Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Никопол, 03.01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретар
Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 337/2019 год. по описа на съда и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод постъпила искова молба “Кредитреформ България“ ЕООД против Е.И.С. *** за
присъждане на вземания по главница по
договор за кредит.
Твърди се, че между „4финас“ ЕООД,
опериращ на пазара на финансови услуги под търговската марка “Вивус“ и ответника, на 12.03.2015г., чрез използване
на технически средства за комуникация от разстояние, е постигнато съгласие и
сключен договор за кредит № **********. По силата на същият, първият се е
задължил да предостави на втория кредит в размер на 300.00 лв. за срок от 30
дни, с падеж 11.04.2014г. Сумата по кредита е предоставена по сметка на
ответника на 12.03.2015г. С настъпването на падежа, ответника не е погасил
задължението си и е изпаднал в забава, поради което, върху вземането от
12.04.2015г. е начислено и обезщетение за забава. До ответника били изпратени и
3 бр. напомителни писма, на адреса му посочен в договора, всяко от които е се
таксува по 10лв. за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, съгласно
общите условия по кредита.
С договор за цесия от 01.02.2018
г. вземанията по договора с ответника са прехвърлени в полза на ищеца. С
договора ищецът е овластен от стария кредитор с правата да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията. До ответника е изпратена покана чрез „Български
пощи“ ЕАД, която е върнат, т.к. получателя отсъства..
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 300лв., представляваща главница по Договор за кредит №
**********/12.03.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането и сторените разноски.
Ответникът не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес, т.к. по данни от неговите съседи, същата живее и
работи в чужбина.От направената служебна справка, не се установи, същата да има
действащ трудов договор/ месторабота/ в страната, поради което е реализирана
процедурата по чл.47, ал.6 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният
особен представител на ответника, адв.И.Т. от ПлАК е подала писмен отговор. Намира исковете за
неоснователни по основание и размер. Претендира разноските.
В проведените по делото съдебни
заседания ищецът не се явява, като подава молби, с които поддържа предявените
исковете.Представя и списък на разноските.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител поддържа отговора.
При съвкупния анализ на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
От ангажираната разпечатка на
хартиен носител на специалните условия на договор за кредит се установява, че
страни по него са „4 финанс“ ЕООД и Е.И.С. с ЕГН ********** ***. Предмет на
договора е предоставянето на сумата от 300.00 лв. за срок от 30 дни, с датата
на получаване 12.03.2015г. и връщане 11.04.2015г., при ГПР 0%, която сума, следва да се изплати безкасово от сметка на
„4 финанс“ ЕООД по сметка на ответника Неразделна част от договор са общите
условия, които са получени и приети от Е.С., а договора е изготвен в два
еднообразни екземпляра, подписани електронно в съответствие с процедура,
разписана в Общите условия.
Според ангажираните по делото
общи условия за получаването на кредита кредитополучателят се регистрира на
страницата на кредитора www.vivus.bg, като създава личен профил и приема Общите условия. Кредит се отпуска въз
основа на искане по образец в страницата на кредитора. След регистрацията на
началната страница се предоставя проект за договор, като след прочитането и
съгласие с него кредитополучателят следва да го подпише електронно, натискайки
бутона „Подпиши“. Натискайки бутона кредитополучателят подписва всяка от
страниците на договора и потвърждава, че е приема Общите условия и стандартния
европейски формуляр, като се съгласява сумата да му бъде преведена преди
изтичането на 14-дневния срок за отказ от договора. Отговор на искане за
предоставяне на кредит кредитора предоставя в 7-дневен срок от получаването му.
