Решение по дело №3039/2019 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е          №

 

 

Казанлък, 18.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и единадесета година в състав

                                       

Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 3039/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:      

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл.49 от СК съединен с искове по чл.322 ал.2 ГПК.

 

Ищецът И.Й.Р. твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 30.10.1973 год. и станали родители на децата Д., родена през 1976 г., М., родена през 1986 г. Родители са и на детето Т., родено на *** год.-починал през 2012 г.)

  През есента на 1990 година съпругата му казала, че отива на работа и не се върнала няколко дни. Тръгнал да я търси, намерил я с друг мъж, прибрали се в дома си, легнали да спят. През нощта малката му дъщеря му, че майка й избягала от вкъщи. Повече не я потърсил. Същата година заживял на съпружески начала с И.Р. Б., омъжена, с която живее и до сега и с която имат две общи деца – Г.и М.. Не поддържа никакви отношения със съпругата си вече 30 години. Бракът съществува само формално.

Моли съда да прекрати бракът му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина.

 

Ответницата М.Т.Р. чрез назначеният й особен представител взема становище, че не оспорва изнесените в исковата молба твърдения за факти. Дългата фактическа раздяла и връзката на ищеца с друга жена, от която има две деца са доказателство за формалното съществуване на брака между страните.

Моли съда да прекрати брака с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :

          Страните са съпрузи. Видно от удостоверение за сключен граждански брак издадено по акт № 24/30.10.1973 г. кметство гр. М.и у-ие за семейно положение на И.Р. изх.№20.00.6366/30.10.2019 г. кметство гр. А.,  И.Й.Р. и М.Т. Ч.са сключили граждански брак на 30.10.1973 г.  год. в гр. М. Имат родено преди сключването на брака дете Т. Й., починало през 2012 г. и  две вече пълнолетни деца – Д. И.Р. и М. И.К.. Бракът е първи за двамата съпрузи.

И.Й.Р. живее и работи на остров К. (декларация от И.Р. за семейно и имотно състояние от 21.10.2019 год., известие на условия по личен трудов договор, у-ие за регистрация за пребиваване в Р. Г. и у-ие за трудов стаж). Има постоянна работа и осигурителен стаж по последната си месторабота от 05 март 2018 год., адресно е регистриран на адреса, на който към момента живее от 18.04.2018 г-

Видно от показанията на разпитания като свидетел  Т.Д.Д, през последните 22 години ищецът живее на съпружески начала с жена на име с И., от която афишира, че има две деца. Ищецът и жената, с която съжителства  имат сключени с други партньори граждански бракове, децата родени от И., са роден по време на брака й с друг мъж, няма данни по делото децата да имат установен произход от ищеца.

 Ищецът считал съпругата си за безотговорна. Споделял, че след 1990 година не я е виждал, не я е чувал, не се интересувал къде се намира тя.

Предбрачното фамилно име на М.Т.Р. е Ч.

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана след преценка на представените писмени и гласни доказателства. Писмените доказателства са официални документи не оспорени  в производството. Гласните доказателства са показания на св. Т.Д.Д.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като семейната общност е разкъсана, преустановени са всякакви духовни, икономически и физически контакти между страните. Двамата съпрузи не живеят заедно поне от 1998 година. Това е обективно състояние  на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Липсват доверие, уважение, обич. Бракът се е превърнал в една формална връзка, която вече не е в интерес на съпрузите и на обществото.

Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер, защото се дължат на поведението на съпрузите.

По делото липсват доказателства, че твърдените от ищеца факти около раздялата му с ответницата са се осъществили. Доказателства за напускането на семейното жилище от страна на съпругата не са представени, а ищецът признава, че същата година е заживял на съпружески начала с друга жена.

От събраните по делото доказателства не може да се приеме, че разстройството на брачните отношения е настъпило в резултат на виновното поведение на съпругата, искането на ищеца в тази му част се явява неоснователно и недоказано.

Ответницата не прави искане за промяна на фамилното име, затова след прекратяване на брака тя следва да продължи да носи брачното си фамилното име.

По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 75 лв. Ищецът е  внесъл при подаване на исковата молба 25 лв. държавна такса. В съответствие с нормата на чл.329 ГПК ищецът следва да довнесе 25 лв. държавна такса и ответницата следва да заплати 25 лв. държавната такса по допускането на развода.

Разноските платени от ищеца за назначаване на особен представител на ответницата са в размер на 600 лв. и ответницата следва да му ги заплати изцяло    

          Водим от горното съдът

 

 

Р     Е    Ш    И   :

 

          ПРЕКРАТЯВА  с развод сключеният на 30.10.1973 г.  год. в гр. М. граждански брак между И.Й.Р. ЕГН ********** ***  и М.Т.Р., ЕГН ********** ***  поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

 

          ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака М.Т.Р. да носи брачното си фамилно име Р.

         

ОСЪЖДА М.Т.Р.,  ЕГН ********** с п.а. да заплати на И.Й.Р., ЕГН ********** сумата 600 лв., представляваща разноски за назначен на М.Т.Р. особен представител.

 

ОСЪЖДА М.Т.Р.,  ЕГН ********** с п.а. да заплати РС – К. 25 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса по допускането на развода.

 

ОСЪЖДА И.Й.Р. ЕГН **********,  ЕГН ********** с п.а. да заплати РС – К. 25 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса по допускането на развода.

         

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в  двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :