№ 3982
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100507196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25071685/22.04.2021 г. по описа на
Софийския районен съд (СРС), подадена от ищеца И. А. Й., чрез надлежно
упълномощения представител адв. А. Д. Д. от САК, срещу решение №
20085543/01.04.2021г. по гр. дело № 47696/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
86 състав.
В жалбата са развити подробни оплаквания за неправилност на постановеното
решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно и необосновано е прието в обжалваното решение, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Излага, че поведението на
съпруга спрямо ответницата е неговата реакция за нейните нарушения на брачните
задължения и е в границите на допустимото реагиране (в смисъла на т. 7 от ППВС №
10/1971г.), което негово поведение не е довело до дълбоко и непоправимо разстройство
на брака. Счита за неправилен и необоснован и извода на районния съд да предостави
упражняването на родителските права на майката, като твърди решението да е в
нарушение на материалния закон – чл. 59, ал. 4 от СК, тъй като не са обсъдени
събраните доказателства. Излага, че ответницата няма необходимите възпитателски
качества, а въззивникът притежава по-добри възпитателски качества, защото е
способен да се грижи за децата и да им осигурява стабилност и обич, да им помага в
училище, да им дава личен пример като работещ и отговорен човек, има отлични
морални качества и изцяло полага грижи за децата. Твърди, че не е съобразена
1
възрастта на децата, както и че бащата може да разчита на помощта на майка си.
Обжалва, като необосновано и неправилно решението и за определения режим на
лични контакти между децата и бащата, за издръжката на децата, както и за ползването
на семейното жилище. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по
съществото на спора, като се приеме, че вината е на ответницата Р. Й., да бъде
предоставено упражняването на родителските права на бащата, да бъде определен
режим на лични контакти на майката с децата и издръжка на децата, каквито са
определени по привременните мерки, както и да бъде предоставено ползването на
семейното жилище на бащата и децата на страните. Претендира разноски и за двете
инстанции. Направени са доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез упълномощения
представител поддържа въззивната жалба, а в хода на устните състезания пледира за
уважаването . Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 149,
ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която развива доводи за основателност на
въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ответница Р. П. Й., чрез
упълномощения представител адв. С. И. Б. от САК, е подала отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Твърди, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано, а аргументите на ищцовата страна са
несъстоятелни. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощените
представители, поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания
пледира за отхвърлянето , а при условията на евентуалност да бъде постановено
решение при споделено родителство. Представя списък на разноските по чл. 80 от
ГПК. Представя писмена защита в срок.
Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден като цяло и допустим в обжалваните части
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по
сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Въззивната жалба е частично основателна.
Производството по гр. дело № 47696/2019 г., по описа на Софийския районен
съд, 86 състав е образувано по искова молба на И. А. Й., с която е поискал да бъде
прекратен брака със съпругата му Р. П. Й. по нейна вина и родителските права върху
родените от брака ненавършили пълнолетие деца да му бъдат възложени. Поискано е
определяне на издръжка на всяко от децата по 140 лв. и семейното жилище да му бъде
предоставено за ползване. Ответникът по делото Р. П. Й. е оспорила иска по
отношение на претендираната вина и е предявила насрещна искова молба, с която е
поискала възлагане на нея упражняването на родителските права и ползването на
семейното жилище, както и осъждането на бащата да заплаща издръжката за всяко от
двете деца по 500 лв.
С определение № 307043 от 19.12.2019г. първостепенният съд на основание чл.
2
323 от ГПК е постановил привременни мерки до приключване на делото с влязло в
сила решение, като родителските права по отношение на децата А. и И. са
предоставени на бащата, при когото децата е определено да живеят, с право на майката
да ги вижда и взема в определено от съда време, както и да заплаща месечна издръжка
за всяко от двете деца по 140 лв., чрез техния баща и законен представител, считано от
19.12.2019г. до приключване на делото с влязло в сила решение.
Пред районния съд е представен социален доклад от 11.03.2021 г. на дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) - Слатина в който е посочено, че грижите за децата се
полагат от бащата, с който те живее в семейното жилище в гр. София, ул. „****, което
се състои от спалня, детска стая, кухня с трапезария и санитарни помещения. Отразено
е, че жилището разполага с всичко необходимо за едно домакинство, а децата
поддържат контакти с майка си съгласно постановените от съда привременни мерки,
както и когато те пожелаят.
Видно от нотариален акт № 130, том VI, рег. № 8130 по нот. дело № 894/2014 г.
на нотариус И.Н. с район на действие СРС, през време на брака страните са придобили
в собственост апартамент с адрес: гр. София, ул. „****, който имот се състои от три
стаи, кухня и други обслужващи помещения и е със застроена площ от 84 кв.м.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК пред първостепенния съд е изслушан ищецът И.
