№ 1755
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110151388 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно
дружество О-З“ АД срещу „ЗД Б. И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.05.2016 г., около 21:15 ч. по АМ Хемус на к 416 + 800
м. в посока гр. Варна е настъпило ПТП, при което поради несъобразена скорост С. А.
И. изгубила управление на автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № В ****
НМ, вследствие на което настъпило увреждане на 6 бр. звена (24 метра) на мантинела
собственост на АПИ. Сочи, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования
при ответника автомобил, както и че в причинна връзка с това ПТП са нанесени
описаните вреди. Твърди, че е заплатил обезщетение за настъпилите щети на АПИ в
размер на 1947,55 лв. Сочи, че ищцовото дружество е поканило ответника да заплати
сумата в общ размер от 1962,55 лв., включваща и обичайните ликвидационни разходи,
но плащане не е извършено до предявяване на иска. Поради гореизложеното моли
исковете да бъдат уважени. Поради гореизложеното иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 1962,55 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Пожар и природни бедствия“ за
вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 31.05.2016 г., ведно със
законната лихва от 02.09.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 598,08 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2018 г. до 01.09.2021 г.
Претендира разноски.
1
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че на 27.05.2020 г. е извършил
плащане на сумата от 1962,55 лв. в полза на ищцовото дружество, с което счита, че
отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното погасяване на сочената
сума. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Преди първото по делото съдебно заседание ищецът е депозирал молба вх. №
117144/30.12.2021 г., в която е обективирано искане за прекратяване на делото в частта
по иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 1962,55 лв. и частично
по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 346,20 лв. до
пълния предявен размер от 598,08 лв., или за сумата от 251,88 лв.
Съдът намира, че са налице предпоставките за прекратяване на производството
на основание чл.232 ГПК, тъй като заявлението за оттегляне изхожда от изрично
упълномощено да се разпорежда с предмета на спора лице, както и не е необходимо
съгласие на ответника, доколкото оттеглянето е направено преди приключване на
първото по делото заседание.
Предмет на делото остава претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 346,20 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за платено застрахователно обезщетение в размер на 1962,55 лв., за
периода от 01.09.2018 г. до 27.05.2020 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
От приложена по делото регресна покана по щета с вх. № ОК-123914/16.03.2017
г. се установява, че ответното дружество е поканено да заплати на ищеца сумата от
1962,55 лв. по щета № 0110-180-0232-2016 на 16.03.2017 г.
Не е спорен по делото въпросът, че в тежест на ответника е възникнало
задължение да заплати на ищеца регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение в размер на 1962,55 лв.
Не се спори между страните, а и от приложено по делото платежно нареждане,
ведно с опис на щети към него, се установява, че ответникът е платил сумата от
1962,55 лв. по претенция № 0110-180-0232-2016 на 27.05.2020 г.
Релевираният период на забавата в случая е от 01.09.2018 г. до 27.05.2020 г. С
оглед доказаното по делото обстоятелство, че ответникът е бил поканен да плати
сумата на 16.03.2017 г., то ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни, т.е.
от 16.04.2017 г. С оглед диспозитивното начало и предвид погасяване на претенцията
на 27.05.2020 г. се обосновава извод, че за релевирания период от 01.09.2018 г. до
27.05.2020 г. ответникът е бил в забава за плащането на сумата от 1962,55 лв. Предвид
установения по делото размер на главницата, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на общодостъпен калкулатор
2
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от 01.09.2018 г. до 27.05.2020 г., което възлиза на
сумата от 346,20 лв. Следователно искът се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при
отхвърляне на иска за съответната част. В настоящото производство ответникът е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
следователно на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 86,48 лв.
Ищецът претендира разноски в размер на 488,50 лв. (128,50 лв. държавна такса,
360 лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС). Релевираното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, доколкото предявеният размер възлиза на
минималния такъв съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 66,05
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № гр. д. №
51388/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 56 състав в частта по иска с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 1962,55 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Пожар и природни
бедствия“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 31.05.2016 г., и по
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 346,20 лв. до
пълния предявен размер от 598,08 лв., или за сумата от 251,88 лв. и за периода от
28.05.2020 г. до 01.09.2021 г., поради оттегляне на предявените от „Застрахователно
акционерно дружество О-З“ АД, ЕИК ******** срещу „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК *********
искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество О-З“ АД, ЕИК ******** сумата от
346,20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2018 г. до
27.05.2020 г., начислено върху сумата от 1962,55 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Пожар и природни бедствия“
за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 31.05.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество О-З“ АД, ЕИК ******** сумата от
3
66,05 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество О-З“ АД, ЕИК ******** да заплати на „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК *********
сумата от 86,48 лв., представляваща разноски при прекратяване на делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4