РЕШЕНИЕ
№ 1805
гр. Плевен, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430105366 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл.224 ал.1
от КТ.
Делото е образувано след прекратяване на *** и изпращането му по
подсъдност на ПлРС.
Ищцата *** от ***, е подала искова молба срещу *** ***, ***, в която
се твърди, че е работила при ответника от *** по силата на трудов договор
****на длъжност *** при възнаграждение от *** месечно. Твърди, че на *** й
била връчена Заповед № ***/***, на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190,
ал.1, т.2, вр. с чл.187, ал.1, т.1 от КТ, за налагане на дисциплинарно наказание
– уволнение, и трудовият й договор е прекратен в хипотезата на чл.330, ал.2,
т.6 от КТ. Счита, че заповедта за уволнението й е незаконосъобразна, твърди,
че е *** и при уволнението й не е спазено изискването за преодоляване на
закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 1 от КТ – не е искано предварително разрешение
на инспекцията на труда. Твърди също, че исканите от нея обяснения по чл.
193 от КТ не са за дисциплинарното нарушение, за което е уволнена, което се
приравнява на липса на изпълнена процедура по чл. 193 от КТ. Твърди също,
1
че заповедта за уволнение е немотивирана и не съдържа нормативно
установените реквизити. Твърди, че на датата, за която са й поискали
писмени обяснения – *** е била на работа, но онлайн. Заявява, че наказанието
уволнение не отговаря на тежестта на нарушението. Твърди, че в резултат на
уволнението е останала без работа, че не й е заплатено обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, в общ размер на 56 работни дни за
периода 2019г. – 2022г. Твърди че и към датата на съдебното заседание е
безработна. Моли се съда да признае уволнението на ищцата за незаконно и
да отмени Заповед № ***/***; да възстанови ищцата на длъжността, която е
заемала преди уволнението - ***; да осъди ответника да й заплати
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението по чл.225, ал.1
от КТ, за периода от *** до *** в размер на *** ведно със законната лихва
върху тази сума, от подаване на иска до окончателното и изплащане; да осъди
ответника да й заплати обезщетение в размер на 3000 лв. на осн. чл.224, ал.1
КТ за неизползван платен годишен отпуск от 57 работни дни, от които: 7
работни дни за календарната 2019 г.; 20 работни дни за 2020 г.; 20 работни
дни за 2021 г. и 9 дни за 2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
от подаване на иска до окончателното и изплащане. Прeтендира разноски. В
съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявения иск по
чл. 224 ал. 1 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от ***
Ответникът счита, че исковете са допустими, но оспорва
основателността и твърдяните обстоятелства в исковата молба. Не оспорва
наличието на трудови правоотношения между страните и издаването на
Заповед №***/***, но счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма и срок, че е мотивирана и съдържа
определените в закона реквизити. Твърди, че при издаването й е спазена
предвидената от Кодекса на труда процедура. Заявява, че преди издаването на
заповедта, от работника са поискани писмени обяснения писмо от ***,
каквито не са били дадени, а преди издаването на Заповедта, на ищцата е
изпратено уведомление от ***, че трудовия договор ще бъде прекратен на
основание чл.188 т. 3 от КТ. Твърди, че ТПО е прекратено, защото след
изтичане на разрешения на ищцата отпуск до ***, тя не се е явила на работа, и
не е представила документ за отсъствието, не е информирала работодателя,
че няма да се яви на работа. Заявява, че като работодател, на 11.05.2022г. е
уведомен, че ищцата е изпратила на електронната поща на счетоводителя на
2
сдружението заявление за отпуск за периода от 04.05. - 22.07.2022 г.,
датирано от 28.04.2022 г. Заявява, че счетоводителят, чиито услуги ползва, не
е служител на сдружението, а в длъжностната характеристика на ищцата
изрично е записано, че кореспонденцията се извършва на официалните
електронни адреси на *** и/или ***, поради което такъв отпуск не е
разрешаван. Посочва, че вследствие на това поведение е наложил най-
тежкото наказание, предвидено в Кодекса на труда - уволнение. Ответникът
развива съображения, че оспорва исковете на основание злоупотреба с право -
недобросъвестно изпълнение от страна ищцата на трудовите права и
задължения, съобразно изискванията на законите - чл.8 ал.1 от КТ, като
заявява, че поведението и действията на ищцата по време на трудовото
правоотношение, сочи единствено желание за получаване на пари - заплати от
работодателя или обезщетения от ***, а не и за полагане на труд. Излага, че
ищцата е била на трудов договор две години и девет месеца, реално е
полагала труд само два месеца, а през останалото време тя е била в отпуск
при временна нетрудоспособност или в отпуск поради бременност и раждане,
а към края на периода на отпуска е уведомила работодателя, че не вижда
смисъл да продължават работните си отношения и е предложила да подпишат
двустранно споразумение за прекратяването им. Сочи действията на ищцата
като предварително подготвен и преднамерено осъществен акт за източване
на финансов ресурс както от сдружението, така и от ***, което е злоупотреба
с право. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното: Не е
спорно между страните, че за периода *** - ***, ищцата и ответникът са се
намирали в трудово правоотношение за неопределено време, като ищцата е
работила на длъжност ***, при възнаграждение от *** месечно. Не е спорно,
а и видно от представените от работодателя уведомление от служителя от
31.10.2019г., болнични листове, заявление за ползване на отпуск за
бременност и раждане, и представеното от ищцата удостоверение по акт за
раждане *** в периода на ТПО, на *** ищцата е родила ***, понастоящем на
***. Не е спорно и че отпускът на ищцата за отглеждане на дете до *** е
изтекъл на ***, и на ***, тя е следвало да бъде на работа, като поради
неявяването й, работодателят е започнал процедура по чл. 186 и сл. от КТ – за
търсене на дисциплинарна отговорност, като е поискал на *** писмени
3
обяснения за неявяването й на работа на ***, впоследствие на *** е изпратил
уведомление, че считано от *** трудовия й договор ще бъде прекратен, а на
*** е издал оспорената *** за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение като в мотивите е посочено нарушение: „неявяване на работа в
течение на повече от два последователни работни дни.“
С оглед характера на предявените искове, и разпоредбата на чл. 344 ал.
