РЕШЕНИЕ
№ 1716
гр. Пловдив, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330203188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 131/11.05.2022г. на Зам.
Кмет „ОРС“ при Община-Пловдив, с което на Ч. ИЛ. П., с ЕГН ********** от
гр.П., ул.Б. М. № * е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.6, ал.2, вр. с чл.40, ал.3 от Наредбата
за организацията на движението и паркирането на територията на Община
Пловдив.
Жалбоподателят П. чрез своя повереник моли Съда да отмени
наложената глоба по съображения, подробно изложени в жалбата и съдебно
заседание. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна – Община Пловдив, намира жалбата за
неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е
1
ОСНОВАТЕЛНА.
На 06.01.2022 год. около 10.35ч било констатирано от свид.Д.Д. като
служител на ОП „Общинска Охрана“, че л.а. „Тойота“ с рег. №******* е
паркиран в гр.Пловдив на тротоара на ул.”Славянска” срещу № 38. Ето защо
бил съставен фиш № ********** от същата дата, с който била наложена глоба
в размер на 50 лева и залепен на моторното превозно средство. След като
установил, че автомобилът е паркиран неправилно, тя съставила фиша за
нарушение по чл.6, ал.2 от Наредбата и го залепила на страничното стъкло,
тъй като го нямало водача наблизо. По този начин фишът бил връчен
надлежно. Постъпило възражение от жалбоподателя на същата дата, че
всъщност МПС е чужда собственост, но се управлява именно от него. Макар
да му било отвърнато, че не се явява активно процесуално легитимирана
страна в случая, тъй като не е собственик на МПС, а фиша се издава на
собственика, все пак от жалб.П. била изискана с писмо от 17.01.22г.
декларация той ли е управлявал Тойотата на процесната дата. На 31.01.22г.
жалбоподателя не депозирал декларация, но представил нотариално заверено
пълномощно, че именно той е упълномощен да управлява автомобила Тойота.
С оглед постъпилата жалба срещу него за горното бил съставен АУАН №
000157/16.02.22г. от свид.Д.. Този акт бил изготвен в отсъствие на
нарушителя и връчен от нейни колеги на повереника на жалбоподателя, а въз
основа на него било издадено и атакуваното НП.
Горното фактическо положение се установява от показанията на
актосъставителя, както и от приложените по делото писмени документи. Не е
основателно възражението за недостатъци в съдържанието на фиша, тъй като
предмет на разглеждане по делото не е фиша, а наказателното постановление,
косвено съставения АУАН, който се явява основата за издаване на НП и с с
който формално стартира производството. Интерес в настоящото
производство представлява само неговото съдържание и това на акта. Не е
нарушена нормата на чл.40 ЗАНН, тъй като достатъчен е един свидетел по
акта да го подпише, па бил той и колега на актосъставителя. Не на последно
място случая не е маловажен по смисъла на чл.28 б.а ЗАНН, тъй като с него се
засягат обществените отношения свързани със сигурността на гражданите и
транспорта, като първите биват възпрепятствани да ползват тази част от пътя
предназначена за тях. Не се споделят и възраженията на жалбоподателя чрез
2
неговия повереник, че свид.Д. не можела да съставя АУАН за вмененото
нарушение. Изрично е предвидена възможност Общините да контролират
паркирането на тяхна територия, за което е издадена и надлежна Наредба.
Налице е и упълномощителна заповед, видно от която свид.Д. е
оправомощена от кмет да извършва тази дейност.
Същественото в настоящия казус обаче е, че на практика
актосъставителя Д., не е възприела кое е лицето извършило нарушението
изобщо. След справка се установява кой е собственика на МПС, но не и дали
той реално е извършил нарушението, което му е вменено. Разбира се чл.188
ЗДвП допуска на собственик да се наложи наказание за извършено с неговото
МПС нарушение. В процесния казус собственикът е предоставил МПС на
трето лице, а именно жалбоподателя по делото. По аналогия с предвидената
процедура би могло да се допусне, че именно това упълномощено лице е
извършило нарушението. В случая обаче след като е прието, че П. е бил
водачът паркирал неправилно, в негово присъствие да се състави акт.
Актосъствителят твърди в показанията си, че отправил покана по телефон, но
никой не се отзовал. Ето защо в отсъствие на жалбоподателя съставил АУАН,
който бил връчен обаче от колеги на неизвестно за него лице. Всъщност
видно от направеното възражение, е че акта е бил връчен на адв.А. Д., който
действително е представил пълномощно, но същото касае изготвяне и
подаване на възражение срещу фиш № **********, а не и да получи съставен
акт. Последното не бе доказано по делото. При това положение настоящата
инстанция намира , че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила като липсват доказателства жалбоподателя да е упълномощавал
трето лице на което да се предяви срещу подпис и получи екземпляр от акта.
Депозиранато възражение от адв.Д. срещу този акт също е без правна
стойност, защото той не е бил пълномощник в производството след съставяне
на АУАН. Принципно той би могъл и да върши действия в интерес на
жалбоподателя, а да ги уредят помежду си като такива извършени без
пълномощие, но получаването на АУАН определено не е от кръга на тези
действия. За последното е било нужно ново пълномощно.
При тази фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че следва
да се отмени процесното НП. С оглед този изход на делото жалбоподателя
има право на разноски на основание чл.63д ЗАНН. Такива са своевременно
3
поискани, а видно от приложения договор за правна защита и съдействие са
заплатени 300 лева за възнаграждение на адв.П., представляващ
жалбоподателя пред настоящата инстанция. Тази сума следва да се присъди
на жалбоподателя и в тежест на Община Пловдив. Същата е на минимума
определен по правилата на чл.18 от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 131/11.05.2022г. на Зам. Кмет
„ОРС“ при Община-Пловдив, с което на Ч. ИЛ. П., с ЕГН ********** от
гр.П., ул.Б. М. № * е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.6, ал.2, вр. с чл.40, ал.3 от Наредбата
за организацията на движението и паркирането на територията на Община
Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на жалбоподателя Ч. ИЛ. П., с
ЕГН ********** от гр.П., ул.Б. М. № * сумата от 300 лева разноски за
повереник пред настоящата инстанция по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4