№ 48944
гр. С., 01.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110123123 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Й. С. с
ЕГН ********** срещу „Т. С.“ ЕАД с ЕИК ***********, с която от ищеца
срещу ответника е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК респ. чл. 415, ал. 1
ГПК установителен иск за съществуване на вземане в размер 157, 41 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.08.2022 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 34659 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2022 г. по ч. гр.
дело № 44607 по описа за 2022 г. на СРС, 119 състав. Видно от заявлението
вземането в размер 157, 41 лева заявителят претендира като имуществена
вреда от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №
2399/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х., изразяваща се в събрани такси по
ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на основание Разпореждане от 31.05.2017 г. по ч. гр. дело №
31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав, с което е постановено издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2015 г. по ч. гр. дело № 31190/2015 г. по
описа на СРС, 74 състав, което Разпореждане от 31.05.2017 г. по ч. гр. дело №
31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав е отменено с влязло в сила
Определение от 04.05.2018 г. по в. ч. гр. дело № 15199/2017 г. по описа на
СГС, ГО, ЧЖ, I с-в.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2017 г. по
гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, е било образувано изпълнително дело №
2399/2017 г. на ЧСИ С. Х.. В хода на изпълнителното производство и въз
основа на запор, ЧСИ разпределил сума в размер на 1546.83 лв., както следва:
за „Т. С.“ ЕАД (взискател) - 1389,42 лв. и към ЧСИ за такси - 157.41 лв.
Излага, че посоченият изпълнителен лист е издаден при липса на
изпълнително основание. Посочва, че с Определение от 04.05.2018 г. по ч. гр.
д. № 15199/2017 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ, I състав, е отменено
Разпореждане от 31.05.2017 г. на 74 състав при СРС, по гр. д. № 31190/2015 г.,
с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2015 г. по
1
същото дело в полза на „Т. С.“ ЕАД. Излага, че въз основа на разпореждане на
съда по гр. д. № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав е издаден Обратен
изпълнителен лист от 19.07.2022 г. по гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, ГО, 74
състав, но само за сумата разпределена към взискателя по изпълнителното
дело - „Т. С.“ ЕАД, а именно само за сумата от 1389,42 лв. Не бил издаден
обратен изпълнителен лист за сумата от 157,41 лв. – разпределени като такси
по ТТРЗЧСИ.
Счита, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 157, 41 лв. –
такси по ТТРЗЧСИ, представляваща имуществени вреди за ищеца, които са
причинени в пряка причинно-следствена връзка от образуване на
изпълнително дело за събиране на неликвидно и неизискуемо вземане. Излага,
че изпълнителният лист от 31.05.2017 г. е обезсилен именно поради липса на
ликвидно и изискуемо вземане, доколкото с влезли в сила решения
предявените срещу ищеца искове за установяване на вземанията по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.06.2015 г. по ч. гр. дело № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав, били
отхвърлени с Решение от 01.05.2016 г., постановено по гр. дело № 65902/2015
г. по описа на СРС, 74 с-в, потвърдено с Решение от 03.05.2017 г. по гр. дело №
12567/2016 г. по описа на СГС, IV-д с-в. Излага, че въпреки отхвърлянето на
исковете, предявени за установяване съществуването на вземане по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.06.2015 г. по ч. гр. дело № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав, с
Разпореждане от 31.05.2017 г. на 74 състав при СРС, по гр. д. № 31190/2015 г.,
било постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2015 г. по
същото дело в полза на „Т. С.“ ЕАД, което разпореждане било отменено с
влязло в сила Определение от 04.05.2018 г. по ч. гр. д. № 15199/2017 г. по
описа на СГС, ГО, ЧЖ, I състав, но с Разпореждане от 18.08.2021 г. по гр. д. №
31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав бил издаден Обратен изпълнителен
лист от 19.07.2022 г. по гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, ГО, 74 състав, но само
за сумата разпределена към взискателя по изпълнителното дело - „Т. С.“ ЕАД,
а именно само за сумата от 1389,42 лв., но не и за сумата в размер на 157, 41
лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
Посоченото обстоятелство според ищеца било известно на служителите
на „Т. С.“ ЕАД, доколкото решението било постановено по иск на
дружеството.Счита, че снабдявайки се с изпълнителен лист за
несъществуващо вземане, възползвайки се от грешката на съда, служителите
на „Т. С.“ ЕАД са причинили на ищеца имуществени вреди, които подлежат на
възстановяване по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Излага, че тъй като по обратния изпълнителен лист на ищеца щели да
бъдат възстановени единствено сумите разпределени от ЧСИ към „Т. С.” ЕАД,
но не и сумите, разпределени като такси по ТТРЗЧСИ, то за него е налице
правен интерес от снабдяване с изпълнителен лист и за така причинените му
имуществени вреди. Счита, че нямало да претърпи имуществени вреди в
размер на 157,41 лв. - такси по изпълнителното дело, образувано въз основа на
обезсилен изпълнителен лист, ако този изпълнителен лист не бил използван от
2
служителите на „Т. С.“ ЕАД за образуване на изпълнително производство и
насочване на принудително изпълнение срещу него, поради което намира, че
вредите се намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
служителите на ответника.
Представено е Удостоверение с изх. № 26914/30.05.2018 г. по описа на
ЧСИ С. Х., от което се установява събирането на сумата от 157, 41 лева такси
и разноски по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 2399/2017 г. на ЧСИ С. Х..
Представен е обратен изпълнителен лист от 19.07.2022 г. по гр. д. №
31190/2015 г. на СРС, ГО, 74 състав, от който се установява, че е издаден
обратен изпълнителен лист за сумата от 1389,42 лв. – принудително удържана
сума по изпълнително дело № 2399/2017 г. на ЧСИ С. Х., въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, ГО, 74 състав.
Настоящият съдебен състав намира така предявеният иск за
недопустим, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила
решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. второ –
съдът, който е постановил решението издава обратен изпълнителен лист на
длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на
допуснатото изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от
длъжника такси и разноски в изпълнителното производство, освен ако искът е
отхвърлен поради неизискуемост на вземането.
Събирането на суми след издадена заповед за незабавно изпълнение е
вид предварително изпълнение, преди установяване на вземането със сила на
присъдено нещо. Отхвърлянето на иска за установяване на вземането,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК означава, че и предприетото
принудителното изпълнение е неоснователно.
В мотиви към ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г.,
ОСГТК, т. 6, е изяснено, че привидният кредитор не може да запази правата,
придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Той
винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от
публична продан (поради своята недобросъвестност, в това качество той не
може да придобие нито възложената му движима вещ на оригинерно
основание, нито възложения му недвижим имот с кратка давност), тъй като то
е получено без основание.
Възможно е от неоснователното принудително изпълнение да бъдат
причинени вреди и пострадалият има право да ги претендира. Именно
възможността за обезщетение от вреди е обусловила и правото на съда да
изисква от ищеца (претендиращия кредитор) да внесе обезпечение, за да се
признае правото на предварително изпълнение. Обезпечението служи именно
за удовлетворяване на евентуално настъпили вреди от неоснователното
принудително изпълнение, а то е такова винаги, щом със сила на присъдено
нещо е отречено, че не съществува. Правото да се търси обезщетение е
различно от правото да се иска връщане на даденото/платеното по
неоснователното предварително изпълнение.
Обезщетението за вредите, причинени от незаконното принудително
3
изпълнение лежи на плоскостта на отговорността на непозволеното
увреждане, като специфичното е, че тя е невиновна. Ищецът не може да се
освободи от нея, като докаже, че е положил дължимата грижа да провери
допустимостта или основателността на иска/вземането. Той отговаря за
вредите, причинени от предварителното принудително изпълнение на иска,
който бъде отхвърлен, като носи риска от несбъдване на очакването, че той ще
бъде уважен. Справедливо е той да понесе този риск, защото той търси и
получава облагата, в която се състои предварителното принудително
изпълнение. Понеже е невиновна, отговорността се отличава и от
отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя умисъл.
За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено
удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в
изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. Така длъжникът
трябва да води иск само за останалите настъпили вреди, които трябва да
докаже. Такива вреди са напр. обезценяването на запорираната или
възбранената вещ през време от извършване до отмяна на изпълнението, както
и настъпилата през този период преоценка на лева при даден паричен залог;
дадената между платената по ползвани банкови заеми лихва и пр. Тези вреди
подлежат на обезщетение чрез предявяване на деликтен иск – чл. 45/49 ЗЗД.
В т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело. д. № 4/2017
г., е разяснено, че събраната от съдебния изпълнител окончателна такса е също
причинена имуществена вреда на длъжника. Тя е била платена за
„удовлетворение“ на взискателя в предизвикания от него
материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител
не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за
надлежно свършена работа. Ето защо тя трябва да се възстанови от
взискателя. Посочената сума подлежи на възстановяване обаче не чрез исково
производство, а направо с издаване на обратен изпълнителен лист в полза на
длъжника. В ТР са изложени съображения, че защитата на длъжника не следва
да се осъществява в отделно производство, защото това противоречи на идеята
на разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК, а именно, че на същия
следва да се възстанови всичко, което е дадено от него в изпълнителното
производство. В противен случай длъжникът би се поставил в по-
неблагоприятно положение от това преди започване на принудителното
изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е
проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно
би получил разноски, които не му се полагат, именно поради отпадане на
основанието, въз основа на което е било постановено предварително
изпълнение. Това е обосновано и от общия правен принцип за обезщетяване
на причинените вреди, каквито в случая се явяват ненужно направените
разноски в материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Вземането за
законната лихва върху дължимата за възстановяване от взискателя сума до
окончателното заплащане е също безспорно като основание и размер, и
също не се налага установяване в отделно производство - аргумент от чл. 499
от ГПК (чл. 397 от ГПК, отм.). По отношение на законната лихва върху
събраните суми е формирана също константна практика на ВКС, намерила
4
израз в определение № 243/03.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 221/2012
г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 528/26.11.2012 г., постановено по ч. гр. д.
№ 471/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 11/08.01.2010 г., постановено
по ч. гр. д. № 520/2009 г., определение № 473/26.11.2012 г., постановено по гр.
д. № 304/2011 г., определение № 698/26.09.2014 г., постановено по ч. гр. д. №
4700/2014 г., трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение №
716/23.10.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3863/2013 г., определение №
466/06.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 1137/2015 г., определение №
56/03.04.2019 г., постановено по т. д. № 3103/2017 г., определение №
11/14.11.2020 г., постановено по т. д. № 1824/2018 г., четирите на ВКС, ТК, І т.
о., а също така определение № 314/30.12.2011 г., постановено по т. д. №
450/2010 г. и определение № 1061/30.12.2011 г., постановено по ч. т. д. №
575/2011 г., двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Лихвата не попада сред вредите
от предварителното изпълнение, които следва да бъдат установявани в
отделен процес и по смисъла на мотивите на т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година,
постановено по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Така и определение №
441 от 24.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2685/2020 г., IV г. о., ГК.
От това следва, че длъжниковият интерес да получи законната лихва
върху събраните суми е защитен в производството по издаване на обратен
изпълнителен лист. Липсва правен интерес от нарочно исково производство, а
ако иск е предявен, то той се явява недопустим, както и решението
постановено по недопустимия иск. Съгласно чл. 282, ал. 6, чл. 309, ал. 2 и чл.
245, ал. 3 от ГПК, по молба на длъжника, съдът, постановил решението,
издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на
сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително
изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, които са били
изменени. С обратен изпълнителен лист се присъждат и другите безспорни
вземания - сумите за такси и разноски, платени в изпълнителното
производство от длъжника, както и законната лихва върху събраната от
длъжника сума до окончателното й възстановяване. Без значение е дали
събраното от длъжника в изпълнението подлежи на възстановяване чрез
обратен изпълнителен лист (събраните по изпълнението суми не са били
предадени на взискателя, а са били по сметка на съдия-изпълнителя). И в този
случай липсва правен интерес от нарочно исково производство за получените
от съдия изпълнителя такси и платените нему разноски в изпълнението, както
и за законната лихва върху събраните от длъжника суми, обратен
изпълнителен лист може да бъде поискан и само за посочените вземания. От
казаното следва, че ако иск, въпреки това, е предявен, то той се явява
недопустим, както и решението, постановено по него (така Решение № 60247
от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2020 г., IV г. о., ГК).
В случая макар изпълнителният лист, въз основа на който от ищеца е
събрана принудително процесната сума за такси и разноски по ТТРЗЧСИ, да е
издаден „погрешка“ на съда при влезли в сила решения за отхвърляне на
предявените срещу него установителни изкове по издадената заповед за
изпълнение, а не въз основа на допуснато предварително изпълнение на
заповедта, хипотезите са аналогични и приложение следва да намерят
5
изложените по-горе съображения за недопустимост на предявения в
настоящото производство иск. Следва да се посочи, че видно от Разпореждане
от 18.08.2021 г. по гр. д. № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав, с него не
е отхвърлено искане за издаване на обратен изпълнителен лист за процесната
сума, поради което ищецът може да иска издаването му, но дори и да беше
отхвърлено, имено в този процес следва да се осъществи защитата на ищеца
по настоящото дело чрез обжалване на разпореждането, с което му е отказано
издаване на обратен изпълнителен лист за събраните по изпълнителното дело
такси и разноски въз основа на изпълнително основание, отменено от съда,
каквото по същество се явява разпореждането за издаване на изпълнителен
лист, отменено с определение на СГС. В т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС
по тълкувателно дело. д. № 4/2017 г., е разяснено, че събраните от съдебния
изпълнител такси следва да се възстановят от взискателя, но не чрез исково
производство, а направо с издаване на обратен изпълнителен лист в полза на
длъжника. В ТР са изложени съображения, че защитата на длъжника не следва
да се осъществява в отделно производство, а на същия следва да се възстанови
всичко, което е дадено от него в изпълнителното производство. В противен
случай длъжникът би се поставил в по-неблагоприятно положение от това
преди започване на принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният
титул въз основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна
сила. Както е разяснено в задължителната за съдилищата практика на ВКС в
случая липсва правен интерес от нарочно исково производство, а предявеният
иск се явява недопустим.
С оглед твърдяната от ищеца по делото фактическа обстановка са налице
предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист по отношение на
претендираната с иска сума. Обратният изпълнителен лист се издава не само
за сумите събрани въз основа на отмененото или нищожното изпълнително
основание. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК, (в
редакцията му след изменението му със ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр.
86/27.10.2017 година) обратният изпълнителен лист се издава за връщане на
сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително
изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и
разноски в изпълнителното производство. В този смисъл е и т. 6 от ТР №
4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГТК на
ВКС, с която е прието, че по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК (редакцията
преди ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година)) може да бъде
издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното
производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било
допуснато предварително изпълнение. По този въпрос е формирана
константна практика на ВКС, намерила израз в определение № 243/03.05.2012
година, постановено по ч. гр. д. № 221/2012 година по описа на ВКС, ГК, І г.
о., определение № 528/26.11.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 471/2012
година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 11/08.01.2010 година,
постановено по ч. гр. д. № 520/2009 година, определение № 473/26.11.2012
година, постановено по гр. д. № 304/2011 година, определение №
698/26.09.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 4700/2014 година, трите по
6
описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 716/23.10.2013 година, постановено
по ч. т. д. № 3863/2013 година, определение № 466/06.08.2015 година,
постановено по ч. т. д. № 1137/2015 година, определение № 56/03.04.2019
година, постановено по т. д. № 3103/2017 година, определение №
11/14.11.2020 година, постановено по т. д. № 1824/2018 година, четирите по
описа на ВКС, ТК, І т. о., а също така определение № 314/30.12.2011 година,
постановено по т. д. № 450/2010 година и определение № 1061/30.12.2011
година, постановено по ч. т. д. № 575/2011 година, двете по описа на ВКС, ТК,
ІІ т. о. Със същата е прието, че длъжникът по принудително изпълнение, по
което удовлетвореният кредитор е бил привиден, т. е. не съществува
изпълняемо право в негова полза, разполага със защита, състояща се в
правото да иска обратно платеното, както и да търси обезщетение за вредите
от изпълнението-кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително
изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били отменени
(уваженият осъдителен иск е бил отхвърлен) трябва да върне на длъжника
полученото. В този случай, длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу
взискателя за връщане на полученото-съгласно чл. 282, ал. 6, чл. 309, ал. 2 и
чл. 245, ал. 3 от ГПК, съдът постановил решението издава изпълнителен лист
на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени
въз основа на допуснатото предварително изпълнение или въз основа на
влязлото в сила решение, които са били изменени. Предвиденият ред за
присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното
изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 от ГПК, изключва исковия ред за
защита, поради което на възстановяване подлежат и сумите за такси и
разноски, платени в изпълнителното производство от длъжника, които са
безспорни, както и законната лихва, считано от датата, на която е изпълнено
недължимото плащане-т. е. неоснователното разместване на блага. Законната
лихва се дължи до окончателното плащане на сумите и като вземане е
безспорна като не се налага установяването й в отделен исков процес, тъй като
се дължи по силата на закона, а размерът й е нормативно определен. С оглед
на това както лихвата, така и таксите и разноските не попадат сред вредите от
предварителното изпълнение, които следва да бъдат установявани в отделен
процес, по смисъла на мотивите на т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година,
постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГТК на ВКС.
В случая отговорността на взискателя по изпълнението – ответник по
настоящия иск, е обективна. Влязлото в сила решение е отрекло материалното
право на взискателя, за което е издадена заповедта за изпълнение, което прави
и материалнонезаконосъобразно проведеното принудително изпълнение въз
основа на изпълнителния лист, издаден по заповедта за изпълнение.
Вземането е безспорно и следва да бъде удовлетворено направо по реда на чл.
245, ал. 3 ГПК - чрез издаване на обратен изпълнителен лист. Както стана
ясно, ищецът-длъжник не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за
връщане на полученото за безспорните, ненуждаещи се от установяване в
отделно производство суми – платени такси и разноски. От това следва, че
длъжниковият интерес да получи така събраните суми, е защитен по реда на
чл. 245, ал. 3 ГПК (така и Определение № 441 от 24.11.2020 г. на ВКС по ч. гр.
7
д. № 2685/2020 г., IV г. о., ГК).
От разясненията на върховната съдебна инстанция, дадени по реда на чл.
290 ГПК следва, че предявеният иск е недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено. При прекратяване на производството по делото по
иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение
подлежи на обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за
изпълнение следва да се постанови едновременно с определението за
прекратяване на производството по иска ( така ТР от 18.06.2014 г. по т. д.
4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 121282 от
02.05.2023 г. на П. Й. С. с ЕГН ********** срещу „Т. С.“ ЕАД с ЕИК
*********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 23123/2023 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 34659 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 02.12.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 44607 по описа за
2022 г. на СРС, 119 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8