3 от КТ, съдът намира, че на първо място следва да разгледа твърденията на
ищцата за допуснато при уволнението нарушение на разпоредбата на 333,
ал.1, т.1 от КТ от страна на работодателя. Съгласно посочената разпоредба, в
случай като конкретния – дисциплинарно уволнение по чл. 330 ал. 2 т.6 от
КТ, работодателят може да уволни служителка, която е *** до 3 годишна
възраст, само с предварително разрешение на инспекцията по труда за
конкретния случай. Въпреки че в доклада си съдът е указал на ответника, че
не представя доказателства за наличие на предварително разрешение от ИТ за
уволнението на ищцата, такива в хода на делото не са представени, а и
ответника не твърди, че е искал и получил такова предварително разрешение.
Същевременно, съгласно чл. 193 ал. 2 от КТ, за да може да наложи
дисциплинарно наказание на служителя, работодателят следва предварително
да го изслуша или да приеме писмените му обяснения, в противен случай
дисциплинарното наказание се отменя, без спорът да се разглежда по
същество. В случая обаче, и двете страни са представили доказателства, че са
поискани писмени обяснения от ищцата само за неявяването й на работа на
***, докато наложеното наказание е за неявяване на работа в течение на
повече от два последователни работни дни, т.е. не са искани обяснения за
отсъствие за повече от един работен ден, докато наказанието, дори и при
липсата на конкретизация за кои работни дни е наложено, е явно, че е за
повече от един такъв.
При тези констатации на съда за процедурата по налагане на оспореното
наказание, то следва да бъде отменено без разглеждане по същество – на осн.
чл. 344 ал. 3 от КТ и на осн. чл. 193 ал. 2 от КТ, доколкото преди уволнението
на ищцата – *** на ***, не е искано предварително разрешение от ИТ и не са
искани обяснения от нея за нарушението, за което е наказана. Следва
предявения иск на осн. чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ да бъде уважен.
С оглед уважаването на иска по т. 1 по изложените по-горе
4
съображения, и поради ***равеното искане от ищеца, както и с оглед
обстоятелството, че прекратения трудов договор е бил безсрочен, съдът
приема за основателен и втория предявен иск по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за
възстановяване на ищцата на работа при ответника на длъжност ***.
По предявения иск на осн. чл. 344 ал. 1 т.3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ
за обезщетение при незаконно уволнение – съдът е посочил, че в случая се
касае за незаконно прекратяване на безсрочен трудов договор, поради което
такова обезщетение е дължимо по закон до 6 месеца след незаконното
уволнение. Шестмесечния срок от датата на уволнението на ищцата изтича на
*** а съдебното дирене – моментът, до който могат да бъдат съобразявани
събраните по делото доказателства, е приключило на *** Поради горното, по
делото може да бъде разглеждан въпросът за обезщетение само за периода от
*** до ***вкл., а за останалата част от претендирания период искът следва да
се отхвърли. Доказа се по делото, че за периода *** до ***вкл., ищцата не е
започвала работа при друг работодател, за което сочат справката от *** на
нейно име, в която фигурира като работодател само ответника, и
приложеното копие на регистрационна карта от ***. Обезщетението за
периода *** до ***вкл., изчислено по изискванията на чл. 228 ал. 1 от КТ, е в
размер на сумата от ***, съгласно изчисленията на изготвената по делото
СИЕ, и съдът намира, че искът следва да бъде уважен именно до този размер.
Независимо, че в експертизата са налице като вариант изчисления за
обезщетенията по чл. 225 и чл. 224 от КТ, в които е включен и още един
елемент – клас прослужено време – по 0.8% на година, достигнат към датата
на уволнението за две години, съдът намира, че тези изчисления не следва да
се прилагат в конкретния случай по следните съображения: Чл. 228 ал. 1 от
КТ сочи, че БТВ за определяне на обезщетенията, е полученото от работника
или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая втората хипотеза
е неприложима, т.к. тя касае случаите, в които служителят няма отработен
един цял месец, а по делото се доказа, че ищцата има отработени два месеца,
в който е получила БТВ и това са месеците 09. и 10.2019г., след което е
ползвала различен вид отпуски до месец 05.2022г. През м. 05.2022г. тя няма
пълен отработен месец, доколкото е следвало да се върне на работа на ***, а
5
заповедта за уволнение е от *** Поради горното, приложимата база за
изчисление на обезщетенията по чл. 225 и чл. 224 от КТ е *** - БТВ на
ищцата от м. октомври 2019г. – БТВ за последния пълно отработен месец
преди уволнението, като възнаграждението е същото както и за м. септември
2019г., т.к. ищцата е започнала работа на *** – първият работен ден на м.
септември с.г. Съгласно изводите на съда за уважаване на иска по чл. 344 ал.
1 т.1 от КТ, като акцесорен, искът за обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр.
с чл. 225 ал. 1 от КТ, следва да се уважи, като се присъди обезщетение за
оставане без работа за периода *** до ***вкл. в размер на *** а за разликата
до претендираната сума от *** и за периода *** – искът следва да се
отхвърли като недоказан.
По отношение на претенцията по чл. 224 ал. 1 от КТ: Съдът намира, че
претенцията се явява основателна, доколкото вещото лице е установило, че
към датата на уволнението - *** - е налице неизползван платен годишен
отпуск, както следва: 7 работни дни за календарната 2019 г.; 20 работни дни
за 2020 г.; 20 работни дни за 2021 г. и 8 дни за 2022 г., или общо 55 дни,
които не са начислявани от работодателя в платежна ведомост. Последният не
твърдя или доказа заплащането на обезщетение на ищцата на това основание,
като съдът приема, че общият размер на обезщетението възлиза на *** при
база на изчисление ***, на осн. чл. 228 ал. 1 предл. първо от КТ, поради
изложените вече съображения при иска по чл. 225 ал.1 от КТ. При това
положение, претенцията по чл. 224 ал. 1 от КТ следва да бъде уважена за
сумата от *** за 55 дни неизползван платен годишен отпуск, като за
разликата до изменената претенция от *** и до 56 работни дни, следва да се
отхвърли като недоказана.
С оглед изхода на делото и искането и на двете страни за присъждане на
***равените по делото разноски – адвокатски хонорари, съдът следва на
първо място да се разгледа възражението на ответника за прекомерност на
адв. хонорар на ищцата. В случая по делото са предявени 4 обективно
съединени иска, като заплатеният хонорар от 1000лв. е уговорен общо за тях.
Съобразно чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004г., в редакцията й към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие на ищцата, за първите
два иска, минималното възнаграждение е в размер на минималната месечна
работна заплата за страната, т.е. 710лв. За другите два оценяеми искове
минималното възнаграждение е в размери над 300лв. и над 580лв., поради
6
което уговорения и заплатен адвокатски хонорар от 1000лв. не надвишава
дори минималните размери по предявените искове. Поради изложеното,
възражението за прекомерност на заплатения адв.хонорар от ищцата е
неоснователно и не следва да се уважава. С оглед уважените и отхвърлени
части от исковете, приемайки, че възнаграждението е поравно за всеки от
предявените искове, на ищцата се дължат разноски в размер на 964.21лв. С
оглед частичното отхвърляне на оценяемите искове, на ответника се дължат
разноски в размер на 17.89лв., или като краен се налага извода, че след
компенсация, ответникът следва да заплати на ищцата разноски в общ размер
от 946.32лв.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ПлРС - ДТ върху уважените неоценяеми искове по чл. 344, ал.1, т.1
и т. 2 от КТ в общ размер на 100.00лв., ДТ върху уважената претенция по чл.
344 ал. 1 т.3 от КТ, в размер на 246.29лв., ДТ върху уважената претенция по
чл. 224 от КТ, в размер на 114.15лв., разноски за изготвяне на експертиза в
размер на 184.00лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за НЕЗАКОННО
уволнението на ***, ЕГН ********** от ***, ***, извършено със ***/*** на
*** *** ****, ***, и ОТМЕНЯ Заповед № ***/***, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, ***, ЕГН
********** от ***, ***, на заеманата от нея длъжност преди уволнението -
**** в *** ****, ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.1 т.3, във вр. чл.225 ал.1 от КТ,
*******, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕГН ********** от ***, ***, сумата от ***,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от *** до
7
***вкл., като искът за разликата до претендираната сума от *** и за периода
***– *** ОТХВЪРЛЯ, като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.224 ал.1 от КТ, *** ***, ***, със седалище
и адрес на управление ****, представлявано от ****, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕГН ********** от ***, ***, сумата от *** представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 55 работни дни, както следва: 7
работни дни за календарната 2019г.; 20 работни дни за 2020г.; 20 работни дни
за 2021г. и 8 дни за 2022г., като искът за разликата до претендираната сума от
*** и до 56 работни дни, ОТХВЪРЛЯ, като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК, *** ***, ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕГН
********** от ***, ***, сторените разноски по делото по компенсация в
размер на 946.32лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, *** „ ****, ***, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, разноски по делото в общ размер на
644.44лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8