А. Й., който е заявил, че желае да упражнява родителските права, а от една година се
грижи за децата, които живеят при него. По същия ред е изслушана и ответницата,
която също е заявила, че желае да се грижи за децата, а контактува с тях само в
определения режим. Изслушани са и двете деца. Малолетната А. Й. – на 13 год., е
заявила пред първата инстанция, че живее с баща си и брат си в жилището им на ул.
„****. Иска да остане при баща си, тъй като е по-спокойно с него. Малолетният И.
Й. – на 11 год. също е заявил желанието си да продължи да живее с баща си и сестра
си.
От районния съд като свидетел е разпитана Г.Р. Й. – майка на ищеца. От
показанията се установява, че страните не живеят заедно от 01.08.2019г., когато Р.
напуснала жилището на страните. В останалата част съдът не обсъжда и не кредитира
показанията на св. Й., тъй като същата преразказва наученото от ищеца, а не
пресъздава свои лични възприятия от отношенията между страните.
Пред първата инстанция е разпитан и свидетелят Н.И.И. – син на сестрата на
ответницата, който в показанията си също поддържа, че страните не живеят заедно от
лятото на 2019г., когато Р. напуснала семейното жилище, тъй като била принудена да
не живее там от съпруга си. В останалата част съдът не обсъжда и не кредитира
показанията на св. Илиев, тъй като не установяват брачни провинения на съпрузите, не
са придобити от лични впечатления, а пресъздават наученото от страните.
В обжалваното решение първостепенният съд е приел, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи, които не са положили
усилия да преодолеят противоречията и конфликтите помежду си чрез взаимни
компромиси и да заздравят брака си.
За да предостави родителските права за упражняване от майката, в обжалваното
решение районният съд е приел, че децата са привързани към майката, която
притежава добри родителски качества, способна е да задоволи потребностите им, като
е формирал извод, че е по-пригодния родител да полага непосредствените грижи за
децата с оглед възрастта им.
Във въззивното производство е представен социален доклад от ДСП - Слатина
от 11.03.2022 г., в който е преповторено изложеното в социалния доклад пред СРС,
3
като е актуализирано, че децата са ученици съответно А. в 9 клас, а И. – в 7 клас.
Пред въззивната инстанция и в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от СК е
изслушан въззивникът И. А. Й., който е заявил, че работи в отдел за поддръжка на
мрежата в „Цитин България“, където заема ръководна позиция и има ненормирано
работно време. Живее в семейното жилище в гр. София, на ул. „Слатинска“, заедно с
двете деца и майка си, която е на 72 г. Жилището е тристаен панелен апартамент, като
всяко от децата има самостоятелна стая, но със сина си живеят в хола, а майка му и
дъщеря му имат самостоятелни стаи. Държи да упражнява родителските права, за да
има ред, като не се противопоставя децата да общуват с майка си когато искат.
По същия ред от въззивния съд е изслушана и въззиваемата Р. П. Й.. Заявила е,
че работи като главен счетоводител на финансов отдел във ВТУ „Тодор Каблешков“,
като преподавател по счетоводство в частно училище „СофтУни“, а има и своя
собствена счетоводна кантора. Живее в с. Лозен, в къща под наем. Вижда децата,
единствено и само когато са определените привременни мерки, а през друго време
дори не може да се свържа с тях по телефона. Обича децата и желае да са при нея. Има
връзка с друг човек, но не живеят заедно. Заявява, че ако децата са при нея, винаги
когато пожелаят могат да се виждат с баща си.
При изслушването от въззивния съд на детето А. И. Й., с оглед изпълнение
нормата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, то заявява, че е на 15 години и
уча в 138 училище „Проф. Златарски“ в 9-ти „Б“ клас с изучаване на японски език.
Живее с баща си и баба си по бащина линия, която им помага, както и с брат си.
Жилището има две големи спални, голям хол, кухня, две тераси, малка баня и килер.
Изразява предпочитание да остане да живее с баща си, независимо дали е в този
апартамент или в друго жилище, тъй като с него ѝ е по-комфортно и се чувства себе си.
Заявява, че с майка си се чуват веднъж на седмица, а понякога и повече, както и че
няма добро впечатление от приятеля на майка си.
Изслушано във въззивното производство детето И. И.ов Й. заявява, че живее с
баща си в гр. София, кв. „**** и учи в 31 СУЧЕМ, в седми клас и иска да продължи да
учи информационни технологии. Излага пред съда, че в жилището си има стая, но
когато идва баба му, тя живее в тази стая, а детето живее в друга стая с баща си. Иска
да живее с баща си, като сочи, че му е по-приятно с него. Държи и да е заедно със
сестра си. Заявява, че не му е приятно да стои с приятеля на майка си защото той пуши.
Иска да общува с майка си, както е определил съда.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
съдебна психологична експертиза (СПЕ), изготвена от вещото лице Д. С. З.-С., която да
отговори на въпросите:
Каква е емоционалната привързаност на децата А. и И. Й.и към всеки един от
родителите им и какво е отношението на всяко от тях към родителите; съществува ли
при децата А. и И. Й.и конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите и
ако установи такъв, да посочи към кого е и каква е причината; да изследва родителския
капацитет на всеки от родителите и възможността им да полагат грижи за децата А. и
И. Й.и; има ли синдром на родителско отчуждение при децата А. и И. Й.и и ако е
установи такъв – каква е причината и в каква степен е развит; да предложи подходящ
примерен режим на лични отношения за децата А. и И. Й.и с всеки от двамата
родители.
В отговор на първия поставен въпрос вещото лице е дало заключение, че децата
са в много близка емоционална връзка със своя баща, отношението им към него е
4
изцяло положително. Емоционалната връзка на децата с майката е запазена,
отношението им към нея също е положително, но у тях съществува лека
неудовлетвореност от вниманието, което получават от нея, малко по-изразено при А.,
отколкото при И..
От заключението на експерта се установява, че при децата не съществува
конфликт на лоялност по отношение на който и да било от двамата им родители. Както
в заявеното от тях, така и от наблюдаваното държание по време на срещите не се
наблюдава стремеж да се нагодят към някой от тях за сметка на другия родител или да
споделят това което мислят и чувстват в действителност.
Експертът дава заключение, че бащата полага системна и отдадена грижа за
децата, осигурява им спокойна и сигурна среда за живот и развитие, включително и
добро обгрижване в непосредствените им ежедневни нужди, за което е подпомаган и
от бабата по бащина линия. Оказва им подкрепа при подготовката за училище,
осведомен е за училищната им среда, ангажиран е в осигуряването на извънкласни
занимания и забавления през свободното време, успешно съчетава поставянето на
граници и осигуряването на лично пространство на децата. Майката е по-пасивна в
интереса и грижата си за децата, което оправдава с краткото време, което може да
прекарва с тях по определения от съда режим. Заявява, че се осведомява за училищните
им занимания от „Школо“ и от електронния дневник, или от тях самите когато са при
нея и че не е посетила нито веднъж родителски срещи, тъй като на тях ходи баща им.
Не е търсила контакти с преподавателите им, не е ангажирана с осигуряването на
извънкласни дейности. Грижи се добре за тях, когато са в дома , но се случва да бъдат
оставяни сами във времето им за общуване тъй като е на работа. А. се чувства
засегната от това, че при възникването на някакъв проблем между тях и приятеля на
майка им, тя не взима отношение и не им оказва подкрепа. Между майката и дъщерята
се случва да възникват конфликти, поради недостатъчно подходящ подход на майката
при разрешаването на проблемни ситуации, а именно липса на обсъждане и
мотивиране за промяна, вместо което майката заявява своето мнение като меродавно и
изисква съответно на това поведение. И. е по-малко общителен, в дома на майката се
ориентира към собствени занимания, когато тя отсъства. Остава индиферентен към
нейния приятел, докато А. се опитва да отстоява позиции. В заключението експертът
приема, че и двете деца се нуждаят от усещане за повече близост, разбиране и подкрепа
от страна на своята майка.
Установява се от заключението, че при децата няма формиран синдром на
родителско отчуждение по отношение на единия или другия им родител. По-свързани
са със своя баща, който полага основна грижа за тях след раздялата на семейството
преди три години. Двете деца поотделно заявяват, че баща им не говори негативно за
тяхната майка. Към майка си децата са леко дистанцирани, което е изводимо от
обстоятелството, че са преживели непосредствено неочакваното напускане на дома от
нейна страна, без да бъде зачетено тяхното присъствие и техните чувства, както и от
това, че усещат по-слаба ангажираност от нейна страна с тях и проблемите им. А.
съобщава за негативни изказвания на майката по отношение на баща им. Двете деца са
изградили много силна връзка помежду си и интереса им в значителна степен е насочен
един към друг.
В заключението си вещото лице е дало примерен режим на лични отношения,
като е акцентирало, че за двете деца е важно да контактуват възможно по-широко и
пълноценно с всеки от родителите си, но от друга страна те са във възраст в която все
повече се ориентират към личните си интереси и занимания, търсят свое собствено
пространство. Още повече, че никое от децата не съобщава за налагани им
ограничения да могат свободно да комуникират с другия си родител. От своя страна и
5
майката и бащата заявяват, че не биха попречили на децата си да се виждат и чуват с
другия си родител, ако те самите изявят желание за това.
Според експерта подходящ примерен режим на контакти е всеки първи и трети
или втори и четвърти уикенд от месеца, от петък вечер до неделя вечер с преспИ.е,
тридесет дни през лятото, както и редуване или споделяне на ваканциите, официалните
и личните празници, както на децата, така и на родителите.
В открито съдебно заседание от 28.11.2022г. вещото лице конкретизира, че
децата се чувстват добре на мястото, там където са израснали и където са стационирани
към момента. Имат своите навици. Двете деца са в жилището, в което живеят с баща
си, а относно жилището в с. Лозен където те прекарват известно време, не заявяват
пълен комфорт. Според експертното заключение не е уместно децата да се местят,
защото едното е в пубертетна, а другото в тийнейджърска възраст и не могат да бъдат
налагани такива външни решения против волята им.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно,
безпристрастно дадено и кореспондиращо със събраните по делото доказателства (лист
70-86 от делото).
Страните са представили и доказателства за доходите си пред въззивната
инстанция. От декларацията на И. А. Й. се установява, че към момента на приключване
на съдебното дирене пред въззивния съд получава месечен доход от 5320 лв., а от
удостоверение от 25.11.2022г. се установява, че Р. П. Й. е получила брутен доход за
периода от м. 08.2022г. до м. 10.2022г. в общ размер от 7387.33 лв.
Други относими към спора доказателства не са събрани от въззивната
инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
С решение № 20085543 от 01.04.2021г., постановено по гр. д. № 47696/2019г. по
описа на СРС, 86 състав бракът между страните е прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен по взаимна вина. Постановено е упражняването на
родителските права върху децата на страните – А., родена на ****г. и И., роден на
****г. на майката Р. П. Й., която ще се грижи за тяхното отглеждане и възпитание, и
при която децата ще живеят. Дадено е право на бащата И. А. Й. да вижда и взема
децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспИ.е и за период от 30 дни през лятото и 10 дни през зимата по
време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Осъден е И. А. Й. да заплаща
месечна издръжка за децата А., родена на **** г. и, със съгласието на нейната майка Р.
П. Й. и И., роден на **** година, чрез неговата майка и законен представител Р. П. Й.,
в размер на по 250 лева за всяко дете, начиная от влизане на решението в сила до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е
отхвърлил исканията в останалата част, като неоснователни. Семейното жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. ****, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, е предоставено за ползване на Р. П. Й., като е осъден И. А. Й. да освободи
жилището и предаде владението му веднага след влизане на решението в сила.
В частта за прекратяването на брака решението е влязло в сила, като
необжалвано.
1.По спора за брачната вина настоящият въззивен състав приема следното.
Настоящият въззивен състав счита, че наведените от въззивника доводи за
неправилност на обжалваното решение в частта относно вината за дълбокото и
6
непоправимо разстройство на брака, са неоснователни.
Правната доктрина приема, че брачната вина е субективното психично
отношение на съпруга към неизпълнението на собствените му брачни задължения и
техния обективен резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Настоящият съд приема за установено по делото, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са се дезинтересирали един от
друг, проявили са взаимно неразбиране, не са положили необходимите усилия за да
преодолеят противоречията помежду си и да заздравят брачната връзка, като това
закономерно е довело до трайно и дълбоко разстройство на брачните отношения,
намерило своето обективно отражение в последвалата фактическа раздяла от
01.08.2019г.
Първостепенният съд е формирал правните си изводи за вината от събраните
пред първата инстанция гласни доказателствени средства. Настоящият въззивен състав
кредитира показанията на свидетелите, които са обсъдени и в настоящия съдебен акт,
като неоспорени от страните и взаимно допълващи се и препраща към мотивите на
първата инстанция на основание чл. 272 от ГПК.
Неоснователно е възражението на въззивника, че изключителната вина за
разстройството на брака е на съпругата. От събраните доказателства от първата
инстанция се установи, че съпругата Р. П. Й. е избрала да напусне за неопределено
време семейното жилище, но това е станало едва след като съпругът е сменил патрона
на входната врата на жилището. В съдебното производство не бяха събрани
доказателства за наличие на „важни причини“ по смисъла на чл. 15 от СК, които да
налагат съпрузите да живеят разделено.
Нито съпругът, нито съпругата са положили усилия да заздравят брачната си
връзка, чрез взаимни компромиси, отстъпки и разрешаване на противоречията си. След
раздялата си от 01.08.2019г. те не са поддържали общи домакинство и бюджет. Поради
изложеното и доколкото по делото не е установено някой от съпрузите да е направил
адекватни отстъпки и компромиси за възстановяване на брачната връзка, за
разрешаване на проблемите помежду им, за скрепяване на брака и съхраняване на
семейството, то това поведение на страните през релевантния за делото период
обуславя извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака им.
