Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 560

                                                       гр. Сливен, 20.05. 2019 година.

                                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета  година,  в състав:

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6440 по описа на съда за 2018 година, за  да се произнесе съобрази следното:

Предявените искови претенции са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК.

В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2573 по описа на СлРС за 2018 година.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2573 по описа на СлРС за 2018 година. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но по делото е постъпила молба, с която се прави искане за постановяване на  неприсъствено решение срещу ответната страна.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д  № 2573 по описа на СлРС за 2018 година.

Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013 година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 300,00 лева и включват държавни такси и възнаграждения за пълномощник.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                     Р    Е    Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.”, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14,  сумата 195,96 лева /сто деветдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски заем с № CREХ-11859612, сключен на 17.11.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2018 година до окончателното й изплащане; сумата 11,42 лева /единадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017 година до 20.09.2017 година и сумата 17,76 лева /седемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2017 година до 11.05.2018 година, за които е издадена заповед № 1366 от  04.06.2018 година за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2573 по описа на РС Сливен за 2018 година.

 

ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.”, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14 сумата 300,00 лева  /триста лева/, представляваща разноски по делото.

 

 Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: