списък
на разноските по чл.80 ГПК, но съдебната практика е категорична, че предходното
обуславя единствено невъзможност страната да иска изменение на решението в частта
му за разноските. При направено искане за присъждане на разноски, съдът е длъжен да
се произнесе съобразно доказателствата по делото за тяхното извършване. Видно от
данните по делото е, че в исковото производство ищецът е доплатил държавна такса в
общ размер на 375,00 лева, внесъл е депозити за СТЕ и ССчЕ в размер на по 320,00
лева за всяка от тях, както и възнаграждения за особените представите на двамата
ответници в общ размер на 600,00 лева /по 300,00 лева за всеки от тях/. На основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в две
открити съдебни заседания. С оглед предходното от сумата от общо 1715,00 лева,
всеки от ответниците следва да понесе разноски съразмерно на уважената част от
предявените срещу него искове и в съответствие с припадащата му се част или сумата
от по 818,78 лева от всеки от тях.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски в общ размер на 75,00 лева, от които съразмерно на уважената част
от исковете всеки от ответниците следва да заплати на ищеца сумата от по 35,80 лева.
Длъжниците – настоящи ответници не са направили разноски, поради което и
съдът не им присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [***********], със седалище и адрес на управление: [***********] срещу Н. В. Б.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 276,91 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 553,83 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 21.10.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2022г. до изплащане на
вземането и сумата от 41,65 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 83,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2020г. до 07.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата от 12,51 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 25,01 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 21.10.2022г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 2,56 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 5,12 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 31.10.2019г.
до 07.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [***********], със седалище и адрес на управление: [***********]срещу М. В. Б.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 276,91 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 553,83 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 21.10.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2022г. до изплащане на
вземането и сумата от 41,65 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 83,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2020г. до 07.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата от 12,51 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 25,01 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 21.10.2022г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 2,56 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 5,12 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 31.10.2019г.
до 07.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. В. Б., ЕГН ********** да заплати
на[***********], със седалище и адрес на управление: [***********] сумата от 818,78
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 35,80 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 57156/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав
10
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. В. Б., ЕГН **********, да заплати на
[***********], със седалище и адрес на управление: [***********], сумата от 818,78
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 35,80 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 57156/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [***********], със
седалище и адрес на управление: [***********], помагач на страната на ищеца
[***********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11