Решение по дело №713/2013 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 142
Дата: 30 юли 2015 г. (в сила от 15 декември 2015 г.)
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20132130100713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E 142/30.7.2015г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в открито  съдебно заседание, проведено на  тридесети юни  през две хиляди и  петнадесета година в състав:

                                                                                  Районен съдия: Мариела Иванова

 

при участието на секретаря Д.Е. и прокурор, като взе предвид докладваното от съдия Иванова гр.д. № 713/2013г. по описа на КРС, и  за  да се произнесе, взе  предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подадена на 27.08.2013г. искова молба от Т.С.М., ЕГН ********** *** против Ж.М.М. ЕГН **********,***. По молбата е образувано гр.д. 713/2013г. по описа на КРС.

В исковата молба се твърди, че страните се съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 12.07.1980г. По време на брака си по възмезден начин страните са придобили следните вещи:

а) Недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат, при граници:улица, имотХІХ-2363,2364,имот 2358 и имот VІІ-2356, ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда  със застроена площ от 59 кв.м. ведно с принадлежащите му жилищни и обслужващи стаи и помещения  и постройка  зад къщата  на един етаж със застроена площ  от 22 кв.м. състояща се от съответните стаи и обслужващи помещения.

б) недвижим имот, находящ се в 10, представляващ самостоятелен масивен търговски обект – магазин № VІІІ със застроена площ от 18 кв.м., състоящ се от търговска зала, санитарен възел, коридор и стълби, построен върху поземлен имот, целият с площ 1158 кв.м., съставляващ УПИ Х-4100 в кв. № 46, съгласно действащия ЗР /ПУП/ на гр. Карнобат, при граници: улица, поземлен имот І-408, 410, поземлен имот № ІV-413, 414 и 415 и поземлен имот № ІХ, като ищцата и ответникът притежават 1/63 идеална част от описания имот, ведно с припадащите се идеални части и правото на строеж, който имот е придобит от ищцата и ответника, чрез възмездна сделка покупко-продажба, обективирана в нот. акт № VІІІ, рег. № 5133, дело № 905/2001 г. по регистъра на нотаруис Таньо Великов, рег. № 323 НК.

в)лек автомобил –„, цвят – светло сив металик.

Твърди се още, че от 01.12.2011г. са във фактическа раздяла и от този момент тя не е ползвала семейното жилище и лекия автомобил. Търговския обект пък е отдаден под наем от ответника на трето лице, като дължимите по договора суми се получават единствено от него.По тази причина ищцата е изпратила до ответника нотариална покана за уреждане на техните отношения, получена от ответника на 05.03.2012г., но без резултат.

Предвид изложеното е направено искане да се осъди ответника да й заплати следните суми:

а) 2 400  лв., представляваща обезщетение за ползване на Недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат, на ул. на ул. Петко Напетов № 11, за периода от 03.05.2012 година  до 27.08.2013 година в размер на по 150 лв. ежемесечно обезщетение,   ведно със законната лихва  от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

б) 2 500   лв. представляваща  1 / 2 част от дължимия наем за недвижим имот  недвижим имот, находящ се в за периода от 01.01.2012 година до  27.08.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 420 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2012 година до 27.08.2013г

в) 800 лв., представляваща обезщетение за ползване лек автомобил –„” за периода от 03.05.2012 година до 27.08.2013 година, ведно със законната лихва върху същата сума.Заявена е претенция за разноски. Представя и ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,с който е оспорил допустимостта и основателността на исковете.По отношение на имота по т.а е представил  решение на ВКС, с което е прогласена нищожността на договора, с който страните са получили собствеността върху имота. По отношение на останалите е предявено възражение за пълна трансформация.Твърди се още, че ответникът не е възпрепятствал ползването на вещите, а самата ищца като е напуснала семейното жилище. Представя и ангажира доказателства.

На 27.02.2015г. ищцата е депозирала втора искова молба между същите страни, по която е образувано гр.д.122/2015г. по описа на КРС. Твърдейки същите обстоятелства е направено искане да се осъди ответника да й заплати следните суми:

а) 720лв., представляваща обезщетение от по 40 лв. месечно за времето от 28.08.2013г. до датата на входиране на исковата молба в съда, или за 18 месеца, за ползата, от която е лишена да ползва общото с ответника МПС, което МПС се ползва само от ответника, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване

б) 2250 лв., представляваща половината от наема, получен от ответника за периода от 28.08.2013 г. до датата на входиране на исковата молба в съда за съсобствения между ищцата и ответника ведно със законната лихва от входиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.Заявена е претенция за разноски. Представя и ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,с който е оспорил допустимостта и основателността на исковете. Предявено е възражение за пълна трансформация.Твърди се още, че ответникът не е възпрепятствал ползването на вещите, а самата ищца като е напуснала семейното жилище. Представя и ангажира доказателства.

С Определение 155/05.03.2015г., постановено по гр.д. 122/2015г. двете производства са обединени за общо разглеждане под първия номер гражданско дело.

В с.з. ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковите претенции. С протоколно определение от 30.06.2015г. съдът е приел направеното от ищцата изменение на исковите претенции- по иска с правно основание чл. чл.31,ал.2 ЗС по отношение на жилищна сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул., искът се счита предявен за сумата от 1120 лв, по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД същият се счита за предявен за сумата от 217.63 лв., и по иска с правно основание чл. 31,ал.2 ЗС по отношение на лек автомобил „ “ същият се счита предявен за сумата от 640 лв.

В с.з. ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковите претенции като поддържа направените възражения в отговора.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 12.07.1980г., видно от удостоверение за сключен граждански брак  от 21.12.2011г. на Община Карнобат.

На 20.04.1994г.  Ж.М.М., в качеството си на купувач, сключил договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ІІ, дело 624/1994г. по описа на КРС за недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат,а именно: дворно място  от 300/ триста/ кв.м. , образуващо парцел VІ, както и  построената в парцела  жилищна сграда на един етаж от три стаи , кухня , баня , тоалетна и антре и останалите подобрения и насаждения в парцела.

С Решение № 299/22.12.2014г. на ВКС по гр.д. 7298/2013г. по описа на IVгр.о. на основание чл. 26,ал.2 ЗЗД е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на гореописания недвижим имот като привиден-абсолютно симулативен.

На 20.08.2001г.  Ж.М.М., в качеството си на купувач,  сключил договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 72, том VІІІ, рег. 5133, дело 905/2001г. на нотариус с 323 на НК за следния недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат, ул. 10, а именно 1/63ид.ч. от УПИ, съставляващ парцел на недвижим имот от Х № VІІІ, със застроена площ от 18кв.м., състоящ се от търговска зала, санитарен възел, коридор и стълби.

На 01.01.2012г. ответникът, в качеството на наемодател, сключва договор за наем на така посочения търговски обект с „” ООД със седалище гр.Карнобат за срок от една година, считано от датата на сключването му. В чл. 14 от договора е предвидено, че след изтичането на срока на договора ползването на имота от наемателя без изричното противопоставяне от страна на наемодателя ще се счита за „мълчаливо” безсрочно продължение на наемните отношения между двете страни за срок от още една година като настоящите права и задължения се запазват. Прекратяването на договора може да се извърши с едномесечно писмено предизвестие от наемателя. Договорената наемна цена възлиза на сумата от 250лв.

На 14.04.2015г. ответникът сключва нов договор за наем на търговския обект с „Ес и Ем Карнобат” ООД със седалище гр.Карнобат за срок от две години, считано от 01.05.2015г. Договорената наемна цена възлиза на сумата от 100лв.

На 19.06.2011г.  Ж.М.М.,  сключил договор за покупко-продажба, на МПС с „Евро кар” ООД със седалище гр.Дупница, по силата на който придобива собствеността върху –„”, с на рама, цвят –сив металик за сумата от 3200лв.

Между страните по делото няма спор, че от 01.12.2011г. са във фактическа раздяла.

От показанията на св. Мирослав М., син на страните, се установява, че на тази дата ответникът е изгонил ищцата от семейното им жилище, заедно със своя по-малък син. След това се е наложило да живее при своята майка в гр.Сливен, при св.М. *** и при другия си син в гр.Карнобат, както и при приятели и на квартира. От тогава никой от тях-ответницата и двамата й синове не разполага с ключ за семейното жилище.

Ответникът е сменил и ключалките и катинара за търговския обект и го е отдал под наем, като по този начин е попречил на ищцата да развива своята търговска дейност в него.

Съдът кредитира показанията на св.М., тъй като са логични, последователни и непротиворечиви. Също така свидетелят е единствения свидетел, който като син на страните е лично и добре запознат с отношенията в семейството, и не на последно място информацията с която разполага не е преразказана му от страните (досежно причината за напускането на семейното жилище информацията е потвърдена и от неговия брат), а се базира на лични впечатления (невъзможността да влезе в недвижимия имот на ул. Петко Напетов в гр.Карнобат).

На 03.05.2012г. ответникът М. получава лично  нотариална покана от ищцата, с която го кани в тридневен срок от получаването й да възстанови достъпа й до процесните два недвижими имота и МПС или след изтичането на срока да й заплати обезщетение.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза пазарната месечна наемна цена за процесната жилищна сграда за периода 03.05.2012г. до 27.08.2013г. възлиза на сумата от 140лв. или сума в размер на 2400лв; месечния пазарен наем на лекия автомобил за периода 03.05.2012г. до 27.08.2013г. възлиза на 80лв. или сума в размер на 1280лв,  обезщетението  по чл. 8 ЗЗД за периода от м.януари 2012г. до м.август 2013г. по отношение на търговския обект възлиза на сумата от 217.63лв.

За периода от 28.08.2013г. до 27.02.2015г. пазарната месечна наемна цена за процесната жилищна сграда възлиза на сумата от 250лв. или сумата от 4500лв., месечния пазарен наем на лекия автомобил за периода 28.08.2013г. до 27.02.2015г. възлиза на 80лв. или сума в размер на 1440лв.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковите претенции.

Въз връзка с направеното от ответника възражение за недопустимост на исковите претенции в отговорите и на двете искови молби съдът препраща към Определение №VІ-885 от 24.03.2014г., постановено по в.ч.гр.д.479/2014г. по описа на БОС, с което изрично се приема, че претенциите са допустими и следва да бъдат разгледани от съда, тъй като е налице задължителна практика на ВКС по въпроса- Решение № 99 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 533/2009 г., III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК именно по този въпрос. Както решението на ВКС, така и определението на БОС, постановено във връзка с инстанционния контрол на съдебните актове, са задължителни за първоинстанционния съд и въпросът за допустимостта на иска не може да бъде пререшаван.

По основателността на предявените искове:

Преди да изложи своите мотиви по основателността на всяка една от претенциите следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав в това производство не следва да се разглежда възражението трансформация по чл. 23 СК. Това е така, тъй като страните по делото, макар и във фактическа раздяла, се намират в брачни отношения между си. Предвид съществуването на брачната връзка между тях, имуществените им отношения се регламентират по правилата за съпружеската имуществена общност, доколкото не се твърди и не се представят доказателства за различен режим,избран по реда на §4 ПЗР на СК.Предвид спецификата на тази общност дялове се обособяват едва при нейното прекратяване- при прекратяването на брака или по съдебен ред по време на брака. Действително в т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК се посочва, че съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Но специалният иск по чл. 23 СК разрешава със сила на присъдено нещо спора на страните относно характера на вещта и при неговото уважаване вещта се „изключва” от имуществената общност. Докато евентуалното уважаване на възражението за трансформация в настоящото производство не оборва със сила на присъдено нещо презумпцията за общия характер на процесните имоти. 

Именно поради изложеното по-горе становище съдът не обсъжда представените във връзка с възражението гласни и писмени доказателства.

І. По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 31,ал.2 ЗС с предмет недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат, на ул. на ул. Петко Напетов № 11.

Съгласно чл. 31,ал.2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Източник на вземането е едно фактическо положение-реалното ползването на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношения на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем по-голям от притежаваните части на вещното право.

С Решение № 299/22.12.2014г. на ВКС по гр.д. 7298/2013г. по описа на IVгр.о. на основание чл. 26,ал.2 ЗЗД е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на гореописания недвижим имот като привиден. Следователно нито ищцата, нито ответникът се легитимират като собственици на имота, поради което претенцията се явява неоснователна.

ІІ. По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 30,ал.3 ЗС с предмет недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, ул.

1.      за периода 01.01.2012г.-27.08.2013г.

Съгласно Решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г., IV г. о., ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС, поради това за възникване на вземането няма значение дали неполучилият доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до реализиралия тези доходи съсобственик. Във всеки случай последният дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се част от реализираните доходи. Съсобственикът, който еднолично е отдал вещта за възмездно ползване, дължи на останалите приходите, които е получил, а не тези, които е било възможно да бъдат реализирани.

Процесният имот е придобит възмездно по време на брака, поради което съгласно правилата на чл. 19,ал. 1 и ал.3 СК (отм.) принадлежи общо на двамата съпрузи. От събраните гласни доказателства се установява, че след настъпилата фактическа раздяла съпругата не може да ползва имота, тъй като ответникът е сменил ключалките и катинара за търговския обект и го е отдал под наем на трето лице.

 Съгласно сключения на  01.01.2012г. от ответника договор за наем с „Ес и Ем Карнобат” ООД със седалище гр.Карнобат наемната месечна цена е 250лв. Договорът за наем е за срок от една година, считано от датата на сключването му. В чл. 14 от договора е предвидено, че след изтичането на срока на договора ползването на имота от наемателя без изричното противопоставяне от страна на наемодателя ще се счита за „мълчаливо” безсрочно продължение на наемните отношения между двете страни за срок от още една година като настоящите права и задължения се запазват. Прекратяването на договора може да се извърши с едномесечно писмено предизвестие от наемателя. По делото не са представени писмени доказателства за неговото прекратяване, поради което следва да се приеме, че е действал и за периода 01.01.2013г.-01.01.2014г.

В този случай ответникът дължи на ищцата нейната част от наемна цена в размер на 2500лв., поради което тази искова претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

2.      за периода 28.08.2013г.-27.02.2015г.

За този период претенцията е основателна за периода от месец септември 2013г. до м.декември 2013г. включително или за сумата от 1000лв. За разликата над тази сума до пълния заявен размер от 2250лв. искът следва да отхвърли Това е така, тъй като след м.декември 2013г. няма доказателства имотът да е отдаван под наем до 01.05.2015г., когато е сключен нов договор за наем и ответникът да е получавал приходи от имота.Вярно е, че в изявлението на ответника М. в с.з. на 03.06.2015г. имплицитно се съдържа признанието, че имотът е отдаван под наем и за 2014г., но няма доказателства за конкретната наемна цена, тъй като именно последната е меродавна за уважаването на иска. Няма писмен договор след изтичането на този от 2012г., който е с максимален срок две години, т.е. до 2014г., поради което не може автоматично да се приеме, че и през 2014г. ответникът е получавал сумата от 250лв. месечно. Липсва подадена данъчна декларация за 2014г., тъй като сам ответникът признава, че не е подавал такава, тъй като не е получавал наем. Следва да се държи разлика между наличните доказателства за това, че и през 2014г. достъпът до имота на ищцата е ограничаван от липсата на доказателства за получаване на доход и то конкретен такъв от ответника.

По отношение на искането с правно основание чл. 214,ал.2 ГПК (доколкото в писмената защита е направено искане за нова преценка) следва да се посочи, че между двете хипотези на чл. 214 ГПК има разлика. Чл. 214,ал.2 ГПК изрично посочва, че не е увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви и събрани добиви след предявяването на иска, докато ал.1 говори за изменение на вече предявен иск. Прибавянето на нова сума за нов период, различен от вече заявения представлява предявяване на нов иск ( поради което правилно страната  е  заплатила и държавната такса за тази претенция), но предявяването му не може да стане по реда на чл. 214,ал.1 ГПК- в този смисъл Решение 911 от 03.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 127/2003г., Vг.о.

ІІІ. По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Предвид основателността на главния иск основателен се явява и обусловения иск за присъждане на обезщетение по реда на чл. 86 ЗЗД в размер на 217.63лв за периода на 01.01.2012г.-27.08.2013г.

ІV. По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 31,ал.2 ЗС с предмет лек автомобил –„.

Съгласно Тълкувателно решение № 129 от 30.VI.1986 г., ОСГК съсобственик на лека кола, ползвал лично същата, дължи обезщетение на другия съсобственик, който е лишен от възможността да използва общата вещ, по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС след писмено поискване. Размерът на обезщетението, което дължи съсобственикът на леката кола, който сам си служи с нея, на другия съсобственик, който е лишен от тази възможност, се определя по реда на чл. 130 ГПК(отм.)/ чл.162 ГПК 2007г./, като се държи сметка за начина на използване на автомобила преди възникване на съсобствеността, състоянието на същия при покупката и към момента, когато се търси обезщетение за ползата, времеизползването, пропътуваното разстояние и др.

Така за леката кола, с която си служи само единият от съсобствениците и лишава другия от възможността да я ползва, не е предвидено от законови разпоредби да се отдава под наем, за да може евентуално наемната цена да послужи за база при определяне на обезщетението. Не могат за случая да се използват и тарифите за наем на други движими вещи, за които е предвидено по нормативен път да се отдават под наем.

 Размерът на обезщетението, което дължи съсобственикът на леката кола, който си служи с нея, на другия, който е лишен от тази възможност, следва да се определя, като се държи сметка как се е използвал автомобилът преди възникване на съсобствеността, времетраенето на използването или пропътуваното разстояние и т.н. Ще има значение и начинът на използването му към момента, когато се търси обезщетението. Следва да се вземе предвид също така стойността на леката кола при покупката, т.е. дали се касае за нова кола, или тя е закупена оказион, както и състоянието на колата към момента на възникване на съсобствеността, което да се определи с помощта на вещо лице.

Съдът на основание чл. 162 ГПК и след като съобрази факта, че се касае за лек автомобил, произведен преди шестнадесет години, закупен от страните преди четири години и ползван за лични цели, намира,че обезщетението за ищцата следва да се определи в размер на 40лв. За периода 03.05.2012г.-27.08.2013г. обезщетението възлиза на сумата от 640лв., а за периода 28.08.2013г.-27.02.2015г. в размер на 720лв., поради което тези претенции следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на 1270.63лв., а ищцата-сторените от ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 159.11лв.

Така мотивиран Районен съд - Карнобат

 

Р  Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.М., ЕГН ********** *** против Ж.М.М. ЕГН **********,*** иск в правно основание чл. 31,ал.2 ЗС да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1120  лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат, на ул. на ул., за периода от 03.05.2012 година  до 27.08.2013 година,   ведно със законната лихва  от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Ж.М.М. ЕГН **********,*** да заплати на Т.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 2 500   лв. представляваща  1 / 2 част от дължимия наем за недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, ул. „ за периода от 01.01.2012 година до  27.08.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 217.63 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2012 година до 27.08.2013г.

ОСЪЖДА Ж.М.М. ЕГН **********,*** да заплати на Т.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 640лв., представляваща обезщетение за ползване лек автомобил –„за периода от 03.05.2012 година до 27.08.2013 година, ведно със законната лихва върху същата сума от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ж.М.М. ЕГН **********,*** да заплати на Т.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 1000лв.,  представляваща 1 / 2 част от дължимия наем за недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, ул. „ за периода от месец 09.2013 г. до месец декември 2013г., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА Ж.М.М. ЕГН **********,*** да заплати на Т.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 720лв. представляваща обезщетение за ползване лек автомобил –„” КХ за периода от 28.08.2013 година до 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху същата сума от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ж.М.М. ЕГН **********,*** да заплати на Т.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 1270.63лв. съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Т.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на Ж.М.М. ЕГН **********,*** сумата от 159.11лв. съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

Районен  съдия: