РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 29.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, VII
- ми състав, в публично заседание на
трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора
П.П. като разгледа докладваното от съдия
АГУШ адм.
дело № 431 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от В.К.М., Е.Й.П.
и Н.Г.Г. ***, депозирана чрез адв.-пълн. А. И., против Областна дирекция „Земеделие“
- Русе, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 6825 лева, в следствие от административни
актове, прогласени за нищожни - Протокол № 43М/08.12.1993 г., Протокол №
45М/16.12.1994 г., Протокол № 25М/19.07.1995 г. и Протокол № 2М/28.01.1997 г. на
Поземлена комисия – с. Иваново и незаконосъобразни действия на органи и
длъжностни лица при ответника.
С Молба вх. № 2999 от 11.12.2017 г. процесуалният
представител на ищците прави уточнение на исковата молба в какво се изразяват
незаконосъобразните действия, а именно незаконосъобразни действия по съобщаване
и връчване на Протокол № 2М/28.01.1997 г. и несъобразяване с решенията на съда,
с които са били прогласени за нищожни горепосочените протоколи на ПК – с.
Иваново, както и конкретизира претендираните имуществени вреди с общ размер на
обезщетението от 6825 лева, ведно със законната лихва от предявяването на
исковете до окончателното изплащане на сумите, произтичащи от:
-
лишаване
от възможността за ползване и получаване на наем/рента за 16,5 дка ниви, за
периода от 30.07.2012 г. до 30.07.2017 г. в размер от 4125 лева;
-
претърпени
вреди, произтичащи от направени транспортни разходи в размер от 300 лева за
периода от 30.07.2012 г. до 30.07.2017 г.;
-
възстановяване
с 2,482 по-малко от пълния размер на
земите от 48,40 дка, 24000 лева.
Ищците
претендират и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – ОД „Земеделие“ - Русе
счита предявените искове за неоснователни. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканото
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ дава заключение за основателност
на предявения иск.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно
и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства, както и становищата на
страните, приема за установено следното:
По
фактите
С
Протокол № 3/29.10.1992г. на Общинска поземлена комисия - с. Пиргово е признато
правото за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с.
Мечка с площ общо 48.400 дка на наследниците на К.Д.М..
С
Решение № 14М/08.04.1993 г. ПК - с. Иваново възстановява на наследниците на К.Д.М.
в съществуващи или възстановими стари реални граници на нива от 1.900 дка.
Същото не е обжалвано и е влязло в сила. За допълване на това решение, е
издадено Решение № 34М/04.12.1995 г., с което ПК - с. Иваново възстановява на
наследниците на К.Д.М. в съществуващи или възстановими стари реални граници
нива от 2.004 дка и широколистна гора с площ 0.800 дка. Същото не е обжалвано и
е влязло в сила.
С
Протокол № 43М/08.12.1993 г. ПК - с.
Иваново е признала правото на възстановяване върху земеделски земи с план за
земеразделяне на 27.5 дка и отказала да признае правото на собственост по
отношение на останалите 19 дка, като отменила Протокол № 3/29.10.1992 г., като
мотивирала отказа с разпоредбата на чл. 12, ал. З от ЗСПЗЗ. С определение,
постановено по гражданско дело № 1360/1994 г., РРС обезсилил решението по Протокол
№ 43М/08.12.1993 г.
С
Протокол № 45М/16.12.1994 г. ПК - с. Иваново
признала правото на възстановяване собствеността върху земеделски земи с план за
земеразделяне на 27.5 дка земеделски земи и отказала да признае собствеността
по отношение останалите 19 дка, като отменила решението по Протокол № 3/29.10.1992
г. позовавайки се на молба по чл. 231, ал. 1, б. „а“ от ГПК, депозирана от
кмета на Община Иваново. С Решение от 13.06.1995 г., постановено по гр. д. № 907/1995
г., РРС прогласил нищожността на акта.
С
Протокол № 25М/19.07.1995 г. ПК - с. Иваново
признава правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне
по отношение 27.500 дка земеделски земи и отказала да възстанови останалите 19
дка, като отменила Протокол № 3/29.10.1992 г. на основание чл. 14, ал. 6 от
ЗСПЗЗ. С Решение № 502/27.10.1995 г., постановено по гражданско дело № 3363/1995
г., съдът прогласил нищожността на акта.
С
Протокол № 2М/28.01.1997 г. ПК - с. Иваново
признава и определя за възстановяване правото на собственост върху 29.300 дка
при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ и отказва
възстановяване собствеността на останалите 16.500 дка и отменила протокола от
1992 г. на основание Заповед № 1-1282/28.11.1996 г. на министъра на ЗХП. Същото
е обявено за нищожно с неприсъствено
Решение № 1236/08.10.2015 г по гр.д. № 1391/2015 г. на РРС.
С
Договор за доброволна делба от 04.07.1995 г. наследниците на Калин М. са
уредили отношенията си във връзка с наследството от наследодателя за земеделска
земя с възстановена собственост с план за земеразделяне на землището на с.
Мечка.
С
Решение № 11М/15.04.2002 г. за определяне правото за обезщетение на
собствениците по реда на чл. 276, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, ПК – с. Иваново определя на
Й.К.М. правото на обезщетение с ПКБ вместо възстановяване на земеделски земи с
план за земеразделяне в землището на с. Мечка за 2.959 дка на обща стойност
2042 лв., като стойността в лева е равна на броя ПКБ. Същото не е обжалвано.
С
Решение № 22М/24.09.2001 г. за определяне правото за обезщетение на
собствениците по реда на чл. 276, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, ПК – с. Иваново определя на
В.К.М. правото на обезщетение с ПКБ вместо възстановяване на земеделски земи с
план за земеразделяне в землището на с. Мечка за 4.500 дка на обща стойност
1296 лв., като стойността в лева е равна на броя ПКБ. Същото не е обжалвано.
С Протокол № 01М/06.03.2017
г. ОСЗ - Иваново признава и определя за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи с план за земеразделяне общо върху 45.800 дка при
условията на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
С
Решение № 02М/21.03.2017 г. ОСЗ - Иваново определя правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи за
обезщетяване със земя и/или ПКБ общо върху 16.500 дка на обща стойност 4945 лв.
Със
Заявление вх. № ПО-04-95/06.04.2017 г. наследниците са заявили желанието си да
бъдат обезщетени със земеделска земя. С Решение № 03М/07.04.2017 г. ОСЗ - Иваново
определя на наследниците на К.Д.М.,*** обезщетение със земя на стойност 4945
лв.
С
Решение № 04/31.07.2017 г. ОСЗ - Иваново възстановява като обезщетение на
наследниците на К.Д.М. бивш жител *** правото на собственост върху земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1. Лозе от 3.927 дка, шеста категория, местност
Лозята, имот № 118016 по плана за земеразделяне; 2. Лозе от 4.067 дка, шеста
категория, местност Лозята, имот № 119008 по плана за земеразделяне; 3. Лозе от
1.423 дка, шеста категория, местност Лозята, имот № 120018 по плана за
земеразделяне; 4. Лозе от 0.482 дка, трета категория, местност Лозята, имот №
135007 по плана за земеразделяне; 5. Лозе от 0.501 дка, четвърта категория,
местност Нови лозя - Табията, имот № 170158 по плана за земеразделяне; 6.
Овощна градина от 4.000 дка, шеста категория, местност Две печалби, имот №
172044 по плана за земеразделяне и 7. Лозе от 1.000 дка, трета категория,
местност Лозя - ст. двор 2, имот № 301112 по плана за земеразделяне.
