Р Е Ш Е Н И Е
№ 28/01.03.2019
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на десети
януари, през две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
Секретар Соня Дичева
Прокурор Иван Тодоров
като разгледа докладваното от
съдия Д. ВНДОХ № 399 по описа за 2018година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Шуменският окръжен съд, с присъда № 19 по НОХД № 117/18г. по описа на
същия съд, постановена на 22.08.2018г. е признал подсъдимия С.Р.С. за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в
периода 13-15.08.2016г. в гр. Шумен умишлено умъртвил Г.Д.Д. на 49 г., поради което и на основание чл. 115
вр. чл. 58а от НК му е
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 13,4 /тринадесет
години и четири месеца/, което да изтърпи при първоначален строг
режим, като подсъдимият е бил оправдан по първоначалното обвинение по чл. 116
ал. 1 т. 9 вр. чл. 115 от НК.
Със
същата присъда подс. С. е бил осъден да заплати на гр. ищец Р.Ч. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
деянието в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, ведно със законната
лихва, считано от 15.08.2016г до окончателното му изплащане.
В присъдата е налице произнасяне
по чл. 59 от НК, по направените по
делото разноски, както и за веществените доказателства.
По повод внесения от Шуменския
окръжен прокурор обвинителен акт срещу подс. С.С.,*** са се произнасяли
двукратно: при първото разглеждане на делото /НОХД № 247/2017гна ШОС/ присъдата е била обект на ревизия от състав на АС-Варна по ВНОХД № 432/17,
който с решение № 49/19.03.2018г я е отменил изцяло, връщайки делото за ново разглеждане на същия съд от
стадия на разпоредителното заседание. За прецизност, следва да се отбележи, че при
повторното разглеждане на делото, в проведеното разпоредително заседание по
реда на чл. чл.248 ал.1 т.1 НПК, ОС-Шумен е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения /изпълнявайки, на практика,
указанията на въззивната инстанция, дадени в отменителното решение/. Това
определение на ШОС е било обжалвано от подсъдимото лице чрез защитника му, в
резултат на което състав на АС-Варна с определение № 146 от 03.05.2018г по ВЧНД
№ 145/18г. го е отменил и върнал на първоинст. съд от стадия на
разпоредителното заседание. При това положение ШОС е пристъпил към разглеждане
на делото, приключвайки го с цитираната по-горе присъда, обект на ревизия от
този съдебен въззивен състав на АС-Варна.
Настоящото въззивно производство е
образувано по протест на прокурор при ОП-Шумен срещу така постановената
присъда, в който /ведно с допълнението към него/ се правят възражения за
допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон с
искане за отмяна на постановения първоинст. съдебен акт и постановяване на нова
присъда, с която подс.С.С. бъде признат за виновен и осъден за деяние по чл.116
ал.1 т.9 НК, за което е имало обвинение
в първата инстанция.
Недоволен от присъдата е останал
и частният обвинител и граждански ищец Р.Ч., който чрез повереника си -адв.С.П.
/ШАК/ навежда в жалбата си довод единствено за нарушение на материалния закон,
оспорвайки възприетата от първостепенния съд правна квалификация на извършеното
от подсъдимия деяние. Прави искане за
отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова, с която подс. С. бъде признат за виновен и осъден
съгласно обвинението по обв. акт - по чл.116 ал.1 т.9 НК; алтернативно – за връщане делото на прокурора
за събиране на допълнителни доказателства и повдигане на обвинение и по чл.116
ал.1 т.5, 6, 7 и 8 НК.
По повод постъпилите протест и жалба
защитата на подсъдимия С. – адв. С.Б. /ШАК/ е депозирала писмени възражения, в
които излага съображения в насока на несъгласие с доводите, изтъкнати от държавното
и частно обвинение.
В съдебно заседание
представителят на АП-Варна не поддържа протеста, като обстойно мотивира
становището си за неправилност на доводите, изложени в протеста /включително и
досежно твърденията за нарушени процесуални права на държавното обвинение/,
намирайки присъдата за правилна, обоснована и и законосъобразна, поради което прави искане
за потвърждаването й.
Частният
обвинител и граждански ищец Р. Ч. не се явява, чрез повереника си - адв.С.П. прави
искане за назначавана на нова СМЕ, с оглед твърдения за наличие и на други
квалифициращи обстоятелства по смисъла на чл. 116 от НК, освен възведеното
такова съгласно внесения обв. акт, като се поддържа жалбата изцяло.
Защитникът на подс. С. - адв.С.Б.
оспорва протеста и жалбата на ч. обвинител, изразява становище за правилност и
законосъобразност на присъдата и моли за нейното потвърждаване.
В последната си дума пред
настоящата инстанция подс. С. изразява съжаление и моли за намаляване на
наложеното му наказание.
След преценка на доводите на
страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът и жалбата
са допустими, а по същество се преценяват като неоснователни, по следните съображения:
Съдебното производство пред ШОС е проведено по
реда на глава XXVII от НПК /както впрочем е било проведено и при първото
разглеждане на делото от друг състав на първоинст. съд/, т.к. подсъдимият С. в
хода на проведеното разпоредително заседание по чл. 248 от НПК е направил
подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в
обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В
съответствие с направеното изявление, съдът е установил наличие на надлежно
събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите
факти и законосъобразно е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от
събраните по делото доказателства в досъдебното
производство. Провел е първоинстанционното съдебно производство по
диференцираната процедура по реда на чл.371 т.2 от НПК, приемайки фактическата
обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
Към м. ноември 1997г пострадалата
Г.Д.била обвързана в граждански брак с Е.Д.Ч. ***, баща на сина й Р.Е.Ч., /род.
през 1990г/, но фактически съпрузите били разделени. Д. живеела с подс. С.Р.С.
на съпружески начала към този момент. Бракът й с Ч. бил разтрогнат през 2004г,
като до 1999 г. синът им живеел при баща си и постр. не търсела с него контакт.
От съжителството й с подс. С. им се родила дъщеря - Б.С.Р./родена през 1998г./.
Тримата живеели в гр. Шумен на ул.“Червена стена“ № 35 в жилище, дарено на Б.Р.от
родителите на подс.С.. През 1999г. Г.Д.започнала да общува със сина си Р.Ч.,
при което той гостувал в новото й семейство. Отношенията между подсъдимия и
пострадалата от началото на съвместния им живот били проблемни - С. бил раздразнителен, агресивен, не можел да
контролира емоциите си, често употребявал алкохол при което агресията му
ескалирала и той посягал физически на жена си и на дъщеря си. Свидетелят Р.Ч.
виждал белези на упражнено насилие върху лицето на майка си – насинено око,
следи от удари по бузите и др. Д. скривала от сина си причините за тези белези,
но Б.Р.споделяла с брат си, че баща й бие майка им. Първоначално С. не си
позволявал да вдига скандали и да удря жена си и дъщеря си в присъствието на Р.Ч.,
но с течение на времето започнал да губи контрол пред него. Когато употребявал
алкохол, С. ставал агресивен, често сменял настроението си и биел Д. и Р.. В
края на 2012г. отношенията между С. и Д. се изострили много и това станало
причина тя да потърси помощ от сестра си – св. Ж.Д.Д., /живуща в Канада/ и от
леля си – св. Д.М.В., които тайно от С. и от дъщеря й, организирали
заминаването й за Канада в средата на месец януари 2013г. Непълнолетната тогава
Б.Р., която имала проблеми с дисциплината в училище, останала на грижите на
баща си. По време на четиримесечния си престой в Канада постр. Г.Д.комуникирала
с дъщеря си по Скайп (Skype), тайно от С.. При завръщането на Д. в страната, С.
бил заминал на работа в чужбина. В отсъствие на двамата й родители, за Б.Р.полагали
грижи родителите на С.. В кратък период след завръщането на постр. Д., подс. се
върнал в страната и двамата заживели отново заедно с дъщеря си. В края на м.
октомври отношенията им отново се влошили много и това станало причина Д. да
потърси помощ от РУ–Шумен, в резултат на което била издадена временна заповед
за защита от домашно насилие. През месец ноември 2013г. пострадалата завела в
Районен съд гр. Шумен молба по Закона за защита от домашно насилие, било образувано
гр. дело №3269/2013г. по описа на ШРС по чл.12 и сл. от ЗЗДН, приключило с
решение № 966/11.12.2013г. за издаване на заповед за защита на Д., по силата на
която С. бил задължен да се въздържа от упражняването на домашно насилие срещу Д.
и детето им Б.Р.; бил отстранен от семейното жилище за срок от 18 месеца и му
била наложена забрана да доближава жилището в което останали да живеят жена му
и дъщеря му, за срок от 18 месеца. Въпреки издадената заповед подсъдимият не я
спазил и на 17.02.2014г. със следи от физическо насилие по лицето, постр. Д.
уведомила РУ –Шумен за това. По този повод било образувано бързо
производство № 190/2014г. по описа на РУ
гр. Шумен, вх.№ 332/2014г. по описа на ШРП срещу С.Р.С. за престъпление по
чл.296, ал.1 НК, приключило със споразумение по НОХД № 378/2014г. на ШРС. По
преписка вх. №1866/2015г. на ШРП е водено досъдебно производство срещу С. за
две престъпления по чл.142а, ал.1 НК, за това, че на 30.07.2015г.
противозаконно лишил Г.Д.и Б.Р.от свобода. Преписката била заведена по повод
посещение на адреса на ул.“Червена стена“ №35 в гр. Шумен, на двама полицейски
служители от РУ –Шумен, които заварили Д. закопчана с белезници към леглото и
им било съобщено, че преди нея и Б.Р.била
закопчана по същия начин. Досъдебното производство приключило с прекратяване
поради отказ на двете да свидетелстват по делото на основани чл.119 НПК.
Проблемите в семейството на Д. и С.
продължили - подс. не успявал да контролира дъщеря си, която започнала да
употребява наркотици, като за това той упреквал пострадалата. Продължил да
упражнява физическо и психическо насилие над жена си и дъщеря си. През месец
септември 2015 г., за да се спаси от постоянния тормоз, който подс. осъществявал
спрямо нея и да заработи средства за издръжката си, постр. Г.Д.отново се принудила да избяга при сестра си
в Канада. И това й пътуване било организирано тайно, без уведомяване на
подсъдимия и дъщеря им. В Канада Д. престояла до месец юни 2016 г. с едно
междинно връщане в България през месец март 2016 г. След окончателното й завръщане
в РБ на 21.06.2016г., тя останала около месец в гр. София при сина си Р.Ч.. От
Канада и след завръщането си пострадалата поддържала връзка по Скайп със С.. По време на престоя си в София,
пострадалата се опитвала да убеди дъщеря си – Б.Р.да замине с нея за гр. Варна,
където да живеят заедно. Последната по това време съжителствала с млад мъж в
гр. София и отказвала да тръгне с майка си. В началото на месец август 2016г. Г.Д.пристигнала
сама в гр. Варна и се настанила в жилището на покойните си родители в
кв.“Младост“, бл.129, вх.3, ет.5, ап.66, в което никой не живеел. Подредила
свои вещи, пуснала си кабелна телевизия и интернет. През този период в
апартамента в гр. Варна я посещавал подсъдимият С., когото св. Петя Йолджиева -
съседка на пострадалата възприела да пуши на терасата, да ползва асансьора и
домофона, както и и да излиза от входа
на блока.
На 08.08.2016г. постр. Д.
телефонирала на леля си – св.Д. В., че ще пристигне вечерта в гр. Шумен от гр.
Варна с влак, около 21,30 часа и ще остане няколко дни за да получи рента от
наследствени земи и за издаване на лична карта на Р.. Тя съобщила на св.В., че
вечерта няма да се отбие у тях, че щяла да намери къде да пренощува с дъщеря
си. Подсъдимият чакал Д. на гарата в гр.
Шумен, бил пиян и се опитал да я принуди да отиде при него в дома им, дори
задържал куфара й. Постр. Д. и дъщеря й нощували на друго място. На
09.08.2016г. сутринта Д. отишла в дома на св.В., която й дала ключове за
жилището си, в което нямало никой и където Д. и Р. да останат. В. и мъжа й
тръгнали за село. На 11.08.2016г. В. се прибрала в дома си сутринта и заварила Д.
сама в апартамента. Пострадалата й съобщила, че на 10.08.2016г. Б.Р.откраднала
пари от нея и избягала. На 12.08.2016г. Д. напуснала дома на леля си като й
съобщила, че ще вземе рентата от наследствените си земи и ще се прибира в гр.
Варна. При проведен същия ден преди обяд разговор по телефона, постр. Д.
съобщила на леля си, че не е успяла да вземе рентата, че е на кафе с приятелка
и ще се прибира във Варна. По време на пребиваването си в гр. Шумен, постр. и
подс. се срещнали и на 12.08.2016г., като
пострадалата отишла при С. ***.
На 13.08.2016г., преди обяд,
подсъдимият С. се обадил на дъщеря си Б.Р.от телефона на постр.Д. /№ 0886 669 248/
и й съобщил, че майка й не се чувства добре, че е в болница, т. к. е припаднала,
както и че „чичо Наско и леля Д. са й били помогнали“ и в момента чакали
резултатите в болницата. Подсъдимият съобщил на дъщеря си, че майка й може да е
претърпяла лек инсулт или инфаркт и че може да умре. Б. Р. не му повярвала и поискала
лично да научи от майка си какво й се е случило. Два - три часа след така
проведения разговор, постр.Д. се обадила на дъщеря си, като й казала, че е
добре, само й станало лошо и отрекла да е ходила в болницата. При този разговор
звучала притеснено и леко уморено. Това бил последният телефонен разговор,
който Г.Д.провела, след което комуникацията с нея била преустановена и никой
повече не я чувал и виждал жива. След този проведен последен разговор на
13.08.2016г, на неустановена дата в периода от 13-15.08.2016 година,
подсъдимият С. *** Г.Д.Д., нанасяйки й пет прободно–порезни наранявания с
неустановено хладно оръжие, две от които в областта на шията и три по дясната
ръка, както и три порезни рани - една на
лявата вежда и две по дясната ръка.
Подсъдимият намерил спестените
пари от Д. от работата й в Канада, обменил част от канадските долари в обменно
бюро в град Шумен и на 15.08.2016г. закупил от автокъща в гр. Шумен ЛА „Форд
Фокус“ с чужд регистрационен номер № R-A 6234, но още същия ден катастрофирал с него. Времето в средата на
месец август 2016 г. било обичайно горещо и трупът на Д. започнал да се
разлага. На 16.08.2016г. подс. С. закарал ЛА на ремонт в кв. „Дивдядово“ и
решил да си купи моторен трион, за да нареже трупа на Д.. На 16.08.2016г. от
магазин в гр. Шумен той закупил моторен трион марка „RTR PREMIUM“ за сумата от
155,99 лева. От магазин в квартал „Гривица“ закупил чували за смет, в които да
постави трупа. На неустановена дата след закупуване на моторния трион, в
работилницата си, С. разчленил мъртвото тяло на Д. с триона с пет хоризонтални
среза в неустановена последователност. Отгоре надолу по височината на тялото
срезовете са както следва: отрязал главата на трупа от тялото на ниво втори
шиен прешлен, по долния ръб на долната челюст и основата на черепа и я поставил
в черен найлонов чувал за смет; с друг разрез, отрязал парче от горната трета
част от шията с трети, четвърти и горната част на пети шиен прешлен; тази част
от трупа на пострадалата изхвърлил на неустановено място; с трети разрез
подсъдимият разчленил торса в долния му край до нивото на около 7-ми -8-ми
ребра на гръдния кош, дясната и лявата ръце до лактите, с предмишницата и
дланта на дясна ръка и ги поставил в друг чувал; предмишницата с дланта на
лявата ръка изхвърлил на неустановено място; със следващ разрез на моторния
трион отрязал мъртвото тяло в областта на двете бедра, на 10 см от главата на
бедрените кости; от коремната част на
трупа подс. взел диафрагмата, черния дроб и слезката и ги изхвърлил заедно с
останалите описани части от шията и лявата ръка; коремната част от трупа
поставил в отделен черен чувал за смет; с пети разрез на моторния трион отрязал
двата крака на трупа в областта под коленете; двете бедра поставил в един черен
чувал за смет, а подбедриците в друг. Петте чувала с трупните останки на пострадалата
Д. подсъдимият отнесъл и складирал, заедно с моторния трион, в малка постройка
с вид и размери на външна тоалетна, ползвана за килер и намираща се срещу входа
на къщата.
Разтревожен, че не може да се
свърже с майка си в продължение на няколко дни, св. Р.Ч. ***.08.2016г. по този
повод бил претърсен имота в гр. Шумен на ул.“Червена стена“ №35, при което в
килера били намерени и иззети останки от разчленен труп на жена в напреднал
стадий на трупно разложение.
Въззивният съд установи, че така
изложената в обстоятелствената част на обв. акт фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраната на досъдебното производство доказателствена
съвкупност – в хода на разследването са били събрани всички необходими и
относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по
смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните
доказателствени средства.
До подобен извод е достигнал и
първостепенният съд – ШОС, съобразявайки, че отчасти обясненията на обв.
лице; показанията на разпитаните свидетели; заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство експертизи; писмените и веществените доказателства, изцяло подкрепят признанието, направено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК от подсъдимия . За да направи това обаче,
първоинст. съд е преценил, че всички процесуално-следствени действия по
разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.
Възоснова на изготвеното
заключение по СМЕ за аутопсия /№ І-158/2016 (С-65/16)/ са установени две групи
увреждания по трупа нса пострадалата Г. Д.: Прижизнени увреждания-
прободно-порезно нараняване в дясната шийна област с прерязване на дясната
яремна вена (вена юголарис), описано като рана №3; прободно-порезно нараняване
в лявата шийна област с вероятно прерязване на лявата сънна артерия, описано
като рана №4; порезна рана по лявата вежда, описано като рана №2;
прободно-порезни рани по дясна ръка, описани като рани №№6,7,8 и порезни
рани по дясната ръка, описани като рани
№№9 и 10; като прижизнено трябва да се приеме и общото малокръвие – анемия на
мускулатурата и наличните вътрешни органи. Послесмъртни увреждания –
порезна рана по лявата челна област, описана като рана №1, прободно порезна
рана по лявото рамо, описана като рана №5; разчленяването на трупа с пет
хоризонтални среза напречно на дългата ос на тялото, при което са били отделени
– главата от шията; шията, торсът и част от горните крайници; коремната част на
тялото; двете бедра и двете подбедрици. В съдържимото на намерените и иззети чували,
експертизата е установила липса на горната трета от шията с трети, четвърти и
горната част от пети шиен прешлен; на предмишницата на лявата ръка, вкл. дланта
и пръстите, липсват диафрагмата, черния дроб и слезката. Общото тегло на
трупните останки е 46,7 кг , което доказвало индиректно липсата на части от
трупа при налично правилно телосложение (кости, мускули и обща охраненост) на
главата, тялото и крайниците на Г. Д.. При тези данни е прието, че смъртта на Г.Д.се
дължи на прерязване на магистрални кръвоносни съдове на шията, довели до остра
следкръвоизливна анемия, която е и непосредствен механизъм за настъпване на
смъртта. Между прободно - порезните рани на шията и настъпването на смъртта е
налице пряка причинно - следствена връзка. Прободно - порезните и порезните
рани са резултат от действието на предмет/предмети с остър връх и режещ ръб.
След нанасяне на нараняванията по шията, смъртта е настъпила сравнително бързо
и е била неизбежна; Прободно - порезните и порезните рани по дясната ръка са от
типа на т.нар. защитни рани, получаващи се при предпазване от нанасяни удари
–хващане с ръце или вдигане на същите срещу предмети с остър връх и режещ ръб; Разчленяването
на трупа е станало след смъртта - ръбовете на разрязванията са сравнителни
гладки и равни, леко фестонирани в някои участъци и добре отговарят да са
получени от моторен трион, каквито данни са били съобщени на вещите лица. Състоянието
на трупните изменения отговаря на смърт от преди 7-14 денонощия, при
конкретните метеорологични условия, спрямо времето на извършване на
експертизата.
Чрез заключението по ДНК-експертиза
/Протокол №16/ДНК -144/ се уустановява, че при изследването на клетъчен
материал – костен мозък от парче от горен край на бедрена кост, иззета при
аутопсия на труп с неустановена самоличност, е установен ДНК профил на лице от
женски пол; установен е ДНК- профила на Б.С. Р.. При сравнително изследване ДНК
профилите на Б.Р.и биологичния материал
от неизвестното лице от женски пол е
установено, че предоставената кост произхожда от биологична майка на Р. със
степен на вероятност 99,99988%.
Заключението по СМЕ на веществени
доказателства /№ 48/02.09.2016г./ установява,
че по представените за изследване вещи – моторен трион „RTR PREMIUM“( описан при
огледа като обект №11), засъхнала червено - кафява материя (обект№21) и
засъхнала червено -кафява материя –влакнеста (обект №23) е доказано наличие на
човешка кръв. Кръвната група на кръвта по тези обекти не е установена поради
липса на подходящ материал за изследване и поради омазняването на самите обекти
за изследване. По чифт обувки, работни, №43 (обект № 10) и нож с чернокофява на
цвят дръжка с три броя нита, с дължина на острието 12,5 см (обект №9) се
наблюдава положителна бензидинова реакция за наличие на кръв. Поради
изключително малкото количество на материала за изследване, изследванията са
били прекратени и обектите съхранени за последващо изследване по метода на ДНК
–профилиране. Експертизата е установила
още, че С.Р.С. е от кръвна група 0 (α,β).
Заключението по СМЕ по метода на
ДНК профилирането /Протокол №17/ДНК – 179-16/ установява, че при изследване на обект -кръв по моторен
трион, по бутон с въженце за моторния трион, засъхнала червено - кафява материя
- кръв (обект № 21), влакнеста червено - кафява материя (обект №23) е определен
един и същи ДНК профил на лице от женски
пол, който съвпада с ДНК профила на лице от женски пол, определен в протокол №
16/ДНК-144 на БНТЛ Бургас от 31.08.2016г., т.е. кръвта е на пострадалата Г.Д.Д.. Вероятността кръвта по посочените обекти да е
от друго лице, а не от Д. е 1 на
10 302 900 000 000 000 000. Невъзможността за определяне на ДНК профил по
биологичните следи по останалите обекти, вкл. и по ножа с острие от 12,5 см е
поради липса на годен за изследване клетъчен материал или настъпили инхибиторни
процеси под въздействие на външни фактори (обектите са замърсени).
Заключението по СХЕ на проби на вътрешни
органи от трупа на Г.Д.Д. по метода на тънкослойната хроматография не е установило
наличие на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови
производни, дибензодиазепинови производни, наркотици хероин, морфин, кодеин,
кокаин, марихуана, амфетамини, трициклични антидепресанти, фенциклидин.
Допълнително проведените с алкалните екстракти от втори пътища скрининг тестове
за бензодиазепини, барбитурати, морфин, амфетамин, метамфетамин, кокаин и
марихуана също са отрицателни.
Чрез компютърно - техническа
експертиза е извършено изследване на
веществени доказателства - мобилни телефони и преносими компютри, иззетите при
проведените огледи на местопроизшествието, чието заключение е установило историята на
провежданата комуникация от лицата, ползвали устройствата посредством Skype, Facebook, Messenger и Viber. Информацията е свалена на девет
броя DVD –диска.
Извършената СППЕ е дала
категорично заключение, че подсъдимият е с нормален интелект и не страда от
душевно заболяване, същият е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си. Вещите лица не са открили болестни
отклонения у подс. С., които биха представлявали „разстройство на съзнанието“ в
правния аспект и след като обикновеното алкохолно опиване от лека или средна
степен също не представлява разстройство на съзнанието в смисъла на чл.33 НК,
не са открити клинични аргументи за обсъждане психологични правни критерии за
нарушени психични годности. Липсват каквито и да се основания за обсъждане на
такова разстройство на съзнанието при С., което да го е лишавало от психична
годност правилно да възприема фактите относно случващото се с него и да
ръководи действията си, както и не са налице разстройство на способността му за
осъзнаване и оценка на постъпките и на волевата способност за овладяване на
реакциите. Механизмът на извършеното деяние не е болестен – нито от материалите
по делото, нито от субективно споделените данни от С. у вещите лица са възнили
основания за обсъждане на психопатологични механизми. В личностовата му структура
са установили дисхармония по типа на личностово разстройство–смесен тип. С това
се обясняват ниския емпатичен капацитет, водещ до липсата на емпатични
преживявания, стеничното поведение при отстояване на позицията му,
нетърпимостта му към опониране и отказ, лошия контрол над емоциите и лесно
освобождаващите се импулсивни реакции с експлозивност в действията и т.н.,
които съставляват механизма на деянието. Такъв тип личности имат затруднения в
социалното адаптиране, а в периоди на повишени изисквания, отстоявайки каузата
си са особено склонни към агресивни прояви. Според заключението, психичното
състояние на подс. С. към момента на инкриминиране на деянието не покрива
параметрите на физиологичен афект, а представлява възбудно - афективна реакция,
изводима от личностовата дисхармония. Липсват основните физиологични и
поведенчески характеристики на стадиите на физиологичния афект. Уплаха и
смущение категорично не може да се обсъжда, тъй като С. е индиферентен към
събитието, с липсващо емоционално съпреживяване и формално декларативна
критичност, изводимо от личностовата дисхармония. Споделеното чувство за
притеснение и уплаха след случилото се е бързо преходно и не води до логично
следващи от нея действия в поведението му, а напротив- поведението му след
деянието е целенасочено с оглед прикриване на следите. С. е с нормален интелект
и когнитивни функции. Той е могъл да възприема правилно факти и събития към
момента на деянието, както и да ги запаметява. Запазени са годностите му
правилно да осмисля важните по делото обстоятелства и да дава достоверни
обяснения, естествено през призмата на защитните си механизми. Експертите
считат, че освидетелстваният е годен да да участва в съдебни заседания и да
изтърпява наказание.
Крайният извод на първоинст. съд, за това, че направеното от подсъдимия С.
самопризнание на фактите от обвинителния акт се потвърждават от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства /гласни, писмени и веществени,
вкл-но и заключенията по изготвените съдебни експертизи/ е обоснован и
правилен.
При така установеното от фактическа страна, съставът
на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за законосъобразни направените от първонист.
съд правни изводи, за това, че с действията си подс. С. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.115 от НК, т. к.
в периода 13-15.08.2016 г. в гр. Шумен умишлено умъртвил Г.Д.Д. /на 49 г/.
Изложени са подробни съображения
в мотивите към присъдата във връзка с обективната и субективна съставомерност
на извършеното от подс. деяние, като обстойно са изследвани всички
обстоятелства, имащи значение за правилната правна преценка – същите се
споделят изцяло от въззивната инстанция.
Доколкото в протеста се навеждат
доводи в няколко насоки за допуснато съществено процесуално нарушение при
разглеждане на делото от страна на първоинст. съд и най-вече във връзка с
естеството на процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК и произтичащите от нея
последици за страните и съда, обсъждането им изисква подробен коментар,
обхващащ материално-правни и процесуално-правни съображения:
1.В
ШОС въз основа на обв. акт срещу подс. Ст. С. за извършено деяние по чл. 116
ал. 1 т. 9 от НК на два пъти е било образувано първоинст. съдебно производство,
което и двата пъти е разгледано по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, респ. били са
наложени наказания по реда на чл. 58а от НК. Въпреки, че обект на ревизия от
настоящия състав на АС-Варна е присъда № 19 по НОХД № 117/18г. на ШОС,
постановена на 22.08.2018г, с оглед преценката за повторна допустимост на
производството по глава ХХVІІ от НПК – чл. 371 т. 2, не може да не бъде отчитано
изначалното процесуално поведение на подсъдимото лице, още при първото
разглеждане на делото, с оглед правата му по НПК и в частност – да направи
искане делото да се разгледа по реда на съкратената процедура по чл. 371 т. 2
от НПК. Именно това е сторил подс. С. двукратно, заявявайки, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в
обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. Доколкото
в ТР № 1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на
ОСНК на ВКС на РБ не съществува изрична забрана за повторно разглеждане на делото от
първостепенния съд по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК,
настоящата ревизираща инстанция не счита, че прилагайки я повторно, ШОС
е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на
страните. Съгласно т. 3 на цитираното ТР „ …След започване на съдебното следствие по общия ред е
недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373,
ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК…“. В настоящия казус,
като бе отбелязано по-горе, в хода на двукратното разглеждане на делото пред
първоинст. съд, съдебно следствие по общия ред не е отпочвано. От самото начало подс. лице е желаело да се възползва от
диференцираната процедура, а това, че постановената в резултат на провеждането
й присъда е била отменена от въззивния съд поради процесуални нарушения,
допуснати от прокурора в обв. акт досежно отразените в него фактически
обстоятелства, /в допълнение с постановеното впоследствие определение за отмяна и
връщане на първонист. съд от стадия на разпоредителното заседание/, не следва
да предпоставя и обуславя реда за последващото разглеждане на делото, на практика,
ограничавайки процесуалните права на подсъдимото лице. Съгласно т. 1 на същото
ТР „…Първоинстанционният съд може да
откаже да уважи искане на подсъдимия по чл. 370, ал. 1, във вр. чл. 371, т. 2 НПК за съкратено съдебно следствие само при липса на визираните в Глава
двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс условия – признание на
фактите, изложени в обвинителния акт, което да се подкрепя от събраните в
досъдебното производство, доказателства…“. Доколкото ШОС при повторното
разглеждане на делото е направил обратната констатация, /този му извод се
споделя от въззивния съд/, той не е могъл да не уважи искането на подс.С. и да
го лиши от възможността да се възползва от възможност за редукция на определеното му наказание по реда на чл. 58а от НК.
Съвсем на друга
плоскост биха се разглеждали възраженията на прокурора,
изложени в протеста по този пункт, ако при първото разглеждане на делото пред
първостепенния съд производството е протекло по общия ред и едва след връщането
му за ново разглеждане, подсъдимото лице направи искане за прилагане на
диференцираната процедура. В този случай, безспорно, би била налице възведената
в ТР № 1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на
ОСНК на ВКС забрана, респ. биха били ограничени процесуалните права
на прокурора и ч. обвинение.
2. Като неоснователни и некоректни се преценяват
възраженията в протеста за това, че в изявлението си пред първостепенния съд, подс. С. е направил „частично
самопризнание“,признавайки само авторството на извършеното деяние т. к. е следвало подс. да „…изложи
съображенията си, че липсва
квалифициращият признак по чл.116 от НК твърдян от обвинението - за да може
производството да се проведе по общия ред“…, а в тази връзка и възможността на прокуратурата
като страна в процеса да прави искане в процедурата по общия ред за събиране и
представяне на доказателства в подкрепа на възведения квалифициращ признак.
Подобно твърдение е в разрез с естеството и смисъла на диференцираната
процедура по чл. 371 т. 2 от НПК и задължителните указания , дадени от ОСНК на
ВКС в цитираното вече решение;
- съгласно нормата на чл. 246 ал. 2 от НПК в
обстоятелствената част на обв. акт следва да се посочи престъплението,
извършено от обвиняемото лице, т. е. извършеното според прокурора престъпно
деяние по НК, в случая това по чл. 116
ал. 1 т. 9 от НК. Използваното от законодателя понятие в
разпоредбата на чл. 371 т. 2 от НПК „признание
на фактите, изложени в обвинителния акт“ по никакъв начин не се покрива с
понятието „обстоятелствената част на обв.
акт“, т. е. признанието на фактите не се простира и върху признанието на
правото. Не би могло да бъде обратното, защото в противен случай съдът би бил
един безучастен наблюдател. Право на подсъдимото лице е да признание
на фактите, изложени в обвинителния акт, а дали това му волеизявлени е обезпечено от
доказателствата, събрани по
предвидения от НПК ред и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на
изготвените съдебни експертизи е правомощие на съда. Към този момент обаче съдът не може да се
произнася по правната квалификация на деянието, доколко са налице доказателства
за наличието й.
Въззивният състав принципно
намира за необходимо да подчертае, че поначало за съда /без значение дали
делото се разглежда по общия ред или по диференцирана процедура/ не съществува
задължение да възприеме в присъдата правната оценка на прокурора, направена в
обв. акт, във връзка с описаните фактическите действия на подсъдимото лице. /Da mihi factum, dabo tibi ius/;
- при съставяне на обв. акт прокурорът е длъжен прецизно да прецени и посочи събраните доказателства, излагайки възоснова на тях
пълна и ясна фактология,
която евенетуално
би подлежала на признаване от подсъдимия, т. к. в рамките на обсъжданата
процедура на съкратено съдебно следствие тя не може да бъде коригирана нито от прокурора, нито от
подсъдимото лице, т. е. не е допустимо да се изразява
недоволство по оценка на събрания на досъдебното производство доказателствен
материал. В
настоящия казус, обв. акт е бил обект на разглеждане и преценка пред два
първостепенни състава, поради което прокурора не би могъл да прави искане едва
пред втория състав на съда след връщане на делото за ново разглеждане, за
ангажиране на нови доказателства в подкрепа на обвинителната му теза, залегнала
в същия този обв. акт, който той е внесъл след като е бил убеден, че са събрани
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане
на обвинение пред съда! Илюстративно за
неправилното разбиране на задълженията
на прокурора е посоченото в протеста, че „…При
внимателен прочит на доказателствата е видно, че е извършено убийство от
подсъдимият е съставомерно по чл.116 от НК, като действително има доказателства
за наличие на квалифициращи признаци по т.5,6,7,8 и 9, поради
което съдебното следствие неправилно е протекло по реда на глава 27…“! Възниква
резонният въпрос, защо едва на този етап от наказателното производство,
прокурорът решава, че са налични доказателства и за други квалифициращи елементи,
утежняващи наказателно-правното положение на подсъдимото лице!?
3. В протеста се претендира и липса на мотиви. Възражението е
неоснователно: законодателят поставя изискване за формата и минимално
изискуемото съдържание на мотивите към съдебните решения. Същите следва да
позволяват на всяка от страните, имаща правен интерес, да проследи начина на
формиране на вътрешното убеждение у правоприлагащия държавен орган. Подлежащият
на ревизия акт е в достатъчна степен обстоен и детайлен, съдържа установените
фактически и правни констатации, техните доказателствени източници и мотивната
му част е съобразена с процедурата на чл. 371 т. 2 от НПК, по която е протекло
първоинст. съдебно производство. Нещо повече, наличен е подробен коментар в
мотивите във връзка с приложения материален закон и подкрепящите го
доказателства, включително и досежно периода на извършване на деянието. Това
обосновава извод за законосъобразно изградено вътрешно убеждение, поради което
не е налице нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Този извод на настоящата
инстанция се базира на множеството постановени съдебни решения от Върховната
касационна инстанция, напр. Решение № 199 от 7.05.2012 г. на ВКС по н. д. №
513/2012 г., I н. о., Решение № 93 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 33/2015
г., II н. о., Решение № 153 от 13.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 241/2017 г., II
н. о., НК, Решение № 26 от 1.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 1339/2016 г., II н.
о., Решение № 579 от 28.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 313/2007 г., III н. о.
Не отговаря на действителното положение и посоченото в
протеста, че първоинст. съд не е мотивирал изводите си относно умисъла на подс.
С., че се „излагат само предположения“. Много детайлно
и обстойно ШОС е изследвал всички събрани по делото доказателства и е обосновал
решението си да приеме, че деянието е извършено при условията на пряк внезапен
умисъл – това е отразено на л. 115-118 от първоинст. дело. Именно защото са
развити много подробно съображения от първоинст. съд, въззивната инстанция се е
солидализирала изцяло с тях /посочено е по-горе в решението/ и съвсем накратко
е направила свой коментар.
Не се споделят и възраженията в протеста за нарушение
на материалния закон и в частност, за наличие на квалифициращият признак
„предумисъл“, обуславящ съставомерност по смисъла на чл. 116 ал. 1 т 1 от НК. Съгласно константната съдебна практика
и правна теория, убийството е предумишлено когато е извършено по
предварително взето решение, при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние
и след обсъждане на мотивите за и против, като между вземане на решението и
извършване на убийството следва да има
известен период от време. В контекста на изложеното следва да се преценява,
дали подсъдимото лице е имало предварително изготвен план за действие – как и къде
да влезе в контакт с жертвата, да набавил средствата за извършване на
престъплението, да прикрие следите от престъплението, да укрие предметите, с
които е извършено престъплението или имащи отношение към него. Данните по
делото са в обратна насока - убийството е извършено от подс. в семейното
жилище, т. е. на първото място, където би била потърсена пострадалата при
издирването й /както е сторено /. Показателни в тази насока са и последващите убийството
хаотични действия на подсъдимия /закупуване на ЛА, моторен трион и чували за смет/ за да разчлени трупа и
да изхвърли една част от останките в
чували извън дома, а останалата част - в
пет чувала е укрил в помощна стопанска постройка, находяща се срещу входа на
къщата. Тези установени по делото факти недвусмислено сочат на липсата на предварително
подготвен план по укриване на трупа и прикриване на следите. Едва след извършване
на убийството, подсъдимият е предприел
действия по укриване на трупа, но те не са в изпълнение на предварително взето
решение и следване на изготвен план. Поначало следва да се отбележи, че във
фактическото изложение на обстоятелствената част на обвинителния акт не е
посочено, кога подсъдимият е решил да извърши убийството и по какъв начин.
Поради това и изведения правен
извод за субективна съставомерност на извършеното от подс. С. деяние при
условията на внезапен пряк умисъл се
явява правилен и обоснован – същият е нанесъл на пострадалата прободно –
порезни рани в областта шията, с които прерязал магистрални кръвоносни съдове,
довело до остра кръвозагуба и настъпване на смъртта. Наличието на наранявания по постралата, имащи прижизнен защитен характер свидетелстват, че при нанасянето на ударите, тя се е опитвала да се предпази, т.е. в този момент е била
изненадана от действията на подсъдимия. Нанасянето на удари от
подс. с остър предмет с режещ ръб в
жизнено важни места на тялото сочат ,че той е съзнавал извършваното и целял
настъпването на смъртта на пострадалата.
Заключението по комплексната СППЕ относно
психическата годност и състояние на подс. С. установява, че подсъдимият към момента на деянието е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, той не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата и може да носи
наказателна отговорност.
По отношение направената конкретизация
от страна на първоинст. съд за периода на извършване на деянието: обвинението
приема в диспозитива на обв. акт, че същото е извършено в периода
13.08.-21.08.2016. Този извод обаче е в противоречие, от една страна с
изложените факти в обстоятелствената част на обв. акт, а от друга и със
събраната по делото доказателствена съвкупност: по безспорен начин е
установено, че последния проведени разговор на постр. е бил с дъщеря й – Б. Р. на
13.08.2016г, като след тази дата никой повече не я е чувал и виждал. Т. е. до
13.08.2016г вкл-но тя е била все още жива. Към дата 15.08.2016г, с цел да се освободи от трупа й, подс. е закупил
ЛА, като на следващия ден е закупил и моторен трион, за да го разчлени. Т. е.
на 15.08.2016г пострадалата вече е била умъртвена. Останките от трупа на пострадалата
са намерени на 21.08.2016г. и според заключението по СМЕ трупните изменения
съответстват на смърт от 7 -14 дни. Изложеното обосновано е дало основание на
ШОС да прие, че деянието е извършено в периода 13-15.08.2016 г., което обаче не
противоречи на фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт.
Пред състава на въззивния съд,
както впрочем и пред първоинст. съд, повереника на ч. обвинител – адв. Св. П.
оспорва правната квалификация на възведеното спрямо подс. обвинение, както и
възприетото такова в присъдата от страна на ШОС:
-
по отношение съставомереността на деянието, предмет на ревизираната
присъда, са изложени вече по-горе
съображения, поради което не следва да се преповтарят;
-
като несъстоятелно се преценява искането за отмяна на съдебния акт и
връщане на делото на прокурора за събиране на допълнителни доказателства и
повдигане на обвинение и по чл.116 ал.1 т.5, 6, 7 и 8 НК: преценката на прокурора за обсега на разследването и
привлечените към наказателна отговорност лица за съответните съставомерни
деяния по НК е автономна и напълно независима /чл. 126 от Конституцията на РБ/,
поради което и становището на ч. обвинение, че неизследването на всички обстоятелства по делото е довело до засягане на правата му, не
може да бъде споделена. Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че в рамките
на настоящото производство предмет на проверка е обвинение срещу подс.С. по внесен обв.
акт за деяние по чл.116 ал. 1 т. 9 от НК, поради което всички възражения на ч.
обвинение са безпредметни и лишени от правна стойност в настоящия случай;
По отношение справедливостта на
наложеното наказание: страните не обжалват същата, но с оглед вменените
задължения на въззивния съд по реда на чл. 314 от НПК, следва да бъде извършена
проверка на присъдата и в тази й част.
Съставът на апелативната
инстанция установи, че ШОС правилно е приложил
разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, преценявайки преди всичко обстоятелствата, имащи значение при индивидуализацията
на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК по отношение на подсъдимото лице.
За да определи наказание в максимално предвидения от
закона размер от двадесет години лишаване от свобода, първоинстанционният съд е
съобразил, от една страна степента на обществена опасност на деянието и дееца,
приемайки, че и двете са с висока такава - предвид причинения вредоносен резултат и
начина, по който е извършено деянието/на пострадалата са нанесени множество прободно – порезни
рани, свидетелстващо на ожесточение при
извършването и отличаващо го от обикновените случай по чл. 115 от НК/, а също и многократните осъждания на подс. С., наличието на лоши характеристични данни, системното упражняване на физическо и психическо насилие над пострадалата и дъщеря си, както и злоупотребата с алкохол; хладнокръвните действия на подс. след извършване на убийството /разчленяването на трупа, изхвърлянето на част от останките, опитът му да го
укрие и заличи следите от престъплението/ също правилно са били
отчетени от първоинст. съд в насока на отегчаване на наказателно-правното му
положение. Законосъобразно и в синхрон с ТР № 1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание на фактите от страна на подс. в диференцираната
процедура, не е било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Липсата на смекчаващи отговорността му обстоятелства резонно е обосновала
извода за необходимост от определяне на наказанието в максимално предвидения от
закона размер.
С оглед
диференцираната процедура, на основание. чл.58а ал.1 от НК, законосъобразно
наказанието на подс. С. е било редуцирано на ТРИНАДАСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
при съответния затворнически режим – „строг“.
По отношение
гражданско-осъдителната част на присъдата:
В
мотивите към присъдата първоинстанционният съд се е обосновал досежно дължимото
от подс. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на наследника
на пострадалата – сина й Радослав Ч.. Съгласно константната
съдебна практика, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, се
дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица, попадащи в кръга на тези посочени в Постановление
№№4/61г., 5/69г. и 2/84г на Пленума на ВС, а именно – възходящи, низходящи и
съпрузи. Между виновното поведение на подс. С. и настъпилите вредоносни
последици –смъртта на Г.Д.е налице пряка причинно-следствена връзка, поради
което и исковата претенция се явява доказана по основание.
Съображения
относно размерът на дължимото обезщетение са също подробно изложени в
първоинст. съдебен акт - същите се споделят изцяло от състава на АС-Варна. С
оглед залегналия принцип в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, ШОС е съобразил, че с
деянието си подс. е причинил смъртта на постр. Д., лишавайки я от
най-ценното човешко благо - пострадалата е бил само на 49 години, жизнена и в
работоспособна възраст. Гр. ищец безспорно е претърпял морални болки и
страдания, т. к. за вбъдеще ще бъде лишен от майчина обич и подкрепа.
Гореизложеното е дало основание на първоинстанционния съд да определи по
справедливост размера на дължимото обезщетение на 100 000 /сто хиляди/ лева,
считано от 15.08.2016г, до окончателното му изплащане.
Предвид на всичко изложено по -
горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода, че протеста и жалбата
са неоснователни, респективно присъдата на първоинстанционния съд - ШОС като
правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.
При служебната проверка на
присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд констатира, че първостепенният
съд е пропуснал да се произнесе относно дължимата от подс. С. държавна такса
върху уважения гр. иск в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, който пропуск
може да бъде отстранен и от настоящата инстанция.
Други нарушения и пропуски, /допуснати на
досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се
явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на
присъдата не се констатираха.
Водим горното и на основание чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 19 на ОКРЪЖЕН СЪД – Шумен, постановена на 22.08.2018г.
по НОХД № 117/2018 година.
ОСЪЖДА подсъдимия С.Р.С., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения гр. иск в размер
на 4 000 /четири хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2.