Неоснователно е възражението на въззивника, че поведението му спрямо
ответницата е неговата реакция за нейните нарушения на брачните задължения и е в
границите на допустимото реагиране (в смисъла на т. 7 от ППВС № 10/1971г.), което
негово поведение не е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Настоящият състав приема, че позоваването на т. 7 от ПП № 10 от 03.11.1971г. по гр. д.
№ 5/71г. на ВС е правилно и в съответствие с даденото тълкуване от ВС, но само към
датата 31.07.2019г., за когато се твърди да са провокирани съмненията у И. А. Й. за
извънбрачна връзка на съпругата му. Но след първата непосредствена реакция на
евентуално извършеното нарушение на брачните задължения от другия съпруг, която
би могла да бъде оправдана и да не се оценява като брачна вина, то в следващите дни и
месеци няма основание да се приеме, че поведението на съпруга не представлява
брачно провинение. Проявените непростителност, неразбиране и неотстъпчивост,
както и непредприемането и неотзивчивостта към предприетите мерки за помирение
(при опитите на съпругата да вземе вещите си от семейното жилище, да види децата и
т.н.) обосновава извода и за брачната вина на съпруга (в този смисъл виж Решение №
64 от 08.03.2013 г. по гр. д. № 396/2012 г. на ВКС, IV г. о., ГК).
Само за пълнота следва да се отрази, че нито в първоинстанционото, нито във
въззивното производство са събрани доказателства, от които да се обоснове
7
категоричен извод (т.е. да се приеме от съда за доказано при условията на пълно и
главно доказване), че съпругата Р. П. Й. е поддържала извънбрачна връзка към
31.07.2019г. Обратно, по делото са представени медицински документи, които съдът не
обсъжда и въз основа на които не формира правни изводи, тъй като не разполага със
специални медицински знания, индициращи наличието на здравословен гинекологичен
проблем при съпругата (епикризи от 23.02.2018г. и 22.07.2019г. – лист 123-126 от
делото на СРС). Последното прави житейски нелогично твърдението на въззивника, че
към 31.07.2019г. (т.е. само осем дни след поредното хоспитализиране и претърпяна
оперативна интервенция) въззиваемата е поддържала извънбрачна връзка.
Приложеното с исковата молба цветно копие от електронна страница (лист 12 от
делото на СРС) не е годно доказателствено средство по ГПК и от същото не може да се
формира извод и да се приеме за установена брачната вина на съпругата.
Следва, че въззивникът И. А. Й. също е допринесъл за разпада на брачната
връзка, като е нарушил изискванията за взаимно уважение, разбирателство и съвместно
съпружеско съжителство.
Въззивният съд приема, че с поведението си двете страни са нарушили
изискванията на чл. 14 и чл. 15 от СК, поради което вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е обща и обжалваното решение в частта за
брачната вина, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
2. По спора за упражняване на родителските права и местоживеенето на децата
въззивният състав приема следното:
Нормата на чл. 59, ал. 1, изр. 1 от СК регламентира, че при развод съпрузите по
общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. В случай, че не се постигне
споразумение съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на
кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките
относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между
децата и родителите и издръжката на децата (чл. 59, ал. 2 от СК), а ал. 4 на чл. 59 от СК
постановява, че съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности.
Съгласно приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е загубило
своята актуалност и към настоящия момент, определянето на родителя, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за
интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла се включват
необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се взема предвид
образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния
родител, като същественото е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от
което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от
значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към децата,
като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на
всяко от децата, като не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата,
8
създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за
живот в излишество и лентяйство.
Следва да се държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат децата,
привързаността на децата към родителите, като привързаността е налице, когато са се
развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не
поради угаждане и разглезване. Следва да се има предвид полът на децата, като е
прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски
пол, както и възрастта на децата, а също и съвместното живеене на децата, като е
посочено, че когато децата живеят и растат заедно у тях се развиват чувства на
привързаност и взаимопомощ.
В случая, с исковата молба, бащата е поискал той да упражнява родителските
права, а майката е подала насрещен иск и също е поискала предоставяне родителските
права без да сочи режим на лични контакти на децата с бащата.
Законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на
служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса на детето. Интересът на
детето е установен като главен критерий при решаването на спор между родителите
относно упражняването на родителските права и мерките на лични отношения между
тях и детето. Като неразделна част от интереса на детето следва да се приеме и
скрепеното в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека
(Конвенцията), право на личен и на семеен живот, вкл. общуването му и с двамата
родители. Европейският съд по правата на човека многократно е отбелязвал в
решенията си, че възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява
основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от
Република България през 1991 г.): „Висшите интереси на детето са първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи.”
В чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз е постановено:
„При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни
институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от
първостепенно значение.”. Понятието за висшите интереси на детето произтича от
втория принцип на Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото
събрание на ООН, който гласи следното: „Детето ще се ползва от специална защита и
на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез
други средства, които да му позволят да се развива физически, умствено, морално,
духовно и социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и
достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто осигуряване на
интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение.“
Като основателно следва да бъде прието възражението на въззивника срещу
предоставянето упражняването на родителските права на майката Р. П. Й.. При
решаването на този въпрос водещ е интереса на децата, който се изразява в
необходимостта от правилното им отглеждане и възпитание, създаване у децата на
трудови навици и дисциплинираност. Съдът взема под внимание и материалните
нужди на децата – жилище, битови условия, образователни и др. потребности. Съдът
отчита, че след постановяване на първоинстанционното решение страните са
изпълнявали привременните мерки по чл. 323 от ГПК, без да са искали промяната им.
Съдът, съобразявайки събраните доказателства, приложимото наднационално
законодателство относно висшият интерес на детето и т. 2 от Тълкувателно решение №
9
1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно която
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да
бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се
постигне споразумение по упражняването им, формира извод, че родителските права
следва да бъдат предоставени за упражняване само на единия от двамата родители. С
оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилите
пълнолетие деца от брака при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК,
въззивният съд служебно е допуснал съдебна психологична експертиза. От
заключението на вещото лице и изслушването пред въззивната инстанция по чл. 59, ал.
6 от СК, съдът формира личното си впечатление от качествата на родителите
(изискване за преценка по чл. 59, ал. 4 от СК). Последното е основание за съда да
приеме, че в интерес на децата е родителските права върху същите да се предоставят за
упражняване на бащата – въззивника И. А. Й., при когото да се определи и тяхното
местоживеене. За да обоснове този свой извод съдът съобрази възрастта и пола на
децата, изградената емоционална и доверителна връзка с бащата, който познава
потребностите им и е в състояние адекватно да откликне на тях, включително и след
настъпилата фактическа раздяла между родителите от началото на м. август 2019г.
Последният извод се обосновава и с недвусмислено изразеното мнение от децата А. и
И., че желаят да живеят с баща си в жилището, в което са живели до раздялата на
родителите си.
Съдът съобрази и обстоятелството, че детето И. е от мъжки пол, а в ПП № 1 по
гр. д. № 3/1974 г. на ВС е прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и
възпитава децата от женски пол. Същевременно от заключението на вещото лице се
установи, че децата имат изключително силна емоционална връзка помежду си, като и
двете деца са изградили много силна връзка помежду си и интереса им в значителна
степен е насочен един към друг.
Следва, че при така установените по делото факти и липсата на доказателства
бащата с поведението си да поставя в риск здравето или развитието на децата А. и И.,
следва родителските права да бъдат предоставени на въззивника И. А. Й. при когото
децата живеят след раздялата на страните и следва да продължат да живеят при него.
По изложените съображения обжалваното решение в частта за упражняването
на родителските права и местоживеенето на децата, като постановено при нарушение
на материалния закон, следва да се отмени и родителските права да се предоставят на
бащата при когото децата на страните да живеят.
3. Режимът на личните отношения между майката и децата следва да бъде
съобразен с определението по привременните мерки от районния съд, но като се
съобрази и експертното заключение по приетата експертиза. Т.е. въззивният състав
намира, че не се установява необходимост от стесняване режима по привременните
мерки, а и не е сезиран с такова искане от родителя, който упражнява родителските
права - И. А. Й., но следва да го разшири съгласно приетото в заключението на вещото
лице във въззивното производство.
За решението на съда в частта за режима на лични отношения във всички
случаи отново е значим интересът на децата. Режимът на лични отношения цели всяко
от децата на страните да расте и се развива като пълноценна личност, чувствайки
подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко дете, произтичащо
от неговата естествена потребност, е да общува с всеки от родителите си. По
изложените съображения, мерките за лични отношения следва да отчитат конкретните
обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване
на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права (в същия смисъл е константната практика на
10
ВКС – Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д. 5156/2013г., ГК, ІV г.о. и др.).
Безспорно интересът на децата изисква те да имат пълноценна връзка с майка
си. Настоящият състав приема, че както майката, така и бащата имат капацитет за
добри родителски отношения с децата А. и И., а от доказателствата не може да се
обоснове извод, че майката има поведение, представляващо риск за живота, здравето
и/или развитието на децата.
От съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема, че майката
има добър родителски капацитет и не се установи децата А. и И. да имат негативно
отношение към майка си, а от заключението на експертизата може да се обоснове
извод, че емоционалните им реакции към майката са позитивни.
Режимът на лични взаимоотношения между майката Р. П. Й. и децата А. и И.