Според общите условия договора се счита сключен и влиза в сила от датата на
потвърждаването му по електронна поща и извършването на паричен превод, който
кредитополучателят е приел предварително на началната страница. След сключване
на договора кредитора превежда незабавно сумата по сметка на кредитополучателя,
а срока на договора започва да тече от дата на превода. Кредитополучателят има
право да се откаже от договора, без да е нужно да обуславя причините за това, в
14-дневен срок от сключване на договора. Той трябва да възстанови отпуснатия му
кредит до датата на погасяване, посочена в специалните условия, като има право
да удължи срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни, като
правото на удължаване се счита упражнено след заплащането на такса. При забава
в заплащането на сума по кредита кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва в размер на законната лихва върху незаплатената сума за
периода на просрочие, като към датата на сключване на договора тя възлиза на
10,03 % и се променя при промяна на основния лихвен процент на БНБ. Сключения
договор за кредит се съхранява на PDF формат в
базата данни на кредитора минимум пет години след прекратяването му.
На 12.03.2015 г. „4 финанс“ ЕООД
е наредил, чрез EasyPay по сметка на Е.И.С., паричен превод в размер
на сумата от 300.00 лв., което се установява от ангажирано по делото преводно
нареждане/л.17 по делото/.
Между „4 финанс“ ЕООД и ищецът е
постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първият продава
на втория вземания, описания в приложение към него. Под №…../който не се чете
от представеното копие/ в приложение №1 към договора е посочено вземане по
договор за кредит № **********/12.03.2015 г., със срок за издължаване 30 дни,
падеж 11.04.201 г., с длъжник Е.И.С. с
ЕГН ********** с непогасена сума към датата на прехвърлянето по главница –
300,00 лв. /л.7/.Прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия, е
потвърдено от управителя на ищеца на 01.06.2018 г.
„4 финанс“ ЕООД е овластил
ищцовото дружество - “Кредитреформ България“ ЕООД с правата да
уведоми длъжниците по прехвърлените вземания, предмет на договора за цесия,
като изготви и изпрати съобщения и уведомления до тях и техните представители,
което се установява от ангажирано по делото пълномощно с нотариална заверка
подписа на издателя му от 02.02.2018 г.
“Кредитреформ България“ ЕООД, като
пълномощник на „4 финанс“ ЕООД, е направил изявление, адресирано до Е.И.С.,
че задълженията и към „4 финанс“ ЕООД, в размер на общо 761,34 лв. към 01.02.2018 г., са
прехвърлени в полза на “Кредитреформ България“ ЕООД.
Със същото ответника се уведомява,
че изпълнение за тях дължи на “Кредитреформ България“ ЕООД и сметка, по което
то може да бъде предложено. Изявлението е изпратено до адресата по пощата и
върнато на 14.03.2018г., с
отбелязването, че „получателят отсъства“
При установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за заплащане
на сума по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с правна
квалификация чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР.
Между ответникът и „4 финанс“ ЕООД
е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски
кредит. Договорът е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което попада под режима на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР този ред
за сключване на договор е приложим по отношение на финансови услуги като
кредитирането. Комуникацията между страните е осъществена посредством
електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане
за получаване на кредит, предоставила е необходимата информация и се е
съгласила да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за сключването на
договора за кредит е спазена, тъй като за нея е съставен електронен документ,
като по делото той е представен в разпечатка. Той съдържа индивидуализиращи
белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното
съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. В хода на
производството тези изявления не са оспорени от ответника.
По договорната връзка „4
финанс“ ЕООД е предложил изпълнение като е превел договорената сума от 300,00
лв. по посочена от ответника сметка. С получаването на сумата за ответника е
възникнало задължение за връщане на сумата съгласно уговорките по договор – в
срок от тридесет дни /на 11.04.2015 г./. В кориците на делото няма
доказателства за отправяни искания от ответника за удължаване срока на
договора, но, тъй като този факт, е неизгоден на ищеца, съдът приема, че се
осъществил по заявения от него начин, т. е. че срока за връщане на сумата по
кредита е 11.04.2015 г.
С договор за цесия вземанията по
договора са прехвърлени в полза на ищеца.
Уведомлението от ищцовото дружество
за извършеното прехвърляне на вземането, приложено на л.20 по делото, върнато
на 14.03.2018г., с отбелязването „получателят отсъства“, не е получено лично от длъжника, но е
получено от назначения от съда особен представител като приложение към
исковата молба.
В настоящия случай съдът споделя
съдебната практика, според която този начин на връчване на уведомлението за
цесията поражда правни последици за длъжника със следните съображения:
Процесуалният закон предвижда ясни и изчерпателно изброени правила, приложими
при връчване на съдебни книжа на ответника, а именно търсене на ответника от
съответните длъжностни лица на отразения в НБД “Население“ постоянен и настоящ
адрес или на посочения от ищеца адрес за призоваване, респ. по отразена в
съответните регистри месторабота на ответника/длъжника/ или място на
осъществявана от последния място на стопанска дейност. Разпоредбата на чл. 47,
ал. 5 ГПК, тълкувана във взаимна и логическа връзка с останалите текстове от
чл. 47 ГПК, гласи, че съобщението, адресирано до ответника, връчено по реда на
цитирания текст, се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съда или общината, т. е. в случая прилагането на призовката
или съобщението в цялост е приравнено от законодателя на връчване. В тези
случаи с оглед допълнителна гаранции за защита правата на ответниците
законодателят задължава съдът да им назначи особен представител /чл. 47, ал. 6 ГПК/, който следва да защити правата и интересите им в процеса. Водейки се от
текстовете на процесуалния закон, съдът стига до извода, че особеният
представител е процесуален представител на ответника в образуваното срещу него
гражданско производство, който има право свободно да упражнява, респ. изпълнява
всички права и задължения на ответника в процеса, с изключение на тези, за
които се изисква изрично пълномощно, т. е има т. нар. общо пълномощие /арг. от
чл. 29, ал. 5 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК,
общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени
действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване,
като съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, за сключване на спогодба, за
намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата
страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично
пълномощно. В случая действието по формалното получаване на книжата по делото,
респ. на уведомлението за прехвърляне на вземанията на ищеца, не представлява
действие, за което законодателят предвижда изрично овластяване /изрично
пълномощно/. Както бе посочено по-горе, длъжникът е търсен на отразените в
регистрите адреси и не е открит нито от ищцовото дружество, нито от настоящата
инстанция.
Да се отрече възможността на цесионера да търси вземанията си, поради
неоткриване на длъжника дори и в образувано срещу последния исково
производство, би лишило кредитора от възможността да търси защита на нарушеното
си право, което би противоречало на основни принципи на гражданското съдопроизводство.
В процесния случай препис от исковата молба и приложенията към нея в това
число уведомлението за извършената цесия са надлежно връчени на
особения представител на ответника. Предвид изрично предвидената клауза в
сключения Договор за цесия и Уведомяването на ответника, чрез назначения му
особен представител, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по
отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този
смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на Уведомление, макар и като приложение към исковата молба
на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК, което налага извода, че законовите
изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са спазени и
длъжникът - настоящ ответник е уведомен редовно за извършената цесия.
Ответникът, чрез назначеният си
особен представител, не твърди и не прави доказателствени искания за събиране
на доказателства, за предложено от него
изпълнение в хода на производството, като той носи доказателствена тежест за
установяване на този факт.
Ищецът претендира вземане за присъждане размера само на главницата, без описаните просорочени лихви
за забава и такси, поради което и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иск в
съда до окончателното му плащане.
Ищецът е заявил искане за разноски. По
делото той е сторил разноски в размер на 50,00 лв. /платена държавна такса/.
Представляван е от юрисконсулт, с оглед на което и при съобразяване
фактическата и правна сложност на спора, следва да определи и присъди
възнаграждение при минимума от 100,00 лв. Ищеца е направил и разноски в размер
на 300лв., за назначеният особеният
представител на ответника, по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Общо размера на сторените разноски по делото
е 450,00 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника предвид изхода
на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР Е.И.С. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. София, сумата от 300.00лв. - главница по договор за кредит № **********/12.03.2015г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 21.06.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.И.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“
ЕООД, с ЕИК *********, сумата от общо 450.00 лв., представляваща
направените разноски по делото.
Присъдените суми могат да се заплатя
от ответника по сметка на ищеца IBAN:***, BIC: ***, при Банка ДСК
ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: