№ 582
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100603025 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.02.2023г. по НОХД № 14 252/2022г. на Софийски районен съд,
НО, 12 състав подсъдимата Г. А. Н. е призната за виновна за това, че на 07.05.2022г.
около 18,00часа в гр. София, бул. ****, от магазин „П. и К.“, находящ се в Търговски
център МОЛ „Сердика Център“, направила опит да отнеме чужди движими вещи - 1
брой дамска тениска PUM89V Marciano Guess на стойност 139,99 лева (сто тридесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки), 1 брой дамски дънки PT3C367 Marc Cain
на стойност 349,99 лева (триста четиридесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки), 1 брой дамски клин PU0WQM9 Guess на стойност 139,99 лева (сто тридесет
и девет лева и деветдесет и девет стотинки), 1 брой дамски клин PU0WQK6
Guess на стойност 119,99 лева (сто деветнадесет лева и деветдесет и девет стотинки),
1 брой дамски панталон РТООВМ5 Only на стойност 54,99 лева (петдесет и четири
лева и деветдесет и девет стотинки), 1 брой дамска тениска PTHBSVO Marc Cain на
стойност 229,99 лева (двеста двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки),1
брой дамска блуза PT3C323 Marc Cain на стойност 299,99 лева (двеста деветдесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки), 1 брой дамска блуза PUNH037 Marc Cain
1
на стойност 199,99 лева (сто деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) и
1 брой дамска тениска PTLPT06 Marc Cain на стойност 99,99 лева (деветдесет и девет
лева и деветдесет и девет стотинки), всички вещи на обща стойност от 1634,91 лева
(хиляда шестстотин тридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), собственост
на „П. и К.“ ЕООД, ЕИК:****, от владението на А.Л.М. - мениджър, без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини - била е задържана на
местопроизшествието от М.Е.Х. (охранител в магазин „П. и К.“ ), явяващо се
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като й е наложил наказание при
условията на чл.58а, ал.4, вр. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“, пр. 1 от НК – „пробация“, включващо
пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 (
шест) месеца с периодичност на явяването два пъти седмично и „ задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ също за срок от 6 ( шест) месеца. На
следващо място и съгласно правилото на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Н. е
осъдена да заплати по сметка на СДВР направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 188,50 лева. На последно място СРС се е
произнесъл по веществените доказателства по делото, като е постановил
инкриминираните движимости ( 1 брой дамска тениска PUM89V Marciano Guess, 1
брой дамски дънки PT3C367 Marc Cain, 1 брой дамски клин PU0WQM9 Guess, 1 брой
дамски клин PU0WQK6 Guess, 1 брой дамски панталон РТООВМ5 Only, 1 брой дамска
тениска PTHBSVO Marc Cain, 1 брой дамска блуза PT3C323 Marc Cain, 1 брой дамска
блуза PUNH037 Marc Cain и 1 брой дамска тениска PTLPT06 Marc Cain) да бъдат
върнати на ощетеното юридическо лице „П. и К.“ ЕООД
От така постановената присъда е останала недоволна подс. Н., която я обжалва
чрез упълномощеният си защитник адв. П. – М. Б.. В депозираната от адв. Б. въззивна
жалба не се оспорват установените от състава на СРС фактически констатации, а се
възразява срещу направените от първостепенния съд правни изводи – защитникът
твърди неправилно приложение на материалния закон и в частност приложимост в
конкретния случай на привилегирования състав на чл. 194, ал.3 от НК - маловажен
случай на кражба, в подкрепа на което развива съображения, свързани с механизма на
деянието, процесуалното поведение на подзащитната му, паричната равностойност на
вещите, приключването на деянието във фазата на опита, семейното и
трудовоправното положение на подсъдимата. Прави се искане за изменение на
присъдата с приложение на закон за по – леко наказуемо престъпление по чл. 194, ал.3,
вр. ал.1 от НК и приложение на института на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата Н. – адв. Б. моли за уважаване
на жалбата по изложените в нея съображения, като изтъква, че ако стойността на
движимостите е била около 200 лв. по – ниска, деянието е нямало да бъде престъпно, а
2
ако деянието е било довършено, но е последвало възстановяване на вредите отново
последиците за подзащитната му биха се реализирали по реда на чл. 78а от НК..
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимата Н. в хода на съдебните прения поддържа становището на
защитника с, като сочи, че е допуснала огромна грешка и сочи, че при евентуално
нейно осъждане няма на може да си намери работа. В предоставената й последна дума
също моли за освобождаването й от наказателна отговорност по административен ред,
като заявява, че извършеното няма да се повтори.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска
провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Производството пред в СРС, НО, 12 с-в е протекло по реда на глава ХХVІІ от
НПК/съкратено съдебно следствие/, като на основание чл. 371,т.2 от НПК подс. Н. е
признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съгласието й е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимата самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимата Н. се
подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват
основания за корекция на този извод на СРС. Ето защо и настоящият съдебен състав
принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната, хипотеза е длъжен да приеме
съществените релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния акт. Този
извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й по точка
втора на чл. 371 НПК. В настоящия казус и въззивният съд прие, че фактите, посочени
в акта на обвинението и признати от подсъдимата се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост
на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Извеждайки пред скоби изложеното, въззивната инстанция приема въз основа на
самопризнанието на подсъдимата и доказателства, които го подкрепят за установени
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в
3
мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимата Г. А. Н. е неосъждана, омъжена е, без данни за трудова
ангажираност. На 07.05.2022г., следобед подс. Н. отишла в търговски център МОЛ
Сердика, находящ се в гр. София, бул. “****. Около 18:00 часа на същата дата
подсъдимата влязла в магазин за дрехи „П. и К.“, като носела дамска чанта и два плика
и започнала да разглежда стоките. От изложените за продажба дрехи подсъдимата
взела един брой дамска тениска PUM89V Marciano Guess , един брой дамски дънки
PT3C367 Marc Cain , един брой дамски клин PU0WQM9 Guess , един брой дамски клин
PU0WQK6 Guess, един брой дамски панталон РТООВМ5 Only , един брой дамска
тениска PTHBSVO Marc Cain, един брой дамска блуза PT3C323 Marc Cain , един брой
дамска блуза PUNH037 Marc Cain и един брой дамска тениска PTLPT06 Marc Cain,
като ги поставила в чантата си. След това , подсъдимата се отправила към изхода на
магазина без да заплати цената за взетите от нея дрехи. По същото време св.Х. -
охранител в „Нике 08 Секюрити“ ЕООД бил в „П. и К.“, където изпълнявал
служебните си задължения , като наблюдавал мониторите към камерите за
видеонаблюдение, монтирани в обекта. В един момент св. Х. забелязал подсъдимата и
разпознал в нея лицето, което месец по-рано е отнело един шал, но не е било заловено.
Св. Х. забелязал, че подсъдимата носи в ръка черен клин и го прибира в дамската си
чанта, след което продължила да обикаля магазина около минута-две и го напуснала
без да мине през касите. Св.Х. веднага се затичал след нея и я спрял извън търговския
обект, като я помолил да отвори чантата си.
Поде. Н. се подчинила, отворила чантата си и св. Х. видял посочения по-горе клин
вътре. След това той поканил подсъдимата в стая за проверка, където се установил още
четири незаплатени артикула. По повод констатираното бил подаден сигнал до
органите на МВР, на който сигнал се отзовал АПУ-44 от 05 РУ - СДВР в състав св.
Б.М. и св. Е.Д., които открили още четири артикула у подс. Н.. След това подсъдимата
била задържана за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.
Според заключението на изготвената видео-техническа експертиза при
проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване на приобщените
записи от охранителни камери в търговския обект, се установява, че изследваните
записи не са годни за сравнително изследване и без идентификационна стойност. По
делото е назначена и изготвена СОЕ , от чието заключение е видно, че стойността на
вещите, предмет на престъплението, е 1634,91 лева.
Така приетите от настоящия състав фактически констатации се припокриват с
приетите от първоинстанционния съд относно релевантните за предмета на делото
обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изводът за
доказаност на включените в предмета на доказване и приети за установени по делото
от СРС факти, е направен в съответствие с изискванията на разпоредбата на и чл.
4
373,ал.2 от НПК предвид диференцираната процедура, от която се е възползвал
подсъдимата Н.. Пред настоящия състав не се оспорва преценката на
първоинстанционния съд, извършена по реда на чл. 372, ал.4 от НПК за „подкрепяне”
на самопризнанието на подсъдимата Н. от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, въпреки което при извършената проверка въззивният съд
не констатира незаконосъобразност при формиране на извода на контролираната
инстанция за подкрепеност на самопризнанието му. Производството по глава ХХVІІ
пред СРС е протекло при стриктно спазване на правилата, гарантиращи
осведомеността на подсъдимата за последиците от направеното от нея самопризнание
и след избор на защитника за участие в посочената процедура, като уличаващи
подсъдимата доказателства се съдържат както в показанията на св. Х., св. Михайлов и
св.Дековска, така и писмените доказателства.
Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото
доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата инстанция
по фактите, включително и за извършителството от страна на подс. Н. във вмененото й
деяние.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд
законосъобразно е извел правния извод, че подс. Н. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. На
инкриминираната дата подс. Н. е направила опит да отнеме от владението на МОЛ при
търговския обект „П. и К.“ чужди движими вещи - дрехи на обща стойност 1634,91
лева (хиляда шестстотин тридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) без
нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
Във въззивната жалба се оспорва извода на СРС, че кражбата не представлява
маловажен случай по см. на чл. 194, ал.3 от НК. Това оспорване въззивният съд намира
за неоснователно. Защитата в това отношение се позовава на факти – оказаното
съдействие на разследването от доверителката му, отличното й процесуално
поведение, критичност към извършеното, необременено съдебно минало, размер на
имуществото - чиято правна оценка е несъразмерно преувеличена. Характеристиките
на маловажния случай са визирани в чл. 93, т. 9 НК, според който „ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид”. Видно от дефинирането на понятието основополагащо при
преценката за маловажност или не на конкретния случай е „липсата или
незначителността на вредните последици”. В конкретния казус се касае до резултатно
престъпление ( като последващото възстановяване на стойността - „заместване” или
5
„връщане“ на вещта е обстоятелство, отчетено от самия закон- чл. 197 от НК, поради
което и не може да бъде ценено повторно), поради което първият релевантен критерий
следва да бъде съотнесен към естеството на защитаваните обществени отношения и
видът (респ. стойността) на отнетите вещи. Именно анализът на посочените обективни
характеристики на деянието не води до извод за наличието на маловажен случай.
Паричната равностойност на вещите от 1634,91 лева несъмнено не покрива този
критерий, тъй като минималната работна заплата към инкриминираната дата е била
710лв. съгласно ПМС 37/24.03.2022г., а престъплението на чл. 194 от НК е насочено
към защитата на обществените отношения, свързани с неприкосновеността на правото
на собственост, основополагащо за развитието на пазарните отношения. На второ
място конкретния предмет на престъпление представляват скъпоструващи дрехи от
световно разпознаваеми марки ( тениски, блуза, дънки, клинове и панталон), т.е.
деянието не е с насоченост към задоволяване на основни, „базисни” потребности, нито
имотното състояние на дееца не му е позволявало да закупи стоки от подобно
естество, т.е. и по този показател деянието на Н. не се явява маловажен случай. На
трето място мястото от което е извършено деянието ( търговски обект в търговски
център), начинът на извършването му ( поставянето на дрехите в чантата на
подсъдимата), данните по делото, че инкриминираното е второ по ред посегателство от
същият търговски обект, както и обстоятелствата, довели до недовършеността на
изпълнителното деяние – задържането й от охранителя на обекта, също не разкрива
маловажност на конкретния случай. Несъмнено е също, че подс. Н. е неосъждана,
като личността на дееца е едно от посочените в чл. 93, т. 9 НК „други смекчаващи
обстоятелства”, но данни за осъществявана от подсъдимата трудова дейност не са
налични. Съвкупната преценка на посочените белези на конкретното деяние на Н.
категорично не могат да доведат до правно издържан извод, че то „представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид”, каквото заключение е безусловно необходимо за
приложението на привилегирования състав на чл. 194, ал.3 от НК. В този смисъл и
становището на проверяваната съдебна инстанция, че е налице престъпление по чл.
194, ал.1 от НК се споделя от въззивния съдебен състав.
От субективна страна подсъдимата е действала умишлено, при форма на вината
пряк умисъл, като е имала намерение противозаконно да присвои вещите, за да се
разпореди с тях, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала те да настъпят. Същата е
притежавала възможност да възприема правилно фактите от обективната
действителност и какво е отражението им върху нея. В този смисъл подс. Н. е
съзнавала обективните условия на извършеното от нея деяние - това, че вещите не са
нейни, че ги отнема от чуждо владение и то без съгласието на владелеца им и с цел да
установи върху тях свое владение. Подсъдимата е искала да настъпи този
6
противообществен резултат, към който пряко се е стремяла.
При спазване на особената разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.4,
вр. чл. 55 от НК е определено наложеното на подсъдимата Н. за престъплението по чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК наказание – при многобройни смекчаващи
отговорността й обстоятелства, при замяна на предвиденото в закона наказание „
лишаване от свобода“ с по – лекото такова – „пробация“. В този смисъл наложеното
наказание съответства на престъплението – основният критерий при определяното му,
посочен в чл. 35, ал.3 от НК, като в пълна степен са отчетени смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства , а именно проявената критичност към
извършеното и изразено съжаление, необремененото съдебно минало,
недовършеността на деянието и сравнително ниската степен на обществена опасност
на конкретното престъпление. Ето защо констатацията на СРС, че адекватно на
престъплението се явява определянето на наказанието при условията на чл. 55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК – заменянето на наказанието „ лишаване от свобода“ с наказание „
пробация“ съответства на комплекса от преимуществено смекчаващи отговорността на
Н. обстоятелства. Последното ( с оглед положителните данни за личността на
подсъдимата) СРС е определил в рамките на законоустановения минимум и като вид
пробационни мерки и като срок на изпълнение - двете задължителни пробационни
мерки ( по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК) - „задължителна регистрация по настоящ
адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” - за срок от 6 (
шест) месеца, явяващ се в минималния, предвиден в закона. Периодичността на
пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично също е минималната,
предвидена в закона. В тази смисъл последващо смекчаване на наказателната
отговорност на подс. Н. е обективно невъзможно от въззивния съд, тъй като СРС е
проявил възможното и допустимо от закона снизхождение към нея.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК при постановената
осъдителна присъда се явява възлагането в тежест на подсъдимата на направените в
производството ( в д.п.) разноски; законосъобразно е и разпореждането с
инкриминираните движимости чрез връщането им на правоимащото юридическо лице.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да
налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което присъдата на СРС
следва да бъде потвърдена в нейната цялост.
Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО,
ХІV въззивен състав
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 08.02.2023г.по НОХД № 14 252 по
описа на 2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8