следва бъде идентичен с предложения от вещото лице Д. С. З. С., а именно: всяка първа
и трета седмица от месеца за времето в петък от 18:00 часа, а ако децата са на училище
– след края на учебните занятия, до 18.00ч. в неделя, с преспИ.е; 30 дни през летните
ваканции, определени от министъра на образованието, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата; всяка четна година за коледните празници, считано от
18:00 ч. на 24-ти Декември до 18:00ч. на 26-ти Декември, а всяка нечетна година за
новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на 30-ти Декември до 18:00 ч. на 2-ри
Януари; пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и науката –
всяка нечетна календарна година – от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния
ден; на нечетна година децата да прекарват рождените си дни с майка си Р. П. Й.;
рождените дни на всеки от родителите децата да прекарват с родителя, който има
рожден ден, независимо от действащия към датата режим на лични контакти.
Обжалваното решение в частта за режима на лични отношения следва да се
отмени, като се постанови друго в изложения смисъл.
4. По спора за ползването на семейното жилище въззивният съдебен състав
приема следното:
За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът
следва да установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на
ползване) и от кои помещения се състои то. Семейно жилище са тези помещения,
които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца.
На следващо място съдът преценява възможността за обособяване на
самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения).
Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от
това какви са отношенията между съпрузите - търпими или нетърпими. Когато в
семейното жилище може да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно
ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски
права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски
права), а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може
да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В последния
случай в разпределението съдът изрично следва да посочва кои помещения от кой
съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) се ползват
самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване (в същия смисъл е Решение
№ 64 от 08.03.2013 г. по гр. д. № 396/2012 г. на ВКС, IV г. о., ГК).
В съответствие с приетото от въззивната инстанция родителските права да се
упражняват от бащата, при когото децата да живеят, то основателно е и искането на
въззивника да му бъде предоставено ползването на семейното жилище. От
съдържанието на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
11
акт № 130, том VI, рег. № 8130 по нот. дело № 894/2014 г. на нотариус И.Н. с район на
действие СРС се установи, а страните не спорят, че именно това е жилището, в което
последно са живели заедно като съпрузи, представляващо апартамент с адрес: гр.
София, ул. „**** и е притежание на страните в условията на обикновена съсобственост
след прекратяването на съпружеската имуществена общност с развод. Семейното
жилище се състои от три стаи, кухня и други обслужващи помещения. Приложима към
процесния случай е разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от СК, според чието съдържание,
когато съпрузите са съсобственици, съдът предоставя ползването на жилището на един
от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. Водещ принцип, за който съдът е
длъжен да следи служебно, е интересът на децата. От установените пред
първоинстанционния и въззивен съд обстоятелства е видно, че всяко от децата на
страните е на възраст, в която вече имат изградени устойчиви социални контакти в
средата, в която живеят и учат. Тяхната среда е свързана с живата им и дейностите в
гр. София, на ул. „Слатинска“, където се намира семейното жилище, обитавано от
баща им и в същия квартал, в което са и част от съучениците и приятелите им.
Установи се, че преместването на децата от семейното жилище в жилището на майката
в с. Лозен, не е уместно, защото едното дете е в пубертетна, а другото в тийнейджърска
възраст и не могат да бъдат налагани такива външни решения против волята им.
Не се установи майката да е възразила, респ. да са събрани доказателства, че
се налага тя да ползва семейното жилище поради влошено здравословно състояние или
други важни обстоятелства, които да обуславят извод за приоритет на нейния интерес,
пред този на децата. Не се спори от страните, че семейното жилище не може да се
обособи на самостоятелни реални части, а същевременно се установи, че отношенията
между страните са нетърпими.
Поради изложеното решението на СРС по отношение предоставяне ползването
на семейното жилище следва да бъде отменено и то да бъде предоставено за ползване
от бащата, на когото се възлагат и родителските права. Майката следва да бъде осъдена
да напусне семейното жилище след влизане в сила на решението в тази част.
5. По спора за месечната издръжка на децата въззивният съдебен състав приема
следното:
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител.
Следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта за
издръжката, като същата се възложи в тежест на въззиваемата Р. П. Й.. Установи се, че
майката полага труд по трудов договор и брутният доход е средно в размер на
2462.44 лв. Минималният размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 от СК е в
размер равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
момента на приключване събирането на доказателствата пред въззивния съд е 710 лв.
Към релевантния момент не е приет Закона за бюджета за 2023 г., поради което и съдът
не следва да съобрази предстоящите промени в размера на минималната работна
заплата. В случай, че настъпят изменения в обстоятелствата, нормата на чл. 150 от СК
урежда възможността присъдената издръжка да бъде изменена или прекратена.
Вземайки предвид доходите на страните и нуждите на децата съобразно възрастта им,
както и че искането на въззивника е размерът на издръжката да е равен с този по
привременните мерки (т.е. по 140 лв. за всяко дете) съдът счита, че месечната издръжка
от майката на децата следва да бъде в минималния по закон размер от 177.50 лв.,
дължима от влизане в сила на решението в частта, с която е определено
местоживеенето на децата при бащата. Присъждането на месечна издръжка за децата в
по-нисък размер би била в противоречие с императивната норма на чл. 142, ал. 2 от СК
12
и не е в интерес на децата. За началната дата на издръжката съдът съобрази
задължителната съдебна практика, приета с т. 17 на Постановление № 5 от 16.11.1970г.
на Пленума на ВС, доколкото не е разрешен спорът на страните за предоставяне
упражняването на родителските права.
Присъдената месечна издръжка на децата се дължи ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК).
По разноските съдът приема следното:
С оглед нормата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК и изводът за обща вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, страните нямат право на
разноски, поради което отхвърля това им искане, като неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IIІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20085543 от 01.04.2021г., постановено
по гр. дело № 47696/2019 г. на Софийския районен съд, 86 състав, в частите, с
които е предоставено упражняването на родителските права върху децата на
страните - А., родена на ****г. и И., роден на ****г. на майката Р. П. Й. и при
която е постановено децата да живеят; определен е режим на лични
отношения на бащата И. А. Й. да вижда и взема децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспИ.е и за период от 30 дни през лятото и 10 дни през зимата по време,
което не съвпада с годишния отпуск на майката; бащата И. А. Й. е осъден да
заплаща месечна издръжка за децата А., родена на **** г., със съгласието на
нейната майка Р. П. Й. и И., роден на **** година, чрез неговата майка и
законен представител Р. П. Й., в размер на по 250 лева за всяко дете, начиная
от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с която семейното жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. ****, състоящо се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, е предоставено за ползване на Р. П. Й., като е осъден И.
А. Й. да освободи жилището и предаде владението му веднага след влизане на
решението в сила, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над родените по
време на брака деца А. И. Й., ЕГН ********** и И. И.ов Й., ЕГН **********
13
на бащата И. А. Й., ЕГН **********, при когото децата да живеят;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Р. П. Й., ЕГН
********** с децата А. И. Й., ЕГН ********** и И. И.ов Й., ЕГН **********
както следва:
- Всяка първа и трета седмица от месеца за времето в петък от 18:00
часа, а ако децата са на училище – след края на учебните занятия, до 18.00ч. в
неделя, с преспИ.е;
- 30 (тридесет) дни през летните ваканции, определени от министъра
на образованието, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата;
- Всяка четна година за коледните празници, считано от 18:00 ч. на 24-
ти Декември до 18:00ч. на 26-ти Декември, а всяка нечетна година за
новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на 30-ти Декември до 18:00 ч.
на 2-ри Януари;
- Пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и
науката – всяка нечетна календарна година – от 10:00 ч. на първия ден до
18:00 ч. на последния ден;
- На нечетна година децата да прекарват рождените си дни с майка си
Р. П. Й.;
- Рождените дни на всеки от родителите децата да прекарват с
родителя, който има рожден ден, независимо от действащия към датата
режим на лични контакти;
ОСЪЖДА Р. П. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 143, ал. 2 от СК, да заплаща за непълнолетното си дете А. И.
Й., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своя баща И. А. Й.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 177.50 (сто седемдесет и
седем лева и петдесет стотинки) лева, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение в частта, с която е постановено детето да живее при
бащата, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпването на причини, които водят до изменението или прекратяването на
издръжката;
ОСЪЖДА Р. П. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 143, ал. 2 от СК, да заплаща за малолетното си дете И. И.ов Й.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И. А. Й., ЕГН
14
**********, месечна издръжка в размер на 177.50 (сто седемдесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение в частта, с която е постановено детето да живее при
бащата, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпването на причини, които водят до изменението или прекратяването на
издръжката;
ПРЕДОСТАВЯ на И. А. Й., ЕГН ********** ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. София, ул. „****, състоящо се от три стаи, кухня и
други обслужващи помещения, със застроена площ от 84 кв.м. и ОСЪЖДА Р.
П. Й., ЕГН ********** да напусне семейното жилище след влизане в сила на
решението в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20085543 от 01.04.2021г.,
постановено по гр. дело № 47696/2019 г. на Софийския районен съд, 86
състав, в обжалваната част, с която е обявено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат мъжът и жената;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А. Й., ЕГН ********** и
искането на Р. П. Й., ЕГН **********, за присъждане на разноски по
въззивно гр. дело № 7196/2021г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението в частта за вината и издръжката на децата е окончателно, а
в останалата част може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15