Решението
е връчено надлежно и не е било обжалвано в законоустановения срок като е
придобило силата на стабилен административен акт. Същото е постановено на основание
Протокол № 24 от 22.06.2017 г. на Общински съвет с. Иваново, който орган е
независим и стоящ извън структурата на МЗХГ и ОД „Земеделие" - Русе, който
упражнява правата върху земите от общинския поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
По искане на ищците е бил разпитан
свидетелят В.Х.Х., внук на В.К.М., който да установи фактите за направени
транспортни разходи от ищците през периода по исковата молба 30.07.2012 г. -
30.07.2017 г. за възстановяване на процесните земи. Свидетелят заявява, че в периода 2012 – 2017 година
многократно е посещавал Общинска служба по земеделие – с. Иваново. Посещавал е
общинската служба и сам и с адв. И., с дядо му и с други хора във връзка с
въпросните земи, за възстановяването на тези 19 декара, които не са били
възстановени на дядо му. Първоначално службата я посещавали във връзка с
връщането на тези земи, след което многократно са я посещавали, за да вземат
документи за тези земи, за да ги представят по делото, а понякога ходели да питат
до къде е стигнало с предвижването на документите, тъй като делото го били
спечелили, а земите не им ги били върнали и много пъти ходили, за да питат
какво следва. Той лично започнал да ходи в службата по земеделие от 2015 година
и е ходил до миналата година, когато земите им ги били върнали. Често пътувал с
личния си автомобил, а няколко пъти е ходил и с друг автомобил. Преди 2015
година дядо му посещавал службата по земеделие, а впоследствие майка му и
братовчедка му. Не може да си спомни точно колко пъти е ходил до там,
приблизително това е било 5-6-7 пъти в годината. Дядо му се е занимавал с
възстановяването на тези ниви от 1993 година и от тогава е правил опити за
възстановяването им.
Във
връзка с установяване размера на претендираните имуществени вреди, по-конкретно
с пропуснати ползи - лишаване от възможността за ползване и получаване на
наем/рента по делото е назначена и извършена съдебно-икономическа експертиза,
по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото, е дало
заключение по следните задачи:
1. Да изчисли и определи колко декара е
разликата от признатите за възстановяване по Протокол №3/29.10.1992 г. и реално
възстановените земеделски земи на наследниците на Калин М..
2. Да определи пазарната цена на един
декар земя, осреднена категория в землището на община Иваново.
3. Да се определи пазарния размер на
рентата/наема за периода от 31.07.2012 г. до 31.07.2017 г. на нивите:
-
Нива
в землището на с. Мечка, общ. Иваново, местността „ОПАШКАТА“ – 2,747 дка., V
категория;
-
Нива
в землището на с. Мечка, общ. Иваново, местността „ОПАШКАТА“ – 1,753 дка., V
ІІІ категория;
-
Нива
в землището на с. Мечка, общ. Иваново, местността „ВЕЛИКИНА ЧЕШМА“ – 5,00 дка.,
VІ категория;
-
Нива
в землището на с. Мечка, общ. Иваново, местността „ЛАГЕРА“ – 7,00 дка., VІ
категория.
По
делото е прието експертното
заключение на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, което е
неразделна част от събраните доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи
1.
По допустимостта на предявените искове.
От наведените в исковата молба
фактически твърдения и заявения петитум, съдът приема, че с исковата молба се
претендира заплащане на обезщетение за вреди с правно основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищците са изложили твърдения, че в
резултат от незаконосъобразни актове и действия на държавен орган и длъжностни
лица, са претърпели имуществени вреди, поради което същите имат качеството на надлежни ищци по смисъла на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Ищците претендират обезщетение заради
незаконосъобразни актове /прогласени за нищожни/ и действия на Поземлена
комисия – с. Иваново /понастоящем Общинска служба по земеделие общ. Иваново/, при Областна дирекция „Земеделие“ – Русе към министъра на земеделието, храните и горите.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, Областна дирекция
„Земеделие“ – Русе е юридическо лице и съобразно чл. 205 от АПК, отговаря в
случаите, когато се твърдят претърпени вреди от актове, действия и бездействия
на нейни органи или служители, поради което ОД „Земеделие“ – Русе е надлежен ответник.
По отношение на твърдяните
незаконосъобразни действия, по-конкретно
по съобщаване и връчване на Протокол № 2М/28.01.1997 г. и несъобразяване с
решенията на съда, с които са били прогласени за нищожни протоколи на ПК –
с.Иваново, като въпреки съдебните актове се издават поредните протоколи със
същите пороци, следва да бъде съобразено, че същите не съставляват действия по
смисъла на чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, израз на административно
- разпоредителна дейност на органите на Държавата и е недопустимо да се приемат за основание за претенция
за вреди по този ред.
При
това положение, исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди, в
следствие от незаконосъобразни
действия на ПК – с.
Иваново, е недопустима, поради което в
тази й част следва да остане без разглеждане.
По делото не се спори по обстоятелството, че са налице незаконосъобразни
актове на орган при ответника - Протокол № 43М/08.12.1993 г., Протокол №
45М/16.12.1994 г., Протокол № 25-М/19.07.1995 г. и Протокол № 2М/28.01.1997 г.
за възстановяване на наследствената земя по реда на ЗСПЗЗ, които са били
обявени за нищожни.
Следователно, в тази част исковата претенция е
допустима.
Налице е първата, основна
предпоставка, обуславяща допустимост на предявения иск, за чиято основателност
следва да се анализира наличието и
на останалите две кумулативни предпоставки,
както и фактът дали правото на обезщетение не е погасено по давност при
наличието на възражение от страна на ответника в тази насока.
2.
По същество на предявените искове.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на
административна дейност, които да са отменени по съответния ред; 2/. реална,
пряка и непосредствена вреда от такъв административен акт, респ. действието или
бездействието; 3/. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилата вреда.
При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може
да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.
Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищците, с оглед
разпределението на доказателствената тежест.
В тази връзка, както беше посочено
по-горе, ищците разполагат с активна процесуална легитимация да предявят обективно
съединени искове за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да докажат
твърдяните от тях вреди от имуществен характер, претърпени в резултат от
незаконни актове на орган при ответника в производството – Областна дирекция
„Земеделие“ - Русе.
Но тази правна възможност е
ограничена във времето с 5-годишен давностен срок, нереализирането й в този
срок прави претендираните претенции неоснователни.
Погасителната давност е институт на
материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в
закона период от време, през който субектът на правото (вземането) бездейства и
не го упражнява.
Съответно с изтичането на давността и
при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на
давностния срок.
Нормата на чл. 203, ал. 2 от ЗОДОВ
предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност да се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ за вреди. В ЗОДОВ обаче не се урежда въпросът за погасителната
давност и в частност началният момент, от който същата започва да тече, както и
давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата
за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за
неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови
закони. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащ института на погасителната давност.
Съгласно чл. 120 от ЗЗД съдът не
прилага давността служебно, но в случая от страна на процесуалния представител
на ответника в производството е направено възражение за изтекла погасителна
давност на претендираните с исковата молба вземания.
С оглед направеното възражение, съдът
следва да се произнесе по въпроса погасени ли са по давност процесните
вземания.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.
С Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. ОСГК, са обсъдени
противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ
(загл.изм.). В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо
от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента
на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията този
момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост,
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Това тълкувателно решение
е задължително за съдилищата на основание чл.130, ал. 2 от ЗСВ.
В случая ищците претендират право на
обезщетение от нищожни актове - Протокол № 43М/08.12.1993 г., Протокол №
45М/16.12.1994 г., Протокол № 25М/19.07.1995 г. и Протокол № 2М/28.01.1997 г.
Въз основа на цитираното
тълкувателно решение следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност
в случая започва да тече от момента на издаване на актовете, обявени за нищожни
- 08.12.1993 г., 16.12.1994 г., 19.07.1995г. и
28.01.1997 г.
В случая 5-годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който е започнал
да тече от датата на издаване на нищожните актове, е изтекъл, съгласно
правилото на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, съответно на 08.12.1998 г., 16.12.1999 г.,
19.07.2000 г. и 28.01.2002 г.
Исковата молба е
предявена пред АдмС - Русе на 02.11.2017 г.
След като към датата на
предявяване на ИМ (02.11.2017 г.) е изтекла петгодишна давност, то правото на
обезщетение за вреди следва да се счита погасено и искът подлежи на отхвърляне.
Независимо от констатираното
обстоятелство /погасяване на правото на ищците да търсят обезщетение поради
изтекла погасителна давност/, което е достатъчно да обоснове неоснователност на
исковите претенции, в случая последните се явяват и недоказани.
Относно претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи
и изразяващи се в лишаване
от възможността за ползване и получаване на наем/рента за 16,5 дка ниви, за
периода от 30.07.2012 г. до 30.07.2017 г. в размер от 4125 лева, съдът
съобразява следното:
Правната норма на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице.
От анализа на цитираната
разпоредба на чл. 4 от ЗОДОВ следва изводът, че
на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от незаконните актове, действия или бездействия. Непосредствени вреди
са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
Под вреда следва да се
разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитени от правото блага на увредения, а под пряка и
непосредствена тази вреда, която следва закономерно незаконосъобразния административен
акт, действие или бездействието на компетентния орган на общината, по силата на
безусловно необходима връзка.
Пряка причинна връзка
между незаконосъобразното бездействие, действие или административен акт и
настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за тяхното
настъпване, щом без него те не биха настъпили.
В конкретния случай са
заявени за обезщетяване вреди, които нямат характер на пряка и непосредствена
последица от соченото от ищците увреждане.
Заявените за
обезщетяване имуществени вреди се изразяват в причинени на ищците от ответника
пропуснати ползи – лишаване от възможността за ползване и получаване на
наем/рента за 16,5 дка ниви за периода от 30.07.2012 г. до 30.07.2017 г.
Ищците претендират
пропуснати ползи, изразени в неосъществено увеличаване на имуществото, в
резултат на незаконосъобразни актове на орган при ответника, но по делото не са
представени доказателства, независимо от дадените указания по реда на чл. 146 от ГПК и чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, за релевантните факти, какви
са били намеренията на ищците по отношение на процесните имоти и факта, с колко
са могли да увеличат имуществото си, не са представени доказателства, от които
да се установява, че ищците са имали точно такива намерения, съответно да са
предприели такива правни действия – сключен предварителен договор.
Относно претендираните имуществени вреди, произтичащи от направени транспортни разходи в размер
от 300 лева за периода от 30.07.2012 г. до 30.07.2017 г., съдът счита, че същите
се явяват недоказани по основание и размер. Нямат закономерен и сигурен
характер. Разпитаният свидетел не дава конкретни сведения. Не са ангажирани
доказателства и досежно претендирания размер.
Относно претендираните
имуществени вреди,
произтичащи от възстановяване с 2,482
по-малко от пълния размер на земите от 48,40 дка, в размер на 24000 лева,
видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
признатите за възстановяване по протокол № 3/29.10.1992 г. земеделски земи с площ
от 48.400 са възстановени изцяло.
Съдът намира, че след като
предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са
неоснователни, то не се дължи и претендираната законна лихва върху всяка от
главниците, тъй като законната лихва има акцесорен характер.
Искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (тълкувани в
тяхната взаимовръзка) се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 143 от АПК и чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, ако
последният е бил представляван от юрисконсулт при пълно или частично отхвърляне
на иска, означава, че такова не се дължи. Поради това в производството по ЗОДОВ
при отхвърляне изцяло или частично на исковата претенция ищецът не дължи на
ответника заплащане на юрисконсултско
възнаграждение (в този смисъл Решение № 13822 от 15.12.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 13610/2015 г., III о.).
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.К.М., Е.Й.П. и Н.Г.Г.,***,
срещу Областна дирекция „Земеделие“ - Русе за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 6825 лева,
в следствие от административни актове, прогласени за нищожни - Протокол №
43М/08.12.1993 г., Протокол № 45М/16.12.1994 г., Протокол № 25М/19.07.1995 г. и
Протокол № 2М/28.01.1997 г. на Поземлена комисия – с.Иваново, като
неоснователни.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете
на В.К.М., Е.Й.П. и Н.Г.Г.,***, срещу Областна дирекция „Земеделие“ - Русе за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в следствие от незаконосъобразни
действия на Поземлена комисия – с. Иваново и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 431/2017г. по описа на Административен съд – Русе в тази му част.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: