Р Е
Ш Е Н
И Е
№..............
град
Шумен, 28.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на девети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 431 по описа за 2019 година на Административен съд
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е въз основа на жалба от Е.З.И.
с ЕГН:**********,***, действаща чрез процесуален представител адв.Б.Г. от ШАК
срещу Ревизионен акт №Р-03002718006407-091-001/13.05.2019г., издаден от
Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ и Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 157/02.08.2019г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Варна при
Централно управление на НАП, с който са установени данъчни задължения по ЗЗДФЛ
за периода 2012 и 2013 в размер на 7723,00лв. главница и лихви в размер на
4683,88лв. Жалбоподателката твърди, че не са били налице предпоставките за
провеждане на ревизия по специалния ред на чл.122 от ДОПК. Иска се да бъдат
съобразени направените в жалбата възражения за получени приходи за ревизираните
периоди, представляващи дивиденти, разпределени от дружество „Гарант строй“ООД
в размер на 98000лв. през 2012г., парична сума в размер на 225 000лв.-
предмет на дарение от присъстващи гости на кръщене на децата ѝ през
същата година, както и превеждани суми по сметка от съжителя ѝ, негова
служителка и роднини. Прави искане за отмяна на ревизионния акт като
необоснован, понеже не била правилно определена данъчната основа.
Жалбоподателката не се явява в съдебно
заседание лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата по подробно изложените в нея основания. Представят се писмени бележки и
се претендират деловодни разноски.
Ответната
страна– Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП представя
административната преписка по оспорването. Чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Великова, оспорва жалбата. Твърди, че в проведеното производство
пред съда не са събрани доказателства, които да оборят констатациите на
данъчната администрация, поради което моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и потвърди ревизионния акт в обжалваната му част като правилен и
законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа твърденията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 ДОПК, административният съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок на 27.08.2019г. по поща чрез административния
орган, като Решението е връчено на 13.08.2019г.; от легитимирано лице и при
наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Съобразно разпоредбата на чл.156 ал.1 от ДОПК
и петитума на жалбата, предмет на настоящето съдебно производство е РА Ревизионен акт
№Р-03002718006407-091-001/13.05.2019г., изцяло потвърден с Решението на
Директора на дирекция „ОДОП” гр.Варна.
По валидността
на Ревизионния акт:
Данъчната
ревизия на Е.З.И. с ЕГН:********** като физическо лице е относно
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2012г.-
31.12.2013г. Ревизията била извършена на основание Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03002718006407-020-001/23.10.2018г./стр.103 т.I/, изменяна със Заповеди №
Р-03002718006407-020-002/27.12.2018г., № Р-03002718006407-020-003/30.01.2019г.
и № Р-03002718006407-020-004/28.02.2019г.
За резултатите от ревизията бил съставен Ревизионен Доклад № Р-03002718006407-092-001/09.04.2019г.
В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК постъпило възражение от ревизираното лице №5958/03.05.2019г.,
без допълнителни доказателства. Бил издаден Ревизионен Акт № Р-03002718006407-091-001/13.05.2019г.
от Началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите- ръководител
на ревизията, с който било установено задължение по чл.48 от ЗДДФЛ за периода
2012г.- 2013г., представляващо данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 7723.00лв. и лихва в размер на 4683,88лв. Жалбоподателят обжалвала РА по административен
ред с жалба вх. № 440-2/28.08.2019г. С Решение № 157/02.08.2019г., Директорът
на дирекция „ОДОП” Варна потвърдил изцяло РА.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определеният от
него срок. По делото са представени и приети като доказателства писмени
документи и оптичен носител за това, че ревизионния доклад и ревизионния акт са
издадени от посочените в тях като издали ги органи по приходите, притежаващи
валиден квалифициран електронен подпис (КЕП). Съдът намира, че Ревизионният акт
е издаден от компетентен орган и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта:
В хода на ревизионното производство е
направена проверка на извършените през периодите от жалбоподателя приходи и
разходи с оглед определянето на дължимите данъчни задължения. Събрани са
служебно доказателства за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2013/ приложена в том 3/, салда по банкови сметки на лицето и извършени
транзакции от кредитни институции- ДСК и Първа инвестиционна банка/приложени
извлечения в том 1/, както и данни относно семейно положение, членове на
семейството чрез Справка за родствени връзки/стр.32 том 3/, разходи за издръжка
и живот, получени заеми от трети лица, придобитите през периода недвижими имоти
и разходи за задгранични пътувания от Справка на ОД на МВР Силистра/ том 3/. За
целта на проверката били изпратени искания за
представяне на документи от трети лица и получени отговори от Община Шумен, Служба
по вписванията, „Енерго Про"ЕАД, „Камелия холидей клуб“, Нотариус М. и от
физически лица, внасяли суми по сметки на ревизираното лице. Осъществена била
насрещна проверка на „Еко строй груп" ЕООД, с управител жалбоподателката/стр.265
том 1/ и „Гарант строй“ООД, с управител съжителят ѝ Н.Я.. В отговор на
връчени ИПДПОЗЛ № Р-03002718000091-040-001/15.03.2018г. и последващи искания от
14.06.2018г. и 29.10.2018г., с които са изискани всички документи, свързани с
източниците на доходи и техния размер през ревизирания период, били представени
следните документи от жалбоподателя: Писмени обяснения и Декларации за
имуществото по чл.124 ал.3 от ДОПК, направени разходи и източници на доходи от
30.11.2018г./стр.352 том 1 и стр.361 том 2/. Лицето декларирало наличности по
банкови сметки към начален и краен период по години, както следва:
01.01.2012г- 70,58лв.;
31.12.2012г. – 1996,69лв.;
01.01.2013г- 2040,03лв.; 31.12.2012г.
– 28,96лв.;
За ревизирания период били
декларирани като разходи за живот, издръжка и пътувания само четири задгранични
пътувания. Не били декларирани пари в брой. Били декларирани покупките на три
недвижими имота на обща стойност 104 248.00лв. и продажбата на един на
стойност 19 700лв., както и заем от „Еко строй груп“ЕООД в размер на
44 000лв. Било посочено по отношение на физическите лица, депозирали суми
по банковите ѝ сметки, че са нейни роднини и служители, на които са
давани сумите с тази цел или като заем, който бил връщан./Обяснения от
20.03.2019г. на стр.369 том 2/.
Събраните в хода на
проверките доказателства били приобщени по реда на ДОПК с Протокол № 0258905/25.10.2018г.
При анализ на всички събрани в хода на
ревизията доказателства били констатирани две обстоятелства по чл.122 ал.1, а
именно по т.2 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи или доходи и по т.7 от
ДОПК- декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период. На жалбоподателката било
връчено Уведомление № Р-03002718006407-113-001/29.10.2018г.
/стр.385 том.2/, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите
лица по ЗДДФЛ за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 и
сл. от ДОПК.
В хода на
ревизионното производство било установено, че Е.З.И. е местно физическо лице по
смисъла на чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ. Жалбоподателката е едноличен собственик на
капитала и управител на търговско дружество „Еко строй груп“ЕООД. Семейното
ѝ положение е неомъжена, във фактическо съжителство с Н.С.Я. и майка на
три деца. В периода, обхванат от ревизията, нямала реализирани доходи от
трудови и граждански правоотношения и същата се самоосигурявала чрез
дружеството, управлявано от нея.
За отчетната 2012 год. било установено, че
жалбоподателката подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с
вх.№274391300471220/30.04.2013г., в която декларирала, предоставен заем от „Еко
строй груп“ЕООД в размер на 44 000лв. В хода на ревизионното производство били
събрани относимите документи- разходни касови ордери, като предвид установяване
произхода на заетите парични средства, била извършена насрещна проверка на
дружеството заемодател. Сумата била взета предвид при съпоставка с получените
доходи с извършените разходи през периода. Било установено по отношение на
депозирани суми в банкови сметки от трети физически лица, че същите са в общ
размер на 9730.00лв. За тях били дадени обяснения от ревизираното лице и по
отношение на част от сумите с вносители роднини на ревизираното лице, данъчните
органи са счели, че са налице основания преводите да бъдат съобразени в
приходната и в разходната част на съпоставката на доходите и разходите. Предвид
обстоятелството, че не били представени доказателства относно произхода и
основанието на внесените средства от И.Д.в размер на 50лв. и от Н.Ц.Я.в размер
на 2000лв., данъчните органи приели сумите като облагаем доход.
В
ревизионното производство били изискани доказателства за придобити през периода
и декларирани недвижими имоти от Служба по вписванията и Община Шумен, като по
делото са приложени заверени копия от Нотариалните актове за покупка на имоти
от ревизираното лице, както следва: Нотариален акт № 75 том 4, рег.№ 10979
н.д.№805 от 24.09.2012г. на Нотариус С.
на поземлен имот, сграда и навес с административен адрес гр.Шумен, ул.Алеко
Константинов №17; Нотариален акт № 128 том 7, рег.№ 13061 н.д.№1032 от 09.11.2012г. на Нотариус С. на поземлен имот с
административен адрес гр.Шумен, ул.Алеко Константинов и Нотариален акт № 66 том
7, рег.№ 12634 н.д.№977 от 31.10.2012г.
на Нотариус С. на поземлен имот с административен адрес гр.Шумен, ул.Петко
Българанов №16/стр229-237 от том 1/, на обща стойност 104248.00лв.
Установените разходи
за закупуване на горепосочените недвижими имоти, за платени осигурителни
вноски, местни данъци и такси, задгранично пътуване, хотелска услуга, банкови
такси, тегления в брой и от АТМ, дадени или върнати парични средства на лица
били съпоставени с приходите- получени обезщетения и помощи от НОИ и налични
парични средства на 01.01.2012г.- 70,58лв. и към 31.12.2012г. в размер на
2040,03лв. и внесени суми от трети лица, както и полученият заем от дружеството
и в резултат било установено несъответствие/превишение/ между доходи и разходи
в размер на 70346,21лв., която сума представлявала доход с неустановен произход
за 2012г. и съответно подлежащ на облагане.
При
извършване на описаните процесуални действия и при анализ на събраните в
хода на ревизията доказателства бил установен данък върху доходите на
физическите лица по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 7239,62лв., изчислен върху
определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа в размер на 72396,21лв,
представляваща разликата между плащанията и постъпленията за календарната 2012год.
Съдът намира разлика в размера на данъка посочен в РД и в РА от 62 стотинки. За установените и неизплатени задължения на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и
чл.175 ал.1 от ДОПК били начислени лихви за периода 01.05.2013г.- 09.04.2019г.
в размер на 4368,43лв.
За отчетната 2013 год. било установено, че жалбоподателката подала ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ, в която декларирала отново получен заем в размер на 44000лв., който в
хода ревизионното производство се установило, че бил получен предходната година
и не бил съобразен като приход. От изисканите доказателства от Служба по
вписванията се установило, че е налице доход в размер на 19700 лв. от продажба
на недвижим имот, собственост на лицето с Нотариален акт № 120 том 2 рег.№6774
н.д.№490 от 09.10.2013г. на Нотариус М./стр.252 от том 1/. При анализ на движението на парични средства по банковите сметки на
ревизираното лице било установено, че по банкова сметка *** общ размер на 4840,00лв.
внесена от трети лица- А.Р., Т.Д.Й. и М.И.Н., която данъчните органи приели, че
представлява доход от източник, който не е изрично посочен в ЗДЦФЛ и не е
обложена с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В хода на ревизионното
производство били събрани доказателства за наличностите по банкови сметки,
нотариални такси, местни данъци и такси, плащане към „Енерго Про“ЕАД за
комунални услуги, разходи във връзка със задгранично пътуване до Република
Турция и било направено компенсиране на недостига на парични средства за 2013г.
на фактическия съжител Н.Я. в размер на 20584,16, във връзка с дадена
Декларация от ревизираното лице. В резултат на ревизионното производство при
съпоставка на получени доходи и извършени разходи, не било установено
превишаване на последните над постъпленията.
Прието било, че получената сума от
горепосочените лица представлявала недеклариран доход за 2013г. и същата подлежи
на облагане. Установен бил данък върху доходите на физическите лица по чл.48 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа за доход от други източници в размер на 484.00лв.
На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК била начислена
лихва за периода 01.05.2014г.- 09.04.2019г. в размер на 242,87лв.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, като доказателствена тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, жалбоподателят следва
да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Съдът намира Решението на Директора
на Дирекция „ОДОП“ за правилно и законосъобразно, относно постановения мотив за
прилагане на специалния ред при ревизията. В подкрепа на този извод са
представените по делото доказателства- преписка по ревизионно производство, от
която се установяват предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК- налице са
данни за укрити приходи и декларираните такива не съответстват на имущественото
състояние на лицето за ревизирания период. В хода на ревизионното, а и в съдебното
производство, жалбоподателката не е представила доказателства, които да
опровергаят изводите на приходните органи във връзка с
основанията за ревизия при особени случаи.
Между страните по делото няма спор относно
математическите изчисления при определяне на дължимия данък, което беше изрично
заявено в открито съдебно заседание. Спорът е относно налични парични суми през
ревизирания период и съответно размера на данъчната основа.
В жалбата е направено възражение, че
незаконосъобразно като приход не са съобразени средства в размер на 93100лв.,
представляващ дивидент, разпределен през първото тримесечие на 2012г. от
„Гарант строй“ ООД, в което фактическият съжител на ревизираното лице е
съдружник. Съдът намира, че правилно данъчните органи не са включили в
паричните потоци средства в този размер, поради следните правни съображения: Установи
се, че за първи път във възражението, депозирано срещу ревизионния доклад
жалбоподателката посочва, че изплатеният дивидент е следвало да бъде съобразен
в ревизионното производство. Подобна сума не е била декларирана като налични
средства в брой от ревизираното лице и не се споменава в писмените ѝ обяснения
дадени в хода на ревизията. Освен това в жалбата срещу РА и в разглежданата в
настоящото производство жалба не се съдържат дори твърдения, че тази сума е била
предадена във владение на ревизираното лице Е.И., точен момент на придобиването
ѝ и основанието за това. Фактът, че жалбоподателката живее на съпружески
начала с лицето, получило дивидента и двамата участват във формиране на семеен
бюджет, не представлява доказателство, че със сумата са били закупени трите
недвижими имота през 2012г. нейна собственост.
В жалбата се посочва, че ще бъдат ангажирани
допълнителни доказателства за доказване на изплащането на дивидента, като
такива не бяха представени. Единственото доказателство в тази връзка остава
приложеният към жалбата срещу РА Протокол от 14.10.2018г. на общо събрание на
съдружници в „Гарант строй“ООД-гр.Шумен, на който било взето решение, че се
протоколира устно взето през 2012г. решение на Общо събрание на дружеството за
разпределение на счетоводна печална на дружеството от предходни години и
получаване на дивидент в размер на 93100.00лв. на съжителя Н.Я./стр.29 том 1/. По
отношение на правната същност на документа, съдът съобрази константната
практика на Търговска колегия на ВКС, съгласно която обстоятелствата по
провеждането на ОС и взетите от него решения биват материализирани чрез
съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в
различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ
или частен диспозитивен такъв./Решение №38/24.04.2012год., т.д.№8/2011г. на ВКС
І т.о./ В настоящия казус документът в частта удостоверяваща със задна дата
разпределянето на дивидент е свидетелстващ документ и има материална
доказателствена сила относно
факта на действителното осъществяване на посочените в документа обстоятелства само
когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът съдържа
изгодни за съставителя, също ревизирано лице по друго производство, факти за
получена печалба, като няма и достоверна дата по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК,
поради което съдът намира, че не може да се приеме за успешно проведено
доказването на обстоятелството, че подобни парични средства са били налични при
ревизирания субект към началната дата на ревизията. Следва да се отбележи, че
независимо от твърденията за заплатен по-късно дължим данък върху дохода с
лихви и незнание на получателя, че такъв се дължи и е необходимо надлежно
документиране, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗСч/отм.,
действал към 2013г./, съгласно която заедно с годишния финансов отчет
дружествата с ограничена отговорност публикуват и информация за решението на
общото събрание на съдружниците за начина на разпределяне на печалбата за
предходната година. При направена служебна справка в ТР на ГФО на дружеството
за 2012г., не беше установена публикувана информация за разпределяне на
печалба.
По отношение на възражението за
непризнат приход от направени дарения в размер на 225000лв. по време на
състояло се на 17.08.2012г. тържество- кръщене на децата на ревизираното лице,
съдът намира същото за неоснователно. Както беше посочено по-горе подобни
твърдения за доходи не са били направени при исканията за представяне на
документи и дадени писмени обяснения на лицето. Направени са за първи път във
възражение срещу РД и жалба срещу РА, като не са посочени конкретни суми, дата
на получаване и основание на придобиването им от Е.И. и липсват твърдения,
които обясняват с дарените суми произхода на средствата за закупуване на трите
имота от жалбоподателката.
По делото беше представено от
жалбоподателката и прието веществено доказателствено средство- оптичен носител
диск DVD-R марка Maxell, обект на
изследване на назначената по делото видео-техническа експертиза. Видно от
заключението ѝ, установените на него четири файла с видеоформат MPEG Video представляват цифров презапис върху
твърдия диск на мобилно записващо устройство без данни за тайм код/дата и час/
в изображението. Файловете са създадени на 19.09.2012г. и 22.10.2012г. Установени
са следи от намеса, изразена в изрязване на отделни части с кадри от
видеопотока с цел съкращаване на продължителността на видеозаписа. Не се
установяват манипулации на самото съдържание, поради което съдът намира, че по
делото е безспорно установена автентичността на видеозаписа.
При огледа на диска, проведен в
съдебно заседание се установи посоченото в заключението на експерта съдържание
на видеозаписа, който отразява събитие- кръщене, състояло се в заведение, в
присъствието на множество от хора. Лице от мъжки пол обявява получените дарения
на кръщенето и общата сума в размер на 220500лв. във валута, левове и злато. Лицето
държи платнена торба, който се предава на жена. По отношение на лицата заснети
във видеото беше назначена лицево-идентификационна експертиза, която
установява, че резултатът от направения сравнителен анализ позволява да се
направи извод, че на фотокопието е заснето лицето Е.И., която получава торбата
и я поставя в дамска чанта. Изготвената съдебна експертиза в двете ѝ
части не е оспорена от страните и се подкрепя от извършения оглед с участието
на страните в съдебно заседание, както и от събраните гласни доказателствени
средства- разпит на св.Г.Н., описвал даренията в списък, М.В., присъствал на
кръщенето и организатора на събитието св.Н.Я., поради което съдът я кредитира
изцяло.
Съдът намира, че правилно органът по приходите
не е включил получените като дарение суми при определяне на приходите на
жалбоподателката за 2012г. По силата на чл.225 ал.2 от ЗЗД формата за
действителност на договора за дарение на движимо имущество е писмена форма с
нотариална заверка на подписите или чрез предаване. В настоящия казус, съдът
приема, че на 17.08.2012г. се е провело твърдяното от жалбоподателката
тържество, но от видеозаписа не може да се установи с точност колко реално пари
са получени като дарение, доколкото същите са в банкноти положени една върху
друга и в различна валута. Отделно част от даренията вероятно са под формата на
златни накити и няма данни същите да са преобразувани в парични средства след
тържеството. Дори и да се приеме за
дарена сумата в горепосочената стойност, то тя не се установява, че е внесена
по банкови сметки на ревизираното лице или че с нея са закупени недвижимите
имоти. Липсва връзка между основанието за получаване на сумите от посоченото
дарение от ревизираното лице като приход, доколкото надарени лица са нейните
деца, видно от свидетелските показания по отношение на традицията на обичая/св.М.В.
и Н./. Съдът съобрази практиката на ВАС, постановена по отношение на приход от
дарения- Решение № 16609 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2019 г.,
VIIIо. и др.
Освен това, предвид липсата на
установена самоличност на присъствалите лица, не може да бъде подложен на
преценка фактът, че гостите на тържеството са разполагали с възможност да дарят
подобна сума, като по отношение на същите,
данъчните органи не могат да направят насрещна проверка. В тежест на
жалбоподателката е доказването и на това обстоятелство. /Решение № 1294 от
28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2012 г., I о./.
Относно спорът между страните за включването
на получени по банков път суми от физически лица в приходната част на отчета за
паричните потоци през периоди 2012г. и 2013г., съдът установи следното:
Счита за доказано възражението в жалбата
относно необоснованото включване като приход на сумата 2000лв. внесена по
сметка в банка ДСК на 19.12.2012г. от св.Н.Я., за която се твърди, че е дадена
от жалбоподателката на свидетеля с цел захранване на сметката ѝ. От
страна на жалбоподателката беше направено искане за прилагане на писмено
доказателство- операционна бележка от трето лице „Банка ДСК“, което беше
уважено. Видно от приложения документ на стр.1134 по делото в заверено копие,
сумата е внесена от лице с имена Н.Ц.Я. Разпитан в съдебно заседание,
свидетелят с категоричност посочва, че положеният на документа подпис в графа
клиент е негов, името му в документа е сгрешено и че е депозирал сумата по
сметка на жената, с която живее на семейни начала. Поради което съдът намира,
че сумата не следва да бъде включена при определянето на данъчната основа като
облагаем доход за 2012г.
Съдът счита за неоснователно, като недоказано
възражението в жалбата относно необоснованото включване като приход на сумата 1000лв.
внесена по сметка в банка ДСК на 14.01.2013г. от лице с имената А.Р., за която
се твърди, че е дадена от самата жалбоподателка на св.А.М.О. с цел захранване
на сметката ѝ. В хода на ревизионното производство, свидетелката е дала писмени
обяснения, в които не посочва конкретни суми и дати, на които е изпълнявала
лични молби за депозит на средства./стр.344 том 1/, като в дадените пред съда
показания също липсва всякаква конкретика. Следователно, депозираната сума по
сметка на жалбоподателката представлява приход, подлежащ на данъчно облагане.
Относно получени парични средства по банков
път от И.Д.- 50лв. през 2012г., Т.Д.Й.- 1920лв. и М.И.Н.- 1920лв. през 2013г.,
съдът намира че произходът на посочените средства и правното основание за
депозирането им по сметка на жалбоподателката е останал неизяснен в проведената
ревизия, както и в производството пред съда. По отношение на същите не са ангажирани
в хода на административното, респективно съдебното производство никакви доказателства.
Поради което, правилно е прието в РА, че получената сума е приход с неустановен
произход и подлежащ на облагане по реда на чл.48 от ЗДДФЛ. Общата годишна
данъчна основа за доход от други източници за 2013г. е законосъобразно
определена, а за 2012г. следва да бъде коригирана със сумата 2000лв., а именно в
размер на 70396,21лв.
По изложените мотиви съдът намира, че Ревизионният акт, потвърден от решаващия орган, относно определените задължения за
данък върху доходите на физическите лица и съответните лихви за забава за
ревизираните 2012г.- 2013г. е частично незаконосъобразен, поради което жалбата
следва да бъде уважена в частта относно определен с РА дължим данък над
7039,21лв. за данъчен период 2012г. и дължима лихва над 4247.61лв. изчислена за периода от 01.05.2013г. до 09.04.2019г. Жалбата
срещу ревизионния акт, в останалата й част е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно представените доказателства за извършването на такива
държавна такса- 10,00 лв., депозити за съдебни експертизи– общо 800,00лв.,
заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 900лв. /договор за правна
помощ и разписка на стр-1144-1145 от том 3/. Или на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 53,56лева. Съобразно отхвърления размер на
жалбата към установения материален интерес, на основание чл.161 ал.1 изречение трето
от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 873,95лв., изчислено по чл.8
ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.З.И. с ЕГН:**********,***, Ревизионен акт
№Р-03002718006407-091-001/13.05.2019г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“
в Дирекция „Контрол“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна,
потвърден след оспорване по административен ред изцяло с Решение № 157/02.08.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Варна при Централно управление на НАП, в частта му, с която в резултат на ревизионно
производство, проведено по реда на чл.122 от ДОПК са определени задължения за
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл.17 от
същия закон за данъчен период 2012г. за разликата от 7039,21лв. до пълния установен размер от 7239,00 и лихва в
размер на 4247.61лв.
до пълния установен размер 4436,43лв. изчислена за периода от 01.05.2013г. до
09.04.2019г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.З.И. с ЕГН:**********, срещу Ревизионен акт
№Р-03002718006407-091-001/13.05.2019г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“
в Дирекция „Контрол“ и Главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, потвърден
изцяло с Решение № 157/02.08.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Варна при Централно управление на НАП в
останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Варна при ЦУ на НАП да
заплати на Е.З.И. с ЕГН:**********
разноски по делото в размер 53,56лв. /петдесет и три лева и петдесет и
шест стотинки/.
ОСЪЖДА Е.З.И. с ЕГН:**********
да
заплати по сметка на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”– гр.
Варна при ЦУ на НАП, сума в размер на 873,95лв./осемстотин седемдесет и три
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд, в 14– дневен срок от съобщението
до страните.
Съдия: