№ 3158
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110164644 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЗАД [ФИРМА] АД срещу ЗАД
[ФИРМА] АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 3 245,24 лв., представляваща регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение, и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 645,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
26.11.2019 г. до 11.11.2021 г.
Ищецът твърди, че на 23.08.2019 г., в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Шкода“,
рег. № СВ **** МК, е реализирано събитие - ПТП, настъпило на пътя между гр.
Плевен и гр. Велико Търново (в района между с. Обединение и с. Стефан Стамболово),
между застрахования при него лек автомобил и лек автомобил „Нисан“, рег. № ВТ
**** КН, както и че вина за настъпването му имал водачът на последния. Сочи, че в
причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него
автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3
245,24 лв. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Нисан“, рег. № ВТ **** КН
към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане
срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е
бил поканен, но с писмо от 26.11.2019 г. отказал плащане. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника до му заплати посочените по-горе суми.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
1
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба - 3 245,24 лв.; наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Установява се въз основа на писмо на ответника с изх. № от 26.11.2019 г. (л. 29-
30), че последният е получил извънсъдебна регресна претенция за процесното главно
вземане не по-късно от 26.11.2019 г., на която дата е обективирал отказал да
удовлетвори тази претенция.
За установяване на спорните въпроси относно изясняване на механизма на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по
увредения автомобил е изслушано заключение по съдебноавтотехническа експертиза
(САТЕ). Според същото всички вреди по автомобил л. а. "Шкода Октавия", рег. №
СВ****МК (предна броня, преден десен калник, предна дясна врата и задна тясна
врата), са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за
възстановяване на същия, изчислена на база пазарни цени, чрез ремонт в официален
сервиз на марката „Шкода“, към датата на ПТП е 3245,24 лв. В заключението на САТЕ
е дадено и алтернативно изчисление на щетите – по средни пазарни цени, но съдът
намира, че релевантно е именно горепосоченото – по пазарни цени в официален
сервиз, тъй като видно от съдържанието на полицата „Каско“ (л. 11), ищецът като
застраховател и собственика на увредения автомобил „Шкода“ са договорили
отремонтиране на щетите в официален сервиз на марката „Шкода“.
По отношение на изследване на механизма на настъпване на събитието, вещото
лице е работило въз основа на данни в двустранния констативен протокол. Приело е,
че ПТП е реализирано при следния механизъм на ПТП: На 23.08.2019 г., около 13.05
часа, лек автомобил „Нисан Терано“ с рег. № ВТ****КН се движи по черен път в
района на с. Обединение и с. Стефан Стамболово, където водачът предприема маневра
за включване в движението по Републикански път III-504, при която реализира ПТП с
идващия от лявата му страна лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ****МК.
Според вещото лице произшествието е било предотвратимо от водача на лекия
автомобил „Нисан“, при условие че същият би изчакал преминаването на лекия
автомобил „Шкода“ през кръстовището и едва след това би предприел маневра за
включване в движението по Републикански път III-504. Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
2
пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота
на поставените задачи. Това заключение служи и за проверка на показанията на
изслушания свидетел, анализирани по-долу.
За установяване на механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени
средства. От разпита на единия участник в процесното ПТП – водачът на лекия
автомобил "Шкода" – А.Г., се установява, че същият се е движел по Републикански път
III-504, като е пътувал от гр. Плевен към гр. Бургас. По време на движението си
навлиза в завой, който не позволява видимост на следващия го участък от пътя, при
което е засечен (отнето му е предимството) от водача на лекия автомобил „Нисан“ с
рег. № рег. № ВТ **** КН, навлизащ от второстепен (черен) път на главния
Републикански път III-504.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като отличаващи се с правдивост,
логичност и последователност, възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и
отразяващи преките впечатления на свидетеля, който е бил непосредствен участник в
процесното събитие. Същите, като кореспондиращи и със заключението на вещото
лице, преценени в съвкупност, служат на съда като правдиви данни за установяване на
правнорелевантните обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
3
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице, според което необходимата сума за възстановяване на
процесния лек автомобил в състоянието преди увреждането чрез ремонт в официален
сервиз за марката „Шкода“, съобразно наличието на нарочна клауза в полицата за
имуществена застраховка „Каско“, възлиза на 3245,24 лв. Предвид това искът по чл.
411 КЗ следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Релевираният период на забавата в случая е от 26.11.2019 г. до 11.11.2021 г. С
оглед доказаното по делото обстоятелство, че ответникът е направил на 26.11.2019 г.
изричен отказ да заплати регресното си задължение по процесната претенция, съдът
намира, че считано от 26.11.2019 г. същият е изпаднал в забава. Предвид установения
по делото размер на главницата, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
общодостъпен калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера
на дължимото обезщетение за забава за периода от 26.11.2019 г. до 11.11.2021 г., което
възлиза на сумата от 646,40 лв. Ето защо, съобразно диспозитивното начало в процеса
(чл. 6, ал. 2 ГПК) искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло за сумата от
645,44 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото регресно вземане на
платено застрахователно обезщетение за периода от 27.11.2019 г. до 11.11.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се следват на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
направените в производството разноски в общ размер от 1062,63 лв., от които 179,81
лв. държавна такса, 200 лв. депозит за експертиза, 80 лв. депозит за свидетел и 602,82
4
лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД [ФИРМА] АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД [ФИРМА]
АД, ЕИК *********, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 3245,24 лв.,
представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
23.08.2019 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 645,44 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.11.2019 г. до 11.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД [ФИРМА] АД, ЕИК *********,
да заплати на ЗАД [ФИРМА] АД, ЕИК *********, сумата от 1062